Решението се основава на четири нарушения/несъответствия, пропуски/ в Постановлението . ЧЕТИРИ.
Бел. Яс - дали за калинки на управляващите става дума.
На 23.04.2019г. свидетелите М. и Г. – гл. експерти в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ – Пловдив, извършили проверка на производствената площадка на „Е. Миролио“ ЕАД – гр. С., находяща се в промишлената зона на гр. Я. При проверката се установило, че на производствената площадка е изграден хоризонтален дренаж, с подробно описани географски координати, вид и размери на шахтата, както и че за правото на водовземане посредством дренажа липсва издадено разрешително.
Проверката на място била извършена в прсъствието на св. Б. – *** в наказаното дружество, като констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място КП № СЛ 96–23.04.2019г.
С оглед констатациите при проверката, на 07.05.2019г. в присъствието на М. И. - изрично упълномощена да представлява дружеството при съставяне на АУАН по Закона за водите, и в присъствието на св. Г., св. М. му съставила АУАН № 103/07.05.2019г. за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите – водовземане без издадено разрешенително за това.
Впоследствие – на 29.05.2019г., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, но въз основа на друг АУАН - № 102/07.05.2019г., срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното
Съдът смята, че наказателното постановление трябва да се отмени защото:
1:
НП следва да се отмени на процесуално основание, поради противоречие между вмененото нарушение и основанието за налагане на наказанието, което накърнява правото на наказаното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му.
. Освен това, приложимата в случая санкционна норма на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ установява различни размери на наказанието в зависимост от количеството на ползваните води, а в случая актосъставителя и АНО не са събрали данни за това обстоятелство. Т.е., в АУАН и в НП липсват и съставомерни факти, относими към размера на санкцията.
Отделно, АУАН и НП са издадени и в нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат конкретизация по отношение мястото на извършване на нарушението. Както в акта, така и в НП липсват факти относно местонахождението на инспектираната производствена площадка, респ. и на изградения в нея хоризонтален дренаж. Посочването на георгафските координати на дренажа не създават нужната яснота относно мястото на нарушението, доколкото за установяване местоположението на описана по този начин географска точка са необходими специални знания.
И на последно място, НП подлежи на отмяна и поради недоказаност на нарушението. Както се посочи, с оспореното НП дружеството е санкционирано за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, изразяващо се в използване на подземни води чрез водовземане без изискуемото от закона разрешително. От показанията на св. Г. обаче се установява противното, че по време на проверката не е установено водовземане посредством дренажа, а показанията на св. М. в обратния смисъл се основават на предположения. А след като нарушението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.84 от ЗАНН вр. чл.303, ал.2 от НПК, е налице още едно основание за отмяна на НП.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът взема Решението си за отмяна.
Съдебният акт подлежи на обжалване...