Националният празник на Република България – 3 март, беше отбелязан с тържествена церемония, организирана от Община Ямбол. На празника присъстваха представители на местната власт, народни представители, началникът на Гарнизон Ямбол, командири на военни формирования, представителни части на Ямболския гарнизон, патриотични организации, граждани.

„Длъжни сме да помним и да не се отказваме от нашата история, да не забравяме тези дни, носещи дух на патриотизъм.

В съвременния свят на гражданското общество трябва да имаме добри отношения с всички народи и сами да избираме, по кой път да вървим, да не позволяваме някой друг да решава вместо нас. Ние сме доказали, че имаме мнение, което винаги е било вярно и последователно.

Но най-важното!Успехът идва с обединяването. Благодарение на общите ни усилия ставаме по-силни и по-добри. Пожелавам Ви мир, здраве и сили да вървим напред заедно!Да бъдем достойни българи и не забравяме тези, от които сме получили помощ и тези, които само са ни обещали такава.

Защото ненадминатият по героизъм и величие българин  Васил Левски е казал – „Дела трябват, а не думи!“ “, заяви в словото си кметът на Ямбол Валентин Ревански. Благодарствен молебен отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий.

Церемоният продължи с тържествено шествие до мястото на поклонение пред паметта на героите - паметника на загиналите за националното ни Освобождение, където бяха поднесени венци и цветя на признателност. Архимандрит Димитрий отслужи заупокойна молитва в памет на героите, загинали за свободата на България.

Празничната програма по отбелязването на 142-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство продължи с лекция в Музея на бойната слава, посветена на 160 години от рождението на генерал от пехотата Стилиян Ковачев - „Човекът, личността, военачалникът “.

 Стилиян Георгиев Ковачев е един от най-изявените ямболци. Той е роден на 26 февруари 1860 г. в Ямбол в Каргона. Ученик на даскал Атанас Кожухаров, Ковачев е пламенен родолюбец и един от най-младите участници в Априлското въстание. Председателят на Ямболския революционен комитет Георги Дражев оценява способностите на 16-годишния младеж и го назначава за свой помощник.

След Освобождението Ковачев постъпва в Команда на волноопределющите се в Пловдив, а след това във Военното училище в София и е от първия випуск офицери на Българската армия. Учи и в Николаевското военноинженерно училище в Петербург, Русия.

Участва в Съединението и в Сръбско-българската война като командир на Трета хасковска дружина.

В началото на Балканската война е командващ на Втора пехотна тракийска дивизия и на Родопския отряд. След това командва Четвърта армия. В началото на Междусъюзническата война за кратко е назначен за военен министър, но остава командир на Четвърта армия. Поради несъгласие с политиката на цар Фердинанд е освободен.

След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 година отказва да участва в потушаването на Войнишкото въстание. След войната окончателно се уволнява от армията.

На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

Стилиян Ковачев почива в София на 11 юли 1939 година.

Генерал Ковачев е носител на редица български, руски, австро-унгарски, черногорски и румънски ордени.