/Има и прошка, Не за всички, обаче!/

Пет месеца след чумата остава само чувството за безполезност в ежедневието.
„Аз, когато имах козички, целият ми живот, всичко беше отдаден за тях, казва Баба Дора Най-напред трябва да нахраня яренцата, да им заредя и после да пусна козичките на паша.“
Пет месеца след чумата, сиренето и млякото са купешки, а не домашни.
„И тази година, даже не можах да направя сирене. Козето мляко е най-хубаво...“
Пет месеца след чумата е и мъката по изгубения поминък.
„Ами, празно е, пусто е, то няма нищо. Те и хората ще се махнат, може би оттук, защото като няма какво да работиш...“
Пет месеца след чумата, има и прошка, не за всички, обаче.
„Казват, че човек не трябва да прави зло на душманите си. Трябва да ги изслушаш, като ти говорят, да не им обръщаш внимание и да си тръгнеш...
Порожанов толкова не го обвинявам, колкото Дамян Илиев. Как можа да подшише тази заповед...“
Пет месеца след чумата, остава и карантината.
: „Дамяне, време ти е вече да си отиваш. И време е да махнеш тази забрана на животните, защото хората са много отчаяни.“
Пет месеца след чумата, остават и спомени.
- Помниш ли им имената? Как да не ги помня...
Значи тука има една Светла. А, чакай, чакай, Корнелия Нинова най-напред ще ти покажа, тя е мойта приятелка...
Ей, го, тоз е Бойко Борисов, ето го, вижте го.
- Кога го кръсти така?, пита Мира

Ами още тогава.- -на всички политици имаш?- Еее, на всички не, на Бойко, защото ме ядосва, защото прави така.“
Пет месеца след чумата, остават и много съмнения.
Ами, може би имаха някои сделки неизпълнени, планове техни...не знам.

Материал на Виктор и Мира за Тодорка Сакалиева- баба Дора, с. Шарково