Пред тези зимни месеци няма как картината на сгушени хора на топло, на ж.п гарата в Ямбол, да не трогне и да не предизвика гняв към тези, които са длъжни да помогнат - община и държава. Ежедневно управляващите не пропускат случай да обясняват колко добре живеем, но бедността е факт. И колкото да се правят, че не я виждат, тя лъсва с най- ярката си проява – бездомници, търсещи подслон. Бездействие или мълчалив отказ от помощ, или и двете. Така може да се определи дългогодишното отношение на държавата и общината в Ямбол към хората, останали без дом.
В града ни за поредна зима бездомните нямат подслон, а службите си прехвърлят сигналите и отчитат дейност. Обещаният Център за временно настаняване на бездомни лица, който трябваше да функционира вече, според стратегията и годишния план за развитие на социалните услуги в общината, го няма. Решението на общински съвет за създаването му е от 2012 г. Подходящи общински имоти не липсват, но липсва инициатива от управленския екип. Общината е тази, която е отговорна да осигури базата, а държавата да предостави финансиране. И двете цинично мълчат и бездействат.
Такова е отношението и към създаване на Кризисен център за деца и лица, пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация. Вече трябваше да е факт, пак според годишния план за развитие на социалните услуги в Ямбол, но дори не се говори за решаване на този проблем. Не предоставят тази услуга и с това управляващите удобно сякаш отричат, че проблемът съществува.
В дните, през които се провежда международната кампания „16 дни на активни действия срещу насилието, основано на пол“ и много граждански сдружения призовават държавата и общините да осигурят средства за предоставяне на специализирани услуги на пострадалите от домашно насилие, би трябвало и управниците в Ямбол да чуят призивите и да не се фокусират само върху усвояването на пари, а да се погрижат за хората в беда.
Снимка БЧК, раздава хранителни помощи не бездомници

Мариета Сивкова