Ваня САВОВА, Сунгурларе, носител на трета награда, раздел „Поезия“ на националния конкурс "Дървото на живота" на община Стралджа, посветен на Станка Пенчева

По голите первази на деня

Отича се последната молитва.

Ще наводни

Дълбоките предели на нощта

И ще поникне в сънища повикани.

Полягва есенната тишина,

Ръцете й са уморени,

По пръстите й утринна роса

Ще среща и изпраща друго време.

Добре дошла, тъга,

Забравена сърдечност,

Препълваш ме и ме смаляваш

До дъното на здрач,

До праг на неизбежност,

Където

Смисълът положил е глава

Пред тъмната осанка на палача,

Където

Птиците се раждат без крила,

Където

Скалните рисунки плачат.

Пребродила квартала на скръбта

Сега съм в друга свобода –

Ненужна вечност

По голите первази на деня,

Отломка някаква

От чужда безсърдечност.