паметната плоча на лобното място на 19 български войници загинали в неравна битка с турска конница, на 15 юли 1913 година, край село Странджа
Средствата за изграждане на тази паметна плоча са осигурени от българската държава, чрез Министерство на отбраната през 2017г., по искане на областния управител, Областната комисия военни паметници и община Болярово.
Имената на убитите войни са изписани за вечна памет на паметната плоча. Защото трябва да помним 15 юли 1913г. , когато турска конница нахлува в пограничното село Странджа. Жителите на селото бягат. Опожарено е училището. Неравната битка става на 2 километра от селото, при която са убити 19 български войници от различни краища на страната. Погребани са в масов гроб извън селските гробища, в местност, която хората нерекли „Убитите войници“. Утре на тази костница ще бъде открита паметната плоча и извършено поклонение за тези български момчета и мъже.
Нека се поклоним заедно!
През 2017 година чрез Областната комисия военни паметници МО финансира изграждането на един паметник в област Ямбол и ремонта на четири паметника на загинали във войните в селата Голям Дервент, Добрич, Ботево и Борисово. В областният регистър на войнишките паметници са включени 105 паметници от цялата област.
Село Странджа, община Болярово, се намира в планински район на границата с Република Турция. Част от землището на селото е зад пограничните заграждения, почти изцяло в полите на Странджа. Има изключително добри условия за лов, а особено успешен е ловът на дивя свиня.
/на сн. сградата на старата митница/
До 1906 г. Странджа е било турско село, което турците постепенно напускат,като продават имотите си на българите. Село Странджа е заселено през 1906 г. от бежанци от Източна Тракия. Първоначално е носело името Кайбилар, но впоследствие Борис III с указ го преименува на Странджа. Изоставяйки имотите си в Одринско и Лозенградско, много български семейства предпочитат да останат да живеят в близост до турската граница, с надеждата, че един ден отново ще се върнат по домовете си, ще обработват земите си. Вече 104 години, надеждите остават за историята.Преди 9.IX.1944 год. селото е наброявало 1400 души. Имало е силно развито земеделие и животновъдство - овце, кози, крави, биволи.По време на социализма, за нуждите на промишлеността и строителството, е имало нужда от работна ръка. Много младежи по това време напускат селото, устройват се по градовете и остават там. Политиката е била насочена към развитие на градовете, а селата западат. Цели семейства се изселват поради липса на поминък. Земеделието е унищожено, животновъдството също. През 70-те години в селото остават около 150 човека, а към днешна дата в село Странджа живеят около 35 - 40 човека, с възраст над 70 години.