×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Прокуратурата обжалва и Съдът отмени

Събота, 30 Септември 2017 08:34

 

точка от Наредба на Общински съвет Ямбол. Била ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНННА

 

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 141/27.9.2017г.                                             гр.Ямбол

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.ЯМБОЛ ,ПЪРВИ КАСАЦИОНЕН  СЪСТАВ

На четиринадесети септември 2017 год.

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :      ДИАНА ПЕТКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ :       ВАНЯ СТОЯНОВА

                                                                 СТОЯН ВЪЛЧЕВ

                                                                                                                                                                                                                                    

Секретар      Р.Танкова

Прокурор    М.Божидаров

като разгледа докладваното от  съдия Д.ПЕТКОВА

кан.дело № 178   по описа на 2017 г.

         За да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.185 ал.2 във вр. с чл.186 ал.2 АПК.

         Образувано е по протест от ОП-Ямбол, подаден от Зам.административния ръководител-Зам.окръжен прокурор  против  разпоредбата на чл.45 т.2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на Община Ямбол/за краткост Наредбата/,влязла в сила на 25.12.2004 год., изменена с Решение № ХХIII-6/21.06.2013 год. на ОбС-Ямбол. В протеста се излагат съображения за противоречие на сочената разпоредба с разпоредби от нормативни актове от по-висока степен и по конкретно с разпоредбите на чл.57 ал.1 ЗУТ и чл.23 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност/ЗОАРАКСД/..

          В с.з. протеста се поддържа изцяло.Претендират се направените съдебни разноски в размер на 20 лв.

         Ответната страна-Общински съвет Ямбол редовно призовани не изпращат представител в с.з. Пред съда е депозирано писмено становище от председателя на ОбС-Ямбол, с което се оспорва основателността на протеста и се сочи, че при приемането на Наредбата са спазени всички законови изисквания, а оспорената разпоредба от същата е в пълно съответствие с разпоредбите на нормативни актове от по-висока степен.Иска протеста на ОП-Ямбол да бъде отхвърлен.

         Представителят на ОП-Ямбол участващ в производството на осн.чл.192 АПК взема становище за основателност на направеното оспорване както от ОП-Ямбол.Позовава се на съображенията изложени в протеста.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

        На 10.11.2004 год. Кмета на Община Ямбол внася в Общински съвет-Ямбол Предложение вх.№ОС-001-377 за приемане на Наредба за разполагане на преместваеми обекти на територията на Община-Ямбол.Проекта за наредба е разгледан от ПК“Общинско имущество“ при ОбС-Ямбол на 15.11.2004 год.и е приет без разпоредбата на чл.10 ал.5. На 18.11.2004 год. проекта е разгледан и от ПК“Обществен ред и законност“ при ОбС-Ямбол , като е приет без разпоредбите на чл.7 ал.1 т.1,2 и 7 и т.1.2.8. Проекта за Наредба е внесен за разглеждане на заседание на Общински съвет Ямбол насрочено на 19.11.2004 год.и е включен по т.1 от дневния ред. Видно от Протокол №ХІ-I на заседанието на Общинския съвет-Ямбол са присъствали 35 от общо 37 общински съветници. За приемане на Наредбата  са гласували „за”-29 общински съветници, ”против” и „въздържали се”- няма.Съгласно §1 от ПЗР на Наредбата,същата е приета на осн.чл.56 ал.2 от ЗУТ.

       По делото са приобщени като доказателства Правилник за организацията и дейността на Общински съвет-Ямбол,неговите комисии и взаимодействие с общинската администрация на Община-Ямбол/Правилник/ актуален към датата на приемане на Наредбата.

       При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

       Протестът на ОП-Ямбол е процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.Предмет на протеста е  разпоредба от подзаконов нормативен акт.Съгласно чл.185 ал.2 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни негови разпоредби.А съгласно чл.186 ал.2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта, като съгласно чл.187 ал.1 АПК упражняването на процесуалното право на протест не е обвързано с преклузивен срок.

       Разгледан по същество протеста на ОП-Ямбол е  основателен.

       На първо място настоящия състав намира ,че оспорената Наредба е издадена от материално и териториално компетентен орган-Общински съвет Ямбол, който съгласно чл.8 от ЗНА идентичен с чл.9 от действащия към него момент Правилник притежава правомощия да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

         Съдът счита, че при приемането на Наредбата са спазени и  процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове. Проекта е разгледан от две постоянни комисии при ОбС-Ямбол и е приет единодушно от членовете им.Заседанието на ОбС-Ямбол е  проведено при необходимия по чл.27 ал.2 ЗМСМА и чл.43.1 от Правилника кворум-повече от половината от общия брой общински съветници .Видно от Протокола от заседанието на ОбС-Ямбол   присъствали са 35 от общо 37 броя общински съветници, а към момента на гласуване по  т.1 са присъствали 29 общински съветници.Решението на Общинския съвет за приемане на наредбата е взето след проведена дискусия и направени изказвания.Наредбата е приета с мнозинство от 29 общински съветника, което е повече от половината от общия брой съветници и е в съответствие с чл.27 ал.4 ЗМСМА и чл.8.2 от Правилника Следователно Общински съвет-Ямбол е действал в компетентен числен състав, като е приел своето решение при спазване на законовия необходим за това кворум.

        При това положение съдът следва да извърши съдебен контрол за законосъобразността на оспорената отделна разпоредба от Наредбата.Този контрол се състои в проверка на съответствието й с текстове от акт от по-висока степен-закон или Конституция/чл.8 ЗНА/ в рамките на регулираните обществени отношения.

          Със законова делегация на чл.56 ал.2 ЗУТ законодателят е  предоставил в компетентността на общинските съвети да определят с наредба реда ,по който да се издава разрешение за поставяне на преместваемите обекти по чл.56 ал.1 ЗУТ, като в случая на това основание е приета и Наредбата.

        Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.Нормите чл.15 ал.1 ЗНА изисква всеки нормативен акт включително и разпоредбата да съответства  на нормативен акт от по-висока степен.

       Съгласно оспорения текст на чл.45 т.2 от Наредбата Гл.архитект може да откаже разполагането на елементи по чл.25/рекламни съоръжения/ в случаите когато заявителят е нарушавал системно и грубо изискванията на тази наредба или сключените с общината договори.В същото време видно от текста на разпоредбата на чл.57 ал.1 ЗУТ/в редакцията действаща към 19.11.2004 год./върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни,информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне,издадени по ред установен с наредба на общинския съвет по чл.56 ал.2 ЗУТ.От сравнителния анализ на двете норми се налага извода,че с оспорената разпоредба на общинската наредба се въвеждат допълнителни изисквания при подаване на разрешението за поставяне, както и ограничения за определен кръг от лица да ползват предоставени от общината услуги.Основания за въвеждане на такива изисквания не може да бъди открито нито в ЗУТ,нито в друг закон уреждаш съответната материя.Единствените изисквания залегнали в чл.57 ал.3 и ал.4 ЗУТ/в действащата към него момент редакция/и касаят изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от съоражението площ.Следователно с приемането на оспорената разпоредба ОбС-Ямбол създава нова/първична / правна уредба, неуредена в по-висок по степен нормативен акт и е излязъл извън предоставеното му с чл.56 ал.2 във вр. с ал.1 правомощие.Последното касае възможността общинския съвет да уреди реда т.е. процедурата по която ще се издават разрешенията за поставяне на съораженията по чл.57 ал.1,но не и условията/материално правните предпоставки/ при които те ще се издават.

          Основателни са доводите развити в протеста на ОП-Ямбол,че тази разпоредба е в противоречие и с посочените на чл.3 ал.3 във вр. с чл.23 ал.2 във вр. с ал.1 норми на ЗОАРАКСД.Доколкото предвидените изисквания създават ограничения и въвеждат тежести при административното регулиране и контрол е налице противоречие с целите на ЗОАРАКСД,който е проявление на принципите на чл.19 ал.2 от Конституцията и е приложим по отношение на разрешителния режим на Наредбата по аргумент от разпоредбите на чл.1 ал.3 и ал.4 от същия закон.Съгласно чл.1 ал.3 ЗОАРАКСД административното регулиране е установяването на нормативни изисквания,чието спазване се осъществява чрез административен контрол,а съгласно ал.4 т.3 от същата разпоредба една от формите на административния контрол по смисъла на този закон е контролът упражняван от административни органи чрез издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица,които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност.При тази си дейност съгласно чл.3 ал.3 от сочения закон административните органи и органите на местно самоуправление не могат да налагат тежести и ограничения,които не са необходими за постигане на  целите на закона,а именно да се улесни и насърчи извършването на стопанска дейност,като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол,осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление/чл.1 ал.2 от закона.Предвиденото в оспорения подзаконов текст административно регулиране безспорно надвишава тези обществено оправдани граници,тъй като се въвеждат изисквания/тежести/които не са необходими за постигането на законовите цели по чл.2 ЗОАРАКСД.Същевременно текста на чл.4 ал.2 от същия закон регламентира изрично,че всички изисквания необходими за започване и осъществяване на дадена стопанска дейност,както и за извършване на отделна сделка или действие се уреждат със закон.Вярно е ,че ал.3 от същия текст допуска да се конкретизират тези изисквания,като се осигури обаче спазването на чл.3 ал.3.В случая липсва разпоредба в ЗУТ която да дава правомощие на органите на местното самоуправление да конкретизират изискванията като ги обвържат с допълнителни изисквания и тежести така както са предвидени в чл.45 т.2 от Наредбата.

         Нещо повече, приемайки разпоредбата на чл.45 т.2 от Наредбата, ОбС-Ямбол не е дал ясна дефиниция за „системно и грубо“нарушаване изискванията на Наредбата или на сключени с общината договори.А това от своя страна поставя желаещите за издаване на разрешение в неравностойно положение и в зависимост единствено от субективната преценка на административния орган дали е извършено или не системно и грубо нарушение респ. да им се издаде или откаже исканото разрешение. Не е регламентирано и кой следва да установи факта на извършеното нарушение/нарушения/,следва ли то да е установено с влязъл в сила акт или е въпрос само на преценка на административния орган.Тук би могло да се говори и за нормативна разпоредба приета в нарушение на чл.19 ал.1 КРБ,съгласно който икономиката на страната се основава на свободна стопанска инициатива,а с оглед ал.2 законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност.В случая с оспорения текст от наредбата се въвежда предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти,изразяващо се в ограничава кръга на лицата по чл.57 ал.1 ЗУТ.

           С оглед на изложеното съдът счита,че оспорената разпоредба като приета в противоречие с норми от по-висок ранг се явява незаконосъобразна-отменително основание по чл.146 т.4 във вр. с чл.196 АПК и с оглед изискванията на чл.193 ал.1 АПК следва да бъде отменена,а наредбата в тази си част следва да бъде приведена в съответствие със ЗУТ.

           Пред вид изхода на спора и на осн.чл.143 ал.1 АПК ОП-Ямбол има право на направените съдебни разноски в размер на 20 лв. представляващи такса за обнародване на оспорването в ДВ.

           Водим от горното,съдът

 

 

                                         Р    Е     Ш    И

 

        ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.45 т.2 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на Община Ямбол, влязла в сила на 25.12.2004 год., с последно изменение по Решение № ХХIII-6/21.06.2013 год. на Общински съвет-Ямбол.

        ОСЪЖДА Общински съвет-Ямбол да заплати на Окръжна прокуратура-Ямбол разноски в размер на 20/двадесет/ лева.

        Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.     

        Решението съгласно чл.194 АПК да се обнародва по начина по който е бил обнародван акта.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ не се чете

 

 

                                                                                                2./п/ не се чете

 

 

 

        

 

           

 

        

          

Read 1942 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */