КМЕТЪТ ЗАГУБИ ДЕЛОТО ЗА КЛЕВЕТА СРЕЩУ ПЕНСИОНЕРА ПЕТРОВ, от който искаше 20 000 лева ЕТО РЕШЕНИЕТО:

Р Е Ш Е Н И Е

№  71                                            20.06.2017г.                              гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                               І-ви въззивен наказателен състав

На 7 юни                                                                                              2017 година

В публично заседание в следния състав:

                                                             Председател:  Диана Фарфарова                                                           

                                                                     Членове:  Петранка Жекова

                                                                                       Иван И.

Секретар М.Коматарова

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

внчхд. № 166 по описа за 2017г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Г.И.С.    против присъда № 59/ 24.04.2017г.постановена по нчхд № 276/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимия А.Л.П.  е признат невинен в това на 9.02.2017г. в гр.Ямбол, в жалба адресирана до Апелативна прокуратура- Бургас, чрез Окръжна прокуратура- Ямбол и чрез информационния сайт "Ямбол свят"  да е разгласил позорно обстоятелство и да е преписал престъпление на Г.И.С., в качеството му на длъжностно лице- *** на О.Я, поради което и на основание чл.304 от НПК  е оправдан по предявеното му обвинение по чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2 и 3 , вр.с чл.147 ал.1 от НК.

Отхвърлен е изцяло предявеният от С. против П. граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000лева.

 С. е осъден да заплати на П. направените по делото разноски в размер на 2 000лева.

В жалбата на частния тъжител се навеждат бланкетни доводи за необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се доразвиват наведените доводи.  Сочи се, че районният съд при правилно установена фактическа обстановка и доказаност на авторството е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи за липса на състав на престъпление. Изразява се несъгласие с приетото от решаващия съд, че в процесната жалба до АП-Бургас , публикувана на "Ямбол свят" не става ясно за кое лице се отнасят клеветническите изрази. Този извод е необоснован, тъй като е безспорно, че *** на О.Я е тъжителя Г.С.. Цитирани са и множество решения на ВКС в подкрепа на становището на тъжителя за съставомерност на инкриминираното деяние извършено от подсъдимия П.. На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която А.П. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 и 3, вр.с чл.147 ал.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК да му се наложи административно наказание глоба и да се уважи изцяло предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди. 

В съдебно заседание въззивникът- частен тъжител участва чрез повереника си адв.К., чрез който поддържа изцяло депозираната  жалба и допълнението към нея. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия П. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, както и да се уважи гражданския иск.

Въззиваемият- подсъдим А.П. участва лично и със защитника си адв.К., чрез който оспорва жалбата на тъжителя и пледира за потвърждаване на присъдата.  Подробно се оспорват доводите във въззивната жалба и се изнасят факти относно допуснати нарушения при проектиране и строителство на "Регионално депо за неопасни отпадъци". Прави се искане да се потвърди присъдата на районния съд като правилна, законосъобразна и обоснована.

ОС- Ямбол, в настоящият въззивен състав  след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на повереника на частния тъжител и защитника на подсъдимия и на подсъдимия,  съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши  служебна проверка на присъдата   приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.318 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва.  Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Приетата от районния съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като напълно кореспондира със събраните доказателства.

Безспорно е установено, че подсъдимият А.П. като член на граждански сдружения "Ние за Ямбол" и "Ден" и общински съветник е подавал множество сигнали и жалби до различни институции относно дейността на общинската администрация.

От приложените по делото удостоверения за избран *** №1/ 7.11.2007г., № 1/7.11.2011г. и № 1/27.10.2015г.на ОИК, О- Я е видно, че частния тъжител Г.С. *** в три поредни мандата от 7.11.2007г. до настоящия момент.

Преписка вх.№ 1019/2016г.по описа на РП-Ямбол е образувана по сигнал на подс.П., за изтекъл инфилтрат от регионалното депо за неопасни отпадъци- гр.Ямбол, в резултат на което е умъртвена риба в близък до сметището водоем. С постановление от 3.11.2016г.на РП-Ямбол  отказва да образува досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер. ОП-Ямбол сезирана с жалба от подсъдимия с постановление от 24.01.2017г.потвърждава постановлението на РП-Ямбол. Против това постановление е депозирана жалба от подс.П. до Апелативна прокуратура - Бургас, която е и предмет на настоящото наказателно производство от частен характер. В жалбата се сочи, че е изготвена на 9.02.2017г.от подсъдимия, като на същата дата П. я изпратил по имейл и до информационния сайт "Ямбол свят", където е "качена" на същата дата. В жалбата подсъдимият сочи конкретни факти и обстоятелства по които прокурора от ОП-Ямбол С тенденциозно не е взел отношение и не ги е анализирал правилно.

 Предмет на настоящото производство е следната част от жалбата: "Далаверата с ямболското сметище е още едно доказателство, че България е най- корумпираната държава в ЕС. Знае се за Ямболския *** , че краде, ама строи. След като системата е приела, че да се краде е законно, че прокурори и олигарси са се прегърнали да крадат гражданите... под умилителното спасяване на откраднатите  европейски пари, ще останат в историята на страната ни....Корупцията толерирана от ОП- Ямбол  трябва да получи отпор... Това не са прокурори , а съучастници на мутрите."

С постановление от 29.03.2017г. АП- Бургас, е потвърдила постановлението на РП-Ямбол от 3.11.206г. и на ОП-Ямбол от 24.01.2017г.

Горната фактическа обстановка е приета и от първоинстанционния съд, като правилно е обосновано са кредитирани приложените по делото писмени доказателства- процесната жалба, заверено копие от страницата на сайта "Ямбол свят" съдържаща отпечатване на жалбата, посочените по- горе постановления на РП-Ямбол, ОП-Ямбол, АП-Бургас, удостоверения за избран *** №1/ 7.11.2007г., № 1/7.11.2011г. и № 1/27.10.2015г.на ОИК, О.Я и гласните доказателства- обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К и Д. Посочените писмени доказателства са безспорни , поради което същите се кредитират изцяло, а гласните доказателства са подробно обсъдени от първоинстанционния съд.

С разпореждане на съдията- докладчик, обстоятелствената част на частната тъжба правилно е квалифицирана като престъпление по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 и 3, вр.с чл.147 ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от НК престъплението клевета се осъществява с две изпълнителни деяния- разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. В съдебната практика се приема, че "позорно обстоятелство" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят за миналото и настоящото поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато за засегнато с тях. Или, с клевета се засяга достойнството и честта на физическо лице по начин, че да се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в която работи и живее. Като неотменно право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени, чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат, като наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.

Тъй като частния тъжител е *** на о. и  изразите в жалбата са насочени към него в това му качество казуса следва да бъде разгледан и през призмата на чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека, съобразявайки доколко изнесеното е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ, разтълкувано в решение №7 от 4.06.1996г. по к.д. №1/96г.на Конституционния съд. В посоченото решение по тълкуване разпоредбите на  чл.39, 40 и 41 от КРБ се сочи, че с тях се "гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите. То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10 параграф 2 от ЕКЗПЧ  допуска, а Конституцията на РБ в чл.39 ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57 ал.2 от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който да накърнява права или законни интереси на други.  

 По отношение на клеветата най- важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на факти и мнение е общественозначимо и необходимо в контекста на обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл.4 ал.2 и чл.32 ал.1 от КРБ, като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при справедлив баланс между интересите на общността и интересите на индивида.  В тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка на съответност с оглед изнесените факти, без да се пристъпват наложените граници за защита репутацията на другите. Той е презюмирал, че приемайки една публична роля, политиците и другите обществени личности се отказват в известна степен от закрилата, предвидена в параграф 2 на чл.10 на Конвенцията. От друга страна, разграничавайки изразяването на факти и на оценки  като реализация на свободата на словото, съдът отказва защита на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат като " прекалени и следователно недопустими", потвърждавайки посочения по- горе принцип на пропорционалността- във всеки  отделен случай националните съдилища предвид обстоятелствата и в техния контекст следва да се опитат да установят къде се намира балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име.

 

Районният съд е анализирал частта от жалбата, за която се твърди в частната тъжба, че съдържа позорни обстоятелства и приписва престъпление на тъжителя С.,*** и правилно и обосновано е прието, че с написването й подсъдимият не е осъществил състава на инкриминираното му престъпление.

От съдържанието на жалбата  до АП-Бургас е безспорно установено, че същата е насочена към работата на ***а на О.Я в периода на провеждането на обществената поръчка и изграждането на регионалното депо за неопасни отпадъци. В този период *** на общината е частния тъжител С., поради  което твърденията на защитника на подсъдимия, че упреците са насочени към ***овете на града в предходни периоди са несъстоятелни. Оперативната програма "Околна среда 2007- 2013г." е със срок на действие от 2007г. до 31.12.2015г. /видно от представените на въззивната инстанция писмени доказателства от Министерство на околната среда/, като всички действия по обявяване на обществена поръчка, сключване на договор с изпълнител, строителството и приемането на обекта "Регионално депо за неопасни отпадъци" са извършени в този период. Частния тъжител Г.С. *** за трети пореден мандат, считано от  7.11.2007г., т.е. за целия период на изпълнение на посочената оперативна програма.

Правилно е прието от районния съд, че изразите "Далаверата с ямболското сметище е още едно доказателство, че България е най- корумпираната държава в ЕС...След като системата е приела, че да се краде е законно, че прокурори и олигарси са се прегърнали да крадат гражданите... под умилителното спасяване на откраднатите  европейски пари, ще останат в историята на страната ни....Корупцията толерирана от ОП- Ямбол  трябва да получи отпор... Това не са прокурори , а съучастници на мутрите." не са насочени към конкретно физическо лице, а касаят обобщена група от хора и поради това не би могло да се приеме, че същите са насочени към частния тъжител.

По отношение на израза "Знае се за Ямболския ***, че краде, ама строи." също правилно и обосновано е прието от решаващия съд, че със същия не се приписва извършено престъпление от страна на частния тъжител. За да се приеме от обективна страна осъществяване на престъпление клевета, чрез приписване на престъпление е необходимо, чрез отправения израз да е конкретизирано точно определено общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. В случая липсва  каквато й да е конкретизация на приписано престъпление - кражба.  Като неоснователни се приемат доводите в жалбата, че "изхождайки от факта, че жалбата е по преписка за ямболското сметище изградено по времето на настоящия ***, то следва извода , че израза е насочен спрямо тъжителя С. и се има предвид, че краденето е свързано с изграждането  и експлоатацията на сметище". Посочените логически връзки и препратки от инкриминирания израз в жалбата към преписката на РП-Ямбол не запълват състава на престъплението клевета, чрез приписване на престъпление. За да е налице престъпен състав следва съответния израз да е ясен и точен и да не се налага смисъла му да бъде извеждан логически от други действия и изказвания на подсъдимия.

В контекста на изложеното по- горе следва да се приеме, че цитирания текст от жалбата по- скоро представлява критични съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете засегнато за засегнато с тях. Следва да се има предвид и обстоятелството, че подсъдимият е непредставляван от адвокат при изготвянето на жалбата до АП-Ямбол, поради което по отношение на него не би могло да се изисква да следва стандарт на поведение съгласно процесуалните норми на НПК.

 Показанията  на св.К- секретар на О- Я, в които се сочи, че частния тъжител се е почувствал лично засегнат от посоченото в жалбата не дават основание да се приеме, че е налице осъществено инкриминираното  престъпление. Самият свидетел сочи, че  подс.П. е критичен към дейността на общината, като в тази връзка е правил множество изявления и е подавал жалби за нарушения, които според него са извършени от ***а или от други общински служители. Показанията на св. К следва да се ценят в подкрепа на становището, че частния тъжител като *** е обществено значима личност и като такава се отказва в известна степен от закрилата предвидена в параграф 2 на чл.10 от Конвенцията.

Изводите на съда за липса на факти и обстоятелства, запълващи с нужното съдържание елементите на обективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което становището му за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147 ал.1 от НК е съответно на закона. В тази връзка съдът намира за ненужно да анализира наличието или липсата на квалифициращите обстоятелства на чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2 и 3 от НК , тъй като не е осъществен от обективна страна основния състав на престъплението клевета.

Поради липсата на състав на престъплението от обективна страна е ненужно съдът да излага аргументи за субективната страна на престъплението, тъй като съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от НК съставът на престъплението се определя като съвкупност от обективни и субективни признаци. Следователно при липса на обективна страна на деянието то същото не осъществява състав на престъпление.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е направил правилен и законосъобразен правен извод, като е приел, че с цитираната част от жалбата подс.П. не е осъществил състава на престъплението клевета, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. чл.148 ал.2, вр.с ал.1 т.2 и 3 , вр.с чл.147 ал.1 от НК.

Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимия е отхвърлянето на гражданския иск на тъжителя за заплащане на суми за обезвредата му за неимуществени вреди.

По изложените  съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав намира жалбата на частния тъжител за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а проверяваната присъда да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

При горния изход на делото частния тъжител следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените от него разноски на въззивната инстанция за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 2000лв.

 Водим от горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,                                                                                                                                                                      

                       

 

                       Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 59 от 24.04.2017г.постановена по нчхд № 276/ 2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

ОСЪЖДА Г.И.С., с установена по делото самоличност  да заплати на А.Л.П. направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на 2000лв.

Решението е окончателно.

 

 

              

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.