"Странно нещо е конният спорт"

Неотдавна направихме на Ванчо подарък
дървен кон -
вихрогон,
просто грабващ окото, невиждано ярък,
бял на черни петна,
със седло, стремена,
с опашка и грива,
в поза игрива,
готов да изцвили
и със сто конски сили
да се впусне в галоп,
топо-топ, топо-топ!...

Ванчето ахна,
веднага го яхна
и се впусна във бяг неудържен и волен.
Явно, беше доволен.

Но след два дни се връщам и той ми се хвали:
- Аз яздих на кон, видя ли?
- На този ли?
- Не, на друг!
От "Вишнева" чак дотук!
Просто заекваше, така беше възбуден.
Аз го гледах учуден:
- Не думай! Как стана това?
- Той караше нагоре дърва!
- И човека те взе във колата?
- Не искаше по стръмнината!
- Е, какво си правил тогава брат?
- Той като дърпаше, аз бутах отзад!
- Ей, чудесна езда!
- Да!

Гледам го, радостен, потен и горд.
Странно нещо е конният спорт!