Илко Капелев
Дано този текст не прозвучи като пенсионерска реплика, но нямаше как да не го споделя – първо с мои приятели, а сега – и с многоуважавания читател…
„Ето, това се казва двоен празник!“, помислих си на излизане от градския парк. От една страна – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; от друга – балът на абитуриентите… сред които бе и синът ми. Преди това се разходихме по красивите алеи на парка с гостите ни от Града на липите – Стара Загора. Те останаха трогнати, очаровани от чистотата и красотата на парка… Толкова очаровани, че като домакин чак се смутих… Разказах им, каквото зная, за градския парк. Разказах им за неговия създател – озеленителя от национален мащаб Руси Хайдутов… В такива случаи няма как да се мине и без някоя неподплатена легенда… например как навремето цар Борис Трети искал уж да купи „ямболската градина“, но родолюбивият дух на Ямбол не се поддал на изкушението на монарха. А после царят дълго време бил сърдит на ямболци, задето го лишили от шанса да се сдобие с такава живописна и безценна собственост!...  Искаше ми се по този начин да придам още по-голяма тежест на ямболската перла…  
Разказах, разбира се, на моите гости и за това как се опазват красотите на парка през нощта – чрез порта и катинар… От което ние, ямболската „публика“, останахме шашнати навремето, когато общината въведе тази мярка, а сега (поне аз!) разбирам нейния значим смисъл…
…Та, ето, това се казва двоен празник – казах си на излизане от парка, когато край Минералната баня се струпаха с „див рев“ мощни коли и джипове… Управлявани от млади хора, разбира се, които гледаха високомерно на „простосмъртната“ публика… Те сякаш заплашваха в следващата секунда да пришпорят машините си през множеството. Някои бяха показани през люковете на тези „танкове“ и се поклащаха, плющейки с пръсти, в ритъма на чалга… Ето това се казва… да налееш в чаша чиста природна вода капка нафта…
За това, в крайна сметка, ми бе думата. За свежия дъх на пролетния парк, за красивия двоен празник и за… горчивата утайка, която трябваше да преглътнат много граждани с грейнали очи. Кичът, простащината, лошият вкус и безобразното поведение вземат връх с всяка измината година. Аз само реших да се „поотдалеча“ – и в преносния, и в буквалния смисъл, от красивото събитие на 24 май т.г., за да не оскверня светлината в душите на хората, които бяха петимни за празник!
06.06.2015 г.