Балконът

        Той е железен, каменен, старинен;
        такива има с хиляди в света,
        обикновен, но само че зазидан:
        един балкон без никаква врата.

        Кой знай кога и от кого построен,
        е станал непотребен изведнъж,
        но не за всички: птичките спокойно
        от вазите му пият хладен дъжд

        и неговата четвъртита стряха
        събира в някоя дъждовна нощ
        след дълга и невесела раздяла
        отново двама скитника ведно.

        Но през деня отвън го не съзира
        на минувача празното око.
        Стопаните дори не подозират,
        че къщата им имала балкон.

АТАНАС ДАЛЧЕВ

    Фрагменти, мисли, впечатления

    Когато възникват за първи път в един самобитен ум, мислите и образите са винаги прости. Те се усложняват и замъгляват по-късно у подражателите.

    ***

    Струва ми се съвсем погрешно да се противопоставя красотата на истината. Те може да се различават, но не си противоречат.

    ***

    Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите.

    ***

    Трябва да се придържаме о конкретните неща. Те ни предпазват от общите фрази и големите, но празни думи.

    ***

    Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.

    ***

    Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.

    ***

    Всички писатели желаят да бъдат харесвани, само че за някои от тях е важно и това - кой ги харесва.

    ***

    Известността носи със себе си окови: зависимост от читателите, от критиката; зависимост дори от собственото ти предишно творчество.

    Бих желал да пиша всеки път така, като че започвам за първи път.

    ***

    Нищо не похабява, мисля, тъй лесно един писател, както занимаването му само с литература.

    ***

    Със стила на писателите става нерядко това, което се наблюдава при отглеждането на малките деца. Колкото повече грижи полагат за него, толкова той е по-хилав, по-безжизнен.

    ***

    Когато нашият есеист сяда да пише, първата му мисъл е: това, което пиша, есе ли е, или не?

    ***

    Произведенията, както и хората, се ценят не по рода им, а по собствените им, лични качества.

    ***

    Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълта и основата, а образът - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.

    ***

    Поезията не е общуване, а приобщаване. Приобщаване към Идеята, Красотата, Истината. В това е разликата между едно писмо и една поема.

    ***

    Грешката на всяка поезия, която иска да внуши чувството, вместо да го познае и изрази, е, че мъчейки се да зарази с него читателите, тя неизбежно го преувеличава и фалшифицира.

    ***

    Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен да се възхищава, без да престава да вижда и различава недостатъците.

    ***

    Мнозина искат да минат за хора с вкус, като отричат постоянно. Но истинският вкус се позвнава само по това, което той утвърждава.

    ***

    Когато се говори за начеващи писатели, не бива да се бърза с преценката. Има различни дарования: едни се развиват постепенно; други се явяват изведнъж напълно оформени и ако не слизат, затова пък остават неподвижни на първоначалната си висота; трети са способни на неочаквани и смущаващи скокове. Както при конните надбягвания, тези, които излизат отначало напред, не винаги са първи в края. И неуспехът е сам най-често едно благоприятно обстоятелство, което възпира дарованието от общите и лесни пътища, вдълбочава го и го укрепва.

    ***

    За забелязване е, че най-книжно е творчеството тъкмо на ония писатели, които са чели най-малко.

    ***

    Пътуваме цяла нощ. Влакът лети с пълна бързина. Край прозорците се носят сенки на дървета и телеграфни стълбове. Далеч някъде един град с фенерите си блясва и угасва като рояк пръснати искри в мрака.

    ***

    Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.

    ***

    Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.

    ***

    Всеки стил е едни компромис между индивидуални и общоприети форми на израз. Изграден само от първите, той рискува да остане недостъпен. Ограничен само във вторите, той е вече шаблон, не стил.

    ***

    За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. Той е чудовище.

    ***

    В живота на един свободен творец най-мъчителният и опасен момент е признаването му.

    ***

    Оригиналният не търси да бъде оригинален.

    ***

    Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. И аз мисля, че за стойността му би трябвало да се съди по това - колко четения може да издържи то.

    ***

    Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.

    ***

    За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. Поради това за поетите не съществуват синоними; всяка дума е незаменима. Те я виждат, чуват, опипват и усещат. Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет.

    ***

    Реализмът е по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.