Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните ѝ членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

Стефанов ден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.  Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване.
Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На Стефанов ден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.