Свети великомъченик Мина е покровител на семейството, самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите.

Хората които са се молели пред иконата на Свети Мина и ли в негов манастир твърдят, че той прави чудеса. Стига човек да отиде с истинска вяра и отворено сърце, няма как светеца да не чуе молитвите му.

Стотици са жените, които ходят там и се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.

Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена съм Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.

Не са малко и вярващите, които отиват с последна надежда, молейки Светеца да ги изцели от някоя неизлечима болест. Няма такъв, който да се е завърнал от храма и молитвата му да не е била чута. Вярващите смятат, че иконата му има могъща лечебна сила, която е неизчерпаема и когато хората силно вярват в това те получават изцеление.

Молбата към Свети мина винаги е чута, той сбъдва най-съкровените желания на вярващите в него. Веднъж помолил се на Светеца, няма поклонник, който да не се е върнал на това свято място. Хората споделят, че когато си тръгват от там душата им остава спокойна и чиста. Слепите проглеждат, куците прохождат, болните оздравяват, изгубените се намират, въобще няма чудо, което да не се е случвало пред иконата на Светеца.


Свети великомъченик Мина е бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във  войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан през III -  IV век. По това време властта в Рим, представлявана от император Диоклетиан, издала указ да се  предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан и  продължил да общува с Бога. Веднъж на тържеството в чест на езическите божества, гражданите  устроили шумни зрелища и гнусни жертвоприношения. Като научил за това, отшелникът Мина влязъл в  града и започнал да изобличава самозабравилите се езичници. Градоначалиникът наредил да бъде  арестуван смутителят на тържеството. Свети Мина бил заловен и жестоко измъчван - бит с волски  жили, тялото му стъргано с железни куки, обесен с главата надолу. Накрая воините отсичат главата  му, запалват огън и хвърлят в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите  дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали  с благовония. Скоро те пренесли светите останки в родния му град Александрия и го погребали в  почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по  молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.