А след това рисувам ветрове,
които ми напомнят за ръцете ти.
Измивам чашите. Сапунено балонче
лети над мивката. Прилича на дъга.
А в него - твоят образ е затворен.
И аз го гледам. И мълча.
Разгръщам книгата. "Нищо особено".
Разплаквам се. И гледам през прозореца.
Подскачам от звъна на телефона.
Не беше ти. Не искам да говоря.
Ще гледам филм. Дано да се усмихна.
Но знам, че няма. Знам, че само ти
ме караш да съм истински щастлива.
Днес или филмите са глупави, или...
Замествам те със музика. Не ми е скучно.
Макар, че дните ми ужасно си приличат.
Когато съм заета, не те мисля...
В останалото време - те обичам.
Последни новини
-
Започна ремонтът на сградата на Община Ямбол по програмата за енергийна ефективност
Започна ремонтът на сградата на Община Ямбол по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден
-
За битият полицейски шеф и кой счупи държавата - НЕУДОБНИ ЗА ВЛАСТИМАЩИТЕ МНЕНИЯ
- Полицаи, сигурност и политика: На границата между дълга и партийните интереси