Да благослови звездата ни времето
и моят угоен оптимизъм,
за да просъществува племето
на вярващите в комунизма.

Грехът си лудите - за кой ли път
с венеца трънен ще изкупят.
и на земята синкавият пъп
по часовете, все така ще пука...

Защото с редките изгреви
и с тия нестоплени кости
как ще го построим през мътното
на реката моста?

И докога все с комата
ще ни затварят устите?
Добре, че ме вее вятърът,
не всеки вярва на сития

А сега ще покротувам на стола,
защото преди умиране
всички вярващи хора
се молят за миналото.(си)

Колко ли семе се хвана
преди да разбера, че наричам
смърт, тази мъничка слава,
от която не мога да дишам