През 1897 година в нюйоркския вестник „Сън" се получава следното писмо. "Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години. Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън", значи е истина." Моля ви кажете ми истината: има ли дядо Коледа? Вирджиния О'Ханлън, 115 запад, деветдесет и пета улица."
Редакторът Франсис Чърч отговаря на момиченцето с текст, който през годините се превръща в най-препечатвания вестникарски материал по света. „...Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост...."
Днес и тук това не би могло да се случи. Първо - децата на осем години проверяват дали има дядо Коледа в Гугъл. Второ: Никой баща не би казал, че видиш ли нещо във вестника, значи е истина.
Трето: Отговорът щеше да е различен.
Например...:
Не, Вирджиния, няма дядо Коледа. Ако той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща в живота ги няма, значи няма и дядо Коледа. Съжалявам , Вирджиния, подаръците, които ще получиш, не са от дядо Коледа, а от твоите близки. Баба ти си беше наумила да ти купи подарък за 50 лева, защото толкова й обещаха. Казаха й, че на пенсионерите с пенсии от 200-250 лева ще дадат по петдесет лева. Но дадоха по 25 на пенсиите до 200 лева. А твоята баба получава 206 лева. Не ги обеща дядо Коледа, а премиерът. След което каза „Аз мога да дам по 25." Само дядо Коледа
може да вади подаръци от бездънен чувал,
Вирджиния, на премиера чувалът е продънен.
Дядо Коледа не живее в Лапландия, Вирджиния, а в мола. Той е най-комерсиалното старче с наднормено тегло, което можеш да си представиш. А ти си го представяш така, както го е нарисувал художникът на „Кока-кола" в трийсетте години на миналия век. Всяко нещо, което е измислено от добри хора, после е попадало в ръцете на добри търговци. Дядо Коледа е стока, която продава стока. Ти не знаеш, че има такава дума „маркетинг" и не вярваш в нея. Обаче маркетингът може да продава много неща, включително и въображаеми. Ти написа писмо на дядо Коледа, нали? Съвременно писмо. Влезе в специална интернет страница, попълни прозорчетата с исканите от теб данни, след това написа в полето на желанията какво очакваш от добрия дядо Коледа. Ето, това е маркетинг, Вирджиния. И искаш да отидеш в магазина, в който има дядо Коледа. Това също е маркетинг. Не е нужно да го знаеш, а да го искаш.
Струва ти се, че маркетингът е въображаем, а дядо Коледа истински? Точно обратното е. Дядо Коледа може да се види, чуе и пипне, но не е истински. А маркетингът е истински, защото на теб наистина ще ти купят играчка, ще я предадат на някой от милионите дебелаци, които се потят под дрехите и брадата на дядо Коледа, той ще ти я подаде, ти ще седнеш на коляното му и ще ти направят снимка. С това маркетингът е изпълнил целта си. Ще видиш и по-съвременни варианти на дядо Коледа, ще ти се появяват от най-различни, неочаквани места, всички те ще са само подобрени капани за мишки. Повечето от тях са толкова привлекателни, че не искаме да направим нищо по-различно от това да се пъхнем в тях. Хо-хо-хо, пее дядо Коледа, весела Коледа! Изглежда весело - само изглежда.
Най-луксозната стока, която Дядо Коледа продава,
се нарича благотворителност. Това е и най-скъпата стока, а дядо Коледа я продава на цената на една чиния в китайски магазин - за един лев. При това пластмасовата чиния от китайския магазин изглежда като сапунерката ти, а тази на дядо Коледа е пълна с благородство, човешка признателност и други все много ценни и дефицитни неща. Баща ти и майка ти най-вероятно ще се изкушат от тази стока, Вирджиния, тя се купува само срещу един sms. Левчето отива за медицинско оборудване за болни деца, а ДДС-то отива в държавата, която е трябвало да купи същото медицинско оборудване, но не го е направила. Но майка ти и баща ти не смогват да мислят за това, когато на екрана виждат едно болно дете, което си мечтае да е здраво. Хапката им присяда, защото вие вечеряте в този момент. На вас не ви идва наум, че това от екрана е също търговски продукт и той е направен и поръчан за излъчване точно в това време и точно по тази причина - да ви присяда хлябът. Майка ти става от масата, набира номера преди да го е забравила и сяда успокоена. Умиротворена, изпълнила човешкия си дълг, благородна. Сега вече може да се радва и цяла година да не мисли за болните деца - също като всички нас, като държавата, като комисията за лечение на децата в чужбина, като този, под чийто патронаж е търговията с чувството за благородство. Дядо Коледа е най-малко виновен, той е само дистрибутор, сезонен повод, кампанийна кукичка на въдицата за хора с чувство за вина.
Има един човек в парламента, Вирджиния, казва се Марио Тагарински и по обем изглежда като дядо Коледа. Той тези дни направи нещо, което накара мнозина да го заподозрат в нечисти сметки. Самият той обаче каза, че си е направил равносметка заради идващото Рождество Христово и така, в мисли за Бога, взел решение. Как да ти го кажа, Вирджиния, политиката е толкова корумпирано занятие, че даже непочтените се оказват прекарани. Ти не разбираш за какво става дума, но аз искам да ти се извиня от името на възрастните. Ние сме виновни, защото сме поставили в парламента този човек да решава съдбата на държавата, в която ще живееш ти.
Коледа е просто един рожден ден, Вирджиния. Можеш да си избереш чий - на бебето Исус или на Слънцето. Няма да ти кажа повече за това, защото чувам Исус да казва: „Оставете децата да дойдат при мен." Има само един начин да отидеш при него - като го оставиш да дойде при теб. Има много причини да обичаш Исус. Ти ще намериш своята, аз мога само да ти кажа моята - той може да прави с думи това, което никой друг не може да направи със силата на най-мощното оръжие. Представяш ли си колко могъщи трябва да са тези думи и колко бистро е мястото, от което извират? По тази чисто моя и само моя причина аз празнувам рождения ден на Исус. Не знам дали е бил човек или син Божи. Или и двете? Знам само, че е бил учител. Не че е знаел всичко, просто е бил светлината в лутаниците на тези, които са си проправяли собствени пътища. Има и такива учители, Вирджиния. Ако много искаш да ги видиш, те ще се появят - на Коледа аз се моля само за едно, да ги позная.
Коледа е рожден ден и на Слънцето, Вирджиния. Може би ти ще пораснеш като човек, който няма нужда да лекува душата си с Исус, а ще е загрижен за душата на планетата. Тогава слънцето ще е много важно за теб. И дърветата, и тревата, и дъждът, и реката, и джунглата в Бразилия. И такива като теб ще спасят света, защото ще знаят, че за производството на един килограм говеждо месо са нужни 13 000 литра вода. Надявам се и България да спасите, защото ще знаете с какво е платен търбухът на разкаялия се в навечерието на Коледа парламентарист. А може би няма да избираш между слънцето и Исус - може би ще приемеш, че това е едно и също. Вярвам, че ще има и такова време, в което Боговете няма да пият толкова много човешка кръв и така най-после ще станат един Бог, какъвто те винаги са били, но ние никога не сме знаели.
Сега ще ти разкажа
една истинска история
за дядо Коледа. Триста години след Исус в земите, на които днес се намира Турция, се родило момченце. Семейството било богато, но скоро се случило най-лошото, момченцето останало сирак. То се казвало Николай. Николай израснал в манастир, на 17 години вече бил свещеник. А имал голямо богатство. Започнал да го раздава на бедните хора и най-вече на децата. Разказите за неговата щедрост били толкова невероятни, че като ги препредавали, хората започнали да ги украсяват с въображението си - как Николай се приближавал неусетно до къщите и хвърлял торби с подаръци през комина. По-късно Николай станал епископ, имал шапка, бяла брада и червено наметало. Той е първообразът на дядо Коледа.
Животът е винаги прав, Вирджиния, първо ти казва, че няма дядо Коледа, а после ти казва, че има някой, който е истински и по-прекрасен от дядо Коледа. То е като разликата между сърчицето, нарисувано върху опаковъчната хартия за подаръци и истинското сърце. Попитай който искаш лекар, Вирджиния, и той ще ти каже, че рисунката не е вярна, сърцето не е сърцевидно. То има съвсем различна форма. Много ми се иска да решиш, че сърцето е пространство. Ти решаваш дали да е с размерите на пощенска марка или безгранично. Страхуваш се? Страхуваш се, че ако е безгранично, в него ще нахлуят много лоши хора, ще те раняват, ще те ограбват? Рожденикът от Коледа ти казва, че ако го изпълниш с любов, лошите хора просто няма да дойдат, дори и да надникнат, ще се оттеглят - те не знаят какво да правят ТАМ. Сега разбра ли какво е Коледа - Коледа е ТАМ.
сп. Тема
