Любомир Котев
    Трите власти са, надявам се, известни всекиму, известна е и четвъртата власт, напразно наричана така, а петата е често спряганото, но неизвестно никому, задкулисие. Някой, всъщност, би могъл да каже какво точно е задкулисието, би могъл  да даде и що-годе свястна дефиниция, и да посочи механизми на действие, но няма да го направи. Няма да го направи за нищо на света, защото е в заверата, сред тайните сили, които осъществяват тайна власт, реална, а не мнима, каквато е прословутата четвърта власт. Петата власт, или властта на манипулаторите, най-общо казано, е силна затова, защото е реална власт и, би могло да се твърди, успешно подменя четвъртата власт, когато е нужно и доколкото е необходимо. Подмяната, абсурдна наглед, ако погледнем сериозно на проблема, е лесно осъществима, щом българският журналист е притеснен и несвободен. Митът за свободата на словото и гарантираните от Конституцията свободи не ни освобождава, разбира се, щом сме зависими, нестабилни икономически, с мижави доходи и още по-мижаво самочувствие. Нищо велико не би могъл да стори нещастният днешен журналист, щом е обсебен от мисълта за насъщния, щом брои настървено скъпернически подхвърлените му жълти стотинки. Той, този нещастник, не би могъл и да мечтае за нещо голямо и истинско, щом мисли как да се хареса на велможите, от които зависи, щом чака подаяние, не договорена плата, а подаяние, зависещо единствено от кефа на чорбаджията или властника. Там някъде, в пресечната точка между чорбаджията и властника, където са парите и силата, се корени петата власт, от която зависят всички останали. И, преди всичко, четвъртата власт, безсилна, бездействена, смехотворна, но обявена за страшна, за казваща истини, опасни за властта. Четвъртата власт, нашата, нашенската четвърта власт, знаят го вече и децата, едва ли е толкова страшна, щом се броят на пръстите на едната ръка наистина независимите медии, способни действително да засегнат някак силните на деня. Или, да опазят, да защитят истината, някоя истина, общочовешките истини, правата и свободите на хората, защото всякога е подвеждащо, ако се противопоставяш някак на силните на деня. Подвеждащо е, защото силните на деня всякога са поне в два отбора, та като се опънеш на едните, тутакси се поставяш в услуга на другите, които са същите доктринери и никога по-морални. Юначните пози на юначни журналисти – хайде да не казвам имена! – напомнят на юначните пози на юначни депутати, като печално известният Яне Янев, да речем. Техният гняв, искрен наглед, е старателно отрепетиран, а техните уж фриволни реплики са съвсем преднамерени, всякога в услуга на някого, на този, който плаща, или този, от който зависиш. Юначните пози на юначните журналисти, всъщност, са нещо и смешно, и жалко, което подменя стойностната журналистика по парадоксален начин. Типичен пример за подобна аномалия, например, напоследък са множащите се устати жени в ефира, схващани, Бог знае защо, като добри журналистки. Те, ако все още съществува журналистическа етика или някакви правила за интервюиране, са много далеч от нашия почтен занаят, в който важният субект е отговарящият на въпросите, а не този, който ги задава. Поведението на тези устатници би могло и трябва да се окачестви като скандално, ако милеем за добрата стара журналистика, зачитаща авторитета и достойнството на интервюирания. Това е още по-наложително, заради факта, че срещу тях стоят най-често парламентаристи или интелектуалци, уважавани политици и държавници, писатели и артисти. Срещу тях стоят, общо взето, все хора, които биха могли успешно да им се противопоставят, но великодушно подминават псевдо-юнашката им поза, заради доброто си възпитание или политическите си сметки. Псевдо-юнашка поза, казвам, защото тя е най-често сервилна, всъщност, защото свирепото репчене срещу този или онзи, досущ както в случая със споменатия вече Яне Янев, е угодно някому, а често и платено от някого. От петата власт, разбира се, не от някой друг, петата власт, която би могъл да олицетворява Бойко Борисов, но би могъл да я олицетворява и Ахмед Доган или Румен Овчаров, пък и не толкова известен държавник или политик. Манипулаторът, говорещ чрез четвъртата власт, след като е заплатил, след като си е купил ефирно време, или страници, разбира се, би могъл да е и някой олигарх, известен всекиму или съвършено неизвестен. Известен всекиму или съвършено неизвестен, подчертавам, защото напоследък Иво Прокопиев някак заприлича на Гарабед шпионина и едва ли е най-подоходящ, за да олицетворява задкулисието. Прословутото, мистичното задкулисие, не би могло да е задкулисие, ако е ясно всекиму кой дърпа конците и какви са сметките му, ако е нарочен за лошия сред медийните герои този, който го олицетворява. Въобще, широко прокламираните, шумно афишираните, известните всекиму личности и събития, ако са натоварени с тъмна слава, най-често е за заблуда на врага, за отвличане на вниманието. Те не разкриват истината,     а я покриват, те мистифицират, объркват, подвеждат, правят непонятното още по-непонятно, разширяват границите на другата, тайната действителност с нейните пара-мафиотски структури. В този смисъл, книгите и филмите, посветени на мафията, да речем, или вдъхновени от всякакви конспирационни теории, са не просто подвеждащи, а добре премислена и професионално съчинена фалшификация. Те, би могло да се каже, наред с продажните и безпринципни медии, са тайното оръжие на тайната власт, на петата власт, от която зависят, повтарям, всички останали власти. Би могло, разбира се, да се разсъждава надълго и нашироко за генезиса и спецификата на тази власт, но едва ли ще са достатъчно задълбочени съжденията ни.     Каквото и да кажем, трябва да се признае, ще е все в сферата на догадките, щом става дума за тайна власт, която е и върховна в някаква степен. Ние, дали го желаем или не, сме заложници на тази зловеща власт, пък и сякаш не искаме да се освободим от нея, щом лековато подменяме принципите на парламентарната демокрация. Нашите революции, тъжни и смешни и те, са партийни метежи, не друго, които подменят силово законно избраната власт! Ние продължаваме да се доверяваме на задкулисието, докато уж воюваме със задкулисието, щом отново сме против законното правителство и угаждайки на провалените властници. Никой не ни е крив, че сме заложници на петата власт, щом преди всичко сме заложници на глупостта си…