: ПРИЗНАНИЕ

                                    На Е.

Очите ти прекрасно ми отиват...
Как само в мен преливат… В понеделник
загубих се в душата ти красива
и вече там съм доживотен пленник…

Аз гледах твоите коси лъчисти,
ти гледаше очите ми зелени.
Разменяхме си с тебе чувства чисти
и бяхме като птици запленени…

За теб могъл бих облак аз да снема  
от висинето… Ако е възможно
в един небесен ден ще те отнема
от слънцето, което превъзхождаш…

Навярно този ден си осенила
със звезден лъч ти моята душа…
Ех, колко кратко… „…Муза посетила…
…немного посидела и ушла…” *


* великия Висоцки!

хипертекст вж: http://yambolnews.net/index.php/mediya/video/item/6727