Случаят с предсрочните кметски избори във Варна показа няколко неща.
 Нито едно от тях не е оптимистично както за морската ни столица, така и за българската демокрация.
Ние сме силни да отричаме, да рушим, а когато дойде време за избор, време за градивност и за поемане на отговорност, ни няма никакви. От имащи право на глас около 290 000 души, във Варна гласуваха на балотажа едва 26,08 % от тях.А новият градоначалник Иван Портних от ГЕРБ спечели доверието само на 38 642 гласоподаватели.
Това е диагноза на обществото ни. И то тежка диагноза. През февруари уж цяла Варна се вдигна да протестира срещу „вечния” кмет Кирил Йорданов, стигна се до трагичната смърт на Пламен Горанов, а сега властва безразличието.
Сега се вижда колко безсмислена е била смъртта на младия човек, щом обществото всъщност пак е потънало в апатията си. Или просто не знае какво да прави.
А демокрацията в крайна сметка е избор.
Не съм сигурен, че тези, които правят протестите в София, си дават сметка за това. Те не излъчват формация, която да промени, по правилата на демокрацията, България,. нито от протестите се раждат лидери.
Някои твърдят, че целта изобщо не е тази, че била да са на линия винаги когато българско правителство направи голям гаф, както това стана с назначението на Делян Пеевски, те да са коректив на властта.
Подобна теза е несъстоятелна. Щом ще сваляме правителства, в един момент трябва да поемем отговорността да управляваме държавата.Не се ли поеме истинска, а не мнима отговорност, смисълът на протестите ще изтънее и ще се обърне срещу тези, които шестват по улиците.
Защото изборите са демократичния вариант и който има талант и воля да управлява, излиза на този ринг...
Борислав Ненов