Тя е тъжна и иска да плаче,
да оглозга тъгата до кост-
да я сдъвче, изплюе и влачи.

Тя е в себе си малка и грозна
и усмивките чупи на две,
тя сама, сам-сама се яде.

Тя е вълк, но скимти под тревога
щом оплези надолу език
и когато погледне към Бога
всеки стон се изнизва във вик.

Тя се моли и иска да плаче
да изплаче по женски света.
И когато разсъмне се здрача
нека бъде пак твоя жена.

Николина Милева

Препоръчано от Елица Хаджиколева