чета листите с кандидатите за слава и се чудя как ще ми защитават интереса хора, които не съм сигурна имат ли изобщо някаква друга самостоятелна мисъл, освен тази да посещават редовно тоалетната чиния. Например - да защитят нацоналния интерес за сигурност на доставките на газ от Русия, защото обратното означава нова икономическа депресия. Докога? Чудя се дали поне едно от партийните назначения в евролистите е преживяло 1990 г., Лукановата зима, когато спряха нефтените доставки, нямаше дизел, бензин и градски транспорт. Живеех в Красна поляна и ходех пеш целия януари до работното си място на Раковски 134. И обратно. А в магазините - щандовете празни. После - купонната система, когато пенсионерите се редяха за кисело мляко от 4 сутринта.


Тия еврокелеши, дали помнят откъде тръгнахме изобщо. И ако не помнят миналото ни, как ще им повярваме, че ще оправят настоящето ни. За бъдещето изобщо не става въпрос - това не е по силите на всеки. Та, как да им повярваме, че за доброто на всички ни са се запътили с дедовите си цървули по Европата, освен за ония 7000 евро заплата. Около 13 500 лева на месец, ако не броим кьоравата софра на представителните, бюджетите за съветници, офиси и ивенти. Безплатните самолетни билети всеки петък Брюксел - София, а понеделник - обратно. Изобщо с всички екстри един евродепутат струва между 30 - 45 000 евро на месец - включително и на нас българските данъкоплатци. Защо изобщо трябва да гласуваме, за да уредим живота на поредната еврокифла - любовница на някой богат мъж, който благодарен за ласките я чисти елегантно от леглото си, за да освободи място за следващата парцалеса?



За евро кифлите от мъжки пол дори и зъб няма да обеля - благодарение на тях истинските мъже в България са маргинализирани и отчаяни, натикани в ъгъла. Защото вилнеещата педерастия и наркомания е причина за всички беди в България. Да си педал днес е като да имаш билет за най-високите етажи на обществото и властта. До най-високите клони с най-узрелите смокини в маймунският ни свят. До по-лъскавите мадами, ако и да не знаеш какво да ги правиш в леглото, извън обществената вакханалия, мизерно наречена Политика. Имам за пример една моя позната, която си има мъжка държанка за пред обществото - иначе не я приемали сериозно и "не искали да си играят с нея". Да си играят на власт, пари, содомия и други екстри на днешното ни ужасяващо битие. Всъщност тя си е една самотна и нещастна лесбийка, която се отрупва с безсмислен труд, за да не му мисли много-много.


Защото битието на хомосексуалиста по същество е еманация на мизерията, в която те потапя духовната безпътица на дълбоко объркано в сексуалните си представи и социални роли човекоподобно. Което за власт и пари продава майка си и баща си, а децата си доброволно натиква в същата помийна яма. Дори и тия човешки креатури имат съзнание и памет за униженията и боя, който са изяли по пътя на тяхното пречупване и свеждането им до доброволни евнуси в харема на политическите ни инженери. А за нас, обикновените грешници - жени и мъже, какъв свят остава зад тая арена? И докога ще търпим тоя тъп филм на ужасите! Не, нямам пред вид да избием 1/3, а другите да пратим да строят Белене и Южен поток. Образно казано - да ги пратим в киреча, където им е мястото - ако питате по-буйните фейсбукъри. Не, нов преврат не ни е нужен. Нужна е обаче промяна в курса. Техният път не е моят. Не и вашият.

Те и техните мръсни танци вече не са тренд, а история. Казват, за коренна промяна са нужни мъже в разцвета на силите си, да поведат четата. Не знам дали и колко от тая рядка порода са налице след 20 години "демократизация". Но когато няма мъже, и жените можем да поемем кръста, убедила съм се лично. Въпросът е дали мъжете българи са склонни да следват жената в пещерата с лъва? Защото у нас мъжете обикновено виждат в тая ситуация опит за кастрация. И предпочитат да псуват юнашки по кръчмите и заливат със словесна помия всяка жена посегнала към байрака, гаче ли се е засилила с готварския нож баш към техния сиренясал дюкян...не знам дали схващате посланието, мили български мъже, но или се надигайте или свиквайте с подмятанията за вашата мъжественост.


Трети път - няма. Освободители от собствената ни тъпотия, мързел и безпаметност - няма. Защото никой на никого не помага в човешкото общество ей тъй на. Всяко човешко действие е пропито с корист и един Великден не променя същността ни задълго и необратимо. В православната вяра индулгенции не съществуват и всеки сам върви с кръста си към своята собствена Голгота. Но има нещо, което можем да направим заедно, въпреки изначалната себичност на човешката мисъл, въпреки изначалната мизерност на човешка природа. Ние сме в състояние да променим обстоятелствата в нашия живот.


Абсолютно и безусловно! Просто този път трябва да изберем себе си и децата си, семействата си и на прицел да е статуквото. Помислете само - всички партии ще похарчат милионите от нашите пари, за да видят на кого е най-голям, не за да променят живота ни към по-добро. И на есен пак се канят да пръснат милиони, за да преразпределят баницата помежду си. А Ние, Народът, суверенът по Конституция, не сме в списъка на поканените на тайната им вечеря. Дори waiting list не сме. И това е направо изчекнато. НЕТЪРПИМО!


Все едно на софрата да е поканен само Юда, а в ролята на Христос да се е преоблякъл някой заслужил агент на американското разузнаване. Докато Ние, Народът, барабар със светиите си и грешниците си само плащаме чуждата сметка. Потънали в бездуховност и мизерия, очаквайки Спасителя...И докога така ще лежим пред телевизорите с пошлите кримки и ще чакаме Спасителя? Колко живота ни останаха за губене, че да продължаваме да пилеем дните си полегнали, защото ни мързи дори да седнем, камо ли да се надигнем и да изхвърлим телевизорите през прозореца. Пък да излезем навън и да вземем живота си обратно в ръцете си.

Нора Стоичкова
от Фейсбук