Не ми задавай глупави въпроси.
Не знаеш ли, че вече сме големи.
Прииждаме и тръгваме, но боси
и всеки е откраднал по вселена.
Живеем, като псетата – различно.
На нова улица, квартал и къща.
Усмихваме се доста...Нетипично.
И връщаме се там едни и същи.
Говорим си за шантави проблеми.
Преструваме се, че сме у дома си.
Не знаеш ли, че вече сме големи.
Да пратиш много здраве на жена си.
И много поздрави на лудата ти тъща.
Децата не забравяй да целунеш.
Аз идвах всеки път една и съща.
А ти не спря със мен да се сбогуваш.

Николина Милева