В този свещен ден, когато природата замира в очакване на светлия празник на Възкресението, християните по целия свят почитат Велика събота – ден на дълбока скръб, но и на тиха вяра.

Последният поклон пред Спасителя

След страданията на Разпети петък, когато Исус Христос предаде дух на Голгота, Йосиф от Ариматея – богат, но сърцетен човек – не остана безучастен. С риск за живота си, той отиде при Пилат и поиска тялото на Учителя. Заедно с Никодим, който донесе скъпоценни миро и алое, те бяха тези, които с любов ухапаха Христа в чиста плащаница и го положиха в новата гробищна пещера.

Жените-мироносици, които бяха придружавали Исус до последния Му час, гледаха с болка как камъкът се затваря пред тях. Според традицията те се върнаха у дома, за да почиват в събота, но сърцата им били тежки от мъка.

Денят, в който светът затихна

Велика събота е ден на свещено мълчание. Никой не знаел, че в тази тишина се подготвя най-голямото чудо в историята. Дори враговете на Христос, уплашени от Неговите пророчества, поставили стража и запечатали гроба, мислейки, че могат да спрат Божията воля.

А в преданията се говори, че докато земята мълчела, Христос слязъл в царството на смъртта, за да разбие веригите на ада и да изведе праведните души. Това е тайната на Велика събота – ден, в който смъртта вече е победена, но светът още не знае.

Надеждата, която няма да загине

Днес, както и преди две хиляди години, Велика събота ни учи на търпение и вяра. Тя е като нощта преди разсъмване – тъмна, но обещаваща светлина.

В църквите по света този ден се изпълва с благоговейно очакване. Вечерта ще се слушнат първите радостни песни. Но преди това – мълчание. Защото истинската вяра знае, че най-големите чудеса стават именно когато всичко изглежда загубено.

Нека в тази Велика събота сърцата ни бъдат тихи, но пълни с надежда – защото утре идва Животът, който побеждава смъртта.