×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Тогава "Радио Москва" също е било заглушавано

Петък, 17 Май 2024 13:17


От История на Никола Вапцаров:

О, как сме чакали  вапрегнато

в задръстените кафенета!

И късно през нощта си легахме

с последните комюникета....

/Айдееее - изкарахми 4000 лева, както твърди партньорката на оправилия Конституцията на България Мирослав Иванов харвардката Лена Бориславова. Впрочем,обещаните от студио  Панорама от ПП-тата пари за ямболската болница още ги няма.../

 

ИСТОРИЯ

Какво ще ни дадеш, историйо,

от пожълтелите си страници? —

Ний бяхме неизвестни хора

от фабрики и канцеларии,

ний бяхме селяни, които

миришеха на лук и вкиснало,

и под мустаците увиснали

живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,

че те нахранихме с събития

и те напоихме богато

с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само,

а вътре, знам, ще бъде празно

и няма никой да разказва

за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани

във темпове и във агитки

и нашта мъка ненаписана

сама в пространството ще скита.

Живот ли бе — да го опишеш?

Живот ли бе — да го разровиш?

Разровиш ли го — ще мирише

и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,

на завет някъде до тръните,

а майките лежали влажни

и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен,

жените вили по задушница,

изкарвали плача на песен,

но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,

се потехме и под езика,

работехме къде що хванем,

работехме като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи:

„Така било е и ще бъде…“

А ние плюехме намръщено

на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато

и търтвахме навън, където

една надежда ни докосваше

със нещо хубаво и светло.

О, как сме чакали напрегнато

в задръстените кафенета!

И късно през нощта си легахме

с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!…

А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен…

Не мога повече! Не искам!…

Но в многотомните писания,

под буквите и редовете

ще вика нашето страдание

и ще се зъби неприветно —

защото би ни безпощадно

живота с тежките си лапи

направо по устата гладни,

затуй езика ни е грапав.

И стиховете, дето пишем,

когато краднем от съня си,

парфюмен аромат не дишат,

а са навъсени и къси.

За мъката — не щем награди,

не ще дотегнем и с клишета

на томовете ти грамади,

натрупани през вековете.

Но разкажи със думи прости

на тях — на бъдещите хора,

които ще поемат поста ни,

че ние храбро сме се борили.

Край

 

О, как се люшкахме в надеждите!…

А тегнеше небето ниско,

свистеше въздуха нажежен…

Не мога повече! Не искам!…

Read 464 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */