При надеждите, що нас окрилят,

при теглата от погрома лют,

при бедите, дето се засилят —

да засилим устрема към труд.

Да работим! Да работим смело:

с мишци, с нерви, със ръце и с ум!

Нек се чуй у нази живо дело:

бодрящий на работата шум.

Да работим! Тази славна дума

нека екне кат камбанен звън,

нека стряска къщата и друма,

нека сепне спящий тежък сън.

Да работим! Нека дигнем знаме

с тая дума и вървим напред…

Труд! Спасеньето от робство там е,

идеал е той на новий свет.

Да работим! Имаме широки

поприща за славен, спорен труд,

бедност няма в него — срам жестоки.

Няма стид под неговия скут.

Да работим! На бащите наши

добродетелта да продължим,

техний пот почтен да ни не плаши —

всичко ний на тоя пот дължим.

Да работим! Мързелът е страшен,

мръсен блуд с живота и с умът,

мързелът е враг, другар всегдашен

на теглата, брат е на срамът.

Да работим! Няма тук оръжье

по-велико, силно от труда,

само то е вярно и не лъже

и победоносно е всегда.

Да работим! Бедствията бягат

при труда и прав е наший друм,

хленч, сълзи в дни тежки не помагат,

а десници здрави с бодър ум.

Да работим дружно и съгласно,

ден изгубен е изгубен век,

на живота ни в морето бясно

труд е наший Ноевий ковчег!