Идва една есен в живота на всеки, в която капят, капят, капят
не листа, а хора.

Гледали сме, как вехнат с действията си, но някак не сме ги пускали от клончето, с надежда, да възвърнат свежия си цвят.

И колкото повече сме манипулирали зрението си, толкова по-оранжево са ни ранявали.

Не е до сезона. До вярата човешка е... че никому не сторили лошо , не вярваме в лошото. Ама го има.
И е винаги тук, на крачка.

И трябва някак да го знаем и приемем, както приемаме доброто. И него го има.

Идва една зима в живота на всеки, в който остават само неговите хора. Другите са се уплашили от студа навън. От студа в теб. От студа въобще.

Идва една зима, в която прегръдката е всичко.

И го разбираш, чак когато я получиш и знаеш- сезонът няма значение за топлото.

Нито за човешкото.

https://www.facebook.com/vstoqnova3