настръхналата кожа на земята,

разплакаха капчука и реките.

Разнежени висулките над входа,

се спуснаха в премръзналите храсти.

Студът отлюспи сивата си броня

и дъх на пролет в шепота му драще.

Разрошените къдри над комина,

подреждат в облака постеля,

подсмърчат още дрипавите преспи,

но само докъм идната неделя…

Ваня Велева