Един водопад от страшно дълги и прелестно къдрави руси коси се разлива през десетина гроба, докато оглеждам дали има какво да се почиства на гроба на баба ми. Така се завъртяха нещата, че идвах наскоро и сега е чисто и мога да пална свещичката и да се огледам на кого да раздам за "Бог да прости". Не поглеждам към оня водопад от руси коси - не само, че е Архангелова задушница, а и е ужасно, ако жената се обърне и се окаже, че лицето й няма нищо общо с оная дивна красота, разляла се по ременете й.

Напича, необичайно е за началото на ноември, когато в някои краища на България вече колят прасетата. Напича, а хората са се натоварили с багаж и раздавки трябва да се дават, и мотичка някаква да се донесе, защото някои не са имали време или възможност да дойдат от Черешова задушница насам. А други, може би и от години, потънали в гурбета или в далечната бурна София.

Докато влезем в гробищата, минаваме през стълпотворение от леки коли, джипове и таксита, а дори и автобусите на Архангелова задушница са повече.
Още от ранното утро жени бяха плъпнали по пътя и бях сигурен, че ще видя пред тях или с тях един мой родственик, за когото е станало хоби да ходи на гробищата. В Топрашката махала той е единственият възрастен мъж и вечер бабите се тълпят около него. Преди доста време го бях питал колко е годишен, вече не помня възрастта му, ала той не мърда и става все по-жилав, въртейки педалите на велосипеда, който е ще е купувал някъде по времето, когато Иван Тенев-Абисинеца е командвал БКП в града и окръга. Дори не помня по коя линия се падаме рода, но по гробищата е така - някои  се знаят от няколко века, без да са си казали даже имената.

Архангеловата навалица не само, че не спира, а се увеличава, слънцето вече прежуря, а бабите с цветята пак са недоволни. "Лани имаше много повече хора, сега няма да изкараме нищо", тюхка се една от тях, докато се разправям с един байчо. Сложил е цена на хризантемите от 20 стотинки и с моя човек се готвим да вземем един наръч от снежно белите цветя. Когато му подаваме парите, обаче се сепва - объркал бил табелките. Ще минем с есенните евтини цветя. И без това моите покойници повече на тях се радваха, понеже ги имаха по дворовете си.

Моят човек е плъпнал по нейните си гробове, а ще търсим сетне и едно място, което майка й обяснила толкова добре, че просто няма как да не го намерим. На тези прекрасни обяснения съм им сърбал попарата - на няколко пъти баба ми ме разкарва из целите гробища да търсим една от сестрите й. Много добре помнела мястото. Толкова добре, че почна да се спуска мракът и се събраха почти всички кучета около нас, а баба пак не кандисваше. Нейният гроб е до къщата на гробарите. При нея е и първият ми дядо. Вторият ми дядо погребал жена си наблизо. Така се и запознали, за да живеят сетне почти 30 години заедно. А не бяха чели Елин Пелин. Аз пък си траех, понеже и двамата имаха серт характер и лесно се засягаха.

Бях оставил нещо на гроба за подарък, ала станало дармадан от проливния дъжд. Оная жена пак размята водопада от руси коси, но тоя път е разбрала, че няма как да почисти гроба без да ги прибере на кок и те изчезват от погледа ми. Да пази Господ от излишни изкушения. Почва обикалянето по другите гробове и голямото лутане, защото тук сме забравили чантата с раздавките, там цветята, на трето място запалката, а дрехите вече никой не помни къде точно сме ги парясали. "Тая работа без кавга няма да мине" си мисля, докато газим из калта до гроба на един от дядовците ни. Мисля си, ала през няколко метра мъж и жена вече са почнали разправия на висок глас и хората са оставили мотичките да чуят кой за какво се бори.

Ямбол уж бил малък град, а народът продължава да приижда и автомобилите, сякаш нямат край, въпреки че някои от сутрин до здрач псуват кризата. Не съм видял досега приятели или познати и това ме озадачава, но минава Коцето Зайков с майка си. Ясно е за какво сме тук, ала докато размениме раздавки става дума кой къде е живял навремето. Майката на Константин се оказва, че е израснала на пет метра от къщата на баба ми, а не се знаем, което ме кара да се впусна в чертежи на улицата и в изброяване на имена. Не можем да се уточним, странна работа, въпреки че и двамата сме сигурни за улицата - "Трапезица", много по-късно "Ямболска комуна".
Сетне пък минава един набор, на който съм забравил откъде му зная дирите. На моя човек му е накипяло и Архангеловата задушница ще стане свада, ако се спра още веднъж някъде. Тъй че тръгвам покорно да търсим оня гроб, който майка й обяснила в такива детайли, че и по мрак човек да го намери. Не слушам къде точно се намира, защото сетне аз ще изляза виновен, като не намерим гроба.

Слънцето е като през юли, а обувките ми са зимни, калта си я бива и изобщо не се сещам къде си оставих сакото. Дали не беше там, където гледах оня водопад от руси коси, ту потъващи, ту показващи се през дърветата? За мое изумление гробът е намерен, ама за по-сигурно се опитвам да разчета плочата, която е полегнала на разкрач от гривните. Няма грешка, този ще е роднината, а указанията са били перфектни. А ние с баба, лека й пръст, някога дочакахме кучетата и мрака, и пак не намерихме гроба на една от сестрите й.

Времето се е търкулнало и се сещам, че имам служебна работа. Някои, да ги убие Господ, правят мероприятия, дори на Голямата задушница. Запалвам една цигара на баща си пред неодобрителния поглед на една старица, събирам се пак с моя човек и тръгваме. Стотици коли ръмжат забързано към града, стотици идват от него към гробищата. Бабите с цветята пак са недоволни, сигурно са приготвили тонове от тях и се чудят какво ще ги правят.

Автобуси вече няма, общественият транспорт е решил, че прекалено се е охарчил и всеки се спасява както може. Един таксиметров шофьор убеждава две бабички, че трябва да намерят поне още един човек, за да ги закара до Старата автогара, иначе излизал на зян. Хора колкото щеш, ала са все в различни посоки и не им пасвало, което вбесява шофьора и той отива да дири сянка, дърпайки ядно цигарата. Моят родственик се задава по шосето с вечното си колело - забравил да прелее на един гроб. Малки деца надуват гайдите, уморени от навалицата, автомобилите са като лавина и в един от тях виждам оня водопад от разкошни руси коси. В гръб, слава на Всевишния.