В следващите информация за трагедията в Кримск го нямаше, обаче в първите съобщения си стоеше някъде в средата на текста. И гласеше, че хората не смеели да напуснат жилищата си, заради страха мародери да не оберат покъщнината им.
Това ме разби, закова ме – животът ти да е на косъм, ала да стоиш близо до хладилника или телевизора, защото крадците ще плячкосват, въпреки водния ад, надвиснал над града.
Е, това поне в България не може да се случи. Колкото и да ни е болна демокрацията, колкото и да считаме народа си за оскотял, никой няма да тръгне да плячкосва, когато на прага е трагедията.
А скоро пак ми разказваха познати как новите руснаци имали страх от Бога и спазвали в църквите изключително приличие. Дори твърдяха как и руснаците от времето на Йосиф Висарионович Сталин били набожни и въпреки жестоките преследвания на диктатурата на пролетариата, останали с благоговение към православната вяра.
И може би наистина българинът се увлича в усещанията си за нещастен живот.
Какво е нужно, за да сме по-адекватни към битието си. Може би едно – вдигни глава и виж…