×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 42

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Търсете мъни за литературен туризъм, към бълг.- унгарската (уж)пуста Featured

Вторник, 19 Юни 2012 08:42

Издателство "Жанет 45" и Унгарския културен институт
организират премиера на

"Името"
роман хроника от Христо Карастоянов (на сн.)
Представя Митко Новков
21 юни (четвъртък), 18.00 часа

"И ний сме дали нещо на света..." прати ни мейл авторът, то продължението на стиха май-беше за славяните, ама нейсе. Тук братята хегеш-мегеш ни дават книги да четем...

 ЗА "ИМЕТО"

Романът „Името” е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: „Какво би било, ако...”

Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш.


Откъс от "Името"*

"Вече се беше примирила с онова прозрение, което я удиви един следобед преди много години. Беше разбрала, че адът не е място - адът е време. Малко или много, мястото си можеш да смениш, но времето никога. Сега, когато остаряваше самотно и зло в това село, седнала на коравия дървен стол срещу левия прозорец в ъгловата стая на втория етаж, си мислеше, че е разбрала защо точно времето е ад. Заради спомените. С годините спомените ставаха все по-ясни - спомените за нещата, които й се бяха случили през този спрял веднъж завинаги неин живот, и спомените за другите неща, за които само беше чула. Беше си за чудене: случваше се да забрави дори името на някоя от ученичките си, а пък си спомняше например как на един ужасно отдавнашен шести май баща им беше влязъл при тях и беше казал: „Доживях до петдесетте, сам не мога да си се начудя!...” Баща им умееше да се шегува мило и забавно. Но си беше вече пийнал оная сутрин, макар да беше много рано, така че нито тя, нито някоя от сестрите й разбра дали той се шегува или наистина се е стреснал от възрастта..."

Още по темата, пак от Христо Карастоянов - "Анастасия Романова от село Габарево? И защо не?" - статия в Електронно списание LiterNet от 30.09.2009, № 9 (118)

√ Книгата на Христо Карастоянов може да поръчате от книжарница "Книгосвят"
http://knigosviat.net/?bookstore=book&;book=165745&buy=%D0%98%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE


Read 1999 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2025 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни