Специална дървена статуетка на котка е получила  като награда за участието си Шестия национален конкурс за поезия на името на поета Бинььо Иванов Ваня Велева. Стихотворението й Джулай Морнинг е класирано 4-то от 1140 творби, пратени за конкурса, организиран от Информационен център "Европа""
Ето това е награденото стихче (което за пръв път срещна читателите си в Яс преди повече от пет години)...

Джулай морнинг

Не спира да ме дъвче нагло

съмнението, че не съм землянка.

По дрехите ми лепнат срещи,

които ме премрежват в сянка.

По сълзите ми вятър се изкачва,

със болката ми северът пирува…

Сама съм се престорила на мачта,

която в анормалност плува.

Сърбят ме стоновете чужди,

в хрилете ми засяда крясък.

Очите ми поглъщат жадно

лонгози и отъпкан пясък.

Сама съм, сякаш съм отвъдна,

сред цъфналата неизбежност.

Ще спра да мисля и ще спра да моля,

ще спра да проектирам нежност.

Понякога от скука ще се влюбвам,

понякога всемирно ще обичам,

защото по това навярно,

Вселенските весталки си приличат…

Ваня Велева