Георги Славов, кмет на Ямбол, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Водещ: Апелативният съд в Бургас оправда кметът на Ямбол Георги Славов на втора инстанция. Повдигнатото му обвинение е, че е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения като така е набавил облага за фирма в размер на близо 100 хиляди лева. Очевидно това обвинение Апелативният съд в Бургас е сметнал за несъстоятелно. Г-н Славов, не знам дали да ви кажа честито, защото в крайна сметка справедливостта винаги възтържествува, рано или късно. Но каква е цената на това тържество?
Георги Славов: Вземам повод от думите ви. Като малки деца четяхме приказки, а и така ни учеха, че доброто винаги побеждава и това е може би най-хубавото, защото човек трябва да израсне и да живее с такава нагласа. Иначе животът губи смисъл. По повод това – каква е цената – цената е много голяма. Цената е, първо, цена на откъм време, много голям ресурс от време е необходим на човек, за да се занимава с това да доказва неща, които не са истина, както казват хората – за пореден път да доказвам, че не съм камила, но то е видно, да де, но трябва да го докажа. Цената, която плащам, е проблемите в семейството, защото това са тревоги на най-близките хора, най-вече децата, защото те са най-раними и най-уязвими и е много трудно да убедиш и да обясниш на едно дете, че това, което всички говорят за теб, не е истина и оттук натам естествено изскачат много други въпроси, които аз не веднъж съм ги задавал, но досега не съм получил отговори. А те съставляват сериозен правен проблем, според мен. ОК, сега е прочетена присъда, оправдателна на втора инстанция, апелативен съд, предстои и трета за това конкретно дело, те моите са пет-шест, вече и аз не им помня бройките, надявам се, че и на третата инстанция ще бъде оправдателна, но дали същите тези прокурори, които повдигнаха обвиненията, и които са изхабили огромен обществен ресурс, ако се прочете оправдателна присъда, така, както вече има за мен, и на трета инстанция, ще излязат и ще кажат, поне едно „Извинявай”? И дали ще понесат дори и частица от тази болка, от това изгубено време и от всичките неприятности, които са създали? Каква е отговорността изобщо, която носят? Защото тук остава един много широко отворен въпрос – да, има много хора, които заслужено трябва да си понесат наказанията, защото са извършили престъпление или нередни неща, добре, а там, където не са? Някъде увисва по пътя това, защото излиза, че тези хора, които обвиняват са облечени от закона, защитени от закона и те без значение какво и как стартират като съдебен процес, защото това е изцяло в техните ръце, царя на досъдебното производство е прокурорът, веднъж внесъл го в съда, той си тръгва по съответната съдебна процедура и докато не мине през трите инстанции или двете, законът е такъв, той не може да бъде спрян. Какво се случва в този случай? Това е нещото, което на мен не ми дава мира вече трета-четвърта година.
Водещ: Господин Славов, изхождайки от вашия опит, горчив за съжаление, няма ли да потърсите възможност в следващия парламент за промяна в съответните процесуални кодекси, защото българското право сякаш е изключение и от европейското, и от световното? Никъде за несъстоятелни обвинения няма непонесени вини. Т.е. те се носят солидарно, както от тези, които са направили обвиненията, така и от съответните представителите на правораздавателните органи.
Георги Славов: Категорично ще го направя. Аз съм борбен човек и категорично така, както защитавам своето си право, така защитавам и интересите на града в качеството си на кмет, така съм защитавал и интересите на всеки един, когото съм представлявал. Не само, че ще потърся, а и ще искам по някакъв начин законодателна инициатива, но мисля, че е и редно, защото иначе се създава едно абсолютно чувство за безнаказаност у едни хора, които започват да стават фактори над закона поради една проста причина, че има някъде нещо сбъркано в самия закон, който ги прави недосегаеми. Или може е би е разписано добре в закона, и може би има органи, които трябва да потърсят отговорност и вина, но тези органи са неработещи. Поне това показва опитът не само при мен, имам и други наблюдения в тези четири години, когато аз пряко съм въвлечен в такива съдебни спорове.
Водещ: Нещо повече, всеки в България би могъл да заведе или да отправи обвинения съвсем безнаказано и ако се намери прокурор да ги подкрепи, получава се спирала от ходене по съдебните мъки и дела...
Георги Славов: Вижте, има, има механизъм – аз мога да заведа дело срещу държавата и ако съм правото си, съдът ще отреди дали парично или предметно, изобщо някакво обезщетение или поне морално някакво обезщетение. Но делото е срещу държавата. А, конкретната персона, която е била виновна това да се случи, която го е предизвикала, остава някъде на тъмно и на топло и никой не я вижда, никой не се сеща за нея и така си остава безнаказана.
Водещ: Да, затова е въпросът.
Георги Славов: И оттам се ражда и допълнителното чувство за безнаказаност и което поражда пък и следващите действия – те стават все по-уверени в това си чувство за безнаказаност и все по-устремени в една посока – да търсят вина или да докажат вина у някого, който намират за виновен или невиновен, или поне притеснен. Но вижте, ако трябва да се върнем на темата и от началото на разговора за цената – цената не е само личната цена, която в случая аз и моето семейство плащаме. Някак си и аз намерих сили, и семейството намери сили, приехме го вече като търпимо зло, то на всички стана ясно, че са измислени нещата. Не това е проблемът и въпросът. Проблемът е, че по-скоро всичките тези обвинения, хвърлени в публичното пространство дават и едни други сигнали, към обществото, тъй като мен ме обвиняват в качеството на кмет. Ставайки ясно на всички, че тези обвинения са безпредметни, а и затова и гражданите на Ямбол, за което им благодаря, ме избраха и втори мандат, независимо, че имах пет дела в съда, към момента в който ме избраха, разбирайки колко са безпредметни, но обвиненията създават и едно чувство за уплах за всеки един, който би се кандидатирал на подобно място. Чувство за уплах към всеки един бъдещ управленец – за най-малката грешка някой наистина може да се сети и да повдигне обвинение. Няма лошо, нека всеки, който сбърка, да си понесе заслуженото, нека наистина да има един механизъм, който да гарантира качество на съдебния процес и не само качество на съдебния процес, да гарантира справедливост така, както е направен закона и отговорност, естествено на всяка от страните. Да, виновен си – съдът отрежда, но преди да влезе в съда, нека и прокуратурата да си е свършила качествено работата. Защото ако съдът отреди, че прокуратурата не е права в своето обвинение, тогава какво се случва? Защото това е най-голямата болка, че си обвинен несправедливо и трябва да доказваш нещо, което очевидно, че е несправедливо, но едни хора, наречени прокурори в случая няколко, аз не визирам всичките, но поне тези, които мен ме обвиняват, и са направили обвинителнителните актове, явно са сбъркали, да не казвам злоупотребили. Аз като съм явно сбъркал – съм в съда. Те като са явно сбъркали – къде са?
Водещ: Във вашия случай, господин Славов, тъй като вие сте и политическа фигура, бидейки избран за кмет, извинете, но тук става дума и за политическа поръчка. Ето и вторият въпрос – за ролята на прокуратурата като изпълнител на политически поръчки? Кой й я вменява?
Георги Славов: Аз в последните няколко заседания по различни дела имах възможността да споделя тези си мои притеснения и страхове – казах си, че някак си не е редно. И съдът, и прокуратурата са институции и в един момент тези институции волно или неволно биват въвлечени в политиката като инструмент за политическо въздействие.
Водещ: За политическа борба.
Георги Славов: Да. Получава се така: излезе някой и каже: „То, срещу него се води дело. Значи, той е омърсен вече.” Да, но не е така. И когато се разбере след половин или една година или две, че няма нищо общо това с истината, както се казва – изтръскваме си ръцете и все едно нищо не се е случило. По този начин наистина те волно или неволно тези две институции, особено в такова напрегнато време, в което живеем не само в тази година заради това, че предстоят избори, в последните години по време на криза, ставаме свидетели на точно такива волни или неволни действия, това, че стават инструмент двете институции – волно или неволно. Те се включват по някакъв начин и в политиката, което пък изобщо не е редно.
Водещ: Аз ви благодаря за тази среща, но ще разчитаме и по-нататък да развиете и след изборите поставения от вас сега въпрос, за да се направи така, че правните институции да не се превръщат в инструменти за разчистване на сметки.
Георги Славов: И може би накрая нека да уточним само, че тук не става дума, като кажем прокуратура и съд, за всички.
Водещ: Да, естествено. Нали през цялото време говорим за личната отговорност.
Георги Славов: Аз визирам тези, които конкретно в случая работят, работили са и работят по моите дела. Има сигурно, не – сигурно, надявам се, че по-голямата част от хората, които работят в тези институции, съвестно си гледат работата и пазят честта и името на институциите, но тогава, когато има явни залитания, би трябвало да има и начини за корекция. Това е нещото, което е притеснително за мен.
Цоня Събчева