платил за дограмата ?


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                                21.02.2014 год.                    гр.Ямбол

 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 
Ямболският окръжен съд             ­ІІІ  граждански състав

На 18 февруари                                           2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА

                                                    2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

Секретар П.У.

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

В.гр.д. № 6 по описа   на 2014 година

за да се произнесе взе в предвид следното

Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на И.Д.И., ЕГН-********** и Д.К.И., ЕГН-********** и двамата от гр.Я., ж.к.З. р.г бл.** вх.* ап.**, чрез пълномощник адв.П.С.,*** О. №**, ет.* против решение № 646/11.11.2013 год. постановено по гр.д. № 1184 по описа на Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът: ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** и Д.К.И. с ЕГН **********, двамата с адрес *** , със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ц. О.” № **, ет.* – адв. П. С., да заплатят солидарно на М.Т.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К., сумата от 3 630 лв., с която същите неоснователно са се обогатили за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба– 17.05.2013 г., до окончателното изплащане:ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** и Д.К.И. с ЕГН **********, двамата с адрес *** , със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ц. О.” № **, ет.* – адв. П. С., да заплатят на М.Т.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К., сумата от 495,20 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивниците обжалват решението изцяло с оплаквания за неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност по съображения подробно изложени в жалбата.Считат, че с оглед доказателствата липсват каквито и да било мотиви в атакуваното решение относно изложеното в отговора на ответниците твърдение, че същите със свои собствени парични средства са извършили ремонта, включително са осигурили средствата и са заплатили за своя сметка частично подменената в жилището им дограма.Сочи се още, че в решението си съдът се е ограничил да коментира единствено събраните гласни доказателства и то единствено събрани по искане на ищцата, докато събраните по искане на ответниците гласни и писмени доказателства не са обсъдени и не са кредитирани от съда.Иска се отмяна на атакуваното решение и при произнасяне по същество съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск.Заявена е претенция за разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор от противната страна чрез пълномощник адв.А.К. с който се оспорват твърденията в жалбата като неоснователни.Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. въззивниците, редовно призовани не се явяват.Жалбата се поддържа от процесуалният им представител адв.П.С. на основанията, заявени в същата.Въззиваемата страна, също редовно призована не се явява в с.з. Жалбата се оспорва от пълномощник адв.К. по съображенията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът след преценка на докозателствата и при съобразяване със закона прие следното от:

Фактическа страна:

Страните по делото е не спорят, че ищцата М.Т. е живяла до м.02.2013 год. на семейни начала със сина на ответниците в тяхното собствено жилище на адрес гр. Я., ж.к. „З. Р.” **-*-*, както и че в имота са извършени посочените в исковата молба подобрения, изразяващи се в изработка и подмяна на дограма на стойност от 3 630 лв. Безспорно е също, че имотът е придобит от ответниците в режим на СИО, видно от нот.акт № 7, том V/23.03.1994 г. на нотариус Т. Д. при ЯРС.Поради това и на осн.чл.32, ал.2 от СК ответниците-съпрузи се явяват солидарно отговорни за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквато семейна нужда представлява несъмнено поддържането на общото им жилище.

Ищцата е представила по делото 2 бр. квитанции: за сумата от 2 000 лв. – капаро по поръчка № 1615, издадена на нейно име на 24.10.2012 г., и за сумата от 1 630 лв. – доплащане по поръчка № 1615, отново издадена на нейно име на 14.12.2012 г. от фирма „Брилянт и форте” ЕООД. Представен е и предавателен протокол № 1615/19.10.2012 г., с който същата фирма е предала на ищцата с посочен адрес гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог” бл. 41, вх.В, ет.8, ап.6 изработката и монтажа на алуминиева и ПВЦ дограма по поръчка № 1615.Тези писмени доказателства са оспорени като неистински от ответната страна в производството пред първата инстанция, които с твърдения, че от тях не може да се направи извод, че средствата, заплатени от ищцата, нейни, както и че предавателният протокол касае извършването на подобрения именно в процесния имот, т.к. липсва посочен адрес на поръчката.С оглед направеното оспорване, по молба на ответниците районният съд е открил производство по оспорване истинността на така представените частни документи, като е дал съответно указания досежно разпределение на тежестта на доказване-в случая на ищцовата страна/сега въззиваема/.

Пред първостепенния съд са събрани и гласни доказателства.Разпитаните свидетели сочат на следното:

Св. Б. П.–лицето, извършило монтажа и издало предавателния протокол. Същият твърди, че се познава с ищцата и нейните родители и че същите през м.септември 2012 г. са отишли във фирма „Брилянт и форте” ЕООД, за да се интересуват от оферти за подмяна на дограма в процесния имот, а месец по-късно са направили поръчка. С друго лице не е било договаряно. Ищцата лично поръчала дограмата и платила по-късно сумата след изработката, каквато била практиката на фирмата. Сумата била платена лично от ищцата, но свидетелят не знае чии са били средствата. Дограмата е била поставена на адреса, посочен в предавателния протокол, т.е. в жилището на ответниците.

Св. Т.–баща на ищцата, твърди, че след като дъщеря му се сгодила за сина на ответниците, двамата заживели в жилището им, заедно с бъдещия свекър. Било взето решение младите да направят ремонт със средства на ищцата от нейни спестявания, като бащата на ищцата участвал с труд. Започнали с подмяната на дограмата. Свидетелят Т. лично договарял изработката и монтажа на дограмата със св. Б. П., а ищцата лично заплатила дължимата сума на два пъти с нейни средства. Годеникът й също присъствал на плащането. След като двамата се разделили, ответниците обещали на ищцата и на баща й да им възстановят вложените труд и средства по ремонта, но после се отметнали.

Св. А., заявява, че е много близка приятелка на сина на ответниците Д. И., поддържала е с него контакти около веднъж месечно, но познава ищцата само задочно; знае, че в апартамента им е била подменяна дограма и че Д. И. е очаквал да продаде мед, за да я плати. Свидетелката знае от Д. И., че с парите от продажбата на мед, както и с пари, изпратени от майка му от К., е заплатена подмяната на дограмата.

Св. Д. И. – син на ответниците, сочи, че монтажът на дограмата се е извършил от фирма „Брилянт и форте” ЕООД, като св. П. е взел размерите на място. Капарото за подменената дограма в размер на 2 000 лв. било платено със средства на св. И., получени от продажбата на мед, както и с пари, изпратени от отв. И. от К. Свидетелят потвърждава, че през това време двамата с ищцата са живеели в жилището, заедно с неговия баща. Когато е плащал парите за дограмата, двамата са били заедно с ищцата, но той й е дал парите на нея, за да ги предаде, тъй като в това време му звъннал телефонът.

До горните фактически констатации е достигнал и първостепенния съд след преценка на всички ангажирани от страните доказателства.

Правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес.

При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното решение като валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда по същество.

Жалбата е неоснователна.Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд е заведен иск правилно квалифициран по чл.59/ЗЗД.Искът е допустим и основателен, поради което правилно е уважен от първостепенния съд, като изложените съображения се споделят изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция-чл.272/ГПК.

При отделяне на спорното от безспорното следва да се посочи, че единственият спорен релевантен факт в процеса е от кой е заплатена сумата за извършения ремонт, предмет на исковата претенция.При съвкупната преценка на представените от ищцата писмени доказателства-предавателен протокол и платежни документи и показанията на св.П, който е без родство със страните в процеса и незаинтересован от изхода на делото може да се изведе обоснован извод в полза уважаването на иска, а именно, че средствата за извършеният ремонт са заплатени от ищцата  М.Т..Ето защо и показанията на св. Т като кореспондиращи си с горните доказателства също следва да бъдат кредитирани.Посочените доказателства са годни такива, поради което липсва причина съдът да ги изключи от обсъжданията си.

Що се касае до доводите наведени в жалбата относно необсъждането на доказателствата ангажирани от ответната страна, то същите се явяват неоснователни.Показанията на свидетелите А и И. са обсъдени от районния съд в констативната част на решението, но правилно не са кредитирани.Това е така, защото показанията на св.А не се базират на нейни преки впечатления, като изрично заявява ”разговаряли сме и знам от Д, че през септември месец той чакаше да продаде мед, за да може да плати дограмата”. От друга страна показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви-„Димитър ми каза, че двамата с М. са плащали, но не знам в коя фирма”.Показанията на св.Д И. също не следва да се кредитират, на първо место поради пряката му заинтересованост от изхода на делото и на второ место, поради съдържащото се в тях и недоказано твърдение, че парите  са били негови, но при плащането ги е дал на М. защото му е звъннал телефонът и е излязъл да отговори на обаждането.

По така изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва въззивниците И.Д.И. и Д.К.И. да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Т. сторените в това производство разноски в размер на 200/двеста/ лв. адвокатско възнаграждение предвид заявената претенция в тази насока.

 

На основание изложеното вр. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК, ЯОС

 

 

                                               Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 646/11.11.2013 год. постановено по гр.д. № 1184/2013 год. по описа на Ямболски районен съд.

 

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** и Д.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес *** , със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ц. О.” № **, ет.* – адв. П. С., да заплатят на М.Т.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К., разноски за въззивната инстанция в размер на 200/двеста/лв.

 

Решението е окончателно на осн. чл.280 ал.2/ГПК.

 

 

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.