Една общинска наредба не може да бъде „по-голям закон от закона“. С това просто, но твърдо разбиране Административният съд в Ямбол отмени ключови текстове от Наредба №1 за обществения ред на територията на община Стралджа, приети от Общинския съвет през октомври 2025 г.

Решението е постановено на 27 февруари 2026 г. от състав на Административен съд – Ямбол по административно дело, образувано по протест на Районната прокуратура и по жалба на жител на общината. Оспорването засяга именно онези разпоредби, които разширяват забрани, въвеждат нови санкции и дават на общинската администрация правомощия, за които законът не е дал изрично разрешение.

Формално – компетентност, по същество – нарушения

Съдът ясно разграничава две неща. От една страна, Общинският съвет на Стралджа е действал като компетентен орган – в рамките на правомощията си по Закона за местното самоуправление и местната администрация и при спазена форма. Затова атакуваните текстове не са нищожни.

От друга страна обаче, законосъобразността не се изчерпва с подпис и протокол. Съдът установява, че при приемането на измененията са допуснати съществени нарушения както на административнопроизводствените правила, така и на материалния закон. И точно това се оказва решаващо.

Общи мотиви вместо реална обосновка

Един от основните аргументи за отмяната е липсата на реални, конкретни мотиви към измененията. В докладната записка кметът на общината се е позовал на „внасяне на яснота“, „актуализиране“ и „опазване на обществения ред“. Според съда това са общи формулировки, които не изпълняват изискванията на Закона за нормативните актове.

Не е обяснено каква точно яснота се постига, как се променя тежестта на санкциите спрямо нарушенията и какви конкретни обществени отношения налагат тези промени. А „опазването на обществения ред“, отбелязва съдът, е самият предмет на наредбата и не може да служи като аргумент за всяко едно изменение.

Само това процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна.

Забрани за шум – извън дадената от закона рамка

Съществена част от отменените текстове касаят шума. Наредбата забранява озвучаване, викане, пеене и „вдигане на шум“ на практика на цялата територия на общината и за цялото денонощие, с ограничени изключения.

Съдът напомня, че Законът за защита от шума в околната среда дава на общините право да уреждат само шума от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. В случая обаче общината е излязла извън това поле и е въвела забрани, които обхващат далеч по-широк кръг от обществени отношения. Това води до пряко противоречие с нормативен акт от по-висок ранг.

Нощна забрана за каруци – за цялата община

Съдът отменя и текста, с който се забранява движението на превозни средства с животинска тяга в нощните часове на територията на цялата община.

По закон общинските съвети могат да уреждат управлението на общинските пътища. В случая обаче забраната не е ограничена до тях, а обхваща и пътища с друг статут и собственост. Така наредбата влиза в конфликт и със Закона за движение по пътищата, който гарантира правото на свободно движение по пътищата, отворени за обществено ползване, при равни условия за всички.

Санкция без закон: „лишаване от право на дейност“

Особено остро съдът се произнася по санкционната част, предвиждаща при повторно нарушение „временно лишаване от правото да се упражнява дейността или професията“.

Това наказание няма законова опора, не е обвързано с конкретен вид нарушение и не съдържа критерии или срокове за прилагането му. Според съда подобна санкция не може да бъде въведена с подзаконов акт и в този си вид е незаконосъобразна.

Изземване на техника и „вписване в актива на общината“

Отменени са и разпоредбите, които позволяват озвучителна техника да бъде изземвана и връщана едва след заплащане на глобата, а при бездействие от страна на собственика – да се „завежда в актива на общината“.

Съдът е категоричен: глобите се събират по реда, предвиден в закона, а не чрез задържане на вещи като средство за натиск. Освен това отнемането на частна собственост в полза на общината може да се извършва само ако това е предвидено в закон или указ – не и с общинска наредба.

Отмяна и разноски

В резултат на всичко изложено съдът отменя оспорените текстове от Наредба №1 и осъжда Общинския съвет на Стралджа да заплати направените разноски – както на Районната прокуратура – Ямбол, така и на жалбоподателя. Искането на общинския съвет за присъждане на собствени разноски е отхвърлено.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок, а самото решение следва да бъде обнародвано по същия начин, по който е била обнародвана и наредбата.

С други думи – местната власт има право да въвежда правила, но не и да създава нови наказания, нови забрани и нови форми на принуда там, където законът мълчи. Именно тази граница съдът ясно е очертал.