Разказ за съдебен казус, който завърши в Ямбол

През пролетта на 2023 година Е. Д. А., жена от един от малките градове в Ямболска област, получи дългоочаквана победа в съда. Ямболският окръжен съд постанови, че осем поземлени имота в едно село край Тополовград са нейни и трябва да ѝ бъдат предадени. Фирма "Оренда-777" от Пловдив, която беше завзела имотите, трябваше да ги освободи. На 2 март 2023 година съдът издаде изпълнителен лист и жената помисли, че най-сетне ще си върне земята.

Но фирмата нямаше намерение да предаде имотите доброволно. Тогава Е. Д. А. отиде при държавния съдебен изпълнител в Елхово - С. К. С. Той ѝ обясни какво трябва да стане: ще се образува изпълнително дело, ще се извърши въвод във владение, имотите ще ѝ бъдат предадени принудително. Жената извади 2602 лева и 60 стотинки - за държавни такси, за геодезист, който да трасира имотите, за всичко необходимо. Парите бяха много за нея, но си казваше: "Поне ще си върна земята."

На 16 май 2023 година държавният изпълнител С. извърши въвода. Дойде геодезистът, измери имотите, постави колчета. Продължиха на 19 май. Жената най-сетне се чувстваше собственик. Всичко изглеждаше наред.

Но фирмата "Оренда-777" явно изобщо не знаеше какво става. През есента, когато случайно разбра за въвода, веднага подаде жалба в Ямболския окръжен съд. Тяхното възмущение беше логично: "Как така ни отнемат имотите, а ние дори не сме уведомени?!"

Оказа се, че държавният съдебн изпълнител С. беше изпратил всички уведомления на една адвокатка - Т., която преди беше работила за фирмата. Но тя нямаше пълномощно за това изпълнително дело. Фирмата не беше дала съгласие тя да я представлява. По закон това означаваше едно просто нещо: длъжникът не е уведомен. А ако длъжникът не е уведомен, въводът е незаконен.

На 7 ноември 2023 година Ямболският окръжен съд отмени въвода. Решението беше безапелационно: действията на държавния съдебен изпълнител С. К. С. са процесуално незаконосъобразни. Въводът от май е невалиден. Всичко трябва да се направи отначало.

За Е. Д. А. това беше катастрофа. Тя беше платила над 2600 лева за въвод, който вече не съществуваше. Обикновено тези разноски се плащат от длъжника и след приключване на изпълнението взискателят си ги получава обратно. Но как да си ги получи сега, след като въводът е отменен като незаконен? Изпълнителното дело беше прехвърлено на частен съдебен изпълнител - И. Х. от Ямбол. Парите, които длъжникът беше внесъл при държавния изпълнител - 2810 лева и 60 стотинки - бяха преведени на частния изпълнител. Но парите на Е. Д. А.? Те останаха "висящи" - заплатени за незаконен въвод, който вече не съществуваше.

Частният съдебен изпълнител И. Х. свърши работата професионално. На 2 април 2024 година извърши нов въвод - този път редовно, с правилни уведомления. Е. Д. А. най-сетне получи имотите си. Но когато дойде момент да си възстанови разноските, оказа се, че от всичко платено от нея частният изпълнител може да ѝ върне само 1385 лева и 96 стотинки. Остатъкът - около 2600 лева - бяха изчезнали в лабиринта на отменения въвод.

Адвокатът на жената ѝ обясни: "Вината е на държавния изпълнител С. Той не уведоми правилно длъжника и въводът беше отменен. Заради неговата грешка Вие загубихте парите. Но С. работи за Министерството на правосъдието. По закон министерството отговаря за грешките на своите служители. Трябва да ги съдим."

На 17 септември 2024 година Е. Д. А. подаде иск в Районния съд в Тополовград срещу Министерството на правосъдието. Искаше 2575 лева обезщетение за причинените ѝ вреди, плюс лихва и разноски. Аргументът беше прост: държавният съдебен изпълнител извърши незаконни действия при изпълнение на служебните си задължения, министерството като негов работодател носи отговорност.

Министерството на правосъдието, разбира се, не прие иска. Юристите им възразиха: "Ние не сме виновни! Държавният изпълнител предаде всички налични пари на частния изпълнител. Ако имаше загуба, това е заради частния изпълнител, не заради нас!" Но, за всеки случай, министерството предяви обратен иск срещу самия държавен съдебен изпълнител С. К. С.: "Ако ни осъдят да платим на тази жена, той трябва да ни върне парите, защото вината е негова!"

Държавният съдебен изпълнител С. беше конституиран като трето лице в делото. Той оспори и двата иска. "Аз не дължа нищо на Е. Д. А. - парите преведох на частния изпълнител, както трябва. А на министерството също не дължа нищо, защото не съм действал умишлено. Просто сгреших при работа - адвокатката изглеждаше като редовен представител. Ако министерството иска да търси пари от мен, трябва да го прави по Кодекса на труда - аз съм служител, не съм им причинил умишлено вреда."

На 20 юни 2025 година Районният съд в Тополовград постанови решение. Съдията прие, че Е. Д. А. наистина е претърпяла вреди и осъди Министерството на правосъдието да ѝ плати 2575 лева, плюс лихва, плюс 703 лева разноски. Но съдът уважи и обратния иск на министерството - осъди държавния съдебен изпълнител С. да върне на министерството тези пари след като то ги изплати на жената.

И двете страни - министерството и държавният изпълнител - обжалваха. Министерството настояваше, че не дължи нищо на жената. Държавният изпълнител настояваше, че дори и да дължи министерството, то не може да търси пари от него по този начин.

Делото стигна до Окръжния съд в Ямбол. На 2 декември 2025 година, точно седем месеца след решението на районния съд, тричленният състав с председател Красимира Тагарева изслуша всички страни. Адвокатите спориха часове. Юрисконсултът на министерството настояваше за отмяна на решението. Адвокатът на държавния изпълнител разгръщаше текстове от Кодекса на труда. Адвокатът на Е. Д. А. спокойно повтаряше: "Въводът е отменен като незаконен. Моята клиентка загуби пари заради тази незаконосъобразност. Това е факт."

На 16 декември 2025 година Окръжният съд обяви решението. То беше окончателно - без право на обжалване.

Съдът потвърди осъждането на Министерството на правосъдието. Е. Д. А. ще получи своите 2575 лева, плюс лихва от септември 2024 година, плюс 703 лева разноски от първата инстанция, плюс още 600 лева разноски от въззивната инстанция. Съображенията на съда бяха ясни: държавният съдебен изпълнител С. К. С. работи за министерството, той извърши незаконосъобразни действия при изпълнение на служебните си задължения, въводът е отменен като незаконен, жената реално е загубила пари. Министерството отговаря по закон.

Но съдът отмени осъждането на държавния съдебн изпълнител. Тук решението беше неочаквано за министерството и радостно за С. Окръжният съд обясни: връзката между министерството и държавния съдебен изпълнител е трудова. С. е служител. Когато служител причини вреда при изпълнение на работата си по небрежност, той отговаря по Кодекса на труда - ограничено, не повече от едно месечно възнаграждение. Министерството трябваше да издаде заповед по трудовото законодателство, а не да подава граждански иск. Тъй като използва грешна процедура, обратният иск е неоснователен и се отхвърля.

И съдът продължи: понеже министерството загуби обратния иск, то трябва да плати на държавния съдебен изпълнител С. разноските му - 600 лева за първата инстанция и 600 лева за въззивната. Общо 1200 лева.

Когато Е. Д. А. научи решението, си спомни пролетта на 2023 година, когато извади над 2600 лева за въвода. Спомни си есента, когато разбра, че въводът е отменен. Спомни си дългите месеци на чакане. Най-сетне правосъдието беше възстановено. Ще получи парите си.

Министерството на правосъдието направи бързо сметка: 2575 лева на жената, 703 лева разноски на жената от първата инстанция, 600 лева разноски на жената от въззивната инстанция, 1200 лева разноски на държавния съдебен изпълнител, плюс лихва върху главницата от септември 2024 година. Общо над 5000 лева. И нито лев не може да си възстанови от С., защото използва грешна процедура.

Държавният съдебен изпълнител С. К. С. си пое дълбоко дъх. Не дължеше нищо. Макар че грешката беше негова - той не провери дали адвокатката има пълномощно - министерството не можеше да търси пари от него по този начин. Юристите на министерството просто бяха избрали грешния път.

Решението на Окръжния съд в Ямбол е окончателно. То не подлежи на обжалване. Случаят е приключен.

А поуката? Когато държавен служител сгреши при работа, държавата плаща на пострадалия гражданин. Но ако държавата иска да търси отговорност от служителя си, трябва да знае как. Защото в правото има процедури. И когато ги объркаш, губиш.