български полицаи с десет долара, отсъди Ямболският окръжен съд.
Присъдата подлежи на обжалване...
ВСЕКИ Е НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО С ВЛЯЗЛА В СИЛА ПРИСЪДА

Около 19,50 часа на 14.07.2017 г., свидетелите Я., К. и Ч., заедно с ползвания от тях служебен полицейски патрулен автомобил марка SITROEN, модел Xsara, с per. № ***, се намирали на път I-7, километър 298, в района на бензиностанция „Сириус - МСС Бургас - шосе Тополовград”, общ.Елхово, обл.Ямбол. В този момент към тях от ГКПП Лесово в посока гр.Елхово се движел л.а. марка SKODA, модел Superb, с румънски номер ***, управляван от подсъдимия А.Л.. Последният пътувал сам в лекия автомобил, като автомобилът не бил с включени дневни или къси светлини, което било в нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.З от ЗДвП. Констатирайки допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, св.Я. подал сигнал със стоп палка за спиране на водача на лекия автомобил SKODA. Подсъдимият спрял управлявания от него автомобил. Св.Я., заедно със своите колеги - свидетелите К. и Ч., се приближили до лекия автомобил, управляван от Л. и му поискали документите за проверка. Последният им предоставил документ за самоличност - румънска лична карта, румънско свидетелство за управление на МПС и талон за лекия автомобил. От представените документи свидетелите установили самоличността на водача на лекия автомобил SKODA, че се казва А.Л. от Република Румъния и че е роден на *** г. За констатираното и допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата, а именно, че е управлявал лекия автомобил без включени къси или дневни светлини, подс.Л. бил поканен до служебния полицейски автомобил марка SITROEN, модел Xsara, с per. № ***, за да му бъде съставен фиш, с който да му бъде наложена глоба за допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата. Св.Я. седнал в служебния полицейски автомобил на предната лява седалка, на мястото на водача, като св.К. седнал до него на предната дясна седалка в автомобила, а св.Ч. останал отвън до лекия автомобил. Л. се приближил до лекия автомобил и застанал до предната лява врата на същия, като прозорецът на въпросната лява врата бил отворен. Св.Я. започнал да пише фиш на подсъдимия за извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, като в този момент Л., с цел св.Я. да не му състави фиш за извършеното нарушение, пуснал през отворения прозорец на предната лява врата в скута на свидетеля 1 бр. банкнота, сгъната на две, с номинал 10 щатски долара. Св.Я. не взел пуснатата в скута му горепосочена банкнота, дадена от Л., като след извършеното пускане на банкнотата от страна на подсъдимия, свидетелите К. и Я. веднага излезли от служебния полицейски автомобил, като при ставането на св.Я. банкнотата паднала от скута му върху стелката на пода на автомобила, пред предната лява седалка. Свидетелите затворили прозорците на служебния полицейски автомобил и заключили вратите му, като докладвали на оперативния дежурен на РУ на МВР - Елхово за случилото се. Изчакали пристигането на дежурната оперативно-следствена група. След пристигането й бил извършен оглед на местопроизшествие. При извършения оглед на местопроизшествие, на стелката на пода пред предната лява седалка на водача на служебния полицейски лек автомобил, била намерена и иззета 1 бр. банкнота, сгъната на две, с номинал от 10 щатски долара, със сериен номер JG 13527881 В. А.Л. бил задържан от горепосочените свидетели като му били поставени белезници и отведен в РУ на МВР - Елхово. Със заповед за задържане на лице от 14.07.2017 г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, Л. бил задържан за 24 часа, считано от 19,50 ч.

Видно от приложената по делото справка за съдимост № 421/17.07.2017 г. на БС при РС-гр.Елхово, издадена след справка в Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието на Република България, подсъдимият А.Л. е с чисто съдебно минало.

Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл. 373 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания по реда на т.2 на чл.371 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-конкретно, събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията на подсъдмия, дадени в хода на досъдебното производство, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство по делото свидетели С.Я., П.К.и Г. Ч., приложените по делото писмени доказателства - справка за съдимост № 421/17.07.2017 г. на БС при РС-гр.Елхово; протокол за оглед на местопроизшествие от 14.07.2017 г., ведно с приложен към него фотоалбум; удостоверение УРИ № 326р-12295 от 17.07.2017 г. на ОД на МВР - Ямбол; разстановка от 13.07.2017 г. на ГД Гранична полиция, РД Гранична полиция -Елхово за провеждана СПО, както и приложеното по делото веществено доказателство – банкнота с номинал от 10 щатски долара, със сериен номер JG 13527881 В .

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимия А.Л. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 14.07.2017 г. около 19.50 часа, на път I-7, километър 298, в района на бензиностанция „Сириус - МСС Бургас - шосе Тополовград”, общ.Елхово, обл.Ямбол, в служебен автомобил на „Пътна полиция”, марка SITROEN, модел Xsara, с per. № ***, направил опит да даде подкуп, представляващ една банкнота с номинал от 10 щатски долара, със сериен номер JG 13527881 В, на полицейски орган - С.Д.Я. - „полицейски инспектор” в Група „Охранителна полиция” към РУ на МВР - Елхово при ОД на МВР - Ямбол, за да не извърши действия по служба - да не състави фиш за извършено нарушение по Закона за движение по пътищата на подс. Л., като водач на л.а. марка SKODA, модел Superb, с румънски номер ***, като изпълнителното деяние, макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на Република България. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно както от признанията на подсъдимия, дадени по реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните по делото също в хода на досъдебното производство свидетели – С.Я., П.К.и Г. Ч., от писмените доказателства приложени по делото и описани по-горе, както и от вещественото доказателство - банкнота с номинал от 10 щ.д., преценени в тяхната цялост и взаимовръзка, които доказателства подкрепят признанията. Обясненията на подсъдимия и показанията на посочените свидетели съдът приема като логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Освен това разпитаните свидетели са без родствени връзки с подсъдимия и по делото липсват каквито и да било доказателства указващи предубедеността или заинтересоваността им от изхода на делото.

От обективна страна формата на изпълнителното деяние по чл. 304а от НК се реализира чрез даване подкуп на длъжностно лице - полицейски орган, за да не извърши действие по служба. Свидетелят С.Д.Я. към момента на деянието е имал качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т.1, б. „а” от НК, заемайки длъжността „полицейски инспектор” в Група „Охранителна полиция” към РУ на МВР - Елхово при ОД на МВР - Ямбол. На последната е бил назначен по силата на Заповед на Министъра на вътрешните работи УРИ 8121К-262 от 19.01.2017 г., считано от 20.01.2017 г., установено по безспорен начин от приложеното на л. 29 от досъдебното производство удостоверение УРИ № 326р-12295 от 17.07.2017 г. на ОД на МВР - Ямбол. Заеманата от св.Я. длъжност включва задължения по пряко осъществяване на оперативно-издирвателна, охранителна, контролна и превантивна дейност, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗМВР, като на 14.07.2017 г. той, заедно със свидетелите П.К.- младши автоконтрольор към РУ на МВР - Елхово и Г.Ч.- младши инспектор, водач на автомобил в ГПУ Елхово, участвали в специализирана полицейска операция провеждана на територията на ОД на МВР Ямбол, като техните задължения при тази специализирана полицейска операция се изразявали в осъществяване на контролна и превантивна дейност по безопасността на движението по пътищата на територията на областната дирекция. С оглед на изложеното дотук, на инкриминирата дата свидетелят С.Я. е имал качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР.

Подсъдимият е направил опит да даде подкуп – една банкнота с номинал от 10 щатски долара, със сериен номер JG 13527881 В, на свидетеля С.Я. в качеството му на полицейски орган, за да не извърши действие по служба, а именно – за да не състави фиш за извършено нарушение по чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата на подс. Л., като водач на л.а. марка SKODA, модел Superb, с румънски номер ***.

От субективна страна подсъдимият Л. е действал с пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът в настоящият си състав намери, че в конкретиката на процесния случай престъпното деяние не е било довършено, а е останало във фазата на опита. Пълното осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви - даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/, които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно - получава подкупа. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна проява - даване на подкуп, без да е осъществена другата - получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и се противопоставя на това, е очевидно, че не би могло да е налице насрещно съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие на подкупвания. В този случай не е налице предлагане на подкуп, доколкото активната страна вече е предприела действия по фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено действие или бездействие. Щом като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета в стремеж той да премине във фактическа власт на длъжностното лице, ще е налице „даване” на подкуп, което остава недовършено в случаите, в които не е установена такава власт от длъжностното лице какъвто е и настоящият процесен случай. Когато даващият подкупа е направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия, е налице довършен опит, тъй като даващият вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупа не го е получил или не желае да го получи. В настоящия случай подс. Л. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние - „даване” на подкуп, като е оставил /пуснал/ банкнотата през отворения прозорец на предната лява врата в скута на св.Я., преди последния да му състави фиш за административно нарушение и с цел да не му състави такъв. Тази съвкупност от факти, които подсъдимият признава, сочи както на действия по даване на подкупа, така и на съответната негова волева насоченост - да подкупи длъжностно лице с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба /в случая да прояви бездействие/. Ако тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на полицейският служител, то активният подкуп би бил довършен, като би било налице и друго престъпление - пасивен подкуп. В случая активният подкуп не е успял, поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между даващият го и този, за когото е предназначен, за бъдещото действие или бездействие по служба. При опит към „даване на подкуп” е достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена. В резултат на изложеното, в конкретния случай съдът прие, че деянието е останало недовършено и е спряло във фазата на опита извън волята и желанието на подсъдимия, поради отказа на длъжностното лице да приеме предлагания дар и предприетите от него незабавни действия по задържането на подсъдимия и уведомяването за случая дежурния при ОД на МВР – Ямбол. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение №57/12.06.2014г. по ВНОХД № ***. по описа на АС-Бургас,  Решение по ВНОХД № ***. по описа на АС-Бургас, Решение по ВНОХД № ***. потвърдено изцяло с Решение от 04.10.2012г. по КНД№***. по описа на ВКС на РБ; Решение №134/07.03.2013г. на ВКС по н.д. №***. на ІІІ н.о. и др.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимия действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.

Съдът призна подсъдимия за невиновен и на осн.чл.304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение, че е извършил горното деяние по отношение на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, тъй като свидетелят С.Д.Я. е полицейски служител, което му длъжностно качество го определя като полицейски орган по смисъла на чл.304а от НК и поради това обосновава самостоятелна хипотеза на посочената наказателна разпоредба. Това изключва осъждането на подсъдимия едновременно и по първата самостоятелна алтернатива на обективния признак относно обектите на престъпното посегателство. Изцяло в този смисъл е и изложеното в Решение № 92 от 29.08.2014 г. на АС - Бургас по НОХД № 109/2014 г., потвърдено изцяло с Решение № 10 от 06.02.2015 г. на Върховния касационен съд по н.д. №1577/2014 г., II н.о.

Относно вида и размера на наложените наказания, съдът взе предвид следното:

За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно: ниската степен на обществена опасност на дееца предвид чистото му съдебно минало и липсата на други висящи производства, доброто му процесуално поведение в хода на досъдебното и съдебното производство, съдействието, което е оказал на разследващите органи за разкриване на обективната истина, критичното отношение и съжаление за извършеното, добрите му характеристични данни като личност, това че работи, както и ниската стойност на предмета на престъплението. От друга страна, не без значение е и високата степен на обществена опасност на деянието, което като вид корупционно престъпление е едно от най-разпространените за страната и региона. Същото засяга едни от най-значимите обществени отношения, а именно - тези свързани с дейността на държавния и обществен апарат. Освен това, престъплението по чл.304а от НК чувствително засяга авторитета и правилното управление на служебната дейност, като накърнява в най-голяма степен интересите на гражданите.

Съдът намира, че изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на разпоредбата на чл.55 от НК, така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко спрямо дееца. Поради изложеното съдът прие, че в случая наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК и към минималния предвиден в закона размер, а именно - 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. Съдът счете, че наказанията в този вид и размер са подходящи и достатъчни с оглед целите на индивидуалната и генерална превенция. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК относно приложението на чл.58а от НК, съдът редуцира така определеното наказание лишаване от свобода от 6 месеца и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца.

Тъй като престъплението представлява опит към подкуп, следва да бъде обсъдена и възможността за приложение на чл.58 б”а” от НК. За да се стигне до извод за необходимост от прилагане на посочения законов текст, най-важното ценимо обстоятелство, е свързано с недовършване на престъплението, поради спирането му във фазата на опита, като трябва да се преценят и допълнителните, прогласени в чл.18, ал.2 от НК условия. Съдът намира, че последните не са налице. В конкретния случай става дума за довършен опит, при който изпълнението на престъплението е приключило, но поради други обстоятелства, несвързани с поведението на подсъдимия, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. Ето защо съдът счита, че при индивидуализацията на наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимия, не е възможно да намери приложение разпоредбата на чл.58, б”а” от НК.

В конкретния случай са налице условията по чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три години, и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдения, не е наложително същият да бъде изолиран от обществото като изтърпи наложеното му наказание. Поради това, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК спрямо Л. и отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

За да наложи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 200 лева, съдът се съобрази с правилата на чл. 47 ал. 1 от НК, както и с това, че за тази санкция не се прилагат правилата на чл. 58а, ал. 1 – 4 от НК.  Съдът взе предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината на Л. обстоятелства, както и това, че е семеен и има две малолетни деца, за които следва да полага грижи и да издържа.

Съдът приложи и императивната разпоредба на чл.307а от НК и отне в полза на Държавата предметът на престъплението – една банкнота с номинал от 10 щатски долара, със сериен номер JG 13527881 В.

Причините за осъществяване на деянието са незачитане на установения в страната правов ред.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: