.
.Само че касае най-вече, за разтълкуване колегите от Сливен и Стара Загора.. Които знаем, че четът Яс. За Ямболските юристи, които ни следят, дори и в столицата го пускаме все пак: Лято е...

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

                                            

               №86/30.08.2016г., гр. Бургас

                                    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

            АПЕЛАТИВЕН СЪД  -  ГРАД БУРГАС,   наказателно отделение

           на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година

           в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

      

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА

                                                                                      СВЕТЛА ЦОЛОВА

            при секретаря Е. Павлова

            и с участието на прокурора Е. Христов

           разгледа докладваното от съдия  Цолова

ВНОХД №273 по описа за 2015г. и за да се произнесе,

взе предвид следното:

С присъда №**** от 09.11.2015г. по НОХД №***/2015г. Сливенският окръжен съд признал подс. А. Д. Х. за виновен в това, че за времето от 23.07.2004г. до 31.03.2008г., в гр. С., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „Д" АД - гр. С., сам и като посредствен извършител чрез брат си В. Д. Х. , присвоил чужди пари – сумата 1 227 891.34лв, представляваща левова равностойност на изтеглени лично и чрез В. Д. Х. парични средства от валутните и левовите банкови сметки на „Д" АД - гр. С., собственост на това дружество, поверени му да ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в големи размери, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперации, обществени организации или други юридически лица за срок от пет години, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за длъжностното присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай по чл.203 ал.1 от НК.

Постановил конфискация на ½ идеална част от поземлен имот, УПИ № ІV в кв.11 по плана на гр. С., кв."П" с площ 1820 кв.м. и ½ идеална част от поземлен имот - гараж в гр. С., ул.". №28 с площ от 18 кв.м.

Със същата присъда първоинстанционният съд признал подс. Х. за виновен и в това, че през месец ноември 2007г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „Д" АД - гр. С., в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. А. Ч. , главен счетоводител на „Д" АД - гр. С., заблуждение /че е взето решение на Съвета на директорите на „Д" АД за повишаване на възнаграждението му в качеството на Изпълнителен директор със задна дата от 01.07.2007г. от 800 лева на 8 000 лева/, и с това причинил имотна вреда на „Д" АД - гр. С. в големи размери, възлизащи на сумата 34 363.68 лева, поради което и на основание чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр. чл.209 ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.23 ал.1 от НК определил на подс. Х. едно общо наказание - три години лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил за изпитателен срок от пет години.

Присъединил към определеното общо наказание наказанието лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперации, обществени организации или други юридически лица за срок от пет години, както и наказанието конфискация на ½ идеална част от поземлен имот, УПИ № ІV в кв.11 по плана на гр. С., кв."П" с площ 1820 кв.м. и ½ идеална част от поземлен имот - гараж в гр. С., ул.". №** с площ от 18 кв.м.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – С. в оправдателната й част с оплакване за незаконосъобразност, а в осъдителната й част – с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът твърди, че първо-инстанционната присъда, в частта й, с която подс. Х. е оправдан по обвинението за престъпление по чл.203, ал.1 от НК, противоречи на материалния закон. Заявява, че доказателствата по делото установявали, че престъпната дейност на подсъдимия е била осъществявана в продължителен период от време – повече от четири години, което представлявало демонстрация на проявена от него престъпна упоритост, довела до критично влошаване състоянието на дружеството – „Д" АД; размерът на настъпилите за дружеството имуществени вреди значително надхвърля границите на особено големи размери и възлизат над 1 000 000 лева; дейността на подсъдимия се отличавала със системност и груба незачитане на законодателството, свързано с отчетността на акционерното дружество, чийто изпълнителен директор той е бил; въвлякъл в престъпната си дейност и трето лице, което било от неговия семеен кръг. Като преценява, че посочените обстоятелства обосновават изключително висока степен на обществена опасност на деянието и удовлетворяват изискванията на чл.93, т.8 от НК за особено тежък случай, счита, че подс. Х. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което, при съобразяване на института „reformatio in pejus", следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, търпимо при първоначален строг режим. Алтернативно, в случай, че въззивният съд не възприеме съображенията за осъждане на подсъдимия за престъпление по чл.203, ал.1 от НК, претендира посочените обстоятелства да бъдат ценени като отегчаващи такива и да аргументират за престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер над три години. Намира, че наложеното от първостепенния съд наказание три години лишаване от свобода, което съвпада с предвидения в закона минимален размер и чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 от НК, не би изиграло своята поправителна и превъзпитателна роля както спрямо подсъдимия, така и спрямо другите членове на обществото. По тази съображения предлага въззивният съд да измени първо-инстанционната присъда / вместо да постанови нова /, като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.203, ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Алтернативно, предлага въззивната инстанция да измени присъдата, като увеличи наложеното за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода от три години на шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Предлага изменение на присъдата и в частта й, с която на основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание от три години лишаване от свобода, като се завиши неговия размер на шест години лишаване от свобода. Въззивният протест не е насочен срещу наказателно-осъдителната част на присъдата, касаеща обвинението за престъпление по чл.201, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК.

Упълномощен защитник на подс. А. също е атакувал първоинстанционната присъда. С въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи срещу осъдителната присъда. С нея се претендира въззивната инстанция да отмени изцяло присъдата и да оправдае подсъдимия.

В допълнително писмено изложение към въззината жалба упълномощен защитник на подс. А. излага пространни съображения, с които обстойно мотивира направените оплаквания срещу първоинстанционната присъда, като добавя и оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Акцентира на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че са налице процесуални нарушения, налагащи прекратяване на наказателното производство от възззивната инстанция по реда на чл.334, т.4 от НПК, без да се налага неговото връщане на прокурора. Заявява, че повторно внесеният обвинителен акт отново не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, както и на задължителното Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, като дадените от съда указания не са били изпълнени и допуснатите в предходния обвинителен акт нарушения не са отстранени, което изисквало съдията–докладчик от първоинстанционният съд да прекрати делото на основание чл.369, ал.4 от НПК. За такива пороци в обвинителния акт сочи липсата на пълно и точно описание на всеки един от обективните признаци на вменените престъпления, съответно по чл.203, ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.210, ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, липсата на фактология и конкретизация относно актовете на разпореждане от страна на подсъдимия с т. нар. „присвоени" суми, несъответствието между сумите, отразени като общо изтеглени и сумите, отразени по сметка 493 като задължение на подсъдимия, несъответствието в датата, към която е определен окончателният размер на задължението на подсъдимия, вътрешното противоречие относно обстоятелството дали всички изтеглени от банковите сметки на процесното дружество суми са предмет на обвинението или изрично посочената по-малка сума от 1 227 891,34 лева, липсата на разграничение и точно посочване на сумите, които подсъдимият лично е присвоил и тези, които той е присвоил чрез посредственото извършителство на брат си, противоречието между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно датата на извършване на престъплението по чл.210 от НК и относно механизма на присвояване на сумите от подсъдимия. Като твърди неправилен отказ на първоинстанционният съд да приложи разпоредбата на чл.369, ал.4 от НПК, моли въззивната инстанция, на основание чл.334, т.4 от НПК, да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство. Открива процесуални нарушения и в дейността на първоинстанционния съд. За такива изтъква постановяването на осъдителната присъда на базата на предположения, при недопустима подмяна на първични от производни доказателства и при непълнота на доказателствата, както и липсата на мотиви към присъдата, които да са посветени на противоречията в конкретни гласни доказателства и неотстраняването на тези противоречия, на анализа на показанията на свид. И. Н. , на обсъждането и даване отговор на доводите на защитата. Заявява необоснованост на присъдата, като твърди, че с факта на осчетоводяване на някакви суми с неясно основание и на неизвестни дати по партида 493 не се установява фактическа власт на подсъдимия върху сумите и наред с това липсват доказателства за разпореждане с тези суми от страна на подсъдимия в свой или чужд интерес. Мотивира неправилно приложение на материалния закон, като счита, че това нарушение относно деянието по чл.203, ал.1 от НК не би могло да бъде отстранено дори в хипотеза на проведено въззивно съдебно следствие, предвид допуснатите недостатъци в обвинителния акт. Отрича съставомерност на второто вменено деяние като измама, изтъквайки, че съществен елемент на това престъпление е извършения от измаменото лице окончателен и невъзвратим разход, докато в случая се касае за договорни отношения между подсъдимия и процесното дружество, възникнали от договор за възлагане на управлението, при каквито отношения няма измама, освен, когато още при сключване на договора деецът е нямал намерение да го изпълни, каквато хипотеза в казуса не е налице. Аргументира липсата на измама и с отсъствието на изискуемия вредоносен резултат като обективен признак на престъплението, като твърди, че няма причинена на дружеството имотна вреда, защото подсъдимият реално не е получил сумите по договора за управление, а твърдяното от счетоводителката Ч. „прихващане" на сумите срещу задължения по сметка 493 е недоказано. Възразява и срещу едновременното вменяване на двете форми на изпълнителното деяние на измамата, като твърди, че е невъзможно те да се осъществят едновременно. Заявява, че явната несправедливост на наказанията произтича от осъждането на невинно лице. Отправя искане към въззивната инстанция за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.334, т.4 от НПК. Алтернативно, претендира провеждане на въззивно съдебно следствие и прави конкретни искания за събиране на допълнителни доказателства.

С второ поред допълнение към въззивната жалба упълномощен защитник на подс. Х. допълва оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения, като твърди, че в мотивите към присъдата не са изложени съждения по възражението на защитата, че салдата по сметка 493 са били формирани основно от суми, теглени от касиерката И. С. , като голяма част от тях изобщо не са преминавали през записи в касовата книга, а други са били записвани от самата нея в приход и разход, при това въпросните суми не са се намирали във фактическата власт на подсъдимия, нито има доказателства някой да му ги е предавал за разпореждане, но същите са над 600 000 лева и увеличавали крайния резултат по сметката.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на А. п. – Бургас заяви, че не поддържа въззивния протест в частта му, насочена срещу оправдателния диспозитив на присъдата по обвинението за престъпление по чл.203, ал.1 от НК, като се аргументира с правилото на „reformatio in pejus", предвид отмяната на постановената при първото разглеждане на делото осъдителна присъда за престъпление по чл.202, ал.2 т.1 вр. чл.201 от НК по повод жалба на подсъдимия и при липса на подаден от прокурора въззивен протест. Счита, че независимо от връщането на делото от стадия на досъдебното производство и повдигането на ново обвинение за по-тежко престъпление, такова по чл.203, ал.1 от НК, подсъдимият не може да бъде осъден за него, защото ще се влоши положението му, предвид неподаването на протест срещу първата осъдителна присъда. Поддържа настоящия въззивен протест в частта му, с която се претендира увеличение на наложеното за престъплението по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК наказание. Счита, че назначената и изслушана във въззивното съдебно следствие съдебносчетоводна експертиза, чието неоспорено заключение следва да се възприеме, налага промяна в размерите на инкриминираните суми и по двете обвинения. Съобразявайки въпросното заключение, заявява, че размерът на присвоената от подсъдимия сума следва да бъде намален на 1 226 329,92 лева, а този на вредоносния резултат от престъплението измама – на 29 569, 18 лева. Смята, че въз основа на събраните във въззивното производство доказателства следва да се приеме ново фактическо положение относно механизма на деянието – присвояването като резултат не само на изтеглените от банковите сметки на процесното дружество суми, но и от получените от подсъдимия като аванс суми от касата на дружеството, които били осчетоводени по сметка 493/2 /Разчети със собственици/, макар и да приема, като се позовава на заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, че всички записи по сметка 493/2 са били направени при липса на документална обоснованост, а някои и при груби и съществени нарушения на счетоводното законодателство. Отчитайки липсата на доказателства, установяващи присвояването на инкриминираните пари от подсъдимия и като цитира конкретни решения на ВС и ВКС, заявява, че при обвинение за присвояване прокуратурата не е длъжна при безспорно доказана липса на средства от предприятието да сочи начина, по който деецът се е разпоредил с тези средства и да доказва тяхното разходване. Съобразно с това, намира обвинението за престъплението длъжностно присвояване за доказано по несъмнен и категоричен начин. За такова счита и обвинението за престъплението измама, поради което прави извод за законосъобразна и обоснована осъдителна присъда. Като отрича наличието на твърдяните от защитата съществени процесуални нарушения, както в досъдебното производство, включително в обвинителния акт, така и в съдебната фаза, преценява искането за прекратяване на наказателното производство за неоснователно. Намира наложеното наказание от три години лишаване от свобода за занижено, тъй като не съответства на високата степен на обществена опасност на конкретното деяние „длъжностно присвояване", а също и на тази на подсъдимия като деец. Възразява срещу постановеното отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК, като твърди, че в случая подсъдимият няма да може да се поправи и превъзпита ефективно в резултат на условното осъждане. Предлага въззивният съд да измени присъдата, като оправдае подсъдимия за разликата над установените от повторната съдебно-счетоводна експертиза размери на инкриминираните суми по двете обвинения, както и да увеличи наложеното за престъплението длъжностно присвояване наказание от три години на шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Предлага промяна на присъдата и в частта й относно определеното на подсъдимия по реда на чл.23, ал.1 от НК общо наказание, като същото бъде завишено на шест години лишаване от свобода. Във всичките й останали части, счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Упълномощените защитници на подс. Х. единодушно поддържат въззивната жалба и молят за уважаването й по съображенията, подробно изложени в писмените допълнения към нея. Отстояват позицията си, че прокурорът не е отстранил недостатъците в обвинителния акт, които съдът с разпореждането за връщане на делото му е указал и предвид проведената процедура по Глава 26 от НПК, съдията – докладчик не е следвало да предприеме разглеждане на делото по същество, а е трябвало да прекрати изцяло наказателното производство съгласно чл.369, ал.4 от НПК. Заявявайки, че осъдителната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, претендират нейната отмяна от въззивната инстанция и прекратяване на наказателното производство на основание чл.334, т.4 вр. чл.369, ал.4 от НПК. В хипотеза, че въззивният съд не сподели това им становище и се занимае със спора по същество, настояват за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло и по двете обвинения. Като се позовават на заключението на повторната назначена и изслушана във въззивното съдебно следствие съдебно-счетоводна експертиза, което установява, че счетоводството в процесното дружество не е било водено съобразно нормите на счетоводната отчетност, заявяват, че начислените по сметка 493/2 – А. Х. суми не могат да се считат като задължение на подсъдимия, а съставените от касиерката И. С. разходни касови ордери, които не отговарят на нормативните изисквания, в частност не съдържат подписа на подсъдимия като лице, получило отразената като броена от касиера сума, не могат да се приемат като надежни доказателства, които да установяват физическото предаване на парите на фактическата власт на подсъдимия. Категорични са, че в делото не съществуват каквито и да е доказателства, които да установят, че подсъдимият е разходвал вменените му суми в свой или в чужд интерес, нито такива, които да установят, че той е заблудил счетоводителката и в резултат на това е получил неправомерно пари, които не му се следвали като трудово възнаграждение. Правейки свой анализ и оценка на големия обем от доказателствени източници, аргументират извод за липса на съставомерно поведение у подсъдимия, което да се квалифицира като длъжностно присвояване или като измама. Молят за оправдаване на подсъдимия.

Подс. А. Х. се присъедини към изложените от неговите защитници становища и направените от тях искания. В последната си дума заяви, че не се признава за виновен и помоли да бъде изцяло оправдан.

Въззивният протест е подаден от прокурора, който има право на такъв според чл.318, ал.2 от НПК, а въззивната жалба е подадена от защитник на подсъдимия, който има право да обжалва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, като подателите са спазили петнадесетдневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319, ал.1 от НПК, поради което въззивният протест и въззивната жалба са допустими.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред двете инстанции и провери атакуваната присъда по оплакванията на прокурора и на защитниците на подсъдимия, както и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивният протест е неоснователен, а въззивната жалба - частично основателна, макар и не на всички наведени с нея възражения.

Настоящото въззивно разглеждане на делото от Бургаския апелативен съд е първо поред за този съд, но такова разглеждане е било проведено и от Сливенския окръжен съд по ВНОХД №****/2013г.

По повод внесен от Районна п. – Сливен против подс. Х. обвинителен акт за престъпления по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, с присъда №**** от 13.06.2013г. по НОХД №******/2012г. Сливенският районен съд признал подс. Х. за виновен в това, че за времето от мес. януари 2004г. до 30.05.2008г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „Д" АД – гр. С. сам и с посредствения извършител В. Д. Х. присвоил чужди пари в големи размери – 1 227 891,34 лева, собственост на „Д" АД – гр. С., поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години, както и наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперация, обществена организация или други юридически лица за срок от седем години. Конфискувал 1/3 от имуществото на подс. Х. . Със същата присъда съдът признал подсъдимия за виновен и в това, че за периода мес. 11.2007г. – мес. 12.2007г., в качеството си на длъжностно лице - Изпълнителен директор на „Д" АД – гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. А. Ч. – главен счетоводител на „Д" АД – гр. С. заблуждение, че е взето решение за повишаване на възнаграждението му като изпълнителен директор със задна дата – от 01.07.2007г. от 800 лева на 8000 лева и с това причинил имотна вреда на „Д" АД – гр. С. в големи размери – 34 363,68 лева, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.23, ал.1 от НК определил на подс. Х. общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Присъединил към общото наказание наказанията лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперация, обществена организация или други юридически лица за срок от седем години и конфискация на 1/3 от имуществото.

По повод жалба на подс. Х. , с решение №***** от 31.10.2013г. по ВНОХД №****/2013г. Сливенският окръжен съд е отменил изцяло присъда №**** от 13.06.2013г. по НОХД №*****/2012г. на Сливенския районен съд и върнал делото за ново разглеждане на прокурор от Районна п. – Сливен поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Този път подс. Х. отново е бил привлечен като обвиняем за престъпление измама по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, както и за престъпление длъжностно присвояване, но по по-тежко наказуемия състав на чл.203, ал.1 вр. вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.

По повод направено от обв. Х. искане по чл.368 от НПК, с определение №**** от 17.09.2014г. по ЧНД №****/2014г. Сливенският окръжен съд е върнал Досъдебно производство №******/2009г. на ОД на МВР – С. на Окръжна п. – Сливен, като на основание чл.369, ал.1 от НПК е дал възможност на прокурора в тримесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда.

С обвинителен акт от 16.12.2014г. прокурор от Окръжна п. – Сливен внесъл наказателното дело за разглеждане в съда по общия ред, като е било образувано НОХД №*****/2014г. по описа на Сливенския окръжен съд. С разпореждане №*** от 08.01.2015г. на съдията – докладчик, на основание чл.249, ал.1 и ал.2 вр. чл.248, ал.2, т.3 от НПК съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на Окръжна п. – Сливен за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в изготвянето на обвинителен акт, който не отговарял на изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК. Макар и съдът да е пропуснал да даде на прокурора предписания в чл.369, ал.3 от НПК едномесечен срок за отстраняване на процесуалните нарушения, спазвайки този законов срок, с нов обвинителен акт от 22.01.2015г. прокурорът отново е внесъл делото за разглеждане в съда. Приемайки, че са отстранени допуснатите в предходния обвинителен акт недостатъци и намирайки новият прокурорски акт за съответен на процесуалния закон, първо-инстанционният съд е образувал НОХД №*****/2015г. по описа на Окръжен съд – С. и е предприел второто поред първоинстанционно разглеждане на делото, което приключило с постановяването на присъдата – предмет на сегашната въззивна проверка.

Настоящият въззивен състав, съобразявайки доводите на сезиралите го страни и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на акта на първата инстанция, счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, защото в случай на несъблюдаване на същите, въззивната инстанция, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК, следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд или на основание чл.334, т.4 вр. чл.369, ал.4 от НПК следва да прекрати наказателното производство, като и в двете хипотези не се налага разглеждане на спора по същество и произнасяне по оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, нито проверка за явна несправедливост на наложените наказания.

Във въззивната жалба на упълномощен защитник на подсъдимия и в допълнението към нея е  релевиран  изричен довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати на досъдебното производство и изразили се в изготвянето на обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК поради съдържащи се в него и конкретно посочени недостатъци. Като основно процесуално нарушение, допуснато в съдебната фаза, защитникът сочи отказа на първо-инстанционния съд да прекрати изцяло наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК. Към същата категория нарушения отнася и липсата на надлежни мотиви към присъдата. Останалите пространни възражения, изложени в допълненията, касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че осъдителната присъда е постановена на базата на предположения, при недопустима подмяна на първични от производни доказателства и при непълнота на доказателствата.

Разглеждайки оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събраните доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.

Съобразявайки горното, въззивната инстанция прецени, че на първо място следва да коментира оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в несъответствие на внесения обвинителен акт с изискванията на чл.246 от НПК, защото в случай на основателност на този довод и в съгласие с чл.334, т.4 вр. чл.369, ал.4 от НПК ще следва да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство.

Възражението за некачествен обвинителен акт е неоснователно. Конкретният процесуален инструмент, сезирал първоинстанционния съд, отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и съдържа всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи съставомерността на деянията и участието на обвиняемия в тях. В акта е обосновано качеството на длъжностно лице на обвиняемия; индивидуализирано е пострадалото юридическо лице; посочен е размерът на присвоената сума; отразен е механизмът на установяване на фактическа власт върху процесните пари от страна на обвиняемия; изрично и изчерпателно са цитирани сумите, изтеглени от банковите сметки на пострадалото дружество, като е указано лицето, което е изтеглило съответната сума – обв. А. Х. или неговия брат В. , ведно с датата на теглене и левовата равностойност на съответната изтеглена в евро или щатски долари сума; посочени са конкретни актове на разпореждане на обвиняемия с част от инкриминираните парични средства в негова лична полза; аргументирано е становище за липса на необходимост от конкретизиране на всички отделни актове на разпореждане с присвоените пари, след като е посочен начинът на излизане на паричните средства от патримониума на пострадалото дружество, преминаването им във фактическа власт на обвиняемия и лишаване на дружеството от възможността да ползва парите си; отразен е механизмът на мотивиране на представител на пострадалото дружество от страна на обвиняемия и извършеното в резултат на това действие на разпореждане с конкретно имущество на дружеството, изтъкнат е настъпилият съставомерен резултат чрез посочване размера на имотната вреда. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени достатъчни фактически съображения относно неправомерната дейност на обвиняемия, релевантни за съставомерността на двете деяния, които прокурорът е счел, че се субсумират от материалноправните норми на чл.203, ал.1 вр. чл.201 вр. чл.26, ал.1 и чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК, като, макар и пестеливо, е аргументирал всеки обективен, субективен и квалифициращ признак на цитираните престъпни състави, както и посредственото извършителство. Посочени са и доказателствените материали, събрани на досъдебното производство и обезпечаващи според прокурора изложените в акта му факти, релевантни за инкриминираните деяния. Не представляват процесуални нарушения от категорията на съществените и опорочаващи перфектността на обвинителния акт твърдяните от защитата несъответствие между сумите, отразени като общо изтеглени и сумите, отразени по сметка 493 като задължение на подсъдимия; неяснота относно датата, към която е определен окончателният размер на задължението на обвиняемия; неяснота досежно обстоятелството дали всички изтеглени от банковите сметки на процесното дружество суми са предмет на обвинението или изрично посочената по-малка сума от 1 227 891,34 лева; липсата на разграничение и точно посочване на сумите, които обвиняемият лично е присвоил и тези, които той е присвоил чрез посредственото извършителство на брат си. Не са налице противоречия между двете части - обстоятелствена и диспозитивна - на обвинителния акт, включително относно датата на извършване на престъплението по чл.210 от НК, която действително не е конкретизирана, но и в двете части е посочено, че инкриминираните събития са се случили през мес. ноември 2007г.

В заключение, коментираният прокурорски акт очертава в изискуемата степен на яснота рамката на фактическото и юридическото обвинение, в него липсват твърдяните от защитата непълноти, несъответствия и противоречия, които да налагат извод за неясно, противоречиво или неиздържано обвинение. Неприемливо е към обвинителния акт да се поставят същите и дори по-високи изисквания от тези, на които следва да отговаря присъдата, като се съобрази същността й на съдебен акт, постановен след проведено съдебно следствие с непосредственото участие на страните в него, поставени в условията на равнопоставеност и състезателност при събирането и проверката на доказателства пред независим и безпристрастен решаващ орган, какъвто е съдът, който се произнася по всички въпроси, касаещи наказателната отговорност на обвиненото от прокурора лице. Не следва да се забравя и това, че поначало обвинителният акт съдържа твърденията на прокурора за определени факти и обстоятелства, въз основа на които той прави извод за извършено от обвиняемия конкретно престъпление и които факти подлежат на установяване по предвидения процесуален ред и с предписаните доказателствени способи в съдебната фаза, както и на правна преценка от съда, който единствен е компетентен да реши дали подсъдимият е извършил престъпление или не и дали е извършил точно вмененото му с обвинителния акт престъпление или друго такова.

Изложеното по-горе становище на въззивната инстанция за изрядност на обвинителния акт, позволяващ да се развие редовно съдебно производство, в което е гарантирано правото на защита на обвиняемия, дава логичен отговор и на оплакването за допуснато в съдебната фаза съществено процесуално нарушение, изразило се в отказа на първо-инстанционния съд да прекрати изцяло наказателното производство на основание чл.369, ал.4 от НПК. Този довод е неоснователен, защото, както вече се аргументира, повторно внесеният от прокурора, при проведена процедура по Глава 26 от НПК, обвинителен акт не съдържа недостатъци, които да го поставят в несъответствие с регламентите на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и с оглед на това съдът законосъобразно го е приел за разглеждане и се е произнесъл по основателността на обвиненията, с които е бил сезиран. Този извод има за логична последица и настоящия отказ на въззивния съд да приложи чл.334, т.4 вр. чл.369, ал.4 от НПК и да упражни предписаното му с тези норми правомощие да отмени постановената първоинстанционна присъда и да прекрати изцяло наказателното производство.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви. Вярно е, че според правната доктрина и утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви към присъдата представлява съществено процесуално нарушение, но и липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията на процесуалния закон / чл.305, ал.3 от НПК /, се квалифицират като такова нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт. Запознавайки се с мотивите към проверяваната присъда, въззивната инстанция не установи релевирания порок. Първостепенният съд е изготвил мотивите към атакуваната присъда в съответствие с регламента на чл.305, ал.3 от НПК. Макар и пестеливи, те позволяват на горната съдебна инстанция да проследи изграждането на вътрешното съдийско убеждение и да установи действителната воля на съда при решаването на правния спор. Изложени са съображения, с оглед на които съдът е счел за безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи съществено значение за неговото решаване. Направен е анализ на доказателствените източници - свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и експертните заключения. Отделен е въпросът дали събраните доказателствени източници са били правилно оценени и дали са били достатъчни за взетото от съда решение. От друга страна, допуснатият от първоинстанционния съд пропуск да изиска и приложи в оригинал първичните счетоводни документи, както и да назначи повторна съдебно-счетоводна експертиза, предвид обстоятелството, че вещото лице Н. Г. не се е запознала с оригиналите на първичните счетоводни и банкови документи и не е могла да отговори на някои поставени от защитата въпроси, свързани с изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване, поначало не налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, защото всяко нарушение, свързано с попълването на доказателствената съвкупност, е отстранимо във въззивното производство, доколкото въззивният съд е втора поред инстанция по фактите и може по искане на страните или служебно да събира всички доказателствени източници, предвидени в процесуалния закон. Наред с това, и прокурорът, и защитниците заявиха, че с прилагането на оригиналите на първичните счетоводни документи и на годишните финансови отчети на процесното дружество за инкриминирния период и най-вече с назначаването и изслушването във въззивното производство на повторната съдебно-счетоводна експертиза коментираното процесуално нарушение е отстранено и се въздържаха от обстойното му дискутиране, нито претендираха връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Самото заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза, което по-долу ще бъде задълбочено анализирано и съпоставено с останалия събран по делото доказателствен материал, не беше оспорено от страните, а намирайки го за правилно и обосновано, въззивният съд прие, че въпросното процесуално нарушение, свързано с пропуска на първата инстанция да назначи повторна съдебно-счетоводна експертиза, вече не е налице и не изисква отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Установявайки, че в мотивите на проверяваната присъда отсъства неяснота, неопределеност или непълнота, които да се характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, поради което да се приеме наличие на съществено процесуално нарушение, изискващо на основание чл.335, ал.2 от НПК отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд намери обсъденото оплакване за липса на мотиви за несъстоятелно.

Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че в хода на настоящото наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК.

Всички останали направени от защитниците оплаквания по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в жалбата на защитника и устно заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност, допълнена в хода на въззивното съдебно следствие и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада частично с възприетата от първата инстанция и обосновава различни правни изводи относно разгледаните деяния. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. А. Х. е роден на 24.06.1965г. в гр. К.. Живее в гр. С.. Има завършено висше техническо образование. По професия е инженер. Работи като управител на „Е" ООД – гр. С.. Женен е. Баща е на две деца под 18 години.

Не е осъждан.

Подс. А. Д. Х. е титуляр на банкова сметка №**********************, открита в О. АД /т.15, л.2 от ДП /.

В периода 17.12.2002г. – 2008г. подс. Х. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Е" ЕООД – гр. С.. Дружеството имало открити четири банкови сметки в О. АД, от които две сметки били в лева, една валутна сметка - в щатски долари и една валутна сметка в евро, като последната била с номер №№************ /т.15, л. 2 – 3 от ДП/.

С решение №**** от 08.10.2003г. по ф. д. №*****/2003г. на Старозагорския окръжен съд в търговския регистър на съда е било вписано акционерно дружество с наименование „Д" АД със седалище и адрес на управление гр. С., кв. "К", Л. – ССА, което се представлявало и управлявало от изпълнителния му директор – подс. А. /т.5, л.19-20 от ДП/.

С решение №**** от 27.01.2004г. по ф. д. №*****/2003г. на Старозагорския окръжен съд в търговския регистър на съда е бил вписан клон акционерното дружество „Д" АД с наименование „Д" АД – клон С. и адрес на управление ул. „Ш." № 1, на който адрес се намирал бившият завод „Д" – С. /т.5, л.15 от ДП/.

С решение №1243 от 15.04.2004г. по ф. д. №1484/2003г. на Старозагорския окръжен съд в търговския регистър на съда е била вписана промяна в наименованието на акционерното дружество – от „Д" АД на „Д" АД.

Въпреки, че запазило седалището си в гр. С., процесното акционерно дружество осъществявало своята производствена и търговска дейност в клона си в гр. С., където работели над 400 работници и служители.

В периода мес. август 2004г. – мес. октомври 2008г. акционери в „Д" АД – гр. С. били „Б" ООД – гр. К., представлявано от управителя му – свид. Т. А. и притежаващо 51% от акциите и „Е" ЕООД – гр. С., представлявано от управителя му и едноличен собственик на капитала – подс. Х. , което дружество притежавало 49% от капитала.

„Д" АД – гр. С. произвеждало автомобилни алтернатори и стартери и компоненти за тях, постоянно токови електродвигатели и електрозадвижвания за машини с цифрово програмно управление. Продукцията на дружеството била реализирана на вътрешния и външния пазар с висок процент на износ. През периода 2005г. – 2007г. обемът на производство в „Д" АД се увеличил и по този начин се регистрирал ръст на приходите от продажби, като по-голямата част била от директен износ. Дружеството разполагало със значителни финансови средства по банковите си сметки.

„Д" АД – гр. С. имало едностепенна система на управление. Съветът на директорите, в състав от трима члена, бил избиран от Общото събрание на акционерите за срок не по-дълъг от пет години.

От 2004г. до 20.01.2006г. членове на Съвета на директорите на „Д" АД – гр. С. били подс. А. Д. Х., свид. Т. П. А. и свид. М. В. Т., като от 20.01.2006г. последният бил заменен от свид. Д. П. К..

п.I.

Съгласно чл.34 от Устава на дружеството /т.5, л.33-48 от ДП/ Съветът на директорите възлагал управлението на дружеството на един от своите членове. От създаването на дружеството и до 18.06.2008г. то се представлявало и управлявало от подс. Х. , който бил избран за негов изпълнителен директор.

Съгласно чл.34, ал.3 от Устава на дружеството, подс. Х. , в качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД – С. З. , имал право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейността на дружеството, да го представлява и да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Според чл.34, ал.3, т.2 от Устава, подс. Х. , като изпълнителен директор, е бил длъжен да организира дейността на дружеството, да осъществява оперативното му ръководство, да осигурява стопанисването и опазването на неговото имущество. Конкретните права и задължения на изпълнителния директор се уговаряли в договора за възлагане на управлението. Съгласно чл.3 от договора за възлагане на управлението на „Д" АД – С. З. от 29.06.2006г. /т.5, л.49 – 50 от ДП/, както и съгласно чл.3 от договора за възлагане на управлението на „Д" АД – С. З. от 26.11.2007г. /т.5, л.51 – 52 от ДП/, изпълнителният директор подс. Х. е бил длъжен да осъществява оперативно управление на предприятието и да го представлява, да организира търговската дейност и да осигурява стопанисване на имуществото на дружеството, да сключва от името и за сметка на дружеството - възложител сделки, които са свързани с упражняване на неговото търговско занятие, да сключва и прекратява трудови договори със служителите на дружеството - възложител и да определя трудовите им възнаграждение, да уведомява незабавно възложителя за обстоятелства, засягащи интересите му, да представя на дружеството – възложител месечен отчет за дейността си и да го уведомява за всички нововъзникнали обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството.

В качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД – С. З. , подс. Х. , освен, че представлявал дружеството, той организирал и ръководил текущата дейност, сключвал договори, свързани с дейността на дружеството, фактически изпълнявал всички функции по управление, стопанисване и опазване на имуществото на дружеството, в това число и на финансовите му средства. Той имал задължението като ръководител на предприятието да изиска създаването на форма на счетоводството, която той да утвърди, да изиска създаването на добър модел на касово отчитане, да упражнява контрол / пряко или чрез възлагането му на трети лица / за спазване на принципа за документална обоснованост на стопанските операции, за правилното оформяне на всички реквизити на документите, касаещи отчитането на парични средства в касата, да организира предварителния, текущ и последващ контрол на всички сметни книги, ведомости и отчети, да организира и следи движението на паричните потоци с цел постигане на максимален икономически ефект в дейността на дружеството.

Подс. Х. е бил единственият измежду членовете на Съвета на директорите на „Д" АД, който имал спесимен за достъп до паричните средства на дружеството по банковите му сметки, включително и чрез интернет банкиране. Той контролирал паричните потоци и касовата наличност в дружеството. Без негово знание и съгласие не се извършвали никакви плащания.

През периода, когато подсъдимият е бил изпълнителен директор на „Д" АД – гр. С., главни счетоводители в предприятието били свидетелите К. през 2004г.-2005г., И. Л. М. - през 2006г.-2007г. и М. А. Ч. - от м.април 2007г. и понастоящем, а счетоводител и служител, който водел касата била свидетелката И. С. И.. Същата е работила в бившия завод „Д" като счетоводител на склад, но не и като касиер. Независимо от липсата й на професионален опит като касиер и независимо от заеманата от нея длъжност на счетоводител, подс. Х. устно й разпоредил да води касата на дружеството и да отговаря за касовата наличност, като предоставя пари в брой от касата на други лица и да получава и съхранява пари в касата. Като изпълнителен директор и представляващ „Д" АД, подсъдимият упълномощил касиерката – свид. И. С. да тегли суми от левовата сметка на дружеството, като е бил представен спесимен от подписа й единствено в О. АД – клон С.

В периода 2004г. – 2007г. в изготвените годишни финансови отчети на „Д" АД – гр. С., докладвани на изпълнителния директор – подс. Х. подписани от него, липсвало оповестяване относно организацията на касовата отчетност в дружеството.

В качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД, подсъдимият не е изискал от главните счетоводители на дружеството да съставят подходяща форма на счетоводството, която да осигурява правилно и достоверно счетоводно отчитане, а той да я утвърди като съвкупност от принципи, правила и процедури, възприети за отчитане на дейността на дружеството и за представяне на информацията във финансовите отчети. Подсъдимият не е изискал от счетоводителите създаването и въвеждането на конкретен модел на касовото отчитане в дружеството. Поради това при отчитане на пари в касата продължило използването на счетоводния документ „групов касов ордер" / ГКО /, който бил въведен и ползван с определен образец в счетоводството на бившия завод „Д" с оглед специфичността на работата му и с цел съставяне и съхраняване на по-малко на брой отчетни документи /свид. И. М. – л.133 гърба от НОХД №****/2015г./ При отчитане на касовите приходи в „Д" АД – С. З. се съставял групов приходен касов ордер / ГПКО /, а при отчитане на касовите разходи в дружеството се съставял групов разходен касов ордер / ГРКО /. Не се водела отделно касова книга.

Използваните в „Д" АД – С. З. групови касови ордери имали белезите на касова книга и като бланка съдържали всички изискуеми реквизити за касов ордер, включително място за полагане на подписи на ръководител – изпълнителен директор, главен счетоводител, касиер – броил сумата, получил сумата и проверил счетоводител. Те се попълвали от касиерката – свид. И. С. И. и отразявали движението на парите в касата за един ден или за период от няколко дни. Някои от ордерите се изготвяли на база други първични счетоводни документи - отчетени фактури, платежни нареждания, а други служели като първични счетоводни документи. Всеки групов касов ордер имал поставен пореден номер и дата и след подписването и приключването му той се осчетоводявал по счетоводна сметка 501 /Каса в лева/. На всеки групов разходен касов ордер се записвало салдото от предния ден, прихода за деня, разхода за деня и най-отдолу се посочвал остатъка за деня. Служителите, поименно вписани в груповите касови разходни ордери, се подписвали на тези документи при получаване на пари от касата, но подсъдимият обикновено не се подписвал, като не давал обяснения за това на касиерката свид. И. С. и на счетоводителите. Той не се подписвал върху разходния касов ордер нито в момента, когато получавал парите от касата, преброени му от касиерката, нито по-късно, когато служител от счетоводство му носил документите за подписване.

В приложените по делото разходни касови ордери, съставени от касиерката – свид. И. С. има нейн подпис, в качеството й на лице броило и предоставило съответната сума от касата, но в тях липсват положени подписи на подсъдимия като изпълнителен директор на дружеството и на главния счетоводител, в качеството им на компетентни лица, разрешили плащането на парите от касата, не е посочена причината/ основанието да се брои сумата на вписаното в ордера лице, липсва и подпис на проверил счетоводител. В някои от приложените ордери има направени видими поправки и добавки. Има съставени ордери с едни и същи номера, но от различни дати и с различно съдържание, като например ГРКО №68/17.08.2007г. и ГРКО №68/20.08.2007г. /т.7, л.46 и 47 от ДП /. Някои ордери съдържат двусмислени или неясни словесни обяснения към някои от сумите или изобщо не съдържат обяснение за плащането на сумите от касата.

Допуснатите недостатъци в съставените групови касови ордери като първични документи съществено, в негативен аспект са се отразили на качеството и редовността на счетоводната отчетност, водена в „Д" АД – гр. С. в периода 2004г. – 2008г., когато подсъдимият е бил изпълнителен директор на дружеството. Счетоводното регистриране на суми на приход и разход в много от случаите не е отразявало реално внасяне или теглене на парични суми, а представлявало само разместване на парични потоци по счетоводни сметки. Това разместване на парите по счетоводни сметки било осъществено посредством използването на разчетни сметки 493-2 /Разчети със собственици/, сметка 498 /Други дебитори/ и сметка 422 /Подотчетни лица/, като нямало ясен критерий за разделяне на разчетите.

В периода 2004г. – 2008г. в счетоводството на „Д" АД – С. З. били извършвани счетоводни записвания по дебита и кредита на счетоводна сметка 493 /Разчети със собственици/, която по принцип се използва при получаване/предоставяне на парични средства от или на собствениците, но по нея в случая се отчитали и разчети за текущи разходи и приходи. През 2007г. – 2008г. сметка 493 /Разчети със собственици/ в „Д" АД е била организирана аналитично, като са били обособени две аналитични партиди: 2 – А. Д. Х. и 3 – Т. П. А..

Към 31.12.2007г. сметка 493 - 2 /Разчети със собственици - А. Д. Х. / имала дебитно салдо в размер на 1 445 675,06 лева, което посочвало вземане на дружеството към собственика Х. Към 31.12.2008г. същата сметка имала отново дебитно салдо в размер на сумата 1 226 329,92 лева, което указвало вземане на дружеството към собственика Х.

В периода 2007г. – 2008г. в счетоводството на дружеството били направени счетоводни записвания и по сметка 498 /Други дебитори – А. Х. /. Към 31.12.2007г. тази сметка имала кредитно салдо в размер на 61 205,90 лева, което сочело задължение на дружеството към подс. Х. . Към 31.12.2008г. салдото по същата сметка било дебитно и в размер на 1 561,42 лева и показвало осчетоводено вземане на дружеството от Х.

В периода от 2004г. до 2008г. „Д" АД - С. З. имало открити в О. АД следните банкови сметки:

- валутна сметка ************************ в щатски долари;

- валутна сметка ************************ в евро;

- левова сметка *************************.

От месец януари 2004г., като представляващ и управляващ търговското дружество, тогава с наименование „Д" АД – гр. С., подсъдимият с нотариално заверено безсрочно пълномощно /т.9, л.47 от ДП/ упълномощил брат си свид. В. Д. Х. да извършва разпоредителни сделки и действия с банковите сметки на дружеството в „О" АД - клон С. З. и със сумите по тях без никакви ограничения.

По-късно, след вписване на промяната относно наименованието на дружеството през 2004г., отново с нотариално заверено пълномощно от 20.05.2004г. /т.9, л.33 от ДП /, подс. Х. упълномощил брат си свид. В. Х. да представлява „Д" АД – С. З. , като по този начин свид. В. Х. продължил да има право да оперира със средствата на дружеството по разпореждане на подсъдимия. Видно от съдържанието на пълномощното, подсъдимият, в качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД, упълномощил свид. В. Х. от името и за сметка на дружеството, да извършва множество действия, между които да представлява и подписва „Д" АД, където е необходимо във връзка с дейността на дружеството пред банки, административни и държавни органи, като има права да открива и закрива банкови сметки, да внася и тегли неограничено суми /в лева или валута/ по банковите сметки на дружеството, включително и по новооткритите такива, да извършва всякакви банкови операции, да подписва платежни нареждания за преводи в страната и чужбина от банковите сметки на дружеството във всички банки, в които има открити такива от името и за сметка на „Д" АД, включително и пред ТБ „О" клон С. З. Това пълномощно било безсрочно и важало до изричното му оттегляне.

Подс. А. Х. и свид. В. Х. имали право да се разпореждат с парите по банковите сметки на „Д" АД, включително и чрез интернет банкиране, тъй като притежавали спесимен на подписите пред банката – О. АД, в която дружеството имало открити сметки.

Подс. Х. , в качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД и като лице, притежаващо спесимен за достъп и разпореждане с паричните средства на дружеството, фактически изпълнявал функции по управление и опазване на имуществото и финансовите средства на „Д" АД – С. З. , поверени му за пазене и управление. Същият лично и чрез пълномощника си В. Х. през инкриминирания период теглил различни парични суми от сметките на дружеството, без да представя отчет на останалите членове на Съвета на директорите за размера на теглените суми, основанията за тегленето им и начина на разходването им, както изисквал договорът за възлагане на управлението на процесното дружество. При получаване на изтеглените от банковите сметки на дружеството в О. АД - клон С. З. суми, подсъдимият не ги отчитал винаги и в пълен размер в счетоводството на „Д" АД, което се намирало в гр. С. устно уведомявал касиерката свид. И. С. или главния счетоводител за изтеглените от банката пари и им разпореждал да ги запишат по сметка 493 като разход.

Когато подсъдимият отсъствал от страната или имал други ангажименти, той разпореждал на брат си - свид. В. Х. да тегли суми от сметките на дружеството от клона на О. АД в гр. С.. Свид. В. Х. , след като изтеглял паричните средства в указания от подсъдимия размер, предавал същите заедно с банковите документи на подсъдимия, а в някои случаи на свид. Ц. К. , шофьор в притежаваното и управлявано от подс. Х. дружество -„Е" ЕООД - гр. С., Свид. К. предавал парите на подсъдимия или ги носил в гр. С., където ги предавал в касата на дружеството, а касиерката – свид. И. С. заприходявала парите в касата, като издавала приходен касов ордер на името на подс. Х. . В повечето случаи при предаването на изтеглените от банковите сметки пари на касиерката И. С. бил предаван и съответния банков документ – „нареждане-разписка", който удостоверявал получената от банката сума, но имало и случаи, когато такъв документ не бил представян и предаван на касиерката и тя не можела да установи действителния размер на изтеглените от банката пари.

Сумите, които подс. Х. сам или чрез пълномощника си В. Х. е изтеглял от банковите сметки на дружеството в гр. С., но не е внасял фактически в касата на дружеството, били отразявани счетоводно като приход в касата по сметка 501/Каса в лева/, след което формално, само по документи били записвани като предоставени на подс. Х. отразявани като негово задължение по сметка 493-2 А. Х. Банковите операции по теглене на суми от разплащателните сметки в лева и валута на дружеството счетоводно били отразявани след получаване на извлечение от движенията по банковите сметки. Имало е случаи, в които подсъдимият отчитал в счетоводството пари, фактури и други документи за платени разходи на дружеството. Тогава касиерката свид. И. С. в приходен касов ордер отразявала съответните суми и с тях намалявала задълженията му по сметка 493-2, партида А. Х.

През периода, в който подсъдимият бил изпълнителен директор на „Д" АД – С. З. , той редовно бил информиран за състоянието на счетоводна сметка 493-2, като изисквал да му бъдат изготвени справки от счетоводството. Движението по счетоводна сметка 493 било отразявано в изготвяните междинни счетоводни отчети, а обобщените счетоводни данни били включени в годишните финансови отчети на „Д" АД. Подс. Х. бил запознат с тези отчети, които той лично подписвал и които заедно с годишните данъчни декларации били представени пред ТД на НАП – гр. С..

В периода 2004г. – 2008г. подс. Х. , като изпълнителен директор и представляващ „Д" АД – С. З. , упълномощеният му брат – свид. В. Х. и упълномощената касиерка – свид. И. С. са теглели парични средства от банковите сметки на дружеството, открити в О. АД, като в съставените за това банкови документи „нареждане – разписка" липсва реквизит „основание". Подсъдимият и неговият брат В. са теглили суми както от левовата, така и от валутните сметки на дружеството, докато касиерката И. С. е теглила суми само от левовата сметка на дружеството и то само от клона на О. АД в гр. С., за където й било предоставено пълномощно /т.9, л.41 от ДП/.

В периода 2004г. – 2008г. подсъдимият и неговият брат В. са изтеглили от разплащателните сметки в лева и валута /долари и евро / на „Д" АД – С. З. общо сумата 1 834 421,52 лева, както следва по години: през 2004 г. – 824 129,95 лева, през 2005 г. – 417 107,08 лева, през 2006 г. – 97 145,81 лева, през 2007 г. – 496 038,68 лева. През инкриминирания период, считано от 23.07.2004г., двамата братя са изтеглили от разплащателните сметки в лева и валута на дружеството общо сумата 1 239 233,80 лева, като изтеглената в периода 23.07.2004г – 31.12.2004г. сума е 228 942,26 лева.

През 2004г. от разплащателните сметки в лева и валута / долари и евро / на „Д" АД – С. З. е била изтеглена от подсъдимия, неговия брат В. касиерката И. С. общо сумата 1 094 296,00 лева. Същата била осчетоводена така: по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ - 1 004 992,50 лв. и по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици - Х. / - 89 303,47 лева.

През 2005г. от разплащателните сметки в лева и валута / долари и евро / на „Д" АД – С. З. е била изтеглена от подсъдимия, неговия брат В. касиерката И. С. общо сумата 1 107 160,45 лева. Същата била осчетоводена така: по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ - 238 300,00 лева и по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици - Х. / - 868 860,45 лева.

През 2006г. от разплащателните сметки в лева и валута / долари и евро / на „Д" АД – С. З. е била изтеглена от подсъдимия, неговия брат В. касиерката И. С. общо сумата – 1 621 547,64 лева. Същата била осчетоводена така: по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ - 1 266 900,00 лева и по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици - Х. / - 354 647,64 лева.

През 2007г. от разплащателните сметки в лева и валута / долари и евро / на „Д" АД – С. З. е била изтеглена от подсъдимия, неговия брат В. касиерката И. С. общо сумата – 1 953 212,80 лева. Същата била осчетоводена така: по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ - 1 878 010,86 лева и по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици - Х. / - 75 201,94 лева.

През 2008г. от разплащателните сметки в лева и валута / долари и евро / на „Д" АД – С. З. е била изтеглена от подсъдимия, неговия брат В. касиерката И. С. общо сумата – 545 367,49 лева. Същата била осчетоводена така: по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ - 539 500,00 лева и по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици - Х. / - 5 867,49 лева.

В счетоводството на „Д" АД – С. З. липсва какъвто и да е първичен документ, приложен към груповите приходни касови ордери, който да установи какъв е бил критерият за осчетоводяване на част от изтеглените от разплащателните сметки / кредит сметка 503 и 504 / на дружеството парични средства по сметка 501 /Каса в лева/, а друга част – по дебита на сметка 493 - 2 /Разчети със собственици - Х. /. В счетоводството липсва и документ, който да поясни защо изтеглените от банковата левова сметка на дружеството от касиерката свид. И. С. парична сума в общ размер от 192 000 лева е осчетоводена по дебита на сметка 493 – 2 като вземане на дружеството от Х.

По дебита на счетоводна сметка 493 – 2 за 2004г. били отразени и посочените по-долу суми, срещу които са били записани номер и дата на конкретен групов разходен ордер или номер и дата на справка, както следва:

С основание справка № 16/30.09.2004 г. била осчетоводена сума в размер на 152 604,99 лева.

С основание РКО №14 от 27.04.2004 г. /т.7, л.224 от ДП/ била осчетоводена сума в размер на 92 494,14 лева.

С основание РКО №19 от 25.05.2004 г. /т.7, л.220 от ДП/ била осчетоводена сума в размер на 64 965,36 лева.

С основание РКО №24 от 24.06.2004 г. /т.7, л.217 от ДП/ била осчетоводена сума в размер на 42 164,21 лева.

С основание РКО №24 от 24.06.2004 г. /т.7, л.217 от ДП/ била осчетоводена сума в размер на 16 760,84 лева.

С основание РКО №36 от 30.08.2004 г. /т.7, л.208 от ДП/ била осчетоводена сума в размер на 49 803,05 лева.

С основание РКО №48 от 27.10.2004 г. /т.7, л.197 от ДП/ била осчетоводена сума в размер на 58 951,30 лева.

В описаните групови разходни ордери цитираните суми изобщо не са били регистрирани, а видно от отразения в горния десен ъгъл на съответния ГРКО приход, в касата не е имало толкова налични пари, за да бъдат броени от касиера. Общият размер на посочените в описаните групови разходни ордери суми възлиза на 325 138,90 лева и ведно със сумата от 152 604,99 лева по справка №16/30.09.2004г. формират сумата от 477 743,89 лева, която без основание е била счетоводно отразена по дебита на сметка 493 – 2.

Сборът на сумата 192 000 лева, изтеглена от банковата левова сметка на процесното дружество от касиерката И. С. и сумата от 477 743,89 лева по цитираните по-горе РКО и справка, възлиза на сумата 669 743,89 лева, която се оказва счетоводно записана без основание по дебита на сметка 493 – 2/Разчети със собственици - Х. / като изтеглени от касата и като вземане на дружеството от подс. Х. .

Съставените групови приходни касови ордери също съдържат недостатъци. В тях липсва посочено основание / обяснение / за внасянето на съответната сума в касата. На малка част от тях е изписано основание „приход ф"; „аванс"; „приход ав. заплати"; „захранване", „захранване сметка" „захранване каса" и „аванс заплати", „транспорт", които използвани изрази не са в логическа връзка с характера на стопанската операция, отразявана с приходен касов ордер.

В счетоводството на „Д" АД има несъответствия между счетоводните документи и тези досежно касовата отчетност, както следва:

Налице е различие между общия сбор на сумите, регистрирани като внесени от подсъдимия в касата на дружеството съгласно приложените приходни касови ордери и сбора на счетоводно отразените като внесени от подсъдимия в касата суми. Съгласно груповите приходни касови ордери, без оглед на тяхното счетоводно отразяване, внесените от подс. Х. в касата на дружеството през периода 2004г. – 2008г. парични средства възлизат на сумата 4 311 026,89 лева и по години са както следва: през 2004г. – 389 026,50 лева, през 2005г. – 845 706,28 лева, през 2006г. – 744 200,37 лева, през 2007г. – 1 377 643,61 лева и през 2008г. – 954 450,13 лева. Върху приходните касови ордери липсва положен подпис от подс. Х. , но за тези счетоводни документи такъв реквизит не е необходим.

Счетоводно отразените като внесени от подсъдимия в касата суми, съгласно счетоводните записвания по дебита на сметка 501 /каса в лева/ и по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/, за периода 2004г. – 2008г. възлизат общо на 4 406 270.00 лева и по години се разпределят както следва: през 2004г. – 521 772,72 лева, през 2005г. – 848 781,64 лева, през 2006г. – 918 608,56 лева, през 2007г. – 1 162 656,92 лева и през 2008г. – 954 450,13 лева.

Налице е различие и между общия сбор на сумите, регистрирани като получени от подсъдимия от касата на дружеството съгласно приложените разходни касови ордери и сбора на счетоводно отразените като броени от касата на подсъдимия суми. Съгласно подписаните от подсъдимия 10 броя разходни касови ордери, които са пренебрежимо малко на брой в сравнение с огромния обем касови документи, съдържащи неговото име, той е получил от касата сума в размер на 34 035,65 лева, а съгласно неподписаните от него разходни касови ордери е получил от касата сума в размер на 4 304 935,97 лева или общо според всички разходни касови ордери - подписани и неподписани от подсъдимия – той е получил от касата общо сумата 4 338 971,62 лева за периода 2004г. – 2008г. В разходните касови ордери, както в подписаните, така и в неподписаните от подс. Х. , съгласно които той е получил от касата на процесното дружество пари, е било посочено като основание за броенето на сумата „аванс", „фактури" или „аванс фактури".

Счетоводно отразените като изтеглени от подсъдимия от касата на дружеството суми, съгласно счетоводните записвания по дебита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ и по кредита на сметка 501 /каса в лева/ за периода 2004г. – 2008г. възлизат общо на 5 003 052,00 лева и по години се разпределят както следва: през 2004г. – 915 658,23 лева, през 2005г. – 105 732,71 лева, през 2006г. – 1 163 697,50 лева, през 2007г. – 2 049 163,57 лева и през 2008г. – 768 800 лева. В счетоводно отразената като общо изтеглена от подсъдимия от касата на дружеството сума 5 003 052,00 лева е включена и сумата от 669 743,89 лева, за която по-горе се отбеляза и поясни, че е била счетоводно записана по дебита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ без основание.

При внасяне от подс. Х. неговия брат В. на парични суми в банковите разплащателни сметки / в лева и валута / на дружеството са били извършвани счетоводни записвания за отразяване на съответната стопанска операция, като внесените суми понякога са били осчетоводени по кредита на сметка 501 /Каса в лева/, а друг път - по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ при липса на ясен критерий за разграничението. Така, през 2004г. подсъдимият и неговият брат са внесли в банката по разплащателната сметка в лева общо 64 889,25 лева, осчетоводени по дебита на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева/, като от тази сума по кредита на сметка 501 /Каса в лева/ са осчетоводени 11 349 лева, а останалите 53 540,25 лева били осчетоводени в намаление задължението на подсъдимия със счетоводна операция дебит сметка 503 /Разплащателна сметка в лева / и по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ без основание. През 2005г. подсъдимият и неговият брат са внесли в банката по разплащателните сметки на дружеството общо сумата 27 441,80 лева, които били осчетоводени по дебита на сметка 503/504 /Разплащателна сметка в лева, в долари/ и по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/. През 2006г. подсъдимият и неговият брат са внесли в банката по разплащателните сметки на дружеството общо сумата 58 831,68 лева, които били осчетоводени по дебита на сметка 503/504 /Разплащателна сметка в лева, в долари/ и по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/. Внесената от подс. Х. на 19.06.2007г. по разплащателната левова сметка сума в размер на 48 000 лева е била осчетоводена по дебита на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева / и по кредита на сметка 501 /Каса в лева/.

При изготвянето на оборотните ведомости на дружеството като вторичен счетоводен документ, съдържащ началните салда, оборотите и крайните салда на използваните от предприятието счетоводни сметки за определен период от време, също са били допуснати несъответствия и грешки. Така, в оборотните ведомости за 2007г. и 2008г. било отразено кредитно салдо на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева/ в размер на 998 330,66 лева, което е недопустимо, защото тя показва размера на наличните пари в банковата сметка в края на периода и винаги е с дебитно салдо, освен при изчерпани по нея суми и начислени банкови такси за обслужване. В оборотните ведомости има и недопустимо разместване на крайните салда към 31.12.2007г. и началните салда към 01.01.2008г. - в оборотната ведомост към 31.12.2007г. по кредита на сметка 151 /Краткосрочни заеми/ била посочена сума в размер на 1 862 084,15 лева, а в оборотната ведомост за 2008г. тази сума от 1 862 084,15 лева е посочена за начално кредитно салдо по друга сметка - сметка 504 /Разплащателна сметка в евро/. Към 31.12.2008г. кредитното салдо на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева/ нараснало на 1 007 319,66 лева, а кредитното салдо на сметка 504 /Разплащателна сметка в евро/ нараснало на 1 945 307,88 лева.

Подс. Х. , като изпълнителен директор на „Д" АД – С. З. , се е запознавал със съдържанието на годишните финансови отчети на дружеството за 2004г., 2005г., 2006г. и 2007г., изготвени от съответния главен счетоводител на предприятието и ги е подписвал. Посочените в годишните отчети числа не установяват конкретни по размер вземания на дружеството към определени юридически и физически лица, в това число и към подсъдимия. В описание на счетоводната политика на предприятието за съответната година се съдържа пояснението, че в краткосрочните вземания е включена сума в определен размер, представляващи вземания от свързани лица. В Отчета за паричните потоци по прекия метод липсват посочени парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците или други парични потоци, свързани с получени или предоставени парични средства на собственици. Без разшифровка на балансовите числа не е възможно да се разбере каква конкретна информация се съдържа в посочените цифри. В изготвените годишни финансови отчети на дружеството за 2007г и 2008г. също липсва каквато и да е конкретика относно сумите и лицата, чиито задължения участват при формиране на обобщената сума, посочена на ред „Търговски и други вземания". Разликата между двата годишни финансови отчета за 2007г. от 25.03.2008г. и от 06.10.2008г., подписани съответно от подс. Х. от свид. Д. К. , се изразява единствено в последното записване, съдържащо се в ГФО от втората дата, което сочи сумата от 1 384 х. лева като задължение на А. Х. към дружеството, който запис липсва в ГФО от 25.03.2008г. Годишният финансов отчет от 06.10.2008г. не съдържа конкретизация и пояснение как е формирана сумата от 1 384 х. лева и на какво основание се дължи на дружеството от А. Х. като физическо лице.

Подс. Х. , като изпълнителен директор и представляващ процесното дружество - Д. АД – С. З. , не само не е изискал създаването на ясна счетоводна политика, която той да одобри и утвърди, но и се възползвал от липсата на строга касова отчетност в дружеството. Самият той с поведението си допринесъл за възникването на абсолютен хаос в счетоводната и касовата отчетност, като не подписвал разходните касови ордери, нито в качеството си на изпълнителен директор, разрешил плащането на пари от касата, нито в качеството си на лице, получило пари от касата и не контролирал пряко или чрез съответния главен счетоводител счетоводните записвания по водените сметки. В резултат на това, съставените счетоводни документи не са надежден източник на данни за реално извършените изменения на активите и пасивите на дружеството, липсва прецизна документална обоснованост на осъществените в дружеството стопански операции, липсва и документална обоснованост на вземанията му от други лица, в това число и от собствениците му, в частност - от подсъдимия.

Възползвайки се от отсъствието на компетентно водена и редовно контролирана счетоводна и касова отчетност в дружеството, подсъдимият се разпоредил със сумите от 500 лева и 4100 евро /с левова равностойност от 8018,90 лева/, собственост на дружеството, в свой личен интерес и в интерес на притежаваното и представлявано от него дружество – „Е" ЕООД по следния начин:

На 16.02.2006г. братът на подсъдимия - свид. В. Х. , който имал право да внася и тегли неограничено суми в лева и валута по банковите сметки на „Д" АД – С. З. , изтеглил от банковата му сметка в лева №****************, открита в О. АД, сумата от 500 лева / т.11, л.214 от ДП /. Същата сума от 500 лева и на същата дата – 16.02.2006г. била внесена по личната банкова сметка на подс. Х. в О. АД, по която не е имало никакво движение от 29.07.2005г., когато била внесена сумата от 20 лева. Внесената сума от 500 лева била отразена като " вноска по сметка". Още същия ден, 16.02.2006г., след постъпване на въпросните 500 лева по личната сметка на подсъдимия, била изплатена сумата от 377,45 лева за плащане на битови сметки на титуляра Х. към Е. ЕАД – С. З. На 21.02.2006г. от същата сметка била изплатена сумата от 54,91 лева за плащане на битови сметки на титуляра Х. към Б. АД – С. З. На 15.03.2006г. от същата сметка отново била изплатена сума за плащане на битови сметки на титуляра Х. към Б. АД – С. З. , този път в размер на сумата 58,82 лева, а на 02.03.2006г. била изплатена сумата от 1,00 лев като такса за плащане на битови сметки. Общият размер на сумите, изразходени от личната банкова сметка на подсъдимия в периода 16.02.2006г. – 15.03.2006г., за плащане на негови битови сметки възлиза на сумата 492,18 лева / т.17, л.4 от ДП /.

На 06.02.2008г. подс. Х. изтеглил от валутната сметка в евро на „Д" АД – С. З. сумата от 4100 евро, равняващи се на 8018,90 лева / 4100 евро х 1,95583 лв. = 8018,90 лева /т.4, л.201 от ДП/. На същата дата той внесъл изтеглената сума от 4100 евро по банковата сметка в евро на притежаваното и представлявано от него търговско дружество „Е" ЕООД, която била открита в О. АД - №800231401308611 /т.17, л.48 от ДП /. Внесената сума от 4100 евро била отразена като " вноска по сметка". Още същия ден, 06.02.2008г., след постъпване на въпросните 4100 евро по банковата сметка на еднолично притежаваното от подсъдимия дружество - „Е" ЕООД била изплатена сумата от 3 359 евро като изходящ валутен превод към „М"- С. по негова банкова сметка в „Т" – С. , 900 евро били изплатени като превод по друга сметка на „Е" ЕООД, 38,34 евро били изплатени като такса изходящ суифт, 8,20 евро били изплатени като такса за получена вноска по сметката, 7,66 евро и 2,46 евро били събрани като такса /т.15,л.48-49 от ДП /. Следователно, на въпросната дата 06.02.2008г. след внасяне на сумата 4100 евро по банковата сметка на „Е" ЕООД от нея била изразходвана за нуждите на това дружество общо сумата 4315,66 евро, която надвишавала внесената на същата дата сума.

п.II.

С договор за управление на „Д" АД - С. З. от 29.06.2006г. на изпълнителния директор Х. било определено месечно възнаграждение в размер на сумата 800 лева / т.5, л.49-50 от ДП/.

През мес. октомври 2007г. свид. Т. А. предложил в „Д" АД – С. З. да бъде назначен прокурист, който да управлява заедно с подс. Х. . Същият се съгласил, но предложил да получава и процент от печалбата на дружеството. Това условие не било възприето от другите двама членове на Съвета на директорите. Постигнато било компромисно решение, съгласно което възнаграждението на изпълнителния директор било увеличено от 800 лева на 8 000 лева месечно.

На 26.11.2007г. бил сключен нов договор за възлагане на управлението на процесното дружество / т.5, л.51-52 от ДП/, съгласно който месечното възнаграждение на подсъдимия като изпълнителен директор било увеличено на 8 000лв. В раздел ІV, чл.5 от този договор подсъдимият се задължавал да управлява и представлява предприятието заедно с упълномощен от дружеството - възложител прокурист или заедно с члена на Съвета на директорите - свид. Д. П. К..

На 04.12.2007г. бил сключен договор, с който за прокурист бил определен свид. Г. С. Същият не можел да изпълнява задълженията си като такъв поради това, че не бил вписан в търговския регистър. По повод заявление на изпълнителния директор на „Д" АД, с решение №***** от 28.12.2007г. по ф. д. №****/2003г. Старозагорският окръжен съд отказал вписване в търговския регистър на поисканата промяна в представителството на дружеството, тъй като в заявлението не са били посочени трите имена и единните граждански номера на прокуриста и на члена на Съвета на директорите, с които занапред изпълнителният директор щял да представлява юридическото лице и в дадения на молителя Х. срок същият не отстранил тези недостатъци в заявлението /т.5, л.4 от ДП/.

В края на мес. ноември 2007г. подс. Х. представил на свид. М. Ч. , главен счетоводител на „Д" АД, сключения на 26.11.2007г. нов договор за възлагане на управлението на дружеството с вписан размер на възнаграждението му като изпълнителен директор от 8 000 лева месечно. Наред с това, подсъдимият казал на свид. Ч., че този нов договор е в сила от 01.07.2007г. Обяснил й още, че за това има решение на Съвета на директорите на дружеството и ще й представи допълнително документи. Свид. Ч. се доверила на думите на изпълнителния директор Х. , уведомила за новия размер на възнаграждението му НОИ – С. и начислила счетоводно разликата в размера на заплатите между 800 лева и 8 000 лева, считано от 01.07.2007г. Съгласно разплащателните бележки, изготвени от счетоводителя Ч. , нетното възнаграждение на изпълнителния директор Х. , съгласно договора за управление от 26.11.2007г., за периода мес. юли 2007г. – мес. ноември 2007г. било както следва: за мес. юли 2007г. – 6 772,14 лева, за мес. август 2007г. – 6 772,14 лева, за мес. септември 2007г. – 6 772, 14 лева, за мес. октомври 2007г. – 6 784,64 лева и за мес. ноември 2007г. – 6 784,64 лева или общо в размер на 33 885,70 лева.

Размерът на дължимото нетно месечно възнаграждение на изпълнителния директор Х. , съгласно договора за управление на дружеството от 29.06.2006г. , за периода мес. юли 2007г. – мес. октомври 2007г. било както следва: за мес. юли 2007г. – 615,96 лева, за мес. август 2007г. – 615,96 лева, за мес. септември 2007г. – 615,96 лева и за мес. октомври 2007г. – 622,38 лева или общо 2470,26 лева.

За мес. ноември 2007г., съобразно двата договора за управление на дружеството, съответно от 29.06.2006г. и от 26.11.2007г., дължимото нетно възнаграждение на изпълнителния директор Х. било 1846,02 лева. Въпреки това, счетоводителката М. Ч. изготвила ведомост за заплати за мес. ноември 2007г., съгласно която срещу подпис на подс. Х. изплатила в брой сумата от 6 784,64 лева, доверявайки се на думите на директора, че за целия мес. ноември 2007г. брутната му заплата е в размер на 8000 лева.

За месеците юли, август, септември и октомври 2007г. подсъдимият не е получил в брой начислената от счетоводителката Ч. разлика в заплатите съобразно договорите за управление на дружеството съответно от 29.06.2006г. и от 26.11.2007г., която възлизала на сумата 6156,18 лева /6 772,14 лева – 615,96 лева / за месеците юли, август и септември 2007г. и в размер на сумата 6 162,26 лева / 6784,64 лева – 622,38 лева / за мес. октомври 2007г.

През мес. декември 2007г. бил изготвен групов приходен касов ордер № 101 от 14.12.2007г., съгласно който подсъдимият бил внесъл в касата на дружеството сумата от 6 156,18 лева, представляваща „заплата за мес. юли 2007 г." Също през мес. декември 2007г. в съставен групов приходен касов ордер № 107 от 31.12.2007г. било посочено, че подсъдимият е внесъл в касата на дружеството сумата от 18 474,62 лева, представляваща „доплащане за мес. август 2007г. в размер на 6 156,18 лева"; „доплащане за мес. септември 2007г. в размер на 6 156,18 лева"; „доплащане за мес. октомври 2007г. в размер на 6 162,26 лева". Освен това, съгласно ведомост за заплати за съответния месец на 2007г., срещу посочените по-горе суми били записани номер и дата на груповия приходен касов ордер, с което било регистрирано внасяне на съответната сума за възнаграждение от страна на подс. Х. в касата на дружеството. По повод цитираните приходни касови ордери била съставена следната счетоводна статия за всяка от сумите по посочените на мястото на подписа на получателя групови приходни касови ордери:

Дт с/ка 501 /Каса в лева/

Кт с/ка 498 /Други дебитори-партида Х. /.

За периода 01.07.2007г. – 30.11.2007г., съгласно двата договора за управление на „Д" АД съответно от 29.06.2006г. и 26.11.2007г., дължимото нетно възнаграждение на изпълнителния директор Х. възлизало общо на сумата 4316,52 лева, както следва по 615,96 лева за месеците юли, август и септември 2007г., 622,38 лева за мес. октомври 2007г. и 1846,02 лева за мес. ноември 2007г.. За посочения период на подс. Х. била изплатена реално и в брой сумата от 6 784,64 лева. Разликата между фактически изплатената на подсъдимия като трудово възнаграждение сума и тази дължима му се като нетно трудово възнаграждение за въпросния период се равнява на сумата 2 468,12 лева /6 784,64 лева – 4 316,52 лева /.

През мес. май 2008г. подс. А. подал молба за освобождаването му от длъжността изпълнителен директор на „Д" АД - гр. С.. За такъв бил избран свид. Д. К.

С решение от 18.06.2008г. по ф. д. №******/2003г. на Старозагорския окръжен съд в търговския регистър на съда били вписани промени по партидата на „Д" АД, като за изпълнителен директор и представител бил вписан Д. П. К. и като членове на Съвета на директорите били вписани Г. С. С. , Д. П. К. и Т. П. А. / т.1, л.37-38 от ДП/.

Новият изпълнителен директор на „Д" АД - гр. С. свид. Д. К. и другият член на Съвета на директорите – свид. Т. А. узнали за съществуването на сметката на собственика – сметка 493, по която имало счетоводни записвания и дебитно салдо в размер на над един милион лева. Те узнали също, че братът на подс. Х. свид. В. Х. бил снабден с пълномощно да тегли суми от банковите сметки на дружеството, а от главния счетоводител – свид. М. Ч. разбрали, че подсъдимият я е заблудил да му изплати възнаграждение в размер на 8000 лева със задната дата – от 01.07.2007г., без тяхно знание и съгласие. Свид. К. наредил извършването на инвентаризация и такава била осъществена под ръководството на главния счетоводител – свид. М. Ч. Инвентаризацията потвърдила дебитно салдо в размер на около 1 270 000 лева на сметка 493 – партида Х.

Новият изпълнителен директор на дружеството свид. Д. К. разпоредил изготвянето на втори годишен финансов отчет за 2007г. и такъв бил подписан от него на 06.10.2008г. Както вече се отбеляза, този ГФО се различава от подписания на 25.03.2008г. от предишния изпълнителен директор – подс. Х. годишен финансов отчет за същата година – 2007г. по записването на ред „Други краткосрочни вземания, в това число от А. Х. като физическо лице в размер на сумата 1 384 х. лева".

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и експертни заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора се отличава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда и обосновава различни правни изводи. Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени източници съвпада само отчасти с тази на първия съд. Възприетите в съгласие с чл.316 от НПК нови фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното следствие пред двете инстанции, които са въведени в настоящия процес от:

- гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. П. К., Т. П. А. и И. С. И., депозирани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, показанията на свидетелите М. , Н. Х. К. , К. Т. Д. , И. Л. М. , Н. Д. Ш. Г. , Г. С. С. , В. Н. К. , В. Д. Х. , Ц. В. К. , И. И. Н. и М. Л. И. , дадени пред първостепенния съд и обясненията на подс А. Х. , депозирани в първата инстанция;

- писмените доказателства, събрани на досъдебната и в съдебната фаза – множество групови разходни касови ордери / т.2, л.87-94, т.7 от ДП, т.1, л.268 – 35, черен класьор към ВНОХД №*****/2015г./, групови приходни касови ордери /т.8 от ДП/, Устав на „Д" АД – С. З. /т.5, л.33-48 от ДП/, договор за възлагане на управлението на „Д" АД – С. З. от 29.06.2006г. /т.5, л.49 – 50 от ДП/, договор за възлагане на управлението на „Д" АД – С. З. от 26.11.2007г. /т.5, л.51 – 52, т.1, л.130-131 от ДП/, нотариално заверено пълномощно от 20.05.2004г. в полза на В. Д. Х. /т.9, л.33 от ДП /, нотариално заверено пълномощно от 30.01.2004г. в полза на В. Д. Х. /т.9, л.47 от ДП/, пълномощно от 10.11.2004г. за получаване пари в брой от банка от сметка №800231020822610 на „Д" АД в О. АД в полза на И. С. И. /т.9, л.41 от ДП/, спесимен на подписите на А. Х. и В. Х. от 17.05.2004г., положени пред представител на О. АД – клон С. З. и важими за разпореждане с парите по банковите сметки на „Д" АД в евро и щатски долари /т.9, л.39 от ДП/, спесимен от подписа на А. Х. , положен на 10.11.2004г. пред представител на О. АД – клон С. и важим за разпореждане с парите по банковата сметка на „Д" АД в лева /т.9, л.37 от ДП/, нареждания – разписки за изтеглени суми от банкови сметки / т.9, л.11 – 31, т.17, л.113–147 от ДП, т.1, л.1-267 и т.2, л.352-422, черен класьор към ВНОХД №****/2015г./, писмо от 12.03.2014г. на О. АД /т.17, л.112 от ДП/, приемо-предавателен протокол от 13.03.2014г. /т.17, л.111 от ДП/, решение №***** от 23.01.2014г. по ЧНД №******/2014г. на РС – С. /т.17, л.107-109 от ДП/, извлечение по банкова сметка №************** от 10.02.2006г. до 17.02.2006г. / т.11, л.214 – 215 от ДП /, писмо - отговор изх. №*****/05.01.2012г. на Директора на О. АД – клон С. /т.15, л.2-3 от ДП/, движение по банкова сметка №*************** /т.15, л.4 от ДП /, движение по банкова сметка №************* /т.15, л.48 от ДП /, писмо изх. №*****/02.11.2010г. на Директор на Клон Централен на О. АД – София / т.4, л.199-202 от ДП /, Финансов отчет за 2007г. на „Д" АД – С. З. от 06.10.2008г. /т.2, л.460 – 493, черен класьор към ВНОХД №****/2015г./, Финансов отчет за 2007г. на „Д" АД – С. З. от 25.03.2008г. /т.2, л.494 – 540, черен класьор към ВНОХД №****/2015г./, Финансов отчет за 2008г. на „Д" АД – С. З. от 20.02.2009г. /т.2, л.423 – 459, черен класьор към ВНОХД №*****/2015г., счетоводна разпечатка „Хронология по сметка 493 за 2005г. и 2006г. / т.6, л.37,38, 90 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /т.2, л.133-136 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /т.2, л.137, л.188 от ДП/, характеристична справка /т.2, л.138 от ДП /, съдебни решения по ф. д. №1484/2003г. на Старозагорския окръжен съд и други;

- експертни заключения: заключение на повторна съдебно-счетоводна експертиза, назначена и изслушана в хода на въззивното съдебно следствие /л.259 - 352 от ВНОХД №273/2015г./, заключение на съдебно-графическа експертиза №******/30.06.2011г. /т.2, л.72-78 от ДП/, заключение на съдебно-графическа експертиза №****/17.02.2011г. /т.2, л.63-67 от ДП/.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие беше назначена повторна съдебно-счетоводна експертиза, чието писмено заключение не беше оспорено от страните, а настоящият съдебен състав прецени като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата правилност. То е изготвено от високо квалифицирано вещо лице - експерт по „Счетоводство и контрол" С. А. , в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Този експерт е отговорил изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени му въпроси, след като е проучил, проверил и анализирал приложените като писмени доказателства по делото документи и след извършена непосредствена проверка на място в счетоводството на „Д" АД в гр. С.. По тези съображения въззивната инстанция кредитира изцяло посоченото заключение. То е в подкрепа на изводите за липса на документална обоснованост на голяма част от осъществените в процесното дружество стопански операции, за липса на строга касова отчетност и финансова дисциплина в същото, за липса на единен подход при осчетоводяване на вземанията и задълженията на подотчетните лица в дружеството, довела до абсолютен хаос в счетоводната му отчетност, която не може да послужи като надежден източник за реално извършените изменения на активите и пасивите в предприятието. Според вещото лице А. , в дружеството нямало създаден модел на касово отчитане, който да бъде основен ориентир за всеки потребител на счетоводна информация. Приема, че са били нарушени основни принципи и правила при регистриране, оценка и обработка на счетоводната информация. Констатирайки осчетоводяване на приходни и разходни касови ордери без наличие на документи, удостоверяващи извършените операции, прави извод, че е нарушен основен принцип в счетоводството – този за документална обоснованост на стопанските операции. Изразява мнение, че разходните касови ордери, както груповите, които били ползвани в дружеството, така и другите, обичайно ползвани в практиката, не следва да се осчетоводяват в случай, че в документа липсва подпис на лицето, получило сумата.

Запознавайки се на място с изготвените в процесното дружество счетоводни документи, експертът – счетоводител установил, че счетоводното регистриране на суми на приход и разход в много от случаите не отразявало реално внасяне или теглене на парични суми, а само разместване на парични потоци по счетоводни сметки, като това разместване на парите по сметки било осъществено посредством използването на следните разчетни сметки: сметка 493-2 /Разчети със собственици/, сметка 498 /Други дебитори/ и сметка 422 /Подотчетни лица/, при липса на ясен критерий за разделяне на разчетите.

Анализирайки движението по сметка 493 - 2 /Разчети със собственици - А. Д. Х./, вещото лице установило, че към 31.12.2007г. тази сметка имала дебитно салдо в размер на 1 445 675,06 лева, което посочвало вземане на дружеството към собственика Х. , а към 31.12.2008г. сметката имала отново дебитно салдо в размер на сумата 1 226 329,92 лева, указваща вземане на дружеството към собственика Х. Проследявайки счетоводните записвания по сметка 498 /Други дебитори – А. Х. / вещото лице установило, че към 31.12.2007г. тази сметка имала кредитно салдо в размер на 61 205,90 лева, сочещо задължение на дружеството към подс. Х. , а към 31.12.2008г. салдото по същата сметка било дебитно - в размер на 1 561,42 лева, показващо осчетоводено вземане на дружеството от Х.

Съобразявайки двата договора за управление на „Д" АД, съответно от 29.06.2006г. и 26.11.2007г., експертът – счетоводител А. изчислил, че дължимото нетно възнаграждение на изпълнителния директор Х. за периода 01.07.2007г. – 30.11.2007г. възлизало общо на сумата 4316,52 лева. Запознавайки се на място в счетоводството на „Д" АД с представените му документи разплащателни бележки, приходни касови ордери и ведомост за заплати за мес. ноември 2007г., експертът установил, че на подс. Х. е била изплатена в брой и срещу негов подпис сумата от 6784,64 лева, а с общо пет броя приходни касови ордери били регистрирани внасяния на пари в касата на дружеството от подс. Х. общо в размер на сумата 27 101,06 лева. Анализирайки счетоводните записвания и съставената счетоводна статия: Дт с/ка 501 /Каса в лева/ - Кт с/ка 498 /Други дебитора – партида Х. /, експертът счита, че е било извършено прихващане между задължение на дружеството за възнаграждение със вземане на дружеството от Х. до размера на сумата 27 101,06 лева, без да са били налице условията за извършване на такова прихващане, тъй като през 2007г. сметка 498 /Други дебитора – партида Х. / имала кредитно салдо в размер на сумата 61 205,90 лева, показващо задължение на дружеството към Х. в този размер. Предвид липсата на необходимите предпоставки за извършване на прихващане и предвид счетоводното отразяване, означаващо едновременно получена от Х. и върната от него в касата на дружеството сума от 27 101,06 лева, вещото лице приема, че размерът на щетата за дружеството представлява разликата между дължимото нетно възнаграждение – 4316,52 лева и реално изплатеното – 6784,64 лева или 2468,12 лева.

Запознавайки се детайлно с представените му групови разходни ордери и справка №16/30.09.2004г., експертът-счетоводител установил, че суми в общ размер на 477 743,89 лева са били счетоводно отразени по дебита на сметка 493 – 2 – партида Х. без основание. Смята, че отново без основание по дебита на тази сметка като вземане на дружеството от Х. е била осчетоводена и сумата от 192 000 лева, която представлява сбор на изтеглените пари от банковата левова сметка на дружеството от касиерката свид. И. С. , предвид липсата на документ, който да поясни задължаването на Х. с посочената сума. Така, аргументира извод, че сумата 669 743,89 лева /477 743,89 лева + 192 000 лева / е счетоводно записана без основание по дебита на сметка 493 – 2 /Разчети със собственици - Х. / като изтеглена от касата и като вземане на дружеството от подс. Х. .

Приемайки приложените по делото нареждания-разписки за редовно оформени банкови документи, съдържащи всички изискуеми реквизити, вещото лице А. изчислило, че А. Х. и В. Х. са изтеглили в периода 2004г. – 2008г. от разплащателните сметки в лева и валута /долари и евро/ на „Д" АД – С. З. общо сумата 1 834 421,52 лева, както следва по години: през 2004г. – 824 129,95 лева, през 2005 г. – 417 107,08 лева, през 2006 г. – 97 145,81 лева, през 2007 г. – 496 038,68 лева, а в периода 23.07.2004г. - 2008г. тази сума възлизала на 1 239 233,80 лева, като за времето от 23.07.2004г. до 31.12.2004г. изтеглената сума била 228 942,26 лева.

Вещото лице А. изчислило по години за периода 2004г. – 2008г. общо изтеглените от А. Х. , В. Х. и касиерката И. С. от банковите сметки на дружеството суми и проследило тяхното осчетоводяване по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ или по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици - Х. /, като не открило ясен и логично обясним критерий за разделянето на сумите по двете сметки.

Аналогично, при внасяне от А. Х. и В. Х. на парични суми в банковите разплащателни сметки / в лева и валута / на дружеството били извършвани счетоводни записвания за отразяване на съответната стопанска операция, като внесените суми понякога били осчетоводени по кредита на сметка 501 /Каса в лева/, а друг път - по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/, като вещото лице А. не констатирало ясен критерий за разграничението. Така, през 2004г., според вещото лице, А. Х. и В. Х. са внесли в банката по разплащателната сметка на дружеството в лева общо 64 889,25 лева, осчетоводени по дебита на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева/, като от тази сума по кредита на сметка 501 /Каса в лева/ били осчетоводени 11 349 лева, а останалите 53 540,25 лева били осчетоводени по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/. През 2005г., според констатациите на вещото лице А. , А. Х. и В. Х. са внесли в банката по разплащателните сметки на дружеството общо сумата 27 441,80 лева, които били осчетоводени по дебита на сметка 503/504 /Разплащателна сметка в лева и долари/ и по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/. През 2007г. и конкретно на 19.06.2007г., според вещото лице, внесената от А. Х. по разплащателната левова сметка сума в размер на 48 000 лева била осчетоводена по дебита на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева / и по кредита на сметка 501 /Каса в лева/.

Експертът-счетоводител А. установил разминаване между общия сбор на сумите, регистрирани като внесени от А. Х. в касата на дружеството съгласно приложените приходни касови ордери и сбора на счетоводно отразените като внесени от него в касата суми, както за целия период 2004г. – 2008г., така и за отделните години. Изчислил, че според груповите приходни касови ордери А. Х. е внесъл в касата на дружеството през периода 2004г. – 2008г. парични средства в общ размер на сумата 4 311 026,89 лева, разпределена по години така: през 2004г. – 389 026,50 лева, през 2005г. – 845 706,28 лева, през 2006г. – 744 200,37 лева, през 2007г. – 1 377 643,61 лева и през 2008г. – 954 450,13 лева. Изчислил, че съгласно счетоводните записвания по дебита на сметка 501 /каса в лева/ и по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/, за периода 2004г. – 2008г. внесените от А. Х. в касата суми са в общ размер на 4 406 270.00 лева, разпределена по години така: през 2004г. – 521 772,72 лева, през 2005г. – 848 781,64 лева, през 2006г. – 918 608,56 лева, през 2007г. – 1 162 656,92 лева и през 2008г. – 954 450,13 лева.

Подобно разминаване експертът А. установил и досежно получените от А. Х. от касата пари според приложените разходни касови ордери и според счетоводните записвания, както за целия период 2004г. – 2008г., така и за отделните години. Изчислил, че според всички групови разходни касови ордери, подписани и неподписани, А. Х. е получил от касата общо сумата 4 338 971,62 лева за периода 2004г. – 2008г., а съгласно счетоводните записвания по дебита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ и по кредита на сметка 501 /каса в лева/ получените от касата от А. Х. суми са в общ размер на 5 003 052,00 лева, разпределени по години така: през 2004г. – 915 658,23 лева, през 2005г. – 105 732,71 лева, през 2006г. – 1 163 697,50 лева, през 2007г. – 2 049 163,57 лева и през 2008г. – 768 800 лева. Отбелязал изрично, че в счетоводно отразената като общо изтеглена от Х. от касата на дружеството сума 5 003 052,00 лева е включена и сумата от 669 743,89 лева, която била счетоводно записана по дебита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ без основание. Експертът установил още и размера на получената от касата от А. Х. сума съобразно подписаните от него 10 на брой разходни касови ордери - 34 035,65 лева, докато размерът на получената от касата сума съобразно неподписаните от него разходни касови ордери е 4 304 935,97 лева.

Експертът-счетоводител А. установил несъответствия и грешки при изготвянето на оборотните ведомости на дружеството като вторичен счетоводен документ, съдържащ началните салда, оборотите и крайните салда на използваните от предприятието счетоводни сметки за определен период от време. Според вещото лице неправилно в оборотните ведомости за 2007г. и 2008г. било отразено кредитно салдо на сметка 503 /Разплащателна сметка в лева/ в размер на 998 330,66 лева, защото тя показва размера на наличните пари в банковата сметка в края на периода и винаги е с дебитно салдо, освен при изчерпани по нея суми и начислени банкови такси за обслужване. Излага мнение, че във всички други случаи кредитното салдо по банкова сметка 503 означава допусната грешка при осчетоводяването. Експертът е категоричен, че в оборотните ведомости има недопустимо разместване на крайните салда към 31.12.2007г. и началните салда към 01.01.2008г., като посочва конкретно, че в оборотната ведомост към 31.12.2007г. по кредита на сметка 151 /Краткосрочни заеми/ била посочена сума в размер на 1 862 084,15 лева, а в оборотната ведомост за 2008г. тази сума от 1 862 084,15 лева била посочена за начално кредитно салдо по друга сметка - сметка 504 /Разплащателна сметка в евро/, като към 31.12.2008г. кредитното салдо на сметка 504 /Разплащателна сметка в евро/ нараснало на 1 945 307,88 лева.

Запознавайки се обстойно с двата годишни финансови отчета на „Д" АД за 2007г., този от 25.03.2008г. и този от 06.10.2008г., както и с годишния финансов отчет за 2008г., вещото лице А. установила липса на каквато и да е било конкретика по отношение на сумите и лицата, чиито задължения участват при формиране на обобщената сума, посочена на ред „Търговски и други вземания". Категорична е, че без разшифровка на балансовите числа не е възможно да се разбере каква конкретна информация се съдържа в посочените в отчетите цифри.становила, че в Отчета за паричните потоци по прекия метод липсват посочени парични потоци от допълнителни вноски и връщането им на собствениците или други парични потоци, свързани с получени или предоставени парични средства на собственици. Сравнявайки двата годишни финансови отчета на дружеството за 2007г. - този от 25.03.2008г., подписан от А. Х. и този от 06.10.2008г., подписан от Д. К. , констатирала, че разликата между тях се изразява единствено в последното записване, съдържащо се в ГФО от 06.10.2008г., което сочело сумата от 1 384 х. лева като задължение на А. Х. към дружеството, който запис липсва в ГФО от 25.03.2008г. Според вещото лице, отчетът от 06.10.2008г. не съдържа конкретизация и пояснение как е формирана сумата от 1 384 х. лева и на какво основание се дължи на дружеството от А. Х.

Въззивната инстанция отдаде кредит на доверие на заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на защитата във въззивното производство и извършена от експерта – счетоводител С. А. При неговото изготвяне вещото лице се е запознало, проверило и анализирало по-голям обем от документи, в сравнение с предходния експерт – икономист Н. Г. , включително тези събрани във въззивното съдебно следствие, извършило е проверка на място в счетоводството на „Д" АД в гр. С. и е съобразявало единствено документи в оригинал или надлежно заверени копия, поради което въззивният съд кредитира изцяло назначеното и изслушано от него заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза. То съдържа компетентни и обосновани отговори на поставените от страните и въззивния състав въпроси за счетоводната политика в процесното дружество през инкриминирания период, за редовността на водената в него касова отчетност, за правилността и обективността на счетоводните записвания по водените сметки, за документалната обоснованост на осъществените стопански операции. Запознавайки се и внимателно проучвайки цялата счетоводна документация, както приложената по делото, така и тази на място в счетоводството на дружеството, експертът А. установил при нейното съставяне груби грешки, пропуски и несъответствия, поради което прави ясен и еднозначен извод за нарушени основни принципи и правила при регистриране, оценка и обработка на счетоводната информация и за наличието на абсолютен хаос в счетоводната отчетност, изключващ същата като надежден източник за действително настъпилите промени в активите и пасивите на предприятието. Категоричен е в позицията си, че проверените и анализирани счетоводни документи не дават основание да се заключи, че посочената в годишния финансов отчет на „Д" АД за 2007г. , подписан от изпълнителния директор Д. , сума от 1 384 х. лева като задължение на А. Х. действително представлява вземане на дружеството към него.

Въззивният съд игнорира заключенията, изготвени от вещото лице -икономист Н. Г. в досъдебната фаза и в първоинстанционното производство, не само защото в тях не са анализирани и обсъдени събраните във въззивното следствие нови документи в оригинал, но най-вече поради това, че при даване на своите отговори на поставените му въпроси експертът се е съобразявал преди всичко със счетоводните отразявания в процесното дружество, оборотните ведомости, счетоводните регистри, счетоводните справки, междинните и годишни отчети, които са вторични счетоводни документи, съставени са при липса на първични счетоводни документи или се основават на първични такива, съдържащи недопустими поправки и допълнения, които ги характеризират като нередовни документи от счетоводна гледна точка, като въз основа на тях вещото лице приело, че задълженията на А. Х. към „Д" АД към 31.12.2008г. възлизали на сумата 1 227 891,34 лева, съвпадаща с твърдяната по обвинителния акт присвоена сума. Този експертен извод е неверен и не кореспондира с наличните по делото писмени и гласни доказателства, които не установяват категорично, че към посочената дата подсъдимият дължи на процесното дружество цитираната и изчислена от вещото лице сума. Предвид на това и като отчете обстоятелството, че експертът Г. не отговори обосновано на зададените му от съда и страните въпроси в хода на допълнителното му изслушване във въззивното следствие, въззивната инстанция назначи повторна съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение обстойно беше коментирано по-горе и изключи от доказателствения материал предходните заключения на счетоводната експертиза, които му противоречат и в противовес на него приемат прецизно водена счетоводна отчетност в процесното дружество, без допуснати нарушения на правилата за регистриране, оценка и обработка на счетоводната информация.

Що се отнася до заключението на съдебно-графическата експертиза, изготвено на досъдебното производство от вещото лице С. В. по Протокол №********/30.06.2011г. /т.2, л.72-78 от ДП/, въззивният съд се присъедини към оценката на първоинстанционния за обоснованост и правилност на експертните изводи и кредитира изцяло заключението. Същото не е оспорено от страните и установява, че подписите в съответните графи на представените за изследване нареждания – разписки са положени от подс. Х. , като същият не отрича обстоятелството, че е подписвал нарежданията-разписки за теглене на суми от банковите сметки на дружеството.

Въззивният съд, за да изгради вътрешното си убеждение по фактите и да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, задълбочено анализира и съобрази показанията на свидетелите И. С. И., Т. А. , Д. К. и М. Т. , депозирани в първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, както и показанията на разпитаните от първостепенния съд свидетели М. Ч. , Н. К. , И. М. , К. Д. , В. Х. , Ц. К. , Н. Ш. Г. , Г. С. , В. К. , М. И. и И. Н. Показанията на посочените свидетели взаимно се допълват. Макар и в тях да са налице известни разминавания, липсват съществени противоречия, отнасящи се до релевантните за спора обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване.

Свидетелските показания установяват, че в инкриминирания период свид. И. С. е била касиер в процесното дружество, съставяла и подписвала груповите касови ордери – приходни и разходни, които били ползвани при воденето на касовата отчетност още в бившия завод „Д" и тази практика продължила и при правоприемника му – „Д" АД – С. З. по време на управлението му от подс. Х. . Свидетелите И. С. , Н. К. и М. Ч. са категорични, че подсъдимият не се подписвал на касовите ордери – разходни и приходни, нито в момента на съставянето им и при получаване, респективно предаване на парите от и в касата, нито по-късно, когато тези документи са му били носени за подписване. Това обстоятелство се установява категорично и от приложените по делото касови ордери, от които е видно, че само 10 броя разходни касови ордери съдържат подписа на подсъдимия в качеството му на лице, получило посочената в съответния ордер сума. Свидетелите И. С. , Н. К. и М. Ч. не могат да посочат конкретен случай с дата и размер на парична сума, при който на подсъдимия да е било предложено да подпише групов разходен касов ордер при получаване на пари от касата, а той да е отказал да положи подпис. Това обаче не оборва верността на свидетелските твърдения в указания смисъл. Изминалото от тогава продължително време, дългият период на управление на процесното дружество от подсъдимия / около четири години / и неговото трайно поведение, изразило се в упорит отказ да подписва разходните касови ордери по повод броените му от касата пари, логично обясняват невъзможността на свидетелите да цитират точна дата и фиксирана по размер сума, свързани с отказ на подсъдимия да положи подпис върху съставения разходен касов ордер.

Последователни и еднопосочни са показанията на свид. И. С. , която категорично твърди, че всички посочени в съставените от нея разходни касови ордери суми срещу името „А" са отишли у подсъдимия, като му били предадени лично от нея или били изтеглени от него или от неговия брат В. от банковите сметки на дружеството, но не били отчетени в касата. Категорична е също, че подсъдимият устно й е разпореждал неотчетените от него суми да ги запише като негово задължение по сметка 493. Свид. С. не отрича, че тя също е теглила пари от левовата сметка на дружеството, но твърди, че това винаги е ставало по разпореждане на изпълнителния директор Х. че винаги изтеглената от О. – клон С. сума е внасяла фактически в касата. Приложените по делото нареждания - разписки за теглене на парични суми от банковите сметки на процесното дружество също установяват, че само подсъдимият Х. се е подписвал за „лица, които могат да се разпореждат" и без този подпис на разпореждане никой не можел да тегли пари от банковите сметки на дружеството. Поради това свид. И. С. И. самостоятелно, без разпореждане от подсъдимия, макар и да е имала спесимен от подписа си в О. АД – клон С. за теглене на пари от левовата сметка на дружеството, не е можела да стори това без разпореждане от подсъдимия. Свид. С. е искрена в думите си, че е разполагала с предварително подписани от подсъдимия бланки - нареждания – разписки за теглене на суми, но заявява, че само при последващо устно нареждане на подсъдимия е теглила конкретно определена от него парична сума по време на негово отсъствие. Изразява мнението си, че счетоводството на дружеството не се водило съобразно нормативните изисквания, но за свое оправдание изтъква, че като касиер тя е изпълнявала онова, което й нареждали главният счетоводител и директорът Х.

Свид. М. Ч. е била главен счетоводител на процесното дружество в периода от мес. април 2007г. насетне. На разпита си тя е възпроизвела непосредствените си впечатления за заварената от нея практика на касова отчетност с групови разходни и приходни касови ордери и на неподписване на тези ордери от изпълнителния директор Х. . Заявила, че на нея подсъдимият не й е давал конкретни указания за разпореждане с парите от касата, нито лично тя му е изплащала суми от касата. Категорична е обаче, че подсъдимия е давал на касиерката И. С. конкретни разпореждания относно парите в касата, които били стриктно изпълнявани. Споделила, че е виждала подсъдимият да носи и предава пари в касата, както и неговият шофьор – свид. Цветомир К. е правил това. Лично е чувала подсъдимият да казва на касиерката, че изтеглени от банката пари щял да отчете по-късно или да ги запише по неговата сметка. Изразила пред съда критично отношение към недоброто изпълнение на служебните си задължения като главен счетоводител, заявявайки: „Сигурно е трябвало да съблюдавам много неща по длъжностна характеристика. Явно имам пропуски като главен счетоводител, най-малкото че не са събрани всички подписи в касовите ордери"/л.89 от НОХД №******/2015г./. Като свое оправдание за недобрата счетоводна политика в пред0приятието Ч. изтъкнала, че отпреди нейното идване в дружеството като главен счетоводител била установена практиката с груповите разходни ордери и тяхното неподписване от изпълнителния директор Х. ; че само касиерката И. С. е извършвала счетоводни записвания по разчетната сметка 493; че лично тя, Ч. е обяснявала на подсъдимия, че неотчетените от него суми в касата се записвали като негово задължение по сметка 493; че е уведомявала подсъдимия за изтеглени от банката суми, за които не е представил разходно-оправдателен документ; че винаги, когато Х. е искал отчети, тя му е предоставяла такива.

Свид. М. Ч. пресъздала събитията по повод новия договор за възлагане на управлението на дружеството на подс. Х. предвиденото в него по-високо по размер месечно възнаграждение на изпълнителния директор. Категорично потвърдила, че на 25.11. или на 26.11.2007г. подс. Х. й представил договор за възлагане на управлението, съгласно който възнаграждението му се увеличавало от 800 лева на 8000 лева на месец, като устно й обяснил, че новата по-висока заплата е от 01.07.2007г., но допълнително щял да й донесе документ – решение или договор за тази заплата със „задна дата". Споделила, че повярвала на думите му: „Аз му повярвах, все пак той беше изпълнителен директор." /л.89 от НОХД №36/2015г./. Така мотивирана, тя начислила на подсъдимия допълнително разликата в заплатите до сумата 8000 лева от 01.07.2007г. Не си спомняла дали въпросната разлика в заплатите била реално платена на Х. , но била категорична, че по счетоводни документи въпросната разлика му е била начислена, макар, че не бил представил решение за новата заплата и за минало време. Обсъдените показания на свид. Ч. са в съответствие с констатациите и изводите на повторната съдебно-счетоводна експертиза и следва да им се гласува вяра.

Специално внимание в анализа на гласните доказателства, които установяват механизма на теглене на паричните суми от банковите сметки на дружеството и предаването им в касата, заслужават показанията на свидетелите В. . След изрично изразена по реда на чл.119 от НПК воля да даде показания, свид. В. Х. , брат на подс. Х. , е заявил, че още от създаването на процесното дружество е имал пълномощно и спесимен да тегли суми от банковите сметки на дружеството и е правил това от клона на О. АД в С. З. най-вече по време на отсъствие на своя брат. Категорично твърди, че за всяко теглене на суми от банковите сметки е получавал конкретно разпореждане от брат си – подс. Х. , който му посочвал размера на сумата и лицето, на което да се предадат парите. Свидетелите Х. и К. са единодушни, че след изтеглянето на парите от клона на О. в С. З. , което се осъществявало от пълномощника В. Х. , последният предавал торбата с парите и банковия документ за теглене на шофьора К. , като същият, без да отваря торбата, без да брои парите и без да се подписва някъде, занасял парите в счетоводството на „Д" в гр. С., където ги предавал на касиерката И. С. , а понякога ги предавал на подс. Х. , но пред счетоводството в предприятието. Независимо от родствените отношения между свид. В. Х. и подс. Х. отношенията на работник и работодател между свид. К. и подсъдимият, коментираните показания на двамата свидетели са истинни и не следва да се дискредитират на посочените основания, още повече, че разказаното от тях съвпада с показанията на свидетелите И. , с приложените по делото нареждания – разписки и заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. , Т. А. и М. Т. , които са били членове на Съвета на директорите по времето, когато подс. Х. е бил изпълнителен директор на процесното дружество и пресъздават взаимоотношенията между тях и подсъдимия. Те еднозначно заявяват, че никой от тях не е имал спесимен да тегли пари от банковите сметки на дружеството, че с такъв е разполагал подсъдимият, който единствен се е разпореждал с паричните средства на дружеството, като никога не се е отчитал за разходването на парите пред тях като членове на Съвета на директорите. Свидетелите Т. А. и Д. К. признават, че нямат преки впечатления за получените от подсъдимия пари от банковите сметки на дружеството или от касата, нито за отчитането му в счетоводството на предприятието. Споделят тревогата си, когато узнали от одитора – свид. Н. Ш. Г. за съществуването на сметка на собственика №***** и за нарастващите по нея задължения на изпълнителния директор Х. към дружеството. Изказват съображенията си по този повод да поискат назначаването на прокурист в дружеството, който да го представлява и управлява редом с подс. Х. да контролира разходването на дружествените пари. Изтъкват негативното отношение на подсъдимия към идеята да управлява предприятието съвместно с прокурист. Свидетелите А. и К. са категорични, че не са знаели, че братът на подсъдимия – свид. В. Х. е бил снабден с пълномощно, което му позволявало да оперира с паричните средства на дружеството по банковите му сметки. Категорични са и в твърденията си, че уговореното в договора за възлагане на управлението от 26.11.2007г. ново и по-високо по размер месечно трудово възнаграждение от 8000 лева за изпълнителния директор Х. е било дължимо от дружеството занапред, а не и за минало време, считано от 01.07.2007г. Свид. К. съобщил и за разпоредената от него инвентаризация в дружеството, след като той поел неговото управление и представителство след освобождаването на подс. Х. като изпълнителен директор, както и за съставения и подписан от него втори годишен финансов отчет на дружеството за 2007г., регистриращ вземания на дружеството от физическото лице А. Х. в размер на сумата 1 384х. лева, като не може да конкретизира как е била формирана тази сума, но я приел и отразил като резултат от извършената инвентаризация и проверка на счетоводните записвания. Свид. К. заяви още, че като изпълнителен директор на процесното дружеството не е разпореждал унищожаването на съхранявани в архива счетоводни документи, макар и законоустановеният за пазенето им срок да е бил изтекъл, Твърди, че всички налични счетоводни документи, поискани от съда, били изпратени и предоставени по настоящото дело.

Взаимно допълващи са показанията на свидетелите К. , които били главни счетоводители в дружеството, съответно през 2004г. – 2005г. и през 2006г. – мес. април 2007г. Те също обясняват въведения преди управлението на подс. Х. , но запазен и при него метод на касово отчитане посредством групови приходни и разходни касови ордери. Свид. М.в пояснил, че отчитането в касата на дружеството ставало с групови РКО и групови ПКО, които имали същите реквизити като индивидуалните ордери, но се предпочитали „заради спецификата на завода" и „за по-малко бумащина". Свидетелят заявил още, че той е въвел сметката на собственика „сметка 493", тъй като искал да я отдели от другите дебитори и кредитори, като в тази сметка е имало партиди на собствениците и конкретно партида на подсъдимия „с трите му имена, първо, второ, трето". Не отговарят на истината думите на свид. М., че подсъдимият е подписвал касовите ордери в края на деня, а при отсъствие, той ги подписвал след завръщането си. Показанията на свидетелите И. и приложените по делото касови ордери установяват противното - в повечето ордери няма положен подпис срещу името на подсъдимия.

Съдът се запозна и обсъди показанията на свидетелите Г. , В. К. , М. И. и И. Н. Техните твърдения са с по-малка важност за спора, тъй като не съдържат информация за тегленето на парични суми от банковите сметки на дружеството, тяхното отчитане и разходване. Същите показания нямат пряко отношение и към изясняване на касовата отчетност в процесното предприятие, на извършените там счетоводни записвания и тяхната достоверност.

В изпълнение на задължението си за съвкупен анализ и съпоставка на всички доказателствени материали, първоинстанционният съд е обсъдил депозираните пред него обяснения на подс. Х. , отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва истината. На свой ред, въззивната инстанция също се занима с пространните обяснения на подсъдимия, дадени в съдебната фаза – л.284-289 от НОХД №****/2015г. /на досъдебното производство, в качеството си на обвиняем, Х. неколкократно е отказал да даде обяснения/ и като ги анализира най-внимателно, установи, че в по-голямата им част те изразяват неговото отношение към повдигнатите му обвинения, по които не се признава за виновен, съдържат неговия анализ и оценка на събраните по делото доказателствени източници и разкриват становището му за недоказаност на обвиненията срещу него. Малка част от думите му имат типичната характеристика на обяснения, доколкото те пресъздават факти и обстоятелства от случилите се събития, значими за делото. Подсъдимият подробно разказал за създаването на процесното дружество, за акционерите в него, за неговото ръководство и направените в него промени, за отношенията между членовете на Съвета на директорите през периода 2004г. – 2008г., за влошаване на взаимоотношенията между него и Т. А. като членове на Съвета на директорите през 2007г., за освобождаването му като изпълнителен директор на дружеството през 2008г., за водените съдебни спорове между „Д"АД и представляваното от него дружество -„Е" ООД.

Двете съдебни инстанции кредитираха обясненията на подсъдимия, които съдържат твърденията му за заеманата от него длъжност на изпълнителен директор на процесното дружество в периода 2003г. – 2008г., за извършените от него и неговия брат В. тегления на суми от банковите сметки на дружеството и предаването на парите в счетоводството в С. , за оперирането и разпореждането от негова страна с дружествените пари при осъществяване на производствената дейност на предприятието, за подписването на изготвените от главния счетоводител годишни финансови отчети, за съставянето на групови приходни и разходни касови ордери при воденето на касовата отчетност, за съществуването на разчетните сметки №**** и №***** в счетоводството на дружеството. Съдът счете тези обяснения за истинни, тъй като са в унисон с наличните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Пълна вяра заслужават обясненията на подсъдимия, които съдържат признанията му пред съда, че изтеглената на 16.02.2008г. от брат му В. Х. от левовата банкова сметка на дружеството сума от 500 лева е била внесена същия ден по личната банкова сметка на подсъдимия, както и признанията му, че изтеглената от него на 06.02.2008г. от валутната банкова сметка на дружеството сума от 4100 евро е била внесена същия ден по сметката на представляваното от него дружество – „Е" ЕООД, макар и да изказал предположение, че това са били отпреди предоставени парични средства в лева от „Е" на „Д", т. е. дължими, според подсъдимия, от процесното дружество на неговото еднолично такова /л.287гърба от НОХД №****/2015г./ Тези признания кореспондират изцяло с приложените по делото като писмени доказателства документи: извлечение по банкова сметка №*********** от 10.02.2006г. до 17.02.2006г. / т.11, л.214 – 215 от ДП /, движение по банкова сметка №*********** /т.15, л.4 от ДП /, движение по банкова сметка №800231402308611 /т.15, л.48 от ДП /, писмо изх. №****/02.11.2010г. на Директор на Клон Централен на О. АД – София / т.4, л.199-202 от ДП /.

Съдът не гласува вяра на обясненията на подсъдимия, с които отрича да е получил от касата на дружеството паричните суми, отразени в груповите касови ордери, които не съдържат неговия подпис, а само името му. Тези негови твърдения се опровергават от еднопосочните и последователни показания на свидетелите И. , в които категорично заявяват трайната практика на подсъдимия да не се подписва на касовите ордери. Няма основание да не се вярва на двете свидетелки, които не са заинтересовани от изхода на делото и дори изложиха факти в неблагоприятна за самите тях светлина, заявявайки, първата от тях, че счетоводството в дружеството не се е водило съобразно нормативните правила, а втората - че е имала пропуски при осъществяване на служебните задължения като главен счетоводител. Коментираните обяснения на подсъдимия за неполучени от него пари по неподписаните от него касови разходни ордери са в противоречие и с констатациите в заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, назначена във въззивното производство, според които съгласно всички разходни касови ордери - подписани и неподписани от подсъдимия – той е получил от касата общо сумата 4 338 971,62 лева /34 035,65 лева + 4 304 935,97 лева/ за периода 2004г. – 2008г., а съгласно всички приходни касови ордери той е внесъл и отчел в касата на дружеството за същия период близка по размер сума - 4 311 026,89 лева. Отделен е въпросът за редовността на разходните касови ордери от гледна точка на счетоводното законодателство.

Недостоверни са думите на подсъдимия, че той не е знаел за счетоводното отразяване на негови парични задължения към дружеството по сметка №*****. Те се оборват от показанията на свидетелите И. , М. Ч. и И. М. , които единодушно потвърдили пред съда, че подсъдимият не само, че е знаел за воденето на въпросната сметка, но и изрично указвал по нея да се записват неотчетени от него суми, както и редовно се интересувал за състоянието на сметката, а от счетоводството винаги са го уведомявали за това, включително чрез изготвянето на справки и междинни отчети. Че подсъдимият е знаел натрупани задължения на негово име по сметка 493-2 /Разчети със собственици / се установява и от приложената по делото Справка за други вземания и задължения по баланса към 30.06.2004г. на „Д" АД /л.232 от НОХД № 36/2015г./, в чийто актив са описани вземанията по разчети със собственика А. Х. в размер на 368 000 лева, а в пасива са посочени задълженията към собственика А. Х. в размер на 159 000 лева. Тази справка е подписана от подсъдимия като изпълнителен директор на дружеството, което недвусмислено сочи, че още през 2004г. той е бил наясно, че дружеството има вземания от него, но не ги е оспорил. Знанието на подсъдимия за счетоводно записани негови задължения по сметка 493-2 се потвърждава и от представения от защитата в първоинстанционното производство документ с наименование „Разчети със собственици"/л.276 от НОХД №****/2015г./, за който заявили, че е бил изготвен по искане на подсъдимия и му е бил предоставен и в който било отразено салдо към 31.12.2007 год. по посочената сметка в размер на 1 445675.06 лева, а подсъдимият не го е оспорил.

На разпита си в съда подсъдимият не е отрекъл, че увеличеният размер на трудовото му възнаграждение от 8000 лева му е било начислено и за минало време, като е заявил изрично, че това възнаграждение не е било получено от него, а с помощта на счетоводни записвания е било приспаднато от задълженията му към дружеството, каквито счита, че нямал.

Въззивната инстанция цени приобщените като писмени доказателства по делото документи, част от които по-горе бяха изрично цитирани.

Приложените множество групови разходни и приходни касови ордери са в подкрепа на обстоятелството, че подсъдимият обичайно не е подписвал ордерите при получаване на суми от касата. Наред с това, разходните касови ордери установяват, че те не били съставяни в пълно съгласие с изискванията на счетоводното законодателство и не могат да послужат като източник на достоверно отразена в тях информация.

Уставът на „Д" АД – С. З. /т.5, л.33-48 от ДП/ установява едностепенната система на управление на дружеството и правомощията на изпълнителния му директор. Двата договора за възлагане на управлението на „Д" АД – С. З. , съответно от 29.06.2006г.и от 26.11.2007г. /т.5, л.49-52 от ДП/, и решение №***** от 08.10.2003г. по ф. д. №*****/2003г. на Старозагорския окръжен съд установяват, че през инкриминирания период 2004г. – мес. юни 2008г. подсъдимият е заемал длъжността изпълнителен директор на процесното дружество.

Нотариално заверените пълномощни, съответно от 30.01.2004г. и от 20.05.2004г. /т.9, л.33 и л.47 от ДП/ и спесимените на подписа на В. Х. от 17.05.2004г., положени пред представител на О. АД – клон С. З. , установяват, че подс. Х. , като изпълнителен директор и представляващ „Д"АД – С. З. , е бил упълномощил своя брат В. да тегли без ограничение парични средства от банковите /в лева, евро и щатски долари / сметки на дружеството и в О. АД – клон С. З. са били депозирани спесимени от подписа на пълномощника, които допълнително гарантирали самостоятелното упражняване на правото на упълномощения да тегли суми от сметките на дружеството.

Пълномощното от 10.11.2004г. /т.9, л.41 от ДП/ установява, че подс. Х. , като изпълнителен директор и представляващ „Д"АД – С. З. , е бил упълномощил свид. И. С. И. да получава пари в брой от банковата левова сметка №********* на „Д" АД в О. АД и е бил депозиран спесимен от подписа й пред представител на О. АД – клон С.

Множество нареждания – разписки / т.9, л.11 – 31, т.17, л.113–147 от ДП, т.1, л.1-267 и т.2, л.352-422, черен класьор към ВНОХД №273/2015г./ установяват извършени от подс. Х. неговия брат В. тегления на парични средства от банковите /в лева, евро и щатски долари/ сметки на дружеството в О. АД – клон С. З. , както и извършени от свид. И. С. И. тегления на парични суми от банковата левова сметка на дружеството в О. АД – клон С.

По делото не е приложено нареждането – разписка от 16.02.2006г., с което свид. В. Х. е изтеглил от банковата левова сметка №************** на „Д" АД в О. АД сумата от 500 лева. Не е приложено също и нареждането – разписка от 06.02.2008г., с което подс. Х. е изтеглил от валутната сметка в евро №********** на „Д" АД в О. АД сумата от 4100 евро. Двете нареждания-разписки не са били предадени от свид. В. Х. и подс. Х. в счетоводството на „Д" АД, поради което те не са били съхранявани там и е било невъзможно тяхното представяне по делото.

С решение №***** от 23.01.2014г. по ЧНД №*****/2014г. на РС – С. /т.17, л.107-109 от ДП/ е било постановено разкриване на банковата тайна чрез предоставяне от О. АД на оригиналните екземпляри на 74 броя изрично посочени нареждания – разписки за изтеглени суми от банковата левова сметка ************************ на „Д" АД, на оригиналните екземпляри на 32 броя изрично посочени нареждания – разписки за изтеглени суми от банковата валутна сметка в щатски долари ************* на „Д" АД и на оригиналните екземпляри на 11 броя изрично посочени нареждания – разписки за изтеглени суми от банковата валутна сметка в евро ************************** на „Д" АД.

С приемо-предавателен протокол от 13.03.2014г. /т.17, л.111 от ДП/ представител на О. АД е предал на разследващия орган по делото съхраняваните в банката общо 39 броя оригинални нареждания – разписки за изтеглени суми от банковите сметки на „Д" АД, от които 32 броя нареждания – разписки за изтеглени суми от банковата левова сметка, 4 броя нареждания – разписки за изтеглени суми от банковата валутна сметка в щатски долари и 3 броя нареждания – разписки за изтеглени суми от банковата валутна сметка в евро, като сред предадените оригинални нареждания – разписки не се намира това от 16.02.2006г. за теглене на сумата 500 лева, както и това за теглене на сумата 4100 евро. Останалите 78 броя оригинални нареждания – разписки за изтеглени суми от банковите сметки на „Д" АД, за които съдът е постановил разкриване на банковата тайна не са били предоставени от О. АД, тъй като те не се съхранявали вече към мес. март 2014г., предвид изтеклия петгодишен срок за съхранението им съгласно чл.84 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

Извлечението по банкова сметка №*************** от 10.02.2006г. до 17.02.2006г. / т.11, л.214 – 215 от ДП / установява, че на 16.02.2006г. от цитираната банкова левова сметка на „Д" АД в О. АД е била изтеглена единствено сумата 500 лева от лицето В. Д. Х. , като други тегления от сметката на посочената дата не са били осъществени.

Писмо изх. №*****/02.11.2010г. на Директор на Клон Централен на О. АД – София / т.4, л.199-202 от ДП / отразява движението по валутната сметка в евро №********** на „Д" АД в О. АД за периода 01.01.2004г. – 31.05.2008г. и установява, че на 06.02.2008г. от цитираната сметка е била изтеглена сумата 4100 евро.

Писмо - отговор изх. №******/05.01.2012г. на Директора на О. АД – клон С. /т.15, л.2-3 от ДП/ установява, че подс. А. е титуляр на банкова левова сметка № B* открита в О. АД, както и че „Е" ООД е титуляр на валутна сметка в евро №*******************, открита в същата банка. Изпратените с посоченото писмо и приложени по делото движения на парични средства по цитираните банкови сметки /т.15, л.4 и л.48 от ДП/ установяват, че по банковата левова сметка № B* на подс. А. не е имало никакво движение от 29.07.2005г. до 16.02.2006г., на която дата е била направена вноска по сметката в размер на сумата 500 лева и на същата дата след постъпване на сумата от 500 лева била изплатена сумата от 377,45 лева за плащане на битови сметки на титуляра Х. към Е. ЕАД – С. З. Приложеното движение на парични средства по валутната сметка в евро №***************** на „Е.” ООД /т.15, л.48 от ДП/ установява, че на 06.02.2008г. по сметката била внесена сумата от 4100 евро, отразена като "вноска по сметка" и на същия ден, след постъпване на сумата, била приспадната сума от 3 359 евро като изходящ валутен превод към „М"- С. по негова банкова сметка в „Т" – С. , 900 евро били приспаднати като превод по друга сметка на „Е" ООД, приспаднати били и други по-малки по размер суми като такси за банкови услуги.

Финансов отчет за 2007г. на „Д" АД – С. З. от 06.10.2008г. /т.2, л.460 – 493, черен класьор към ВНОХД №273/2015г./ и Финансов отчет за 2007г. на „Д" АД – С. З. от 25.03.2008г. /т.2, л.494 – 540, черен класьор към ВНОХД №273/2015г./ установяват, че за 2007г. са били изготвени два годишни финансови отчета на дружеството, като този от 25.03.2008г. е бил подписан от подс. Х. като изпълнителен директор, а този от 06.10.2008г. от изпълнителния директор свид. Д. К. , като разликата между двата отчета се изразява единствено в последното записване, съдържащо се в ГФО от 06.10.2008г., което сочи сумата от 1 384 х. лева като задължение на А. Х. към дружеството, като такъв запис липсва в ГФО от 25.03.2008г. Отчетът от 06.10.2008г. не съдържа конкретизация и пояснение как е формирана сумата от 1 384 х. лева и на какво основание се дължи на дружеството от А. .

Приложените преписи от съдебни решения по ф. д. №****/2003г. на Старозагорския окръжен съд установяват извършените вписания в търговския регистър на съда по партидата на процесното дружество – „Д" АД – С. З.

Изобилната счетоводна документация, включваща освен коментираните вече групови разходни и приходни касови ордери, както и оборотни ведомости, хронология по сметка и други документи, установява, че при регистриране, оценка и обработка на счетоводната информация в процесното дружество не се спазвали стриктно изискванията на счетоводното законодателство.

Видно от приложената по делото справка за съдимост /т.2, л.133-136 от ДП/ подс. Х. не е осъждан.

Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка, изложена по-горе, въззивният съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано в пункт I. на горното изложение, подс. Х. е извършил престъпление против собствеността - присвояване, като е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК, защото в периода 23.07.2004г. – 31.03.2008г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „Д"АД – С. З. , сам и при посредственото извършителство на В. Д. Х. , е присвоил чужди пари – 500 лева и 4100 евро с левова равностойност от 8018,90 лева / 4100 евро х 1,95583 лв. / или общо 8518,90 лева, собственост на „Д"АД – С. З. и поверени му в посоченото качество да ги пази и управлява, като съзнателно се е разпоредил с чуждите пари като със свои – в своя полза и в полза на трето лице – еднолично притежаваното и управлявано от него търговско дружество „Е" ЕООД – гр. С..

В унисон с материалноправната норма на чл.93, т.1 от НК, съдържаща легално определение на понятието „длъжностно лице" и съобразно задължителните указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с Постановление №3/1970г. на Пленума на Върховния съд, следва да се приеме, че подс. Х. е имал качеството на длъжностно лице, тъй като от създаването на процесното дружество през мес. октомври 2003г. и до 18.06.2008г. той е бил негов изпълнителен директор. Регламентацията на така заеманата от него длъжност сочи, че той е осъществявал цялостно ръководство на работата в процесното дружество. Съгласно чл.34, ал.2 и ал.3 от Устава на „Д"АД – С. З. и чл.3 от съответния договор за възлагане на управлението на дружеството подс. Х. имал право да извършва всички действия и сделки, свързани с дейността на дружеството, да го представлява пред трети лица, имал и задължението да организира дейността на дружеството, да осъществява оперативното му ръководство и да осигурява стопанисване и опазване на неговото имущество. Този характер на възложената работа указва, че подсъдимият е имал организационно-ръководни и стопанско-разпоредителни функции в дружеството. Именно в качеството му на изпълнителен директор на „Д"АД – С. З. подс. Х. е имал правомощието да тегли парични средства от банковите сметки на дружеството, както и да упълномощава друго лице да извършва такива действия. Иначе казано, подсъдимият е изпълнявал ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество – това на посоченото юридическо лице. Следователно той е отговарял на изискванията на чл.93, т.1, б."б", пр.1 от НК за длъжностно лице и поради това е могъл да бъде субект на престъплението длъжностно присвояване по чл.201 и сл. от НК.

В качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД – гр. С. подсъдимият е имал служебната компетентност да тегли парични средства от всички банкови сметки, левова и валутни, на които дружеството е било титуляр и е вършил това както лично, така и чрез своя брат – свид. В. Х. , когото упълномощил за това, а като ръководен служител в дружеството е имал и право да получава пари в брой от касата му. По този начин подсъдимият е установявал трайна фактическа власт върху чуждите пари, тези на процесното дружество и е могъл да се разпорежда с тях.

С коментираното деяние по пункт I. подсъдимият Х. е реализирал изпълнителното деяние като обективен признак на престъплението по чл.201 от НК, което се изразява в присвояване и по естеството си представлява противозаконно разпореждане / фактическо или правно / в свой или чужд интерес с чуждите пари, вещи и/или други ценности, поверени за управление на длъжностното лице в това му качество, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото и извлича облаги за себе си или в полза на друго лице – физическо или юридическо, без да има право за това. Съгласно цитираното вече задължително за съдилищата Постановление №3/1970г. на Пленума на Върховния съд под „присвои" следва да се разбира разпореждане с имуществото като със свое в свой или чужд интерес.

В съответствие с горните принципни положения, въззивният съд прие, че подс. А. се е разпоредил с предоставените му в длъжностното му качество – изпълнителен директор на „Д"АД – С. З. – парични средства / 500 лева и 4100 евро /, собственост на дружеството, тъй като тези парични суми са излезли от патримониума на дружеството противозаконно – без правно основание. В резултат на действията на подсъдимия и на неговия брат В. като посредствен извършител по теглене на пари от банковите сметки на процесното дружество, е настъпила трансформация на имуществото, при която паричните средства са излезли от патримониума на „Д" АД, в чиято ръководна структура на подсъдимия е било поверено да ги пази и управлява и това юридическо лице е било лишено от възможността да ги ползва.

В инкриминирания период - 23.07.2004г. – 31.03.2008г. подсъдимият е присвоил чужди пари, собственост на „Д"АД – С. З. , в общ размер на сумата 8518,90 лева, от които 500 лева били изтеглени на 16.02.2006г. от посредствения извършител В. Х. от банковата левова сметка на дружеството и били внесени на същата дата по личната банкова сметка на подсъдимия и 8018,90 лева – левова равностойност на 4100 евро / 4100 евро х 1,95583 лв. /, изтеглени на 06.02.2008г. от банковата валутна сметка в евро на дружеството от подсъдимия и внесени на същата дата по валутната сметка в евро на трето лице – юридическото лице „Е" ЕООД, представлявано и управлявано от подсъдимия. С факта на внасяне на изтеглените от банковите сметки на „Д"АД – С. З. пари по сметките на други лица – на подсъдимия и на „Е" ЕООД - подсъдимият е демонстрирал промяна на отношението си към повереното му за управление чуждо имущество, изразила се в противоправното му третиране като свое – неправомерно е отклонил парите от патримониума на дружеството-собственик в свой личен интерес и в интерес на притежаваното от него дружество. Като длъжностно лице, на което са били поверени паричните средства на „Д"АД – С. З. , подс. Х. се е разпоредил с въпросните пари – 500 лева и 4100 евро като със свои, защото, като не ги е внесъл в касата на дружеството и не ги е използвал за нуждите на дружеството, а парите били внесени по чужди банкови сметки с титуляр, съответно подсъдимия и управлявано от него търговско дружество, на практика той е лишил процесното дружество от възможността да се ползва от собственото си имущество / пари /, поверено за управление на изпълнителния директор и е извлякъл облаги от това имущество, както лично за себе си, така и за притежаваното и управлявано от него дружество - „Е" ЕООД. Досежно въпросните парични средства / 500 лева и 4100 евро / не се касае само за констатирана в счетоводството на „Д"АД – С. З. липса на пари, а относно тях е налице разпореждане от длъжностното лице Х. в свой личен интерес и в чужд интерес – този на юридическото лице „Е" ЕООД, защото е настъпило окончателно и безвъзмездно преминаване на собствеността върху парите в полза на трети лица.

Налице е и изискуемият от чл.201 от НК съставомерен резултат - причинена е имотна вреда на дружеството – собственик, която се определя от левовата равностойност на присвоеното имущество към момента на извършване на деянието. В случая размерът на имотната щета за пострадалото дружество „Д"АД – С. З. възлиза на сумата 8518,90 лева / 500 лева + 8018,90 лева /, която се формира от сбора на изтеглената на 16.02.2006г. от банковата левова сметка на дружеството парична сума от 500 лева и левовата равностойност на изтеглената на 06.02.2008г. от банковата валутна сметка на дружеството парична сума от 4100 евро – 8018,90 лева, изчислена по централния и неизменен курс евро:лев – 1 евро:1,95583 лева / 4100 евро х 1,95583 лева = 8018,90 лева/. За установяване на левовата равностойност на 4100 евро, както и за изчисляване на общия размер на причинената имотна вреда в случая не се изискват специални знания, поради което въззивният съд не намери необходимост от назначаването на вещо лице за това и сам извърши посочените аритметични действия.

Обстоятелството, че подс. Х. е присвоил конкретните пари – 500 лева и 4100 евро, собственост на „Д" АД – С. З. , се установява от депозираните от него в хода на първоинстанционното съдебно следствие обяснения / л.287 гърба от НОХД №****/2015г./, с които признал, че именно изтеглената на 16.02.2006г. от банковата левова сметка на „Д" АД сума от 500 лева е била преведена на същия ден по личната му сметка, както и че изтеглената на 06.02.2008г. от банковата сметка в евро на дружеството сума от 4100 евро е била внесена на същия ден по сметката на „Е". Тези признания на подсъдимия не са единственото доказателство относно посочените обстоятелства. Същите се установяват и от приложените по делото писмени доказателства - извлечение по банкова сметка №******************** от 10.02.2006г. до 17.02.2006г. / т.11, л.214 – 215 от ДП /, движение по банкова сметка №***************** /т.15, л.4 от ДП /, движение по банкова сметка №***************** /т.15, л.48 от ДП / и писмо изх. №***/02.11.2010г. на Директор на Клон Централен на О. АД – София / т.4, л.199-202 от ДП/, писмо - отговор изх. №*****/05.01.2012г. на Директора на О. АД – клон С. /т.15, л.2-3 от ДП/. Вярно е, че цитираните документи не са първични доказателства за коментираните обстоятелства, доколкото те не установяват пряко тегления и внасяния на парични суми по банковите сметки, а само регистрират извършени вече банкови операции. Все пак не може да се приеме, че в случая е налице недопустима подмяна на първични с производни доказателства, като се има предвид, че оригиналните банкови документи - нареждания-разписки от 16.02.2006г. и от 06.02.2008г. за теглене на сумите, съответно 500 лева и 4100 евро, макар и за тях да е била надлежно разкрита от съда банковата тайна и е било постановено тяхното предоставяне от О. АД по настоящото наказателно дело, те не са били представени от банката, защото към периода на тяхното поискване е бил изтекъл предвиденият петгодишен срок на съхранение и не са били налични в банката. Изложените обяснения на подсъдимия, имащи характер на пряко доказателство и кредитирани от съда като истинни, в съвкупност с цитираните по-горе документи категорично обосновават извода, че именно изтеглените от банковите сметки на процесното дружество парични суми от 500 лева и 4100 евро са били внесени по банковите сметки съответно на подсъдимия и на „Е" ЕООД. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството дали, кога и за какво са били изразходени впоследствие посочените суми, както и е без значение обстоятелството дали въпросните пари са били дължими от собственика им „Д" АД на облагодетелстваните лица.

Разгледаното присвояване е довършено престъпление, защото от момента на постъпване на сумите 500 лева и 4100 лева по банковите сметки съответно на подсъдимия и на „Е" ЕООД процесното дружество-собственик окончателно е загубило възможността да ползва парите си, които са преминали във владение на трети лица – титуляри на банковите сметки по внасянията.

Наред с коментираните обективни признаци на деянието, въззивният съд прие, че в случая е налице и субективният елемент на присвояването – пряк умисъл. Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. Х. , с оглед на неговата възраст, житейски и социален опит, степен на образование, физическо и психично развитие, е съзнавал, че паричните суми от 500 лева и 4100 лева, изтеглени от банковите сметки на „Д" АД са чужди за него и че няма права върху правомерно намиращите се в негово владение в качеството му на длъжностно лице пари на дружеството, но въпреки това той се разпоредил с тях в своя лична полза и в полза на друго лице – „Е" ЕООД, като е разбирал, че така за него и за неговото дружество „Е" ЕООД е последвало незаконно обогатяване. Подсъдимият е съзнавал още, че се разпорежда в собствен интерес и в интерес на притежаваното от него дружество с пари, които са му били поверени именно във връзка с длъжността му на изпълнителен директор на „Д" АД и че осъществява внасянето на дружествените пари по чуждите за дружеството банкови сметки в нарушение на служебната си компетентност.

Изобилният доказателствен материал по делото, събран на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред двете инстанции, не установи по изискуемия несъмнен и категоричен начин подсъдимият да се е разпоредил неправомерно и с други парични суми, извън коментираните вече от 500 лева и 4100 евро, до размера на вменената му с обвинението сума от 1 227 891,34 лева.

Съгласно константната съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, за да е налице присвояване по смисъла на чл.201 – чл. 205 от НК, необходимо е да се установи, че субектът на престъплението се е разпоредил с повереното му имущество като със свое. В Решение №5/1983г. на Пленума на Върховния съд, което доколкото не е изрично отменено, е задължително за съдилищата, изрично е указано, че липсата на стоково-материални ценности, поверени на длъжностното лице за пазене и управление, не означава, че същите са присвоени, защото тази липса може да се дължи на различни причини. Поради това, върховната ни съдебна инстанция в своите решения последователно приема, че само констатацията за липса на пари и имущество като факт от обективната действителност не е достатъчно доказателство за присвояване и това е така, защото самата липса на имущество поначало е щета с неустановен произход. Налице ще е извършено престъпление длъжностно присвояване само ако наред с установената липса на пари или други ценности се докаже по несъмнен начин, че длъжностното лице се е разпоредило с чуждото имущество в свой личен интерес или в интерес на други лица – физически или юридически, които нямат право да получат това имущество. Ако не бъдат категорично доказани разпоредителни действия, подсъдимият следва да се оправдае, защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение. В този смисъл са решение №331 от 14.07.2009г. по н. д. №323/2009г. на Второ нак. отделение на ВКС, решение №115 от 26.03.2013г. по н. д. №2109/2012г. на Трето нак. отделение на ВКС, решение №529 от 11.01.2010г. по н. д. №532/2009г. на Второ нак. отделение на ВКС, решение №429 от 16.10.2001г. по н. д. №382/2001г. на Първо нак. отделение, решение №65 от 10.02.2003г. по н. д. №656/2002г. на Второ нак. отделение, решение №518 от 15.12.2014г. по н. д. №1544/2014г. на Първо нак. отделение на ВКС, решение №380 от 02.12.2013г. по н. д. №1486/2013г. на Второ нак. отделение на ВКС, решение №95 от 27.07.2016г. по н. д. №293/2016г. на Второ нак. отделение на ВКС, решение №116 от 28.03.1990г. по н. д. №87/1990г. на Второ нак. на ВС.

Последователна е също съдебната практика, която приема, че ако размерът на присвоеното имущество не е категорично доказан, това не може да бъде компенсирано с косвено доказване на други обстоятелства от предмета на доказване, като например получаване на пари от касата на предприятието, неотчитане на чуждите пари, луксозен начин на живот, притежавани от дееца и неговите близки имоти и ценности и пр. При обвинение за присвояване не е задължително да се установи за какво са били изразходвани присвоените пари, но е задължително да се установи размера на щетата, която се дължи само на присвояването. В решение №634 от 05.04.2005г. по н. д. №246/2004г. на Първо нак. отделение на ВКС е посочено: „Логиката при доказване на престъпленията против собствеността, и в частност на присвоителните престъпления, изисква да бъде категорично установен първо размерът на имуществено засягане от престъплението. Ако доказването на това съществено за отговорността обстоятелство е оставило неясноти, те не могат да бъдат компенсирани с косвено доказване в други насоки, като например с какви действия /бездействия/ е осъществено престъпното посегателство."

В съответствие с посочената съдебна практика в настоящия случай не може да се приеме, че категорично установените с писмени доказателства множество тегления на парични суми от банковите сметки на процесното дружество от подс. Х. неговия брат В. , както и установените с писмени и гласни доказателства много на брой актове на получаване на пари в брой от касата на дружеството от страна на подсъдимия / т. нар. „аванси" / доказват точния размер на присвоеното имущество или щетата от разгледаното присвоително престъпление, извън обсъдените по-горе като присвоени суми от 500 лева и 4100 евро.становеното неотчитане от страна на подсъдимия на всички пари, изтеглени от него и неговия брат от банковите сметки на процесното дружество, както и неотчитането на всички пари, които той е получил от касата на дружеството, преброени и предадени му „на ръка" от касиерката И. С. , независимо с положен от него подпис или без негов подпис в касовите разходни ордери, са само косвени доказателства и при липса на други не могат да се приемат за достатъчни за установяване размера на присвояването.

Съгласно изслушаното във въззивното съдебно следствие заключение на повторната съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав възприема изцяло, установява, че в процесното дружество нямало създаден модел на касово отчитане, нарушени били основни принципи и правила при регистриране, оценка и обработка на счетоводната информация, осчетоводявани били приходни и разходни касови ордери без наличие на документи, удостоверяващи извършените операции, счетоводното регистриране на суми на приход и разход в много от случаите не отразявало реално внасяне или теглене на парични суми, а само разместване на парични потоци по счетоводни сметки, съставените касови ордери съдържат недопустими поправки и добавки, по дебита на сметка 493 – 2 / партида Х. / без основание били осчетоводени суми в общ размер на 669 743,89 лева, при теглене на пари от банковите сметки на дружеството сумите се осчетоводявали по дебита на сметка 501 /Каса в лева/ или по дебита на сметка 493 /Разчети със собственици – Х. / при липса на ясен и логично обясним критерий за разделянето на сумите по двете сметки, при внасяне на парични суми в банковите разплащателни сметки на дружеството внесените суми понякога били осчетоводени по кредита на сметка 501 /Каса в лева/, а друг път - по кредита на сметка 493-2 /Разчети със собственици/ без ясен критерий за разграничението. Категоричният и професионално издържан извод на експерта – счетоводител С. А. за липса на документална обоснованост на голяма част от осъществените в процесното дружество стопански операции, за липса на строга касова отчетност и финансова дисциплина в същото, за липса на единен подход при осчетоводяване на вземанията и задълженията на подотчетните лица в дружеството, довела до абсолютен хаос в счетоводната му отчетност, която не може да послужи като надежден източник за реално извършените изменения на активите и пасивите в предприятието, не позволява за точен размер на щетата от разгледаното длъжностно присвояване да се приеме установената разлика между общата получена през инкриминирания период от касата на дружеството от подсъдимия сума и общата внесена от него сума в касата, а именно: 27 944,73 лева / 4 338 971,62 лева – 4 311 026,89 лева /. Отделен е въпросът, че според заключителната част на обвинителния акт инкриминираната като присвоена от подсъдимия сума в размер на 1 227 891,34 лева се формира единствено от изтеглени от банковите сметки и неотчетени парични суми, но не и от такива получени в брой от касата.

По аналогични съображения, свързани с нарушени основни принципи и правила при воденето на счетоводството в процесното дружество, не може да се приеме за доказан размер на присвояването разликата между общия размер на счетоводно отразените като получени от касата на дружеството от подсъдимия суми / по дебита на сметка 493-2/, възлизащ на 5 003 052 лева и общия размер на счетоводно отразените като внесени /отчетени/ от него суми, възлизащ на 4 406 270 лева, а именно: 596 782 лева. Нещо повече. Експертът-счетоводител установил, че по дебита на сметка 493-2 като задължение на А. Х. са били счетоводно записани без основание суми, чийто общ размер възлиза на 669 743,89 лева и в случай на приспадане на тази сума от общо осчетоводената 5 003 052 лева се получава сумата 4 333 308,20 лева, която е по-малка по размер от общо осчетоводената като внесена /отчетена/ от подсъдимия –. nbsp;406 270 лева. Иначе казано, при съобразяване на правилата на счетоводното законодателство счетоводните записвания в процесното дружество сочат, че подс. Х. е получил от дружеството общо сумата 4 333 308,20 лева, а е отчел сумата от 4 406 270 лева, която надвишава получената със 72 961,80 лева.

Не са налице никакви фактически и правни основания, за да се приеме, че подсъдимият е присвоил сумата от 1 384 х. лева, която е отразена като вземане на „Д" АД към него в годишния финансов отчет за 2007г. на дружеството, подписан на 06.10.2008г. от новия изпълнителен директор – свид. Д. К. Както вече се отбеляза в самия отчет не се съдържа конкретизация и пояснение как е формирана посочената сума и на какво основание се дължи на дружеството от А. Х. Ако резултатът от извършената по нареждане на новия изпълнителен директор на дружеството инвентаризация установява липси в имуществото му, в това число в касовата наличност, този факт съвсем не е достатъчен да докаже, че липсващите пари са били присвоени от бившият изпълнителен директор А. . Варно е, че по време на неговото управление в предприятието нямало създаден модел на касово отчитане, нямало още финансова дисциплина и единен подход при осчетоводяване на вземанията и задълженията на подотчетните лица в дружеството. Тези несъмнени обстоятелства категорично сочат, че подсъдимият в посоченото си длъжностно качество не е положил достатъчно грижи за стопанисването и опазването на имуществото на процесното дружество. Неговата организационно-ръководна и стопанско-разпоредителна компетентност в дружеството, която той е имал съгласно посочените вече текстове от Устава на дружеството и съответните договори за възлагане на управлението му не се изчерпват с последователното назначаване на трима различни главни счетоводители – свидетелите К. , И. М. и М. Ч. и с устното възлагане на функциите на касиер на лице, което не е имало необходимата квалификация и професионален опит да ги изпълнява – свид. И. С. Безспорно установено е, че в качеството си на изпълнителен директор на „Д" АД – С. З. подс. Х. не е изискал от никой от тримата главни счетоводители да създаде необходимата форма на счетоводство, която той да утвърди и която да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното счетоводно отчитане, както е изисквал чл.12 от действащия тогава Закон за счетоводство /Обн., ДВ, бр.98/16.11.2001г. и отм. ДВ, бр.95/08.12.2015г./. Безкритично е позволил при отчитане на касовите приходи и разходи да продължи да се ползва счетоводен документ „групов касов ордер", чието използване е било регламентирано с Наредба № 2 за отчитане на касовите операции в социалистическите организации, издадена от Министерство на финансите, в сила от 01.01.1980г., отменена с параграф единствен, т. 3 от Наредба № 2 за отменяне на наредби на Министерството на финансите - ДВ, бр. 103 от 13 декември 1991г., при това без да бъдат спазени винаги и във всички разходни касови ордери изискуемите се реквизити за тяхната редовност. Самият подс. Х. като изпълнителен директор не е подписвал предварително разходните касови ордери в качеството си на ръководител на дружеството, нито е изисквал главният счетоводител също предварително да подпише тези ордери. Едва при наличието на тези задължителни реквизити - подписите на посочените отговорни длъжностни лица, разходният касов ордер се превръща в редовен счетоводен документ, позволяващ на касиера да изплаща от касата суми на подотчетните лица срещу техен подпис. Подсъдимият не е подписвал разходните касови ордери при получаване на парични суми в брой от касата на дружеството, с изключение на минималния брой от 10 такива ордера в продължение на четири години. С цялостното си поведение и отношение към паричните средства на дружеството той е демонстрирал своята незаинтересованост към имуществото му и своето пренебрежение към касовата наличност, грубо погазвайки своите задължения на изпълнителен директор да осигурява стопанисването и опазването на имуществото на възложеното му за управление дружество. Обстоятелството, че подсъдимият няма икономическо образование и не е компетентен да проверява счетоводните документи в дружеството, съвсем не го освобождава от задължението му да изпълнява своите ръководни, организационни и контролни функции в пълен обем, в това число досежно финансовата и счетоводната дейност, които по необходимост включват създаването и утвърждаването на изискваната от закона форма на счетоводството, упражняването на контрол / пряко или чрез възлагането му на компетентни служители / за стриктно спазване на принципа за документална обоснованост на стопанските операции, създаването на добър модел на касово отчитане и упражняването на контрол / пряко или чрез възлагането му на компетентни служители / за правилното оформяне на всички реквизити на документите, касаещи отчитането на парични средства в касата, да организира предварителния, текущ и последващ контрол на всички сметни книги, ведомости и отчети, да организира и следи движението на паричните потоци с цел постигане на максимален икономически ефект в дейността на дружеството. Чрез неизпълнението на тези свои ръководни, организационни и контролни функции, иначе казано чрез своето бездействие при упражняване на цялостен контрол върху работата на главните счетоводители и касиера подсъдимият обективно е създал условия за разпиляване на имуществото на процесното дружество и очевидно с поведението си на безотговорен изпълнителен директор е допринесъл за настъпването на имотни вреди за предприятието. В случай, че тези щети са значителни по размер, подсъдимият би могъл да носи наказателна отговорност за допусната от него, умишлено или по непредпазливост, безстопанственост по смисъла на чл.219 от НК, за каквото престъпление обаче не му е повдигнато обвинение, нито в обвинителния акт са изложени достатъчно фактически обстоятелства, въз основа на които да се приеме формулирано обвинение за престъпление по чл.219 от НК и по които факти подсъдимият да се е защитавал в съдебната фаза. В обвинителния акт не е описано конкретно поведение на А. Х. , характеризирано от прокурора като съзнателно неполагане на достатъчно грижи при ръководеното, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, собственост на „Д" АД. Съпоставяйки диспозициите на чл.203, ал.1, чл.201 и чл.219 от НК със съдържанието на предявеното на подс. Х. фактическо обвинение, не може да се направи еднозначен извод, че са му били известни и че са му били предявени всички необходими и достатъчни факти и обстоятелства за престъпление по чл.219 от НК. А подсъдимият не може да бъде изненадан при упражняване на правото си на защита и едва във въззивното производство да бъде признат за виновен в извършване на престъпление, което да е различно от вмененото му с обвинителния акт. Във въззивното производство е недопустимо изменение на обвинението от прокурора, което правомощие представителят на първоинстанционната п. е пропуснал да упражни по реда на чл.287 от НПК. По тези съображения настоящият въззивен състав прецени, че не са налице предпоставките на чл.337, ал.1, т.2 от НПК и да упражни законосъобразно правомощията си да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, като преквалифицира вмененото длъжностно присвояване в безстопанственост.

Гореизложеното мотивира въззивният съд да приеме за категорично доказани обсъдените по-горе два разпоредителни акта с предмет сумите от 500 лева и 4100 лева и за несъмнено установен размер на причинената от разгледаното длъжностно присвояване щета сумата от 8518,90 лева, чието формиране вече беше подробно пояснено. Впрочем, аргумент в подкрепа на извода, че няма доказателства, които да установят други разпоредителни актове на подсъдимия с парите на процесното дружество, извън коментираните две такива, респективно не се установява по-голям размер на присвоеното от подсъдимия имущество от посочения - 8518,90 лева, се извежда и от изложението в обстоятелствената част на самия обвинителен акт, където прокурорът е посочил, описал и конкретизирал единствено въпросните две разпоредителни действия с предмет 500 лева и 4100 евро. В обвинителния акт не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване други конкретни действия на подсъдимия, с които той е реализирал противозаконно разпореждане с инкриминираните парични средства, отклонявайки ги от патримониума на процесното дружество-собственик. Констатираната непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт е лесно обяснима предвид отдалечеността на въпросното деяние във времето и значителната продължителност на инкриминирания период, като данни за подобни и достатъчно конкретизирани разпоредителни действия на подсъдимия не се съдържат и в показанията на нито един от разпитаните свидетели, а след толкова години е практически невъзможно да бъде получена необходимата за запълването й доказателствена информация. Именно поради това и като прие несъмнена доказаност на заявените в обвинителния акт две разпоредителни действия, настоящият състав прецени, че следва да оправдае подсъдимия по обвинението за присвоена сума над 8518,90 лева и до размера на инкриминираната от 1 227 891,34 лева. Предвид проведената процедура по Глава 26 от НПК по настоящото наказателно дело, правният резултат във въззивното производство отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора за отстраняване на посочената непълнота в обвинителния акт не само, че би бил неефективен, но и е процесуално невъзможен, тъй като, ако въззивната инстанция приеме, че обвинителният акт страда от съществени процесуални нарушения, то на основание чл.334, т.4 от НПК, тя следва да прекрати наказателното производство в частта му по обвинението за престъпление по чл.203, ал.1 от НК.

Категорично доказаният размер на присвоеното от подс. Х. чуждо имущество, възлизащ на сумата 8518,90 лева не обосновава извод, че извършеното от него длъжностно присвояване е в големи размери, защото посочената сума не надвишава 70-кратния размер на минималната работна заплата за страна към периода на приключване на деянието през 2008г. / 220 лева х 70 = 15 400 лева /, както гласят задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1/1998г. на ОСНК на ВКС. Становището на първостепенния съд за осъществен квалифициран състав на длъжностно присвояване в големи размери то чл.202, ал.2, т.1 от НК е неправилно, като противоречащо на задължителната практика на ВКС, поради което постановения първоинстанционен акт следва да бъде коригиран, като обсъденото деяние следва да се преквалифицира по основния състав на чл.201 от НК.

Независимо от налагащата се интервенция в първоинстанционната присъда, разгледаното длъжностно присвояване запазва характеристиката си на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това е така, защото през инкриминирания период подсъдимият е извършил две отделни разпоредителни действия – едното лично, а другото чрез своя брат В. като посредствен извършител, с които действия възложените му за управление парични средства на процесното дружество – 500 лева и 4100 евро са напуснали патримониума на дружеството-собственик и са преминали във владение на трети лица – подсъдимия и представляваното от него „Е" ЕООД - чрез изтеглянето на парите от банковите сметки на дружеството-собственик и внасянето им по банковите сметки на посочените трети лица. Отделните деяния, съставляващи юридически действия – тегления и внасяния на пари по банкови сметки - са били извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Изминалият двегодишен период от време между двата разпоредителни акта с оглед дългия инкриминиран период – от 23.07.2004г. до 31.03.2008г. следва да се приеме за непродължителен и в съчетание с останалите кумулативни предпоставки - за позволяващ квалификация на обсъденото деяние като продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, който текст в случая се явява и по-благоприятен, доколкото не обосновава приложението на по-тежко наказуем състав с оглед общия размер на присвоената при двата акта сума от 8518,90 лева, а институтът на множество престъпления по чл.23 – чл.25 от НК принципно утежнява положението на подсъдимия, защото открива законовата възможност за увеличение, на основание чл.24 от НК, на определеното за съвкупността общо наказание.

С оглед на всичко по-горе изложено, въззивният съд счита, че на разгледаното длъжностно присвояване следва да се даде правна характеристика по чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК, по които законови разпоредби първостепенният съд е следвало да признае подс. Х. за виновен. Като е приел, че деянието по пункт I. на обвинителния акт съставлява длъжностно присвояване по чл.202, ал.2, т.1 от НК, съдът е постановил присъдата си в нарушение на материалния закон, защото не е приложил материалноправната норма на чл.201 от НК, която е следвало да бъде приложена в случая.

Мотивиран от горните съображения, въззивният съд прецени, че на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.3 от НПК следва да измени присъдата, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира деянието по чл.201 от НК, както и да оправдае подсъдимия по обвинението да е присвоил сума над 8 518,90 лева до предявената му - 1 227 891,34 лева. Не се налага оправдаване на подсъдимия за престъплението по чл.202, ал.2, т.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден от първата инстанция, тъй като с внесения в съда обвинителен акт той не е бил обвинен в извършване на длъжностно присвояване в големи размери, а по предявеното му и внесено обвинение за престъпление по чл.203, ал.1 от НК е бил оправдан с първо-инстанционната присъда.

Безспорно установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал и изложени по-горе, дадоха основание на въззивната инстанция да формира правния извод, че с описаното по-горе в пункт II. деяние подс. Х. е извършил престъплението измама по квалифицирания състав на чл.210, ал.1, т.3 вр. чл.209, ал.1 от НК, защото през мес. ноември 2007г., в гр. С., в качеството на длъжностно лице – Изпълнителен директор на „Д" АД – гр. С., в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у М. А. Ч. , главен счетоводител на „Д" АД - гр. С., заблуждение и с това причинил имотна вреда на „Д" АД - гр. С. в размер на сумата 2 468,12 лева.

Направеният анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично установява, че в края на мес. ноември 2007г. подс. Х. представил на свид. М. Ч. , главен счетоводител на „Д" АД, сключения на 26.11.2007г. нов договор за възлагане на управлението на дружеството с вписан размер на възнаграждението му като изпълнителен директор от 8 000 лева месечно и й казал, че този нов договор е в сила от 01.07.2007г., за което имало решение на Съвета на директорите на дружеството и щял да го донесе по-късно, но така и не представил този документ.

С описаното поведение, изразило се в съчетание на действия и бездействия, подсъдимият осъществил едновременно и двете форми на изпълнителното деяние на измамата – възбудил с действия заблуждение, а след това поддържал с бездействия създадените неверни представи у заблуденото лице. С действията си на представяне на главния счетоводител Ч. на новия договор за възлагане на управлението, определящ нов по-висок размер на месечното възнаграждение на изпълнителния директор и с тези на съобщаване на същия служител на невярната информация, че новият размер на заплатата му е дължим със задна дата - от 01.07.2007г. подсъдимият е въздействал на главния счетоводител Ч. и създал у нея невярната представа за това, че на изпълнителния директор следва да се изплати месечно възнаграждение в размер на сумата 8000 лева и за минало време – от указаната й дата 01.07.2007г. С бездействието си на непредставяне на решение на Съвета на директорите на дружеството, предвиждащо плащане на по-високия размер на заплатата на изпълнителния директор от 01.07.2007г. и на несъобщаване на нещо друго и различно от вече казаното за въпросния документ подсъдимият поддържал създадените вече неверни представи у заблуденото лице – свид. М. Ч.

Коментираните действия и бездействия на подсъдимия са съставомерни като измама, защото чрез тях адресатът на заблуждаването – свид. Ч. е била мотивирана към осъществяване на конкретно правно значимо поведение – да плати на подсъдимия недължимо трудово възнаграждение и наред с това заблуденото лице М. Ч. , заемайки длъжността главен счетоводител в „Д" АД, е притежавала необходимата служебна компетентност да извърши внушения й от подсъдимия акт на имуществено разпореждане. Именно поради създадените у главния счетоводител Ч. погрешни представи за началния момент, от който на изпълнителния директор Х. се дължи по-високия месечен размер на възнаграждението му от 8000 лева, свид. Ч. начислила в полза на подсъдимия като трудово възнаграждение за месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2007г. общо сумата 33 885,70 лева, вместо действително дължимите му се съгласно двата договора за управление на „Д" АД, съответно от 29.06.2006г. и 26.11.2007г. - 4316,52 лева. Водена от същите неверни представи, свид. Ч. изплатила на подсъдимия в брой и срещу негов подпис, положен във ведомостта за заплати за мес. ноември 2007г., сумата от 6784,64 лева, а с общо пет броя приходни касови ордери регистрирала внасяния на пари в касата на дружеството от подс. Х. общо в размер на сумата 27 101,06 лева. В резултат на тези действия на главния счетоводител Ч. от патримониума на процесното дружество е излязла без основание сумата от 2 468,12 лева, представляваща разликата между реално изплатената на подсъдимия сума като трудово възнаграждение за мес. ноември 2007г. – 6784,64 лева и действително дължимата му се сума като трудово възнаграждение за периода от мес. юли до мес. ноември 2007г. - 4316,52 лева. Сумата от 2468,12 лева представлява задължителната за измамата като резултатно престъпление имотна вреда за „Д" АД, от чието име и за чиято сметка неговият главен счетоводител М. Ч. е платила на изпълнителния директор Х. недължимо му се трудово възнаграждение. Налице са изискуемите от закона за обективната съставомерност на измамата причинни връзки между заблуждаването на конкретното лице – свид. М. Ч. , главен счетоводител на „Д" АД и компетентен служител да начислява трудовите възнаграждения в предприятието, предприетото и извършено от нея имуществено разпореждане по изплащане на подсъдимия на по-висока по размер заплата от дължимата му се и настъпилата за пострадалото дружество имуществена щета в размер на сумата 2 468,12 лева.

Сумата от 27 101,06 лева, макар и да е била начислена от свид. Ч. като трудово възнаграждение на подсъдимия, което не му се е дължало, не представлява имотна вреда за процесното дружество, тъй като тази сума фактически не е напуснала от патримониума на предприятието. Тя в действителност не е била изплатена на подсъдимия, а само счетоводно е била отразена като едновременно получена от Х. и върната от него в касата на дружеството.

Разгледаната измама е довършено престъпление, защото с изплащането на по-голямо по размер от дължимото трудово възнаграждение на изпълнителния директор Х. от патримониума на процесното дружество неоснователното е излязла сумата 2 468,12 лева, която за него като пострадало лице съставлява имуществена вреда, а за подсъдимия – имотна облага.

Коментираното деяние е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, защото е съзнавал, че със своето поведение възбужда и поддържа заблуждение у свид. М. Ч. , информиран бил за заеманата от нея длъжност на главен счетоводител в „Д" АД и добре знаел за нейната служебна компетентност да начислява трудовите възнаграждение на работниците и служителите в предприятието. Съзнавал е също, че използва неосведомеността на главния счетоводител Ч. относно началния момент на дължимост на новата, по-голяма по размер заплата на изпълнителния директор, както и че именно в резултат на неговото поведение заблуденият главен счетоводител му начислява и изплаща недължима като трудово възнаграждение сума и така процесното дружество претърпява имуществена щета.

В случая е налице и специфичният за измамата субективен признак – користна цел. Подсъдимият е целял да набави с извършеното имотна облага за себе си и успешно е реализирал стремежа си, като наистина е получил с 2 468,12 лева в повече от действително полагащото му се трудово възнаграждение.

Обсъденото деяние на подсъдимия следва да се квалифицира по по-тежко наказуемия състав на чл.210, ал.1, т.3 от НК, до какъвто законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Подс. Х. е извършил измамата като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б", пр.1 от НК, което негово качество по-горе, по повод присвоителното престъпление, беше детайлно изяснено и тук не се налага повтаряне на изложената за това аргументация. Към момента на извършване на престъплението подсъдимият е заемал длъжността изпълнителен директор на „Д" АД и именно в това си качество е заблудил главния счетоводител на дружеството – свид. Ч. относно началната дата на новото, по-голямо по размер трудово възнаграждение, а свидетелката пък повярвала на твърденията му, точно защото знаела за службата му.

Приетият от въззивния съд размер на причинената от измамата на пострадалото дружество имотна вреда – 2 468,12 лева не обуславя правна характеристика на деянието по квалифицирания състав на чл.210, ал.1, т.5 от НК – големи размери на причинената вреда. В случая този квалифициращ признак не е налице, защото стойността на имуществената щета не надхвърля 70-кратния размер на минималната за страната работна заплата към момента на извършване на престъплението – 12 600 лева / 180 лева х 70 = 12 600 лева /, както изисква споменатото вече задължително Тълкувателно решение №1/1998г. на ОСНК на ВКС.

Отсъствието на квалифициращия елемент големи размери на причинената вреда изисква първоинстационната присъда да бъде изменена в обсъдената й част, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението да е извършил измама и по т.5 на чл.210, ал.1 от НК.

С оглед оплакванията на прокурора и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на наложените на подсъдимия наказания и прецени същите като несправедливи, особено при наложителната корекция на присъдата, мотивирана по-горе и изразяваща се в преквалифициране на първото деяние по по-леко наказуем престъпен състав и оправдаване на подсъдимия за един от квалифициращите признаци на второто деяние.

Приложимите в казуса материалноправни норми на чл.201 и чл.210, ал.1, т.3 от НК предписват за уредените в тях престъпления наказание лишаване от свобода, като първият цитиран законов текст предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, а вторият – лишаване от свобода от една до осем години.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия, въззивният съд прецени степента на обществена опасност на разгледаните престъпления за завишена предвид заеманата от подсъдимия длъжност на изпълнителен директор на акционерното дружество, стояща най-високо в служебната йерархия на процесното юридическо лице и произтичащата от нея широка служебна компетентност, включваща организационно-ръководни и стопанско-разпоредителни функции, както и продължителния четири-годишен период на тяхно упражняване, характера и мащаба на извършваната от предприятието производствена дейност, броя на трудещите се под ръководството му работници и служители, параметрите на повереното му за управление чуждо имущество. В допълнение към посочените обстоятелства, повишаващи степента на обществена опасност на присвоителното престъпление, съдът отчете факта на въвличане от подсъдимия на трето лице – неговия брат В. като посредствен извършител при осъществяване на деянието, трайното неизпълнение на задълженията му за осигуряване стопанисването и опазването на повереното му чуждо имущество, пълното неглижиране на възложените му контролни функции, продължителното му бездействие при упражняването на контрол върху работата на главните счетоводители и касиера, довело до нарушаване на основни правила и принципи на счетоводната дейност в дружеството, до липса на строга касова отчетност и финансова дисциплина, до абсолютен хаос в счетоводната и касова отчетност, с което пасивно поведение подсъдимият обективно е създал условия за разпиляване на имуществото на дружеството и е допринесъл за настъпването на имотни вреди за предприятието. За да приеме относително висока степен на обществена опасност на конкретната измама, настоящият състав съобрази заеманата от адресата на заблудата длъжност – главен счетоводител, характера на имущественото разпореждане, за което подсъдимият е мотивирал заблуденото лице – да му изплати недължимо трудово възнаграждение, степента на довършеност на разпоредителния акт, размера на преследваната имотна облага – над 30 000 лева, конкретното пострадало лице – акционерно дружество, възложено на подсъдимия да го ръководи и да се грижи за стопанисване и опазване на имуществото му.

Разисквайки следващите се на подсъдимия наказания, съдът оцени степента му на обществена опасност като деец на престъпления в длъжностно качество за относително висока с оглед цялостното му безотговорно поведение като изпълнителен директор на акционерно дружество, проявената от него незаинтересованост към повереното му за стопанисване имущество, демонстрираното пренебрежение към касовата наличност на процесното дружество и пълно нехайство за парите му.

Въззивната инстанция се присъедини към становището на първата такава за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, към които правилно е отнесла чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, продължителната му и непрекъсната трудова ангажираност, семейното му положение на женен мъж, родителските му задължения към две ненавършили пълнолетие деца и не откри други обстоятелства от категорията на коментираните, за да ги добави и разшири кръга им, освен продължителния период от време, изминал от извършване на престъпленията и до постановяване на осъдителните съдебни актове, за който по-долу ще стане дума.

В различие от първостепенния съд, който не намерил отегчаващи вината обстоятелства, въззивната инстанция счита, че като такова следва да бъде характеризирано и съобразено твърде дългия период от време, през който подсъдимият, бидейки изпълнителен директор на акционерното дружество и проявявайки укоримо и дори престъпно бездействие, е допуснал възникването на абсолютен хаос в счетоводната и касова отчетност на дружеството, имащи за последица разпиляване на повереното му за стопанисване чуждо имущество.

Както вече се отбеляза, първоинстанционният съд е пропуснал да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство дългия период от време, изминал от извършване на престъпленията и до постановяване на осъдителните съдебни актове.

В множество решения на Върховния касационен съд, сред които и решение №505 от 07.12.2011г. по н. д. №2613/2011г. на Второ н. о., решение №378/27.04.2011 по н. д. 337/2010 на Второ н. о., решение №191 от 07.05.2014г. по н. д. №495/2014г. на Второ н. о., решение №299 от 12.06.2013г. по н. д. №906/2013г. на Трето н. о., решение №129 от 06.08.2013г. по н. д. №259/2013г. на Първо н. о., решение №391 от 10.10.2013г. по н. д. №1165/2013г. па Първо н. о, решение №455 от 05.11.2013г. по н. д. №1552/2013г. на Трето н. о., №263 от 16.06.2014г. по н. д. №813/2014г. на Трето н. о., решение №428 от 30.10.2013г. по н. д. №1388/2013г. на Второ н. о., всички на ВКС, се приема, че продължителност над четири – пет години на наказателния процес следва да се отчита не само като смекчаващо вината обстоятелство, но и като изключително такова по смисъла на чл.55 от НК. Основни аргументи в подкрепа на това разбиране са нарушеното право на обвиняемото лице делото му да бъде разгледано в разумен срок, предписано с чл.6, т.1 от ЕКПЧОС, която норма представлява приоритетно вътрешно право по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията и фактът, че през продължителен период от време деецът е търпял ограниченията, неизбежно произтичащи от положението му на обвиняем и подсъдим.

Настоящото наказателното преследване срещу подс. Х. е продължило твърде дълго време, като от осъществяване на престъпленията до реализирането на наказателната отговорност са изминали повече от осем години, а наказателното производство продължава вече седем години, при това без процесуалното поведение на подсъдимия да е било причина за бавното правораздаване. Тази прекомерна продължителност на настоящия процес, значително надхвърляща приетото за разумен срок на наказателното производство, наистина представлява изключително смекчаващо вината обстоятелство. В случая обаче то не обуславя определяне на наказание при условията на чл.55 от НК. Този законов текст предписва кумулативната даденост на две условия, при наличието на които съдът следва да наложи наказание под най-ниския фиксиран предел на предвиденото в закона наказание или да премине към друго, по-леко по вид наказание – да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства и едновременно с това да прецени, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Само констатацията за изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно основание за определяне на наказанието под най-ниския размер на предвиденото в закона или за преминаване към друго, по-леко по вид наказание. С оглед на това, въззивният съд счита, че предвиденият в приложимата материално правна норма на чл.210, ал.1 т.3 от НК специален минимум на санкцията - една година лишаване от свобода не е очевидно несъответно наказание за конкретно извършената измама и на всички обстоятелства, значими за определяне на индивидуалното наказание на подсъдимия. С още по-голяма сила това важи за наказанието, което следва да се определи за разгледаното длъжностно присвояване, предвид становището на тази инстанция за правилна правна характеристика на деянието по основния текст на чл.201 от НК, който регламентира като основно наказание лишаване от свобода до осем години без фиксиран минимален размер, в каквато хипотеза за посоченото наказание следва да се съобразява минималния му размер, установен в Общата част на НК и който съгласно чл.39, ал.1 от НК е три месеца лишаване от свобода. Такова по вид и размер наказание категорично не се явява несъразмерно тежко и несъответно на извършеното от подсъдимия присвояване. Обратен би бил резултатът, ако в съгласие с чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК съдът определи за въпросното престъпление по-лекото по вид наказание – пробация, което ще бъде несъразмерно леко, несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това ще се окаже несправедливо, а налагането му ще бъде израз на необоснована снизходителност към дееца. Предвид на това, настоящият състав намира, че наказанията на подсъдимия и за двете коментирани престъпления следва да се определят при условията на чл.54 от НК, а не по привилегирования ред на чл.55, ал.1, т.1 и т.2, б."б" от НК. Съобразявайки обаче значението на обсъденото и преценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – прекомерна продължителност на наказателния процес, която не може да бъде вменена във вина на подсъдимия, въззивният съд счита, че и за двете престъпления следва да му се наложат наказания лишаване от свобода, чиито размери да са близки до минималните предписани в закона, а именно – десет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.201 от НК и една година и шест месеца лишаване от свобода за деянието по чл.210, ал.1, т.3 от НК, което наказание съвпада с определеното с първоинстанционната присъда и в тази част на съдебния акт не е необходима промяна. Посочените по вид и размер наказания апелативният съд намира за правилно определени с оглед всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, за достатъчна по интензитет наказателна репресия, за съобразени с целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливи.

Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда, въззивната инстанция прецени, че наложеното на подсъдимия и кумулативно предвидено в чл.201 от НК наказание лишаване от право да заема определена длъжност – ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперации, обществени организации или други юридически лица за срок от пет години е несправедливо, защото не съответства на степента на обществена опасност на конкретното длъжностно присвояване, на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, на изключителното смекчаващо вината обстоятелство, изразило се в прекомерна продължителност на този наказателен процес, лишила дееца от правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и на факта, че подсъдимият работи като управител на „Е" ООД – гр. С., която длъжност е ръководна по същността си и изтърпявайки коментираното наказание подсъдимият ще бъде значително затруднен при осигуряване на средства за издръжката на четиричленното си семейство. Всички фактори, значими за точната индивидуализация на наказанието, бяха подробно изложени и обсъдени по-горе по повод на основното наказание, определено от тази инстанция за разгледаното присвояване. Същите аргументи са релевантни и имат същото значение при определяне размера на кумулативно предвиденото за длъжностното присвояване наказание лишаване от право на конкретна длъжност. Редуцирането на срока на наложеното наказание лишаване от права в случая е наложително и по силата на законовата разпоредба на чл.49, ал.2 от НК, която повелява, че когато лишаването от право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да надминава срока на последното най-много с три години. Следователно, при наложено основно наказание десет месеца лишаване от свобода, каквото бе определено на подс. Х. за престъплението по чл.201 от НК, наказанието му лишаване от право да заема ръководна длъжност в различни юридически лица не може да бъде с размер по-голям от три години и десет месеца. Съблюдавайки нормата на чл.49, ал.2, от НК и отчитайки всички факти и обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, въззивният съд прецени, че следва да намали размера на наложеното наказание лишаване от права от пет години на една година и шест месеца. Този размер на коментираното наказание е съобразен с нормите на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 и чл.49 от НК и с установената съдебна практика по приложението им, според която в случаите, когато наказанията лишаване от права се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, те не могат да са за срок по-малък от срока на лишаването от свобода, като аргумент за това е обстоятелството, че срокът на лишаването от права по чл.37, т.6 и т.7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

Проверяваната присъда е несправедлива в частта й, с която на подс. Х. са конфискувани по ½ идеална част от следните два имота: поземлен имот, УПИ № ІV в кв.11 по плана на гр. С., кв. "П" с площ 1820 кв. м. и поземлен имот - гараж в гр. С., ул.". №28 с площ от 18 кв. м. Вярно е, че и в приложимата според въззивната инстанция разпоредба на чл.201 от НК за престъплението длъжностно присвояване се предвижда, освен наказанията лишаване от свобода и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, и наказание конфискация до една втора от имуществото на дееца. Това наказание е уредено като факултативно. Неговото налагане не е задължително и е предоставено на преценката на съда, който може и да не наложи въпросното наказание. При всички случаи обаче, когато упражнява правомощието си да наложи факултативното наказание конфискация съдът следва да изложи съображения в тази насока и да събере доказателства за имуществото на дееца, особено в хипотеза, при която е предвидена конфискация на част от имуществото, както е в настоящия случай – до една втора, за да не се наложи наказание конфискация с размер, надвишаващ предвидения в съответната приложима норма от особената част на НК. Атакуваната присъда не съдържа мотиви, които да разкриват преценката на първоинстанционния съд за необходимостта от налагане на подсъдимия на факултативно предвиденото за престъплението длъжностно присвояване наказание конфискация. Липсата на мотиви по този въпрос не позволява на въззивната инстанция да се убеди в правилността и справедливостта на присъдата в частта й относно наложеното наказание конфискация.пражнявайки на свой ред правомощието си да направи преценка за нуждата от налагане и изтърпяване на наказанието конфискация, въззивният съдебен състав отчете степента на обществена опасност на разгледаното присвояване, лична обществена опасност на конкретния деец, размера на присвоеното имущество, както и всички други обстоятелства, индивидуализиращи наказателната отговорност и стигна до извода, че за да се поправи и превъзпита подсъдимия и да се въздейства предупредително-възпиращо, както спрямо него, така и спрямо другите членове на обществото, не е необходимо да му се налага наказание конфискация на част от имуществото му. Несъмнено може да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание на подсъдимия вследствие на двете наложени му наказания лишаване от свобода и лишаване от права, без да е нужно за тази цел да понася и факултативно предвиденото наказание конфискация. Наложеното от първата инстанция наказание конфискация на по ½ идеална част от два имота е израз на неоправдана строгост към подсъдимия и следва да бъде отменено.

Определените от въззивната инстанция по – ниски по размер наказания за разгледаното длъжностно присвояване изискват корекция на проверяваната присъда в санкционната й част за това престъпление, като наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено от три години на десет месеца, размерът на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК следва да бъде намален от пет години на една година и шест месеца, а наказанието конфискация следва да бъде отменено.

Изменяването на проверяваната присъда чрез намаляване размерите на наложените наказания за присвоителното престъпление обуславя изменение на съдебния акт и в частта му, с която на подсъдимия е определено общо наказание съгласно чл.23, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че и по това решение липсват нарочни съображения в мотивите, което налага допълването им от въззивната инстанция. Верен е изводът, че деянията - предмет на разглеждане по настоящото дело, се намират в условията на реална съвкупност помежду си съгласно чл.23, ал.1 от НК. Това е така, защото подсъдимият е извършил две отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това, правилна е преценката, че са налице предпоставките на чл.23 ал.1 от НК, които регламентират законовата възможност за съда, след като определи наказание за всяко отделно престъпление, да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички деяния, включени в съвкупността, което да е най-тежкото от определените за отделните престъпления. В съответствие с цитираната разпоредба и съобразявайки намалените по размер наказания за престъплението длъжностно присвояване, като общо наказание на подсъдимия за престъпленията му – предмет на разглеждане по настоящото дело следва да се определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което е по-тежкото измежду двете отделни наказания – десет месеца лишаване от свобода и една година и шест месеца лишаване от свобода. Размерът на присъединеното на основание чл.23, ал.2 от НК наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК следва да се намали от пет години на една година и шест месеца. Първоинстанционният съд е пропуснал да посочи началния момент на коментираното наказание лишаване от права. Но доколкото в присъдата не е фиксирана изрично конкретна дата за начало на въпросното наказание лишаване от права, то за такъв момент следва да се счита влизането в сила на присъдата, както повелява чл.49, ал.3 от НК.

Въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо подсъдимия. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая са налице условията на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на общото наказание – същото е лишаване от свобода за срок по-малък от три години, а подсъдимият досега не е осъждан за никакви престъпления и не са му били налагани наказания, включително и лишаване от свобода. Едновременно с това, сегашната възраст на подс. Х. на 51 години, предпоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с неговата дългогодишна трудова ангажираност, семейна среда и родителски грижи към две ненавършили пълнолетие деца са достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Правилна е преценката на решаващия съд, че за постигане целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който има изградени трайни навици да полага общественополезен труд, а настоящите прояви са инцидентни в живота му, не е наложително да търпи ефективно определеното му общо наказание лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната среда, в която живее, за да се поправи.

Съблюдавайки разпоредбата на чл.66, ал.2 от НК, намаляването на общото наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца и всички аргументи, които мотивираха това решение, въззивната инстанция прецени, че съобразно с допуснатото намаление на размера на наказанието лишаване от свобода следва да се намали и определения изпитателен срок, за който се отлага изтърпяването на наказанието. Предвид на това, счете, че следва да намали определения от първата инстанция максимален изпитателен срок от пет години на три години, считано от влизане на присъдата в сила. Този минимален изпитателен срок е съобразен с индивидуализиращите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и с очакванията за неговото успешно поправяне без ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Данните за личността на подсъдимия, която е изцяло положително определена /трудово ангажиран, семейно и социално вграден в обществото, родител на две малолетни деца, без данни за други неправомерни прояви извън процесните, които да са били основание за ангажиране на административна или наказателна отговорност/ дават основание да се заключи, че минималният размер на изпитателния срок е напълно достатъчен за преоценка на поведението на подсъдимия и за успешното му поправяне и превъзпитание.

В заключение и водим от изложените по-горе съображения, въззивният съд прецени, че следва да измени, на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, предл.3 от НПК, първоинстанционната присъда, като:

- преквалифицира разгледаното длъжностно присвояване от чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.26, ал.1 от НК по по-леко наказуемия състав на чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК и оправдае подсъдимия по обвинението да е присвоил сума над 8 518,90 лева до предявената му - 1 227 891,34 лева;

- да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.210, ал.1, т.5 от НК - за измама, с която е причинена вреда в големи размери и за измама над сумата 2648,12 лева до предявената му – 34 363,68 лева;

- да намали размера на наложеното за присвоителното престъпление наказание лишаване от свобода от три години на десет месеца;

- да намали срока на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 от НК за присвоителното престъпление от пет години на една година и шест месеца;

- да отмени наказанието конфискация;

- да намали размера на определеното общо наказание от три години на една година и шест месеца лишаване от свобода;

- да намали размера на присъединеното, на основание чл.23, ал.2 от НК, наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперации, обществени организации или други юридически лица за срок от пет години на една година и шест месеца;

- да намали изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на общото наказание лишаване от свобода, от пет години на три години,

- да отмени присъединената на основание чл.23, ал.3 от НК към общото наказание лишаване от свобода конфискация на недвижими имоти.

В останалите й части, в които присъдата не подлежи на изменение или отмяна, тя следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, съгласно чл.338 от НПК.

С оглед изхода на делото във въззивното производство и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на сумата 1937,04 лева по повод платените от въззивния съд разходи за назначаването и изслушването на повторна съдебно-счетоводна експертиза и за допълнителен разпит на вещо лице.

Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №30 от 09.11.2015г. по НОХД №36/2015г. на Сливенския окръжен съд, като:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, извършено от подс. А. Д. Х., от чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК в по-леко наказуемо престъпление по чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК и оправдава подсъдимия по обвинението да е присвоил сума над 8 518,90 лева до предявената му - 1 227 891,34 лева;

ОПРАВДАВА подс. А. Д. Х. по обвинението за измама, с която е причинена вреда в големи размери по чл.210, ал.1, т.5 от НК и за измама над сумата 2 648,12 лева до предявената му – 34 363,68 лв.;

НАМАЛЯВА наложеното на подс. А. Д. Х. за престъплението длъжностно присвояване наказание лишаване от свобода от три години на десет месеца;

НАМАЛЯВА наложеното на подс. А. Д. Х. за престъплението длъжностно присвояване наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперации, обществени организации или други юридически лица от пет години на една година и шест месеца;

ОТМЕНЯВА наложеното на подс. А. Д. Х. за престъплението длъжностно присвояване наказание конфискация на ½ идеална част от поземлен имот, УПИ № ІV в кв.11 по плана на гр. С., кв. "П" с площ 1820 кв. м. и ½ идеална част от поземлен имот - гараж в гр. С., ул. ". №28 с площ от 18 кв.м;

НАМАЛЯВА размера на определеното на подс. А. Д. Х. на основание чл.23, ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода от три години на една година и шест месеца;

НАМАЛЯВА размера на присъединеното на основание чл.23, ал.2 от НК към общото наказание лишаване от свобода наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност в държавни предприятия, кооперации, обществени организации или други юридически лица от пет години на една година и шест месеца;

ОТМЕНЯВА присъединеното на основание чл.23, ал.3 от НК към общото наказание лишаване от свобода наказание конфискация на ½ идеална част от поземлен имот, УПИ № ІV в кв.11 по плана на гр. С., кв. "П" с площ 1820 кв. м. и ½ идеална част от поземлен имот - гараж в гр. С., ул. ". №28 с площ от 18 кв.м;

НАМАЛЯВА изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на общото наказание лишаване от свобода, от пет години на три години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.

ОСЪЖДА подс. А. Д. Х. да заплати в полза на бюджета на ВСС на Република България, по сметка на Бургаския апелативен съд сумата 1937,04 лева, представляваща направени разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Р България в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: