във Веселиново. На три пъти ходили. С каруцата. Задигнатото - на пункт за скрап. Регистрирали се, чрез личната карта на съпругата на единия. Хванали ги и на съд

Р Е Ш Е Н И Е

№           185                                        6.11.2014г.                                        гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 Ямболският окръжен съд                                        ІІ- ри въззивен наказателен състав

 На 15 октомври                                                                                               2014 година

 В публично заседание в  следния състав:

                                                                     Председател: Пепа Чиликова

                                                                            Членове:  Петранка Жекова

                                                                                              Ива Коджабашева

Секретар Ив.З.

Прокурор Георги Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

 Внохд. № 270  по описа за 2014г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на въззивниците подсъдими А.С.А. и Д.С.А., подадена чрез служебно назначения им защитник адвокат Р.А. и на въззивника подсъдим А.М. С /А./, чрез служебно назначения защитник адв.С.К. против  присъда № 141/21.07.2014г.постановена по нохд № 752/2014г.по описа на Ямболския районен съд.

С обжалваната присъда въззивниците- подсъдими А.А., Д.А. и А. С / А./  са признати за виновни в това, че действайки в условията на продължавано престъпление от 6 до 11 юли 2013г. в с.Веселениво обл.Ямбол от водопречиствателна станция, в съучастие и след предварителен сговор са отнели чужди движими вещи 28 броя метални капака на обща стойност 1307,60лв.от владението на собственика им кметство с.Веселиново представлявано от Т С, без нейно  съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, подсъдимите Д.А. и А. С са извършили деянието в условията на опА.рецидив, а подс.А. С  е действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание

чл.195 ал.1 т.5 и 7, вр.с чл.194 ал., вр.с чл.28 ал.1, вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.58а ал.1 от НК подс.А.А. е осъден на осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим;

чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.5, вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1, букви „а” и  „б”, вр.с чл.58а ал.1 от НК подс.Д.А. е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим и

чл.196 ал.1 т.2, вр.с чл.195 ал.1 т.5, вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.29 ал.1, буква „б” и чл.58а ал.1 от НК подс.А. С е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

  Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по делото деловодни разноски.

В жалбата на подсъдимите А.А. и Д.А.  се излагат доводи за явна несправедливост на наложените наказания, като се прави искане за определяне на същите при условията на чл.55 ал.1 от НК, поради наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства.

Жалбата на подс.А. С /А./ е бланкетна, изразява се несъгласие с постановената присъда, но не се сочи от какво подсъдимият не е доволен.

Въззивниците А.А. и Д.А. участват в съдебно заседание лично и със служебно назначения им  защитник адвокат А., чрез която поддържат  жалбата си. Правят искане за определяне на наказанията им при условията на чл.55 и чл.58а ал.4 от НК, поради наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства- липса на финансови средства, големи семейства за които следва да полагат грижи. На това основание се прави искане за значително намаляване размера на наложените им наказания лишаване от свобода, като за А.А. се иска неговото наказание да бъде определено в размер на три месеца лишаване от свобода, а за подс.Д.А. на  шест месеца.   

Въззивникът А. С участва в съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник адв.К., чрез който изразява несъгласие с размера на наложеното му наказание. Прави искане на същия да се определи наказание при условията на чл.55 ал.1 НК поради наличие на многобройни смегчаващи вината обстоятелства.

Участващият по делото  прокурор от Ямболска окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбите, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбите, пледоариите на защитниците на   въззивниците- подсъдими  и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на  присъдата и приема следното:

Жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лица имащи право и интерес да обжалват. Разгледани по същество същите се явяват  неоснователни по следните съображения:

Съдебното производство в районния съд е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. В първото по делото съдебно  заседание подсъдимите са се признали за виновни и са признали изцяло фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, като са изразили искане да не се събират доказателства в тази насока.  С нарочно определение по чл. 372 ал.4, вр.с чл.371 т.2 от НПК съдът е приел, че при постановяване на присъдата ще ползва доказателствата събрани на досъдебното производство.

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

Подсъдимият А.А. е роден на ***г***, живее в същия град на ул.”Огоста”, не работи и е неграмотен. С присъда по нохд № 1480/2010г.влязла в сила на 4.12.2010г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.18 и чл.58а НК на 6 месеца лишаване от свобода. На осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

Подсъдимият Д.А. е брат на А.А., роден е на ***г***, живее с брат си и останалите членове на семейството им, не работи и е с начално образование. От 2000г.до инкриминирания период е осъждан общо с 18 присъди за извършени кражби. Съставомерни са наказанията по следните присъди:   

С присъда по нохд № 951/07г.влязла в сила на 10.09.2007г.е осъден на основание чл. 196 ал.1 НК на 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на 2.02.2007г.;

С присъда по нохд № 165/08г.влязла в сила на 18.02.2008г.е осъден на основание чл. 196 ал.1 НК на 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на 12/13.01.2003г.;

С присъда по нохд № 688/08г.влязла в сила на 17.06.2008г.е осъден на основание чл. 196 ал.1 НК на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на 28.07.2007г.;

С присъда по нохд № 1409/07г.влязла в сила на 2.11.2007г.е осъден на основание чл. 196 ал.1 НК на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на 16.05.2007г.и

С присъда по нохд № 163/08г.влязла в сила на 15.10.2008г.е осъден на основание чл. 196 ал.1 НК на 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на 24/25.12.2004г.

С определение №1112/17.11.2008г.по чнд № 1806/08г.на ЯРС влязло в сила на 10.02.2009г.на основание чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НПК на др.А. е определено общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по присъди постановени по нохд № 951/07г., № 165//08г., № 668/08г., № 1409/ 07г. и №163/08г. на основание чл.24 НК общото наказание е увеличено на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е изтърпял наказанието на 15.03.2010г.

С присъда №210/ 27.02.2007г. постановена по нохд № 196/07г. влязла в сила на 15.03.2007г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.3 ,т.4 и т.5 и чл.55 НК на три месеца лишаване от свобода за деяние извършено на 13/14 юли 1997г. . На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият А. С /А./ е роден на ***г***, неграмотен е и не работи. Осъждан е 6 пъти за извършване на кражби.  Съставомерни са наказанията по следните присъди:

С присъда постановена по нохд № 890/08г.в сила от 15.10.2008г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 НК на две години лишаване от свобода. На осн.чл.66 ал.1 НК изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от 4 години. Инкриминираното деяние е извършено от 4 до 21.12.2007г.

С присъда по нохд № 604/2010г.в сила от 3.06.2010г.е осъден на основание чл.195 ал.1 НК на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за деяние извършено от 17 до 24.01.2010г.  Наказанието е изтърпяно на 22.02.2013г.

С присъда постановена по нохд № 1480/2010г. в сила от 4.12.2010г.е осъден на осн.чл.195 ал.1 НК на 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, за деяние извършено на 20.02.2008г.

С определение № 47/ 19.01.2011г.по чнд № 1893/10г. на ЯРС на осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК му е определено общо наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим по присъди постановени по нохд № 604/10г. и № 1480/2010г.   

На 6.07.2013г. около 9 часа  подсъдимите А.А. , Д.А. и А. С и малолетния свидетел Б.М решили да извършат кражба на ламаринени капаци от водопречиствателната станция на с.Веселиново, които да продадат в пункт за вторични суровини и да си поделят парите. В изпълнение на взетото решение четиримата се придвижили до станцията с две каруци. Станцията е оградена с бодлива тел, като от едната страна телта била деформирана. От там подс.А. С и св.Б.М влезли в обекта и откачили от пантите 8 бр. метални капака от рифелова ламарина. Подали ги на подсъдимите А.А. и Д.А., които ги натоварили на каруците. След това четиримата отишли до пункт за вторични суровини „Жакимит” ЕООД находящ се в гр.Ямбол от изхода за с.Веселиново.  Продали откраднатите капаци на св. Ж.Т, която изготвила договор за покупко- продажба, в който като продавач записала името на съпругата на Д.С. – Д.Т. Подсъдимите си поделили получените пари и ги изхарчили за лични нужди. Стойността на отнетите вещи към момента на извършване на деянието е 228лв.

На 11.07.2013г.около 10 часа подсъдимите А. С, Д.А., А.А. и св. Б.М  отново се уговорили да извършат кражба от процесната водопречиствателна станция на с.Веселиново. Отишли отново с две каруци и по посочения по- горе начин откраднали 12 капака от рифелова ламарина. Отново продали откраднатото на св.Ж.Т, като си поделили парите. Стойността на отнетите вещи е 771,60лв.

Същия ден 11.07.2013г.около 13 часа тримата подсъдими и св.М извършили трета кражба отново след като се уговорили предварително и по посочения по- горе начин. Откраднали 8 капака от водопречиствателната станция, които продали на св. Т и си поделили парите.  Стойността на отнетото е 308лв.

Общата стойност на отнетите 28 броя капаци е 1307, 60лв. , като същите са собственост на кметство с.Веселиново. Кмет на селото е св.Т.С.

Св.Г.С  работещ като поддръжка на водопречиствателната станция уведомил полицията на 11.07.2013г.за извършените кражби, като в 11 часа е извършен оглед на местопрестъплението.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал всички събрани гласни и писмени доказателства на досъдебното производство- обясненията на подсъдимите А.А., Д.А. и А. С, показанията на свидетелите Г.С, Т.С, С.Ш, Ж.Т и Б.М, от заключението на стоковата експертиза и приложените по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопрестъпление, фотоалбум, три броя договори за покупко- продажба на вторични суровини и справки  за съдимост на подсъдимите.

Всички посочени  доказателства са безспорни и кореспондират помежду си , поради което решаващата инстанция правилно и обосновано ги е кредитирала.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и 7 , вр.с чл.194 ал.1, вр.с чл.28 ал.1 , вр.с чл.26 ал.1 от НК, подс. Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.5, вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1, букви „а” и  „б”  от НК , а подс. .А. С е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 , вр.с чл.195 ал.1 т.5, вр.с чл.26 ал.1, вр.с чл.29 ал. 1 буква  „б”  от НК, тъй като  действайки в условията на продължавано престъпление от 6 до 11 юли 2013г. в с. Веселениво обл.Ямбол от водопречиствателна станция, в съучастие и след предварителен сговор са отнели чужди движими вещи 28 броя метални капака на обща стойност 1307,60лв.от владението на собственика им кметство с.Веселиново представлявано от Т.С, без нейно  съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, подсъдимите Д.А. и А. С са извършили деянието в условията на опА.рецидив, а подс.А. С  е действал в условията на повторност и деянието не представлява маловажен случай.

При трите отделни деяния извършени на 6 юли, на 11 юли около 10 часа и на същата дата около 13 часа през 2013г. подсъдимите са осъществили състава на престъплението кражба, тъй като вземайки инкриминираните вещи от водопречиствателната станция на с.Веселиново са прекъснали владението на собственика на вещите – кметство с.Веселиново и са осъществили своя фактическа власт върху тях.

Осъществен е квалифицирания състав на кражбата по чл.195 ал.1 т.5 НК, тъй като  тримата подсъдими предварително са взели решение за извършване на кражбите, набелязали са предмета и мястото от където ще извършат престъпленията, като са отишли подготвени с каруци, в които да пренесат отнетите вещи.  Същите са действали в съучастие като съизвършители , тъй като и тримата са взели лично участие  в двете фази на изпълнителното деяние- отнемане на вещите и осъществяване на трайна фактическа власт върху тях.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.26 ал.1 НК, тъй като подсъдимите са извършили в един непродължителен период от време три престъпления, които поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление кражба, при еднородност на вината  и при една и съща обстановка, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При определяне стойността на отнетите вещи  съдът правилно е кредитирал заключението на стоковата експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно. Вещото лице се е съобразило със средните пазарни цени на вещите към момента на отнемането им като е приспаднал и съответното им изхабяване.

Районният съд правилно е приел, че подсъдимия А.А. е осъществил деянието в условията на повторност по чл.28 ал.1 от НК, което е видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на същия.  А. е осъден  с присъда по нохд № 1430/2010г.на ЯРС влязла в сила на 4.12.2010г. на основание чл.195 ал.1 т.4, вр.с чл.18 ал.1 НК на шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66 НК е отложено за изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на определението в сила. От изложеното е видно, че са налице всички кумулативни предпоставки на чл.28 и чл.30 НК.

Подс.Д.А. е извършил престъплението в условията на опА.рецидив по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК. Районният съд е приел в съдебния си акт, че за квалификацията по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК се вземат предвид наложените наказания по присъди постановени по нохд № 951/07г. и нохд №668/ 08г., като не е отчел, че с  определение №1112/17.11.2008г.по чнд № 1806/08г.на ЯРС  на основание чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НПК по отношение на подсъдимия  е определено общо наказание в размер на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода по присъди постановени по нохд № 951/07г., № 165//08г., № 668/08г., № 1409/ 07г. и №163/08г.  От изложеното е видно, че осъжданията по посочените от районният съд присъди по нохд № 951/07г.и 668/08г. са за деяния извършени в условията на реална съвкупност, поради което е налице едно осъждане, а не две както е прието в обжалвания съдебен акт. За правната квалификация следва обаче  да се е вземе предвид наказанието по присъда постановена по нохд № 196/07г. влязла в сила на 15.03.2007г., с която е осъден на осн.чл.195 ал.1 т.3 ,т.4 и т.5 и чл.55 НК на три месеца лишаване от свобода за деяние извършено на 13/14 юли 1997г. На осн.чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Това деяние е извършено извън съвкупността определена с процесното определение № 1112/08г.,  като са налице и условията на чл.30 НК, тъй като не са изминали 5 години от изтичането на изпитателния срок по чл.66 НК до извършването на инкриминираните деяния.

По тези съображения въззивният съд счита, че подсъдимият Д.А. е извършил деянието в условията на опА рецидив по чл.29 ал.1 букви „а” и „б” НК.

Подс. А. С е извършил деянието в условията на опА рецидив по чл.29 ал.1 буква „б” НК, но не по съображенията изложени от районният съд. В обжалваният съдебен акт е прието, че за квалификацията по буква „б” на чл.29 ал.1 НК следва да се вземат предвид осъжданията по присъди по нохд № 604/10г. и № 1480/2010г., като не е взето предвид определение № 47/ 19.01.2011г.по чнд № 1893/10г. на ЯРС, с което на осн.чл.25 ал.1, вр.с чл.23 ал.1 НК по отношение на А. С  е определено общо наказание в размер на 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим по присъди постановени по нохд № 604/10г. и № 1480/2010г.  От изложеното е видно, че престъпленията, за които е осъден с посочените присъди са извършени в условията на реална съвкупност, поради което е налице едно осъждане , а не две както е приел районният съд.  За правната квалификация обаче следва да се вземе предвид осъждането с присъда по нохд № 890/08г. в сила от 15.10.2008г. с която е осъден на осн.чл.195 ал.1 НК на 2 години лишаване от свобода, с 4 годишен изпитателен срок.  Престъплението за което е осъден с тази присъда не се намира в условията на реална съвкупност с посочените две присъди, поради което по тези съображения и тъй като не са изтекли 5 години от изтичането на изпитателния срок до извършването на инкриминираните деяния  присъдата по нохд № 890/08г.  следва да се  вземе предвид при квалифицирането на опасния рецидив по чл.29 ал.1 буква „б” НК.  

 

Относно вида и размера на наложените наказания:

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието на подсъдимите следва да бъде определено при условията на чл.54 НК, с прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.1 НК. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете факта, че подсъдимите в един непродължителен период от време от 6 до 11 юли 2013г.са проявили упорита престъпна воля, като са извършили три отделни престъпления. Обстоятелството че не работят не би могло да се приеме като смегчаващо вината обстоятелство, тъй като същите са в работоспособна възраст, поради което биха могли да намерят начин да се издържат без да извършват престъпления. Личността на подс.Д.А. е с висока степен на обществена опасност, тъй като освен престъпленията които са елемент от правната квалификация на престъплението е осъждан общо 18 пъти като всичките му престъпления са против собствеността. Подс.А. С има наложени общо 6 присъди, като трите от тях са елемент от състава на престъплението, а останалите три следва да се приемат като отегчаващи вината обстоятелства. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по всичките присъди е осъден за извършени престъпления против собствеността. От изложеното въззивният съд прави извод, че подсъдимите А. С и Д.А. са изградили в себе си  упорита  престъпна воля като кражбата за тях е основният източник на доходи.

 Въззивният съд споделя и всички изложени от решаващата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са ценени обективно и правилно при определяне на наказанията на подсъдимите.

Жалбите на подсъдимите, с които  правят искане за определяне наказанието при условията на чл.55 от НК са напълно неоснователни, тъй като по отношение на тримата подсъдими не са налице нито изключителни нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства , които да обосновават приложението на чл.55 от НК.   Обстоятелството, че и тримата подсъдими са без работа не се приема от съда като смегчаващо вината обстоятелство, тъй като същите са в трудоспособна   възраст и големите им семейства следва да бъдат стимул за тях да изкарват средства по законен начин, а не чрез престъпления.

По тези съображения съдът намира, че наложените наказания лишаване от свобода, при условията на чл.58а ал.1 НК, както следва 8 месеца за подсъдимия А А. и по две години за подсъдимите Д.А. и А. С са справедливи и съответни на степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителите.  Районният съд не е посочил в мотивите си първоначално определените наказания преди приложението на чл.58а ал.1 НК, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е логично, че на подс.А А. е определено от съда наказание една година лишаване от свобода , а на подсъдимите Д.А. и А. С по три години лишаване от свобода, тъй като с намаляването им с една трета се получават наказания съответно от 8 месеца и по две години.

Правилно и законосъобразно е постановено подсъдимите да изтърпят наложените им наказания лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като тримата подсъдими са осъждани на лишаване от свобода преди това.

Съдът е пропуснал да приложи разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК по отношение на условната присъда на подс.А А. постановена по нохд № 1480/2010г., поради което следва да стори това след връщане делото в районния съд на основание чл. 306 ал.3 от НПК.

Правилно са присъдени всички направени по делото разноски.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде изцяло потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн.чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,                                                                                                                                                                

                        

 

                       Р             Е          Ш             И        :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА   присъда № 141 от 21.07.2014г. постановена по нохд № 752/2014г.по описа на Ямболския  районен съд.

Решението  е окончателно.

               

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.