На тел. 112 е подаден сигнал за откраднат автомобил. Отделно при оперативния дежурен друг сигнал за вирнал гумите в канавката  край бензиностанцията на Окоп самотен и пуст  лек автомобил. Оказва се, че е същият.  \:Междувременно пуснат за общодържавно издирване). Веднага патрул пристига в селото в дома на собственичката на автомобила. На място установяват, че всъщност сигналът за откраднатата кола е фалшив. . Явно са ги притиснали, защото още тогава мъжът в къщата си признал, че управлявал всъщност той.  Пустото му кучето муго стреснало, изгубил контрол  и колата се затъркаляла За щастие се измъкнал невредим. Взел си въдиците от колата, свирнал на кучето и си тръгнал пеш към селото. За алиби -на риболов бил. Пък някой откраднал колата...

Още по време на разговора полицаите се усъмнили, че "окрадения" шофьор е пийнал. Той обаче отказал да бъде проверен  за алкохол. .Последвало Наказателно постановление -200 лева затова, че обърнал колата , глоба 2000 лева и отнемане на правото да управлява МПС за две години.

Последвало обжалване в Съда, където на съдебното заседание реалният собственик на колата, дамата, с която отказалия теста съжителствал казала, че всъщност е управлявала тя. Съдията не й повярвал. Отменили 200 лева, другото останало.

Интересно, че санкции за опита да се заблудят властите за откраднатата кола наказание няма...
Ако полицаите не реагирали така бързо, след като на оперативния дежурен е съобщено за обърнатата кола, то е можело даму се разнесе алкохола (освен ако не е пийнал впоследствие за кураж - и това е вариант).
Цял разкакз - и по действителен случай:)

                                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 
Ямболски районен съд……………………………....наказателна колегия в публичното

заседание на шести март ……………. ………………..……………….. .................………  през двехиляди и четиринайста година  в състав:

                                                                      Председател:  С.Митрушева

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                             Членове:                                                          при секретаря ………………..Г.М. ..........………………….. и в присъствието на прокурора…………………………………….………….. като разгледа докладваното от ….……………………………..С.Митрушева…………….н.а.х.д. № 213        по описа

  за   2014 год ……………………………………………………………………………..

 

Производството по делото е образувано по жалба на И.Т.И. от с.Х. против Наказателно постановление №15/23.01.14г на Началника на РУП Тунджа Ямбол, с което на осн. Чл. 179 ал.2 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и на осн. Чл. 174 ал.3 ЗДП наказание глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от двайсет  и четири месеца за нарушение на чл. 20  ал.2 и чл. 174 ал.3 ЗДП. В жалбата се оспорва извършването на административното нарушение и се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Чрез защитника си поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й от страна на съда.

Въззиваемата страна ОД МВР Ямбол, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.01.2014г св. П. и св.К. полицейски служители към РУП Тунджа Ямбол получили сигнал от оперативния дежурен за обърнат лек автомобил в близост до бензиностанция „Ром петрол“ по пътя с.О. с. К. Пристигайки на место установили че лек автомобил Форд с ДК № У 3996 АМ е обърнат в канавката в дясно по посока на движението . тъй като водачът не бил заварен на место след справка с оперативния дежурен полицейските служители установили, че автомобила се води на И.Т.И. от с. Х. След посещение на адреса и разговор с жалбоподателя установили, че при движението си от с. О. към с. К. вниманието му е било отвлечено от кучето, което е пътувало в автомобила, в резултат на което е загубил контрол върху управлението на същия и се е преобърнал в канавката.  След това е взел въдици от багажника на автомобила и е тръгнал да се прибира пеша, симулирайки, че е бил на риболов и е подал неверен сигнал на телефон 112 за противозаконно отнемане на автомобила му. При разговора с полицейските служители на същите им направило впечатление, че И. е употребил алкохол, но след покана от тяхна страна да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство И. отказал , като отказал да получи и талон за медицинско изследване на кръвта.

На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 20 ал.2  и чл. 174 ал.3 ЗДП, който същият подписал, вписвайки в графата за възражения, че няма такива.

Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление №15/23.01.14г на Началника на РУП Тунджа Ямбол, с което на осн. Чл. 179 ал.2 ЗДП му е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и на осн. Чл. 174 ал.3 ЗДП наказание глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от двайсет  и четири месеца за нарушение на чл. 20  ал.2 и чл. 174 ал.3 ЗДП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 7.02.2014.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като частично основателна, поради следните съображения:

Съдът счита като неоснователни възраженията в жалбата  за нарушение на чл.42 т.5 и чл. 57 ал.1 т.6 ЗАНН. Посочените законови разпоредби предвиждат в акта и в наказателното постановление да бъдат вписани законовите разпоредби които са нарушени. В тази връзка и в акта и в наказателното постановление правилно са посочени нарушените законови разпоредби от ЗДП, които съответстват на словесното описание на нарушението. Твърдението , че с отказът си да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 ЗДП не се споделя  от настоящия съдебен състав. Чл. 103 ЗДП е общ и съдържа задължение за водачите на ППС да изпълняват указанията на службите за контрол.  В конкретния случай не се касае за неизпълнение на указание от страна на жалбоподателя, а за отказ от негова страна да бъде изпробван за наличие на алкохол. С това си поведение същият е допуснал нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП, която именно е посочена като нарушена в акта и в наказателното постановление.  Чл. 174 ал.3 ЗДП се характеризира с това, че съдържа в себе си и трите съставни части на правната норма – хипотеза, диспозиция и санкция, поради което правилно е посочен като нарушен този текст и въз  основа на него на жалбоподателя е наложена санкция

След цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът не установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС при което е допуснал ПТП  и след извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол , а в последствие е отказал да получи талон за медицинско изследване и да даде кръв. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите П. и К.. Последните са без родствена връзка със страните по делото, за да се приеме, че с даването на неверни показания биха се опитали да издействат определен изход на делото. В тази насока съдът отказа да даде вяра на показанията на св. И., в частта им, в която се твърди, че тя е управлявала автомобила по време на произшествието, като противоречиви на показанията на св. П. и К. . И. живее на съпружески начала с жалбоподателя поради което е обяснимо с поведението си да се опита да оневини последният . съдът отказа да даде вяра и на показанията на св. Х., тъй като същият не споделя преки впечатления от случилото се , а това което му е било съобщено от жалбоподателя и св. И. в последствие.  Нещо повече показанията на полицейските служители се подкрепят и от обстоятелството , че И. е подписал акта за установяване на административно нарушение, вписвайки в графата за възражения, че няма такива.

От показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е било пътуващото в купето на автомобила куче, което е отвлякло вниманието на И. и последният е загубил контрол над управлението на автомобила- тоест касае се за допуснато нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДП. Тъй като от доказателствата по делото не се установява несъобразената скорост на движение да е причинила произшествието съдът счита , че неправилно И. е санкциониран за нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДП и наложеното наказание на осн. Чл. 179 ал.2 ЗДП подлежи на отмяна.

От показанията на полицейските служители се установява , че И. по време на проверката категорично е отказал да бъде тестван с техническо средство. С отказът си да бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство и да даде кръв за изследване И. е осъществил административнонаказателния състав на чл. 174 ал.3 ЗДП, в каквато насока правилно е санкциониран. Наложеното му наказание е съобразно предвиденото в санкционната част на нормата и на осн. Чл. 27 от ЗАНН не може да бъде намаляно от съда

Водим от изложеното, съдът

 

                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15/23.01.14г на Началника на РУП Тунджа Ямбол,  В ЧАСТТА МУ с която на И.Т.И. ЕГН: ********** на осн. Чл. 179 ал.2 ЗДП  е наложено наказание глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл. 20  ал.2 ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №15/23.01.14г на Началника на РУП Тунджа Ямбол, В ЧАСТТА МУ с която на И.Т.И. ЕГН: ********** на осн. Чл. 174 ал.3 ЗДП е наложено  наказание глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от двайсет  и четири месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.