Човекът с колата ги сгазил. Глобили го...Какво правят , не питат, прасета на магистралата. Че му потрошили колата...Стресът отделно Да ходи да съди държавата.



Р Е Ш Е Н И Е № 21/13.2.2015 г.

гр.Ямбол, 13.02.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Ямболският Районен Съд, VІІ-ми наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Ж.Ч., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1299 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.С.М., ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № 14-0814-000066/23.07.2014 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Със жалбата се оспорва факта на нарушението, като се твърди, че не е причинявал пътнотранспортно произшествие и не е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Твърди се, че е налице случайно деяние, което не е могъл и не е бил длъжен да предвиди. Поради това се иска отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител – адвокат от АК – Бургас, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, предвид това, че не е доказано вмененото на жалбоподателят нарушение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. С изпращане на административнонаказателната преписка се прави искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на наложеното наказание.  

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.07.2014 год. свидетелите К. и Г. *** били изпратени от оперативния дежурен по сигнал за настъпило ПТП на автомагистрала „Тракия”, в посока от гр.Бургас за гр.София, около 306,500 км. Пристигайки на място, полицейските служители заварили жалбоподателят, който управлявал лек автомобил „Рено Меган” с рег. № СА 1181 НН и установили самоличността му. Установили и 2 бр. диви прасета на пътното платно, които били мъртви. След като снели обясненията на водача приели, че водача е управлявал с несъобразена скорост и е блъснал 2 бр. диви животни /прасета/. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № 493495/11.07.2014 г. Въз основа на този акт с процесното наказателно постановление жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.                     

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и на свид. Г. и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

При  издаване на наказателното постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.53 ал.1 от ЗАНН, а именно когато установи, че нарушителят е извършил деянието виновно /нещо, което в процесния случай не е установено по безспорен начин/, ако няма основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, да издаде наказателно постановление. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл.6 от ЗАНН. В процесния случай такава преценка изобщо не е направена. В конкретния случай за въззивният съд не съществува предмет за проверка във връзка с разглежданата разпоредба, при което единствената възможност за настоящия състав е наказателното постановление да бъде отменено. Това е така, предвид обстоятелството, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В този обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН, която в процесния случай липсва, като съдът не може да я замести със своя такава. Следва да се отбележи, че „преценката” относно наличието на основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като задължителен елемент от съдържанието на наказателното постановление, кореспондира с правото на защита. Нарушителят, освен за какво е наказан има законното право да узнае, както фактите, така и критериите, по които е определена степента на неговото нарушение, съответно защо деянието не е квалифицирано като маловажен случай. Липсата на такава преценка означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна.       

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, поради което и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0814-000066/23.07.2014 г., издадено от Началник РУП към ОДМВР Ямбол, РУ Стралджа, с което на Н.С.М. ЕГН **********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: