Препоръчано от Росица Бакалова

Автор: Иван Бакалов за Гласове

На всеки се е случвало да не смее да каже дума, която може да се тълкува в полза на БСП или „комунистите”, които и да са те. Веднага те боядисват в червено. „Ти си комонизд” – както иронизира из нета зевзекът Венци Мицов.

Параноята „Ти си комунист”

Например Бойко Борисов се изказа най-сериозно, че пресконференцията на Орешарски, Станишев и Местан трябвало да започне с благодарност към ГЕРБ, че за един мандат направили толкова, колкото техните партии за 20 години не са направили. Борисов има развитие – говореше като Тодор Живков, но вече заговори и като Георги Димитров, който в своя крилата мисъл прави същото сравнение за постигнато за няколко години вместо за 20.

Но хайде, посмей да го подиграеш – и ти си комуне.

На Борисов е позволено да говори гневно за децата на политбюро, визирайки Станишев, и същевременно да казва, че Тодор Живков е „колос в българската история” и за него ще е успех да постигне „една стотна” от това, което е постигнал Тато. Тоест шефът на политбюро, чиито уши Борисов е разтривал като бодигард, е кумир. Но тия от политбюро са мръсни комунисти, чиито деца още ни управляват. Посмей да кажеш, че това е шизофрения – ти си от най-гадните хора на БСП.

Или пък да зададеш въпрос защо Борисов, като стана кмет и обеща, че до 2 години ще има завод за софийския боклук, а вече са минали 9 години и още го няма – при осигурени пари от Брюксел. И не им е пречило правителство – той сам беше премиер след кметуването си. Осмели се да попиташ, да видиш какво ще стане.

А за Плевнелиев? Примерно да възразиш, че въпросите за референдум, които зададе, са кофти – как този, който не иска да гласува, ще иде да си въведе сам задължение да гласува? И т.н., ако поставиш проблемите с референдума и избирателните методи, ти си за комунистите, спирачка на демокрацията. Ай сиктир.

Несъгласие с „позиция” на Реформаторския блок също те праща в графата „комунист”. Или Радан Кънев казва, примерно, че мафията управлява Конституционния съд. По-добре да не възразяваш – ставаш от мафията и ДС.

Екзалтирани останки от някогашното СДС обясняват, че сега се връщал комунизмът, имало комунистически режим, ДС и прочее. 25 години след падането на комунизма, без никакъв шанс да се върне, плашат с него. Иван Костов също бил продукт на ДС и КГБ, твърдят разни като Евгений Михайлов и т.н. Какъв е смисълът да спориш с тях и да ги гледаш в тв предавания?

У нас каквато и да е позиция по всякакви въпроси – исторически, вътрешно и международно право, екология, АЕЦ, е повод да те обявят за комунист. Антикомунисти дебнат отвсякъде. Конюнктурата е да викаш против комунизма и Путин, да се биеш в гърдите, че си за Запада и т.н. Може да си бил партиен секретар преди 1989 г., достатъчно е сега да громиш комунистите, за да си изпран.

Неотдавна честваха ден на жертвите на комунизма. Имаше и Луков марш. Ако се осмелиш да кажеш, че ген. Луков е фашист – ти си комунист. Ако се осмелиш да кажеш, не като оправдание, а в интерес на историческите факти, че България не е изключение, че след войната Народен съд е имало и във Франция и др., и там също са избили без съд 20 000 души, осъдили са бивши министри и премиери на смърт – ти пак си комунист.

Ако попиташ – е, добре, кой, аджеба, преди войната е бил фашист в България? Кой прие антиеврейски фашистки закони, направи България съюзник на Хитлер и обяви война на САЩ и Великобритания? По-добре да не питаш. Тези всичките са жертви на комунистите.

Дори за чисто технически въпроси коментарите са изкривени. Георги Първанов се оплаква пред медиите, че разбили сайта му на АБВ от компютър в Министерския съвет. Никой не смее да попита – кой пък ще му разбива на този тъпия сайт? И кой нормален хакер ще го направи от компютър в правителството, като има средства за прикриване на IP адреси? Ако се осмелиш да задаваш такива въпроси, веднага ставаш адвокат на БСП. В България всякакви политически партии, организации се опитват да трупат точки като антикомунисти и скачайки върху БСП. Подобно е и с медии и журналисти. Клеймим комунизма (който вече го няма). И комунистите, които дърпат назад – те са против ЕС, демокрацията, прогреса и новите технологии. Така се доказваме като партии и политици. Някаква политическа мода, която вече остаря и изглежда много ретро, но още продължават да се обличат по нея. Не се ли вижда, че това не носи успех? Че политици, които повтарят една и съща антикомунистическа риторика, се самоизтикват в периферията и изпадат от парламента? И с анализаторите и журналистите е подобно. Стават отегчителни и ги слушат по неизбежност. Ако безспир доказваш колко са лоши комунистите, от това ще ти се качи ли рейтингът? Може би трябва още нещо.

По-добре да не обръщаме внимание на болните на тема комунизъм

Параноята се е превърнала в епидемия. Свободни интелектуалци и блогъри, плуващи в протестното пространство, гневно бичуват задкулисието и непрозрачното управление, премиера Орешарски, който се крие от журналисти и протестиращи, и т.н. И премиерът заедно с лидерите на двете партии на коалицията правят пресконференция с 200 журналисти. Започва гневен ропот – какъв е тоя спектакъл, защо го правят, тия се правят на Путин. Нещо като Путин, само че триглав. Ами като не го правеха – из Фейсбук, вестници, журналисти, се лееше негодувание. Сега, като направят пресконференция, пак негодуват. Какво точно трябва да направят? Да се срещат поотделно с блогъри вместо с телевизии, вестници, защото били казионни?

Смееш ли да кажеш нещо такова – ставаш адвокат на комунистическото правителство, задкулисието и Евразийския съюз.

Ако не скачаш и не викаш „Оставка!” независимо от какви съображения, ти си за комунистите, защитник на мафията и олигархията.

Получава се така, че понякога, дори да зададеш логичен въпрос или да си просто нормален, те обявяват за комунист.

Например да попиташ – за какво все пак в печатницата на общински съветник на ГЕРБ имаше отпечатани 400 000 изборни бюлетини повече (с тегло около 2 тона) освен технологичния брак (т.нар. макулатура)? Веднага си гаден комунист – тези бюлетини ги е отпечатала олигархията и Мая Манолова и ги е пъхнала там, за да загуби ГЕРБ изборите.

При тази обществена параноя изходът е да престанем да обръщаме внимание на истерясалите на тема комунизъм и просто да си задаваме въпросите. Болните от тази треска не са мнозинство в обществото, медиите ги преекспонират. Ако се водим по техните аргументи, България ще живее в паралелен свят и ще заобикаля реалните си проблеми.