Поредната нашенска смешка е, че през тези дни, раздирани от граждански протести, многобройните родни политолози все говорят за олигархия и олигархически модел, но все не казват нещо по-определено. Къде е олигархията, кой я олицетворява, как и доколко влияе тя върху властта, върху всяка от трите власти, какъв точно е олигархическият модел, за който непрестанно се говори, но никой така и не го е разтълкувал. Напротив, след многото непремерени или премислени, но всякога празни приказки, олигархическият модел, наместо да стане по-понятен, става съвършено неясен, същинска енигма. И това, разбира се, е добре пресметнат ход на така наречените политолози, които най-често са крайно необективни и защитават откровено някоя кауза, докато се преструват на политически необвързани учени. Нещо повече, докато одумват олигархията и олигархическия модел, докато смело ги клеймят, много от тях, всъщност, вършат добра услуга на олигарсите. Като замълчават твърде съществени неща, които би трябвало да съсредоточат вниманието им, да речем, като подминават това, което не е за казване. Случи се по време на протестите, например, някоя от малкото достойни медии, да подхвърли, да каже, че олигарсите протестират против олигархията. И дори да посочи конкретни имена, като това на известния Иво Прокопиев, чийто служители, оказва се, са в първите редици на протеста. Този удивителен парадокс обаче не занимава родните политолози, макар да изглежда като същински ключ към родната олигархия, щом дава един нагледен пример за широко спряганата, пак от политолозите, задкулисност. Има, очевидно, нещо нередно, абсолютно ненормално в това, но няма кой да посочи какво точно е, да постави диагнозата. Работата на политолозите би трябвало да е точно такава, те би трябвало да посочват проблема и да го тълкуват, наместо да плямпат необуздано, без да кажат нещо съществено. А става тъй, че дори когато животът ги изправи пред проблема, те пак си правят оглушки и гледат някак да го заобиколят, за да могат да продължат с празните си приказки. Чуват се, например, пак насред протеста реплики, че богатите и красиви протестиращи, достойните представители на достойната средна класа, пет пари не дават за мизерните пет процента намаление на тока. И това е проблем, който би трябвало да съсредоточи вниманието на политолозите, още повече, заради туй, че е свързан пряко с безобразията на олигархията. Само че и политолозите не дават пет пари за случващото се, макар че хората, които не могат да си плащат тока, са далеч повече от тези, дето са на площада, пък едва ли е индеферентна към проблема и споменатата средна класа. Не е възможно, разбира се, никъде по света, тълкувателят на политическите процеси да не се замисли върху очевидната аномалия и да не я анализира тъй, че да стане ясно всекиму, кому е хрумнала подобна идиотщина. Защото е идиотщина, чиста идиотщина, след като е имало вълнения, след като са се самозапалвали хора, след като е паднало правителство, свалящите новото правителство, пак чрез вълнения, да заявяват наперено, че цената на тока не ги интересува. Проблемът, очевидно, интересува всички ни, пък и не само нас, щом е проблем, в който буквално се оглежда олигархическият модел, щом е не само провокиран от олигархията, но и съдбоносен за олигархията. Сякаш има привнесен, ненужен драматизъм, в подобни констатации, но всъщност е тъкмо тъй, щом тъкмо олигархическите игри са довели до бруталното и непонятно потъпкване на пазарните принципи. Пълен абсурд е, ако мислим политически или икономически, че е възможно шепа спекуланти, да прекроят, буквално казано, обществено-политическия строй, но и това, виждаме, не интересува политолозите. А е точно така, колкото и абсурдно да изглежда, щом е възможно, след мръсни игри и уж законни договори, държавата да купува от определени лица десет, че и двайсет пъти по-скъп ток, игнорирайки свободния пазар. Така се потъпкват и правата на човека, и социалната правда, и какво ли не още! Ако олигархия е мръсна дума, то е заради подобни мръсни игри, които позволяват тъкмо на олигарсите да товарят народа с непосилна цена, за да трупат огромни печалби. Да, точно така е, защото евтината, десетократно по-евтината енергия от атомната централа, оказва се, пак заради кефа на олигархията, се изнася и носи огромни печалби, докато бедният народ плаща прескъпата зелена енергия. Всичко това, щом е дума за олигархически модел, трябва не просто да интересува политолозите, а ги задължава да го разнищват непрестанно, с все по-обхватни и все по-задълбочени анализи. Нищо подобно не се случва обаче, политолозите, досущ като протестиращите, предпочитат да скандират по площадите, да рецитират вдъхновено познатите, празни от съдържание лозунги! Едва ли е случайно подобно поведение, а още по-малко е оправдано, разбира се, но общественото недоволство щади тези, които не си вършат работата, както трябва, или направо се подиграват на народа. Такава е тъжната реалност, олигархията, срещу която уж протестираме, уж настървено, уж неотстъпно, си остава нещо неясно, енигматично, а няма кой да ни обясни какво точно е тя, кой точно я олицетворява! Тези, които би трябвало да го сторят, политолозите, или нещо ни будалкат, или са съвършено некомпетентни, или Бог знае какво! И, щом е така, нашият протест, колкото и мащабен да е, ще си остане ялов, щом ударите ни са удари във въздуха, срещу въображаем враг, щом отново не знаем срещу кого точно сме се изправили и за какво точно се борим…