ПРЕД НАС СА БЛЕСНАЛИ ЖИТАТА
На днешния ден – 5 август, през 1946 година, се приема, че е започнало Бригадирското движение в България. Осемдесет години оттогава.
И защо никой не го споменава това Бригадирско движение, защо се правим, че не го е имало, и се правим, че не е имало младост и романтика в живота на цели поколения?
Защо се правим, че Бригадирското движение не роди приятелства, любови и спомени за цял живот? Толкова ли е страшно да си признаем, че в началото на социализма именно Бригадирското движение е опиянявало нашите родители, баби и дядовци?

Било рожба на социализма. Разбира се.
Било използване на безплатен труд, било илюзия, манипулация, идеологическо обработване.
Няма такова нещо. Такива оценки и представи могат да се родят само в главите на хора, завладени от егоизма и реваншизма .

Бригадирското движение построи пътища и язовири, железопътни линии, проходи, построи цял град, за да се срамува сега и да си крие очите.

Кой ви дава право, оядени и разплути келемета и ренегати, да плюете върху младостта на социализма тогава? Не може в живота всичко да бъде сметка, трупане на пари и грабене. Трябва и нещо да се построи, една тухла трябва да се сложи, един метър път да се направи. Не може и без вяра, без илюзии.

Четирийсет години вече виждаме какво е да се живее без вяра и романтика. Познавам хора, които плачеха при споменаване на Бригадирското движение, и с умиление да разказват за него. Познавам хора, които смятаха пролятата от тях пот по бригадирските строежи за изпълнен дълг пред Родината си. Както и познавам хора, които направиха кариера покрай Бригадирското движение, а сега се правят на две и половина и не искат да се споменава никакво Бригадирско движение и никакви други времена, освен днешните. Защото може да им се развали имиджа пред новите „работодатели“. И защото, като се споменава Бригадирското движение, климатикът в луксозните им автомобили може да се повреди. Голям път извървяха някои и големи метаморфози претърпяха – от дочените бригадирски дрехи до скъпите маркови костюми.

По-добре ли ви става, като гледате сега разрушената, обезлюдена и населена с други същества, но не и с българи, провинция?
По-добре ли щеше да е, ако ги нямаше язовирите, построени от бригадирите?

Една от най-отвратителните черти на подлеца е, че той няма минало – той живее само в конюнктурата на настоящето. Всеки спомен за миналото го плаши и тревожи. Защото подлецът няма никаква друга цел, освен да е прегънат на две и да трепери в нозете на актуалния господар.

Изгледах един стар запис, на който Бойко Борисов говори пред български емигранти в Америка за положението в България.

Какво да правя – казва Бойко Борисов, като в България има един милион цигани, седем-осемстотин хиляди турци, а два милиона и половина пенсионери гласуват за комунистите, защото им е мъчно за Бригадирското движение и за Пенчо Кубадински.

Дотука я докарахме – подлеци и наглеци, бивши лъжекомунисти и лъжеофицери да дават акъл и да се срамуват, че пенсионерите си обичали бригадирското движение и младостта.

Пред пълното морално падение човек онемява, както онемях аз от думите на вечно съществуващия и недосегаем ангел от Банкя. „Ангел“ с големи пагони, широки рамене и никакви крила. „Ангел“ с голяма уста и алчна човка.

И не забравяйте, че тях не ги е яд на самото Бригадирско движение – яд ги е на възможността да съществува такова нещо. Много ги плаши тази възможност. Необяснима е за тях.

„Пред нас са блеснали житата“ е велика песен, защото пред очите на човек житата блясват един път и ти или ги виждаш, или не ги виждаш. И който се подиграва и не може да вникне в смисъла на тая песен, няма нито акъл, нито сърце. Да не говорим за корени – корените в България отдавна са демоде, защото са изсъхнали.

И не ми е ясно защо още великите и крадливи български демократи не са сменили името на Димитровград, та да им олекне напълно.

Николай Милчев
.