×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Екс.областният управител на Ямбол Минчо Спасов за обстановката в страната... Featured

Вторник, 28 Юли 2026 02:25


Анализ на радговора му с Велизар Енчев, видеозапис, пълен текст на разговора

Аналитичен доклад, изготвен от ИИ, който се базира САМО на казаното в разговора на ексобластния управител на Ямбол, депутат, член на група  в Парламента за приятелство с Иран Минчо Спасов и политика, в случая журналист Велизар Енчев. Няма гаранции, че изводите в доклада са верни. Изгледайте видеото

Геополитически рискове и състояние на отбранителния потенциал на Република България в контекста на кризата с Иран

  1. 1. Ескалация на геополитическото напрежение и иранският ултиматум

Към 27 юли 2026 г. Република България е де факто въвлечена в активна военна логистика, обслужваща настъпателни операции срещу Ислямска република Иран. Превръщането на авиобаза „Безмер“ в оперативен център за американски самолети-цистерни (KC-135 и KC-130), осигуряващи презареждане на изтребители F-35 за удари срещу иранска територия, радикално променя профила на сигурност на страната. България вече не функционира като пасивен тилов съюзник, а като „предна позиция“, което ескалира заплахата от директен кинетичен или асиметричен отговор от страна на Техеран.

Анализ на дипломатическия натиск и личните заплахи Настоящият ирански ултиматум, публикуван официално от Министерството на външните работи на Иран, бележи преход от общи дипломатически предупреждения към директни заплахи за персонална отговорност. За разлика от предходните ноти от пролетта на 2026 г., този документ изрично адресира „лицата, вземащи решения“:

  • Персонално насочване: Заплахата е насочена конкретно към президента Илияна Йотова, премиера Румен Радев и председателя на Народното събрание. Това индикира преход към стратегия за персонален натиск върху държавния елит.
  • Историческа памет като аргумент: Иранската страна използва минали инциденти (използването на летище София за операции срещу Иран), за да аргументира легитимността на евентуален реванш.

Оценка на заплахата за критичната инфраструктура

  • Авиобаза „Безмер“ (Приоритетна цел): Стратегическият риск тук е комбиниран. Освен че е военна мишена, базата страда от геотехнически дефицити. Изграденото преди десетилетие разширение на пистата върху блатист терен поставя под въпрос капацитета за обслужване на тежките стратегически танкери KC-135. Съществува висок риск от структурно разрушаване на пистата под тежестта на американските машини.
  • Летище София: Идентифицирано като логистичен възел с висока експозиция.
  • Градска инфраструктура и вътрешна стабилност: Очаква се активиране на извънредни мерки за сигурност (жандармерия в Софийския метрополитен). Социалното напрежение се подсилва от местната съпротива в Ямболско, символизирана от протести на граждани (т.нар. „човек със синята риза“), които рамкират българското участие като морално недопустима подкрепа за агресор срещу жертва.
  1. 2. Правна рамка и международен суверенитет: Договорът от 2006 г. и Уставът на ООН

Националният суверенитет на Република България е поставен под изпитание поради функционалното заобикаляне на правния ред. Изпълнителната власт оперира в правен вакуум, като използва договори за обучение за цели, които изискват изрично решение на Народното събрание за обявяване на война или участие в конфликт.

Критичен преглед на Договора за сътрудничество (2006)

Категория

Официално заложени цели (2006)

Текущо оперативно използване (2026)

Основни дейности

Обучения, борба с пожари и природни бедствия.

Логистика за настъпателни въздушни удари срещу трета страна.

Правно основание

Съвместни учения и хуманитарни мисии.

Функционално участие в агресивна война без санкция на НС.

Юрисдикция

Пълна имунитет: САЩ запазват юрисдикция върху своя персонал.

Българският съд е лишен от правомощия при инциденти на своя територия.

Суверенитет

Използване само за съгласувани цели.

Предоставяне на бази за операции, които ЕС и НАТО не подкрепят единодушно.

Юридически несъответствия

  1. Нарушение на Закона за преминаване на чужди войски:Чл. 3 от закона изрично изисква съответствие с принципите на Устава на ООН.
  2. Противоречие с Хартата на ООН (Чл. 2):Тъй като операциите от Безмер не са насочени към опазване на мира, а към подкрепа на настъпателни действия (квалифицирани от Техеран като агресия), легитимността на решението на НС е юридически компрометирана.
  3. Липса на клаузи за трети страни:Договорът от 2006 г. не съдържа правен механизъм, позволяващ използването на българска територия за атаки срещу държави, с които България е в мирни отношения.
  4. 3. Технологичен статус и оперативна готовност на българските ВВС

Ерозията на въздушния суверенитет на България достига критична точка, в която страната е едновременно „мишена“ и „незащитен обект“.

Системен дефицит в програмата F-16 Сделката за F-16 се оценява като стратегически провал на ниво договорно планиране:

  1. Договорен модел:Сключването на договор тип „държава с държава“ (FMS) без включени клаузи за неустойки и компенсации при забавяне оставя националния интерес без правна защита.
  2. Техническа негодност:Вече доставените единици показват дефекти, нетипични за нова техника – изгорели бордови компютри и течове от горивните резервоари. Това е индикация за доставка на непроверено или дефектно военно оборудване.
  3. Липса на капацитет:Към момента ВВС не разполагат с подготвена двойка пилоти и изтребители за носене на постоянно бойно дежурство (Air Policing) с новата платформа.

Стратегическо хеджиране чрез МиГ-29 В условията на „незащитено небе“ и позорното искане за покупка на F-16 „втора ръка“, Министерството на отбраната (министър Димитър Стоянов) е принудено да предприеме стъпки за реновиране на наличните МиГ-29 чрез Полша. Този ход се тълкува не само като технологична необходимост, но и като акт на тих протест срещу системното неизпълнение на ангажиментите от страна на американския партньор.

  1. 4. Член пети от Договора за НАТО: Отбранителен щит или инструмент за провокация

В текущия контекст Член 5 от Вашингтонския договор се превръща от гарант за сигурност в потенциален механизъм за „провокирана ескалация“.

Сценарий „Провокирано активиране“ Съществува реален риск България да бъде използвана като катализатор за въвличане на НАТО в конфликта. Един ирански снаряд или ракета, паднали на българска територия като ответна реакция срещу логистиката в Безмер, биха задействали Член 5. Това би принудило европейските съюзници (които към момента се дистанцират от конфликта) да влязат във война, провокирана от тясното сътрудничество между българския елит и Вашингтон.

Геополитически парадокс и „Васална“ зависимост Анализът разкрива дълбоко разминаване между националния интерес и външнополитическото поведение:

  • Икономическият удар на Тръмп: Въпреки че Доналд Тръмп официално благодари на премиера Радев за базите, той едновременно наложи 10% мита върху българския износ за САЩ. Това потвърждава транзакционния характер на отношенията, при който България поема военните рискове, докато бива наказвана икономически.
  • Вътрешна социална нестабилност: Проучванията показват, че 80% от населението е против военната намеса. Усещането за несправедливост (позицията „Давид срещу Голиат“) и подчинеността на „израелското лоби“ във Вашингтон създават взривоопасна среда за вътрешен разкол.
  1. 5. Заключение и стратегически препоръки

Република България се намира в състояние на стратегическа обсада, породена от техническа безпомощност, юридически нихилизъм и геополитическо излагане на риск без реални насрещни гаранции.

Основни изводи:

  1. България е превърната в легитимна военна мишена на Иран чрез логистичното обслужване на F-35 от база „Безмер“.
  2. Сделката за F-16 е в състояние на договорно-технически колапс, оставяйки въздушното пространство на страната практически оголено.
  3. Политическото ръководство се намира под пряк физически и дипломатически риск, докато държавата бива третирана като васал чрез налагане на мита от страна на основния съюзник.

Препоръки за действие:

  • Правна ревизия: Незабавно преразглеждане на договорите от 2006 г. и въвеждане на изрична забрана за удари срещу трети страни без мандат от НС и съответствие с Устава на ООН.
  • Инфраструктурна сигурност: Спешна експертиза на пистата в Безмер и оценка на риска от структурни повреди. Засилване на охраната на обектите на критичната инфраструктура и метрополитена.
  • Дипломатическа автономия: Дистанциране от настъпателните планове на САЩ/Израел и координиране на позицията с европейските партньори (Германия, Словакия), които не подкрепят ескалацията.

Отбранителен прагматизъм: Пълна мобилизация за ремонт на МиГ-29 като единствен реалистичен гарант на въздушния суверенитет в краткосрочен план. Писмена претенция към САЩ за неустойки и замяна на дефектната техника.



Велизар Енчев: Здравейте, приятели. Здравейте, уважаеми зрители, наши съмишленици в Patreon и в YouTube. Днес, понеделник, 27 юли 2026 година, имаме много неприятни новини, но не неприятни новини за българския народ и за българската държава, а за елита в България. Започвам с тази новина, която със сигурност ще доведе до засилване на охраната на президента Йотова, на премиера Румен Радев, на председателя на Народното събрание (госпожата, чието име забравих, но скоро ще го науча) и на всички останали в афилита — Бойко Борисов, Пеевски и така нататък, които са гласували миналата седмица за предоставянето на военновъздушната база „Безмер“ на американските военновъздушни сили за самолетите-цистерни за нанасяне на удари по Иран.

Ето, вижте сега как изглежда, само преди няколко часа на сайта на посолството на Ислямска република Иран, ултиматумът, който ни отправя външният министър на Иран. Звучи така... Може би ще покажем първо сайта или първо агенция „Фокус“ като официоз и след това сайта на посолството. Чета: „Лицата, които вземат решенията в България, трябва да понесат отговорност за опасното решение да разположат американски самолети за въздушно зареждане в своите военни бази“, заявява говорителят на Министерството на външните работи на Иран. „Ние сме наясно, че България и преди е разрешавала използването на летище София за разполагане и използване на американски самолети с цел подпомагане на военните действия на Съединените щати срещу Иран. Българският народ“, завършва говорителят на иранското външно министерство, „добре знае, че иранският народ никога не е имал никакви проблеми с България. В продължение на десетилетия нашите отношения с България са се основавали на взаимно уважение“, се казва, подчертавам още веднъж, в становището на говорителя на Министерството на външните работи на Иран.

Така. А сега, тъй като очевидно, ако слушате премиера Радев, ако слушате президентката Радева и най-вече военния министър Димитър Стоянов, ние не участваме по никакъв начин в тази война, тъй като не разполагаме настъпателни оръжия на наша територия. Е, сега ще видите визуално как изглежда нашето участие в Иран. Ето, вижте сега какво представлява самолетът-цистерна KC-130, която зарежда... какво? Ето, вижте как се зарежда от този самолет-цистерна на летище „Безмер“ — а те още не са дошли. Какво зареждат? Ето, вижте кадрите. Това е кокпитът на KC-130 и след малко ще видите на кого подават хобота с керосина. Летящата бензиностанция KC-135 зарежда какво? Това не е селскостопанска авиация, както казва нашият гост в студиото. Не е самолет за противопожарна безопасност и погасяване на горски пожари. Вижте още веднъж — поне според мен това е F-35, който нанася въздушните удари и бомбардира Иран.

Е, сега вярвате ли, че България не участва във войната? Но ако не вярвате на това, което видяхте, трябва да повярвате на нотата-ултиматум, тъй като това е ултиматум. Досега имахме две ноти. Първата нота беше още през пролетта, която беше разкрита от депутата от „Има такъв народ“ Балабанов. Втората нота беше получена преди седмица в Министерството на външните работи, но нейното съдържание изобщо не го знаем. А сега получаваме днес ултиматум.

Казвам „Добре дошъл“ на юриста адвокат Минчо Спасов. В какво качество го каня днес адвокат Минчо Спасов? В качеството на това, че в 40-ото Народно събрание, заседавало в периода 2005–2009 година, г-н Минчо Спасов е председател на парламентарната комисия за приятелство с Ислямска република Иран. Освен това в още едно качество — той е от Ямбол, ямболско, оттам, където в момента се очаква да пристигнат тази седмица самолетите-цистерни на американските ВВС. Радвам се да ви видя, г-н Спасов. Здравейте. Какъв е вашият коментар на това, което виждаме и чуваме в тези часове?

Минчо Спасов: Само искам да кажа, че моята преценка — поправете ме, ако греша — е, че и самите г-н Радев и г-н Димитър Стоянов, министърът на отбраната, сами не са много радостни от това, което направиха. Самият факт, че министърът на отбраната отиде в „Безмер“, отиде в Ямбол, срещна се с кметовете, показва високата тревога. Общо взето аз прочетох и в неговите думи, и в думите на президента — ако мога да си позволя на народен език да го кажа: след като се возим на каруцата, трябва да миришем пръднята на магарето. След като сме влезли в НАТО и Европейския съюз, ще трябва да търпим това, което правят нашите съюзници.

Но тук вече да излезем от общите думи и народния фолклор. Много приятно бях изненадан от реакцията на един от моите съграждани от Ямбол. Не го познавам лично, по телевизията го видях, който сред всеобщата уплаха, че ще бъдем бомбардирани, че иранците ще хвърлят бомби, каза нещо съвсем друго. Той каза: „А не ни ли е срам? Това е неморално, което правим. Виждаме, че Иран се опълчи на Израел срещу геноцида и затова беше нападнат. Неморалното е, че ние помагаме на агресора, а не на жертвата.“ И този човек от Ямбол — ще го кръстя „човека със синята риза“ по репортажите — ми напомни, че нормалното човешко поведение е да заемеш страната на Давид, а не на Голиат, защото битката е неравна. Иран е Давид, който трябва да се отбранява срещу огромния Голиат. Знаем легендата. И ние, вместо да следваме този естествен човешки инстинкт, си заравяме главата в пясъка. Казваме, че това не било за военни цели, а за селскостопанска авиация, за обучение и така нататък.

Между другото, аз трябва да си посипя главата с пепел, защото точно Народното събрание, в което аз бях депутат, гласува договора от 2006 година.

Велизар Енчев: А договорът беше подписан от БСП, от Ивайло Калфин...

Минчо Спасов: ...но и ние от НДСВ го подкрепихме. Аз лично проверих — не съм се дори въздържал, подкрепил съм го. Но къде в този договор има клауза или изречение, че базата „Безмер“, „Ново село“, „Граф Игнатиево“ и в Айтос могат да бъдат предоставяни за удари по трети страни?

Велизар Енчев: Точно ми вземате мисълта от устата.

Минчо Спасов: Сега си направих труда да го прочета отново този договор след 20 години и видях, че в него действително целите и задачите в никакъв случай не включват военни операции. Те включват обучение, борба с пожарите, борба с природни бедствия и така нататък, но в никакъв случай военна намеса. Ето защо не беше много достойно предишното правителство да се позовава на този договор, предоставяйки летище София.

Но този договор не дава основание и на г-н Румен Радев да предоставя тази база на американците без решение на Народното събрание. Защото в случая, като юрист вече мога да го кажа, следва да бъде приложен Законът за преминаване и пребиваване на чужди войски на територията на Република България. Малко от нашите съграждани знаят, че има такъв закон — мисля, че 2005 година беше приет. В преамбюла на този закон обаче, а също и в член трети от него, е записано, че пребиваването и преминаването на чужди войски може да става само и единствено при спазване на принципите и целите на Организацията на Обединените нации.

Това ме накара да отворя Устава на Организацията на Обединените нации, който в член втори декларира, че тази организация цели запазване на мира и нейните операции са насочени само дотолкова, доколкото трябва да се опазва мирът, а не той да бъде нарушаван. Тоест самото решение на Народното събрание — юридически то беше органът, който трябваше да се произнесе — но съдържанието на това решение противоречи на Хартата на Обединените нации, защото то подхранва и подпомага една агресивна война, война на агресор срещу жертва. А би трябвало да е обратното. В случай че Иран бяха убили президента на Щатите или бяха бомбардирали 167 американски деца, положението щеше да е различно. Тогава трябваше да предоставим тези бази на американците, за да се отбраняват. Но сега нещата са с главата надолу.

Велизар Енчев: Обратно. 167 момичета в девическия колеж в Иран, от 8 до 12 години, и е избито ръководството на Иран. Аятолахът беше елиминиран с неговото семейство. Всичко е обратно, да.

Минчо Спасов: Тоест това решение на нашето Народно събрание — защото вече не говорим за решение на правителството, а на Народното събрание, съгласно Закона за преминаване и пребиваване на чужди въоръжени сили — това решение противоречи на самия закон, противоречи и на Хартата на Обединените нации. Румен Радев не ги ли е знаел тези неща?

Велизар Енчев: Не знам дали ги е знаел, но депутатите трябва да ги знаят. Според мен трябва да ги е знаел и той. Той беше избран за депутат. Но аз ви казвам — нито един юрист в парламента не се изказа както вас. Това, което казвате вие сега...

Минчо Спасов: Ами те може би не знаят, че съществува такъв закон.

Велизар Енчев: Ама чакай, те са чели поне договора от 2006 г. Нито един юрист не каза дори и половината от това, което казахте вие тука от парламентарната трибуна. Това, което ви го казах сега с членове и алинеи, го каза човекът със синята риза в „Безмер“ от протестиращите. Каза: „Срамота е да подкрепяме агресора.“

Сега как ще коментирате благата вест от Вашингтон? С ирония го казвам, да не разбере някой, че сериозно говоря. Доналд Тръмп благодари на Румен Радев за самолетите в „Безмер“ с изречението: „Благодаря му, че ги разположи въпреки заплахата от Иран.“ Какво е това?

Минчо Спасов: Сега аз тук искам да вмъкна нещо положително, което видях в думите на Румен Радев. Той каза: „Как искаме ние американците да изпълняват задълженията си, ако ние не изпълняваме нашите?“ От това изречение той говори за бъдещи задължения на американците, неизпълнени задължения на американците, тъй като в договора от 2006 година американците нямат никакви задължения. Следователно става дума за други техни задължения, за които всички знаем — това е доставката на самолети. Следователно Румен Радев и министърът на отбраната знаят, че тази доставка изостава.

Никой не си прави устата да искаме неустойки за забава, защото това са огромни суми — 3 милиарда бяха само за първата пратка. Но никой не подема въпроса защо американците ни поставят на края на опашката за тези самолети и на практика България се оказва с незащитено небе. Именно затова положителното в думите на Димитър Стоянов в Ямбол беше, че той е направил постъпки да заздравим флота си от МиГ-29. Това е един знак към американците: „Изпълнявайте си и вие задълженията, които сте поели.“ Макар много плахо направено, макар и много под сурдинка подсказано, за мен думите на Румен Радев съдържат и този нюанс. Тоест ние очакваме от американците да изпълнят техните задължения за F-16, които те не изпълняват. Дори да ги изпълнят, беше некачествено. Няма да издам военна тайна, като кажа, че два от самолетите, които пристигнаха в авиобазата — единият беше с изгорял компютър, другият беше с пробит резервоар на двигателя. Какво означава това? Че на нас са ни доставили непроверено военно съоръжение. Това е много лоша атестация за наш партньор.

Велизар Енчев: Сега в момента съм влязъл в сайта Mediapool, който сайт се издържа официально от „Америка за България“ — те не го и крият, има линк към „Америка за България“. Заглавието в публикацията отпреди няколко часа е следното: „България попита Съединените американски щати за F-16 втора ръка“. Тоест те твърдят, че България е поискала от генерал Алексъс Гринкевич, върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, F-16 втора ръка, позовавайки се на изявление на Димитър Стоянов. Какво означава това? Ето, виждаме — това не е ли най-големият позор за сделката, която беше сключена от Красимир Каракачанов и Бойко Борисов за самолетите F-16, в която между другото няма клауза за компенсации и неустойки, защото държава с държава се сключва, а не с фирма. Каракачанов не трябва ли някакъв отговор да даде тук? Но както и да е.

Минчо Спасов: Ами г-н Димитър Стоянов — аз виждам в неговото изявление информация, че се очертава ново неизпълнение от страна на американците за втората партида нови F-16. И това е подканяне, учтиво подканяне към американците: ако смятат отново да забавят новите осем F-16 или да ни дадат развалени такива, по-добре да се ориентират да ни дадат стари, втора ръка.

Велизар Енчев: Мога ли да направя едно сравнение? Българите, зрителите, ще ме разберат по-добре. Все едно да съм си платил 100% за апартамент, в който да се нанеса, строителят не ми го дава и аз го моля да ми даде една палатка, да отида на ливадата да живея: „Много те моля, дай ми пари за палатка, да си купя поне палатка.“ Тоест дай ми втора ръка F-16, тъй като ти не изпълняваш договора. Но се оказва, че договорът, който съм подписал аз за апартамента, съвсем не е перфектен и вътре има много, много пробойни. Липса на какво беше? Липса в договора на възможност да искаме неустойки от американската страна.

Минчо Спасов: А, вижте, аз не осъждам Каракачанов и тези, които са подписали този договор, защото американците имат такъв прийом. Те, когато договарят, не слушат другата страна. Те слагат готовия договор на масата. Аз например 2006 година бях много възмутен, това си го спомням, че в договора ни с американците имаше предвидена юридическа неприкосновеност на техните екипажи, на техните служители. Тоест, ако те направят престъпление на българска територия, няма да ги съди български съд, ами ще си ги вземат в Америка и там ще си ги съдят. Бях много възмутен. Спомням си, че вдигах гюрултия по този повод, но ми показаха, че във всички договори на американците с всички техни съюзници я има тази клауза за неприкосновеност. И нали трябва да знаем кога и къде можем да ритаме и къде не можем да ритаме. Колкото и да е унизително това, щом сме се качили на каруцата...

Велизар Енчев: Обаче снощи в bTV военният министър Димитър Стоянов произведе... експлодира бомба, като каза, че ако Иран изстреля ракета срещу България, щял да се задейства член пети от Договора на НАТО. Как го коментирате това и като юрист, и като гражданин?

Минчо Спасов: Член пети от НАТО ще се задейства... Аз го коментирам в светлината на последните изявления на самия Доналд Тръмп, който каза, че е готов да нападне Гренландия, готов е да изостави Турция в конфликта ѝ с Израел, пък камо ли да се намеси [за нас]. Но аз изключвам възможността иранците да изстрелят наистина ракета срещу нас, защото този народ има наистина някаква вродена симпатия към нашия народ. Не знам ДНК ли е, гени ли са, друго ли е. Важното е срамът, който ние всички трябва да изпитваме от това, което правим. Вместо да заемем страната на Давид, ние заемаме страната на Голиат в този конфликт.

Велизар Енчев: Вместо да уважаваме принципите и нормите на международното право, което е записано в Конституцията на България...

Минчо Спасов: ...и в Хартата на Обединените нации.

Велизар Енчев: Точно така. Ние се прегъваме както червеи пред волята на Доналд Тръмп, при положение че Европейският съюз като организация не подкрепя ударите срещу Иран. Събирателно...

Минчо Спасов: Дори НАТО не ги подкрепя.

Велизар Енчев: Дори и НАТО. Събирателно е какво каза Мерц: „Това не е нашата война.“ Нас не са ни питали и, както казахте и вие, дори НАТО като организация не подкрепя.

Минчо Спасов: Да, и факт е, че българският мощен флот не е блокиран в Ормузкия проток, за да се намесваме ние там.

Велизар Енчев: Да. А няма ли опасност активизацията на член пети от договора да изпълни огромното желание и мечта на Доналд Тръмп НАТО да се намеси, тъй като той през цялото време е недоволен от това, че НАТО бездейства и не праща кораби в Ормузкия проток, които заедно да участват в действията срещу Иран? Тоест военният ни министър Димитър Стоянов всъщност не показва ли евентуален сценарий, който може да бъде провокиран с някаква ракета, която да падне, или някакъв снаряд, който да падне, и в този момент ние задействаме член пети и НАТО е длъжно какво да направи? Ама НАТО е отбранителна организация — тя по хартия е отбранителна, не е за военна агресия.

Минчо Спасов: Г-н Енчев, минаха много години, откакто ние влязохме в НАТО, и оттогава много неща се промениха. Нито Съединените щати са това, което бяха, нито НАТО е това, което беше. Моето дълбоко убеждение — с което, разбира се, не сте длъжни нито вие, нито зрителите да се съгласите — е, че в момента Америка е страна от наивници, които се управляват от евреите. Самият Доналд Тръмп води тази война с неудоволствие, той търси изход от нея. Той беше набутан в тази война от Нетаняху и от израелското лоби в Америка. Той самият търси начин как да не загиват американските войници, защото повече от 20 вече има убити в тази война. Ако се случи ескалация, ще бъдат стотици хиляди.

Самият той обаче е държан от израелското лоби чрез файловете на Епщайн, чрез компромати за него и така нататък. Така че наблюденията ми върху този неуравновесен човек Доналд Тръмп са, че той действа в момента под силен натиск на израелското лоби, което чрез Америка управлява и света — за добро или по-скоро за лошо, защото ако Америка не подкрепяше Израел, нямаше да има тази война. Ако Израел не беше накарал американците да нападнат Иран, нямаше да има война, нямаше да има спиране на Ормузкия проток, нямаше да го има конфликта „Безмер“ и така нататък, и така нататък. Така че, ако търсим корените и причините на злото, те са в шовинизма на израелската държава, на проекта „Велик Израел“, който иска да унищожи околните си държави, както частично вече го е постигнал. И това е един дълбок план, за който за съжаление американските политици са подчинени чрез подчинението си на израелското лоби. Защото няма американски президент, освен може би убитият Кенеди, който да се е противопоставил на израелското лоби, и той намери смъртта си...

Велизар Енчев: Май заради това? Донякъде?

Минчо Спасов: Донякъде. Той не беше съгласен те да придобият ядрено оръжие. Искаше израелското лоби да бъде реформирано в организация с нестопанска цел, както всички останали. Но всичко това му донесе това, че загина по много интересен начин. Но и другите президенти се вслушват в израелското лоби, просто защото така е конструирана финансово американската държава, а оттам и светът. Банките — световните банки, които знаем от кого се държат — дават заемите на правителствата. Ако сега банките кажат: „Няма да даваме заеми на американското правителство“, за седмица то ще фалира. То се крепи на този вътрешен дълг, който нараства с главоломни темпове. Америка има повече дълг, отколкото са песъчинките в цялата Слънчева система. Това е нещо немислимо за обикновения ум, но всичко това е власт и влияние. Няма президент, който да е готов, а и да може да управлява без пари.

Велизар Енчев: Като говорите за израелското лоби в Съединените американски щати — тема, която отдавна не е табу в Щатите, по която, както вие говорите сега тук, в Америка се говори вече свободно (само се говори обаче) — как възприемате... Аз бях довольно изненадан в деня на изборите в България, 19 април. На 20 април сутринта първият човек, който се обади на бъдещия министър-председател Румен Радев, беше Нетаняху. Това значит много неща, може би — не знам какви, но това е сигнал. Всъщност, като говорим за „Безмер“, тогава трябва да кажем, че в „Безмер“ кацат американските самолети-цистерни (ако кацнат тази седмица, разбира се) със санкцията на Израел, така да го кажа. Не знам какво са си говорили Румен Радев и Нетаняху, но ако на мен ми се беше обадил Нетаняху — ако аз бях, не дай Боже, премиер — първите ми думи щяха да бъдат: „Предайте ни убиеца на Марин Маринов.“ Вие по това дело работихте?

Минчо Спасов: Аз работя по това дело все още.

Велизар Енчев: Вие сте адвокат на семейството?

Минчо Спасов: Адвокат на семейството, да.

Велизар Енчев: И как се развива делото?

Минчо Спасов: Никак.

Велизар Енчев: Никак? Обезщетение има ли от Израел?

Минчо Спасов: Не. Там няма даже и признание за вина. Няма разследване срещу командира на танка, който е убил нашия капитан. Няма никакъв израз дори на съжаление, нищо. Но това не е фатално — ние виждаме, че израелците се държат така не само към нас. А поразителното е поведението на нашата прокуратура, която все още не се решава да направи най-естествения правен ход: да поиска с молба за правна помощ от израелците да ни кажат името на убиеца, на командира на танка. А те го знаят.

Велизар Енчев: Да, защото убийството на Марин Маринов е извършено с насочен умен снаряд, с предварително прицелване, със знание, че това е ареал на ООН. Изобщо всички данни за умишлено престъпление са налице. Известно е името на командира на танка — имаме данни за това от докладите, но нямаме самото име на командира. Нашата прокуратура не желае да се ангажира с изпращане на молба за правна помощ. А искам да ви припомня: 2012 година на Сарафово, когато стана атентатът, два часа след атентата кацнаха израелски следователи на летище Бургас, за да разследват. При нас и дума не се чува наш следовател да отиде в Израел да разследва. Нали има разследване на Обединените нации за това убийство — как върви то?

Минчо Спасов: И то забоксува, защото американците и израелците заплашват, че ще спрат финансирането на ООН, а ООН зависи от финансирането от американците.

Велизар Енчев: Излиза, че Израел действа така, че дърпа конците на Съединените американски щати. Невероятно, но факт.

А бях удивен от нещо друго. В петък, когато нашите вече бяха гласували в парламента и когато беше ясно, че Димитър Стоянов ще иска нова ескадрила F-16 втора ръка, Доналд Тръмп наложи нови мита от 10% на Европейския съюз, включително и на България. Наказателна мярка. Не трябваше ли да има изключение за васала България, който само преди броени часове в Народното събрание им даде базата „Безмер“, а на следващия ден Доналд Тръмп благодари на Румен Радев: „Благодаря ти, премиер Радев, за това, че даде базата“? Забележете: писмото е писано до премиера, а не до председателя на парламента, тъй като това е решение на Народното събрание. Сякаш Доналд Тръмп си дава сметка, че гласуването на депутатите е във функция на Румен Радев, а не тяхно. Това не беше ли наистина комично наказване за най-лоялния съюзник в този ден на Съединените американски щати? Получава нови 10%. Не трябваше ли да има изключение за България?

Минчо Спасов: Това е типичен израз на наглост, който се прилага не само към нас, за съжаление, а е станал като привичен маниер на поведение от страна на Съединените щати. Аз искам друг технически детайл да засегна, по който обаче, разбира се, само спекулирам. Защо се забавя идването на американските самолети на „Безмер“? Преди десетина години беше правено едно удължаване на пистата на „Безмер“ в едни блатисти райони. И аз си мисля дали американците не се съмняват, че тежестта на техните цистерни ще бъде понесена от тази нова част на пистата. Защото блатистата местност изисква много сериозно укрепване и не знам дали те не са спрени от някакви такива технически съображения, за да настояват в София да бъдат разположени самолетите първоначално, а сега да забавят кацането им в „Безмер“. Но това са технически въпроси, за които аз само спекулирам и предполагам, че може да имат връзка със случая.

Велизар Енчев: Имаме новина. Нека да помоля нашия режисьор да влезе в агенция „Фокус“. Заглавието е: „Румен Радев спешно обсъди предизвикателствата пред сигурността на работна среща в Министерския съвет“. Има и снимка, чуйте внимателно. Това е заради иранския ултиматум. Средата за сигурност и произтичащите от нея предизвикателства обсъди Радев на работна среща, съобщиха от службата. В нея участваха — ето я снимката — Демерджиев, Димитър Стоянов, министърът на транспорта, шефът на ДАНС, шефът на разузнаването Гечев, шефът на военно разузнаване Велин Венев, заместник-началникът на отбраната. Това, което казах в началото на предаването — те са ме чули вече (шегувам се, разбира се, шегувам се със себе си). Аз ви гарантирам, че в следващите часове в метрото ще плъзнат жандармеристи, защото всички входове на метрото трябва да се охраняват. То не че сега няма, нали, тъй като те са се уплашили. Но забележете — уплашили са се за своята сигурност, тъй като в ултиматума (да го кажа още веднъж) на Иран се визират лицата, които вземат решения в България.

Минчо Спасов: А тези лица не се возят в метрото.

Велизар Енчев: Прав сте. В метрото аз се возя... Аз от метрото не излизам.

Минчо Спасов: Ами то така става. В такива неща цената плащат...

Велизар Енчев: Цената я плащат тези, които нямат отношение към нещата, които са против тези постъпки.

Минчо Спасов: Затова е толкова мъдро изявлението на иранците. Те го насочват не към народа, а към тези, които вземат решенията, защото и те знаят, че 80% от българите не одобряват това.

Велизар Енчев: Адвокат Спасов, те са се уплашили! Те са се уплашили!

Минчо Спасов: Би трябвало. Би трябвало.

Велизар Енчев: А, да. Сутринта бях в „Патриот“ в „Евроком“ и без да знам, че тази нота ще излезе, още тогава казах: след това, което се случи в България, след атентата онзи ден в Германия (момчето ислямист, което го е направило с кола, прегази хора на гей парад и беше убито), предложих моментално на жп станциите и автобусните станции да се разположи жандармерия. Много жалко, че трябва да водим такъв разговор, но това, което виждам, не ме радва, а ме възмущава. Защо не се събраха на това извънредно заседание, когато дойде втората нота? Защото не ги засягаше тях лично, засягаше само България. А сега, като опря до тях: „Хайде да видим сега как ще се опазим.“

Но добре, това е новина — какво да коментираме, всичко е ясно. При всички случаи след малко ще отидем в Patreon да коментираме видеа, които показват наистина това, което вие казвате: кой е един от главните виновници за драмата на Иран и иранския народ. Но не само драмата на Иран. Какво си позволи Доналд Тръмп, откакто е начело на Белия дом? Позволи си да отвлече легитимния президент на Венецуела и го съди по американското законодателство; ликвидира цялото семейство на държавното ръководство на Иран; поиска територията на Гренландия от Европейския съюз и обяви претенции към Канада; и най-страшното, подкрепи изцяло Нетаняху за геноцида, който извърши в Газа. Ето това е равносметката от работата на Доналд Тръмп начело на Белия дом.

И най-тъжното е, че тази компания начело с Румен Радев безпрекословно се прегъва и пречупва пред волята на един човек — воля, пред която не се пречупва колективният Европейски съюз. Обяснете ми този парадокс! Зависимост, страх... Може би се страхува Румен Радев и компания да не им се случи, ако кажат „не“ на Америка, това, което се случва на Роберт Фицо, което се случи на президента на Ислямската република, което се случва във Венецуела? Допускате ли наистина в главата му да вият тези страхове? Пет куршума в тялото на Фицо...

Минчо Спасов: Допускам, защото преди половин година един от големите привърженици — едно младо момче, забравих му името, привърженик на Тръмп — започна да прави антиизраелски изказвания, да ги обвинява в геноцид, и той загина публично, беше застрелян на една среща. Той беше лидер на младежкото движение на MAGA. Името му ми излезе от главата. И там май нещата в разследването отиват към това, че смъртта е настъпила в резултат на взривяване на микрофона, както се взривиха пейджърите... Знаете накъде сочи връзката — Мосад в този случай. Така че всичко допускам. Виждаме, че испанският премиер се противопостави на самолетите и веднага еврейските медии го нападнаха, започнаха да вадят компромати за него. Даже имаше и някакви заплахи за сигурността на него и семейството му. Така че машината мачка здраво.

Велизар Енчев: Всъщност съвсем сериозно да го кажем: нашият елит, както и предишният при правителството на Бойко Борисов, имат физически страх от американците и от израелците — за физическата си безопасност и сигурност.

Минчо Спасов: Самият Тръмп има такъв страх за физическото си оцеляване.

Велизар Енчев: Да. И какво излиза — че май е време да се забрани със закон да се говори за Тодор Живков и за 16-а република на Съветския съюз, защото вече можем да говорим, че ни третират като американски щат. Ама ако ни третираха като американски щат, нямаше с такава лекота да разполагат самолети на летище „Безмер“, които могат да станат цел на иранските ракети. Действително, каква е разликата между 16-а република на Съветския съюз и статута, който имаме сега? Каква е разликата?

Минчо Спасов: Констатациите са общи — както вие мислите, така и 80% от населението е негативно настроено към този акт. Това не е откриване на топлата вода. Въпросът е какво трябва да се направи. Трябва да се четат повече законите, трябва да се чете повече текстът на договора, за да се намерят юридическите врати, през които бихме могли поне да намалим тази зависимост с юридически аргументи — въпреки че американците не се вслушват много в юристи.

Велизар Енчев: Дайте една юридическа врата като юрист, която би могла да бъде — или две дори.

Минчо Спасов: Ето, в нашия Закон за преминаване и пребиваване на чуждестранни войски е казано, че пребиваването и преминаването става при стриктно спазване на принципите и началата на Хартата на Обединените нации, където се казва, че мирът е основен приоритет, а не войната.

Велизар Енчев: Това е добра идея. Радев дали ще я чуе обаче?

Минчо Спасов: Еми да вземе да прочете закона — член втори от закона го казва това.

Велизар Енчев: Е, той има юристи съветници, които могат да му го кажат. А как коментирате... едва ли сте го гледали, да си правите труда, но сутринта в bTV беше Тодор Тагарев — знаем кой е той. Едно изречение от неговото изказване е потрес, цитирам: „Разчитаме на НАТО и на стратегическото сътрудничество с Америка, тъй като България получава много от САЩ от гледна точка на сигурността.“ Той се подиграва с нас или със себе си?

Минчо Спасов: Както ви казах, в договора от 2006 година няма ангажименти на САЩ — има ангажименти само на България. Така че би трябвало да попитате него какво има предвид. Самолетите си ги плащаме, и то на довольно солена цена. Не получаваме неустойки за забавата, не получаваме неустойки за некачествените два самолета... Какво точно сме получили, без да си го платим, аз не знам.

Велизар Енчев: Той изнася данни, че все още нашите военновъздушни сили нямат двойка самолети F-16 от новите, които заедно да летят на дежурство. Все още нямаме два F-16, тоест нямаме подготвени пилоти. Това потвърждава и думите на Димитър Стоянов, че е по-добре да си реновираме МиГ-29, защото F-16 са в далечното бъдеще. И договорите, които сме сключили, и сроковете по тях май ще бъдат нарушени.

Минчо Спасов: Това е единственият добър ход на военния министър в последните дни — да получи резервни части или цели МиГ-29 от Полша. Ходът е важен политически, а не само технологично. Въпросът е, че той изказва по този начин недоволство, че F-16 не идват, идват некачествени или идват след неопределено време в нарушение на договора.

Велизар Енчев: Да, нещата стават много... А сега тук има една последна информация: че ДАНС описва страховите рискове пред България. Днес ДАНС обяви преди обяд, че е разкрила шпиони (без да съобщава на кои държави са), но предупреждава за рискове пред националната сигурност и сигурността на гражданите. Очевидно по тази тема тепърва ще се говори, но щом ДАНС предупреждава — а ДАНС е изцяло под контрола на Румен Радев — не можем да кажем, че това е някаква паника или всяване на паника.

Минчо Спасов: Аз не съм сигурен, че е под контрола на Румен Радев. Вече има нов председател, а старият, който беше негов човек, не беше чак толкова негов човек. Реално повечето кадри в ДАНС са на Пеевски и на Бойко, както и в съдебната система, както и в прокуратурата. Иска се време нещата да се променят изцяло, защото може председателят да е негов, но долните служители, като пренасят информацията към Пеевски и към Бойко, какво от това, че е негов?

Велизар Енчев: Тоест няма спасение от Пеевски и от Борисов?

Минчо Спасов: Има спасение, но трябва време. Нов Висш съдебен съвет нали ще ги избира... Тази работа ще опира чак до зимата, някъде до ноември–декември, а тогава пък са президентските избори. Според мен и до напролет ще стигне тази работа. Дотогава ще чакаме правосъдие по рецептата на „Хотел Берлин“ и на банките. И ще чакаме част от податливите магистрати да не са вече толкова послушни на банките и на „Хотел Берлин“, а да заемат по-неутрална позиция, виждайки, че силите се променят на шахматната дъска. A тези, които вече ги има на снимките и на файловете от „Осемте джуджета“, при тях положението е неспасяемо. Те вече са в клопката на Пеевски — при тях само уволнение и пенсиониране.

Велизар Енчев: Уволнението трудно ще стане, защото съдебната система е много инертна в това отношение. Много трудно ще видим уволнен магистрат дисциплинарно. Така че някакви мерки за по-ранното им пенсиониране са най-реалистичният вариант. Защото има голяма гилдия магистрати, и то висши, които са във флашката на Пепи Еврото със записи, които са зацапани тотално и са под дамоклиевия меч на заплахата техните файлове да излязат в някоя медия всеки момент, ако не слушкат. Както излязоха файловете и снимката на европрокурорката Теодора Георгиева. Само на нея излязоха.

Минчо Спасов: Назидателно беше. Да знаят другите, които имат фотографии с Пепи Еврото, да му мислят как ще отсъждат.

Велизар Енчев: Точно така. Ами аз много се надявам, когато се избират членовете на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота — а защо не и от инспектората... В инспектората Бойко Борисов и Пеевски направиха една промяна в закона, че само магистрати могат да бъдат инспектори, с което изключиха гражданското общество от този контрол. Тоест адвокат не може да бъде там, не може професор по право, не може юридически консулт — само магистрати. Тоест само „наши хора“ ще ни проверяват. Трябва да се промени тази часть от закона. Там няма нужда от Велико народно събрание.

Read 11 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2026 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */