Анализ на последния „отчаян вопъл“ на българите срещу статуквото, залеза на БСП и чудовищната отговорност, която ляга върху плещите на президента3

Интервюто с професор Иво Христов очертава няколко ключови акцента относно победата на Румен Радев и състоянието на българския политически модел:

• Краят на една ера и „политическо земетресение“: Професор Христов определя изборния резултат като „земетресение“ или „взрив на Везувий“, който бележи края на цяла ера в съвременната българска история1. Според него това е последният отчаян вопъл на българите, които чрез лицето на генерал Радев са изразили своята огромна ненавист към статуквото, определено от него като „физически нетърпимо“ поради своята наглост и арогантност2.
• Залезът на БСП: Христов описва състоянието на БСП като „тъжно сбогуване“, тъй като според него тя е била единствената истинска политическа организация с идеология и конкретни интереси3. Той критикува досегашното ръководство за прехвърлянето на отговорността и твърди, че партията е била монтирана след 1989 г., за да обслужва висши функционери, докато те „сръчно крадяха страната“4.
• Дефектите на политическия модел: Анализаторът твърди, че в България няма реални предпоставки за политика, тъй като липсват обособени социални групи със собствен икономически гръбнак5. Вместо това съществува „срединоморско-мафиотска структура“, която създава „мъпед шоу“ от псевдополитически организации и кланове, родени от начина, по който е протекла приватизацията56.
• Личността и отговорността на Радев: Върху Радев ляга „чудовищна отговорност“, която може да „скърши гръбнак“26. Христов подчертава военните качества на президента – прагматизъм и способност за обективна оценка на силите без „фантазми“78. Надеждата е, че той ще осигури поне „меко кацане“ на държавата и ще води политика, базирана на националния егоизъм и интерес, а не на политическа зависимост89.
• Отношението към ЕС и НАТО: Професорът отхвърля като „примитивизъм“ страховете на някои европейски среди, че Радев ще разбие Европейския съюз7. Той е категоричен, че рискове от излизане на България от ЕС и НАТО не съществуват, тъй като страната не може дори да се самоизхранва1011. Въпреки това той защитава правото на основателно критично отношение към настоящата форма на функциониране на тези организации, като отбелязва, че НАТО без САЩ би бил „хартиен тигър
  
  
  • Водеща: Професор Иво Христов е в студиото. Здравейте.
  • Проф. Иво Христов: Здравейте.
  • Водеща: Този път ще започнем с вътрешни теми. Да кажем на нашите зрители, които са свикнали да ви виждат като международен анализатор, че вие сте и социолог, освен юрист. Няма да говорим за право в момента, а за морал. Ще ви помоля да анализирате резултата от изборите. Сега, с една първоначална вметка – помня, че бяхте, макар и от гражданската квота, депутат от БСП. Как гледате на това, че тази партия изчезна от парламента?
  • Проф. Иво Христов: Тъжно, защото БСП беше единствената истинска политическа организация в България. Тоест, отговаряше на всички изисквания да бъде политическа партия, която представлява конкретни интереси, има идеология, има свои — не искам да използвам тая омерзителна дума „електорат“ — поддръжници, хора, които морално, идейно, ако щете биографично, болеят за тая идея. Така че това е едно тъжно сбогуване. И знаете ли, видях няколко изявления и постове на старото ръководство на БСП, които прехвърлят цялата отговорност на Зарков, който от един месец е лидер.
  • Водеща: Тоест те смятат, че не тяхното поведение и участието в правителството е довело до отлив на електорат, а Зарков. Приемате ли тази теза?
  • Проф. Иво Христов: Наглостта няма граници. В този случай, който вие ми казахте, даже има конкретни имена. Но нека да копнем по-дълбоко. Залезът на БСП не започна от вчера, а въпросните люде, както и ръководствата преди това, само ускориха процеса. Това е за ролята на личността в историята. Проблемът е в това, че БСП беше монтирана след „аварията“ на 10 ноември 1989 година, за да изпълнява ролята на „станция на кривите дърва“ — да води за носа милион, милион и половина тогава все още витални хора към „тучните пасища“ на така наречената лява идея, докато функционерите на бившия комунистически режим през това време сръчно крадяха същата тая страна и създаваха клонинги, които катастрофираха на последните избори.
  • Водеща: А защо Радев победи с толкова много и изненада социолозите, а и мнозина от нас?
  • Проф. Иво Христов: Това, което се случи, е земетресение. Ние още не можем да разберем какво се е случило. Още излизаме от отломките на земетресението или на взрива на Везувий, така да се каже. Приключи една цяла ера в съвременната българска история. Не казвам, че следващата ще бъде по-светла, но със сигурност от тази поне аз лично си въздъхвам с удовлетворение и с чувство на омерзение към това, през което минахме. От друга страна, то е и закономерно. Една цяла политическа амалгама, която прикриваше социално-структурните дефекти на нещо, известно като „български преход“, поне на тоя етап смени персонала. Дали са се сменили структурните сили — предстои да видим.
  • Водеща: Имате ли обяснение защо социолозите, макар да даваха преднина на Радев, тя не беше толкова значителна? Отказвам да вярвам, че някой в последния ден се е сдобил с 600-700 хиляди гласа.
  • Проф. Иво Христов: Аз лично познавам двама социолози, чиито имена няма да казвам, които бяха близо до резултатите, но даже и те не успяха да очертаят разгрома на терена. Тук има два фактора. Първо — огромната ненавист на огромни количества хора в България към статуквото. То беше физически нетърпимо вече със своята наглост, арогантност и простащина. Това са външни, епидермални белези на факта, че съсипаха страната ни, откраднаха ни живота. Тази ненавист дойде от това, че те си позволиха — именно защото бяха абсолютно разпасани и с разрешение отвън — да експлоатират една територия и нещастния народ, докаран до нивото на папуаси в периферна територия със затихващи функции. Това е последният отчаян вопъл на българите, че не искат да живеят по тоя начин. Те намериха своята персонификация в лицето на генерал Радев, върху който веднага ще кажа, че ляга огромна, чудовищна отговорност, която дори на най-големия си приятел не бих пожелал, защото тя може да скърши един гръбнак.
  • Водеща: Коя е отговорността и смятате ли, че той ще устои на изкушенията? Не е достатъчно един модел да бъде разрушен — трябва той да не бъде заменен с друг или оглавяван от други. Как да сме сигурни, че подмяната на върха няма да се случи?
  • Проф. Иво Христов: Няма сигурност, защото социално-структурната матрица на българското общество, такова каквото е създадено след 10 ноември 1989 година, непрекъснато ражда такъв тип модел. Тази инфраструктура беше създадена в резултат на българската приватизация, която беше политико-олигархично дирижирана. Тези социални кланове и клики от своя страна вече създават едни или други политически менажери, които се представят на лековерната публика като политически партии или движения. Всичко това е един долнопробен театър. България няма реални предпоставки за политика въобще, защото политиката е сфера, базирана на наличието на различни социални групи със собствен икономически гръбнак. Нищо от това не съществува тук. Имате типична срединоморско-мафиотска структура, която създава едно „мъпед шоу“ от псевдополитически организации. Затова лявото, дясното и проектите на партии са пълна аалбалистика, на която не си заслужава да се губи времето. Имате едно пауперизирано население, разделено на „горе“ и „долу“. Половината българско население умря или избяга. Ние сме 5 милиона и половина със свиваща се енергия, вкарани в международно разделение на труда, което не предвижда върхови позиции за България. Когато се събере външният фактор с вътрешното унищожение, получавате това на терена. Генерал Радев спечели изборите и върху него ляга гигантска отговорност. Не е по силите на един човек да обърне земното притегляне, но се надявам поне да ни осигури „меко кацане“.
  • Водеща: Доколко е сериозен скептицизмът на някои европейци? Медиите го наричат „проруският бивш президент“. Моя приятелка в Париж казва, че там се страхуват, че Радев ще разбие Европейския съюз. Как гледате на тези страхове?
  • Проф. Иво Христов: Ще им пратя една кърпичка на французите да си избършат сълзите. Цялата тая свинщина идва от България — тя услужливо захранва отработени канали, които после се представят тук като вопли на „прогресивната европейска общественост“ срещу „агента на Путин“. Примитивизмът на тия люде не заслужава коментар. Генерал Радев има две важни качества — той е военен. Военните не се занимават с фантазми. Те се учат още от първи курс на диспозиция на собствените сили и диспозиция на противника. Обективна информация: къде сме, колко можем. В тоя смисъл той ще се опита да води прагматична политика, защото досегашната външна политика на криминално или политически зависимите гарнитури беше унизителна. Ние знаем, че сме бедни и сме „последна дупка на кавала“, но начинът, по който политическите кукли го правеха, допълнително смачкваше самочувствието ни. Както казваше Захари Стоянов: най-сетне ние сме народ и имаме национален егоизъм. Искаме да сме сред първите народи, но не като оближем нечии задници, а като изправим гръбнаците и покажем, че имаме собствено мнение.
  • Водеща: Казвате, че рискове за излизане от Еврозоната, НАТО и Евросъюза не съществуват? Питах и Румен Радев, той отговори отрицателно. Но как изглежда отстрани?
  • Проф. Иво Христов: Излизането на малка България от тези структури да не би да доведе до тяхното рухване? Представете си колко „здрави“ са те тогава. Българите са разумни и сред тях не попада авантюризмът. Те знаят, че в световните турбуленции такъв тип авантюри са неприемливи. С жалката ни икономика, никаквата войска и разрушената национална сигурност — ние дори не можем да се самоизхраним. Всякакви крясъци за излизане от организациите са другото име на политическото вредителство. Тук обаче се подменя тезата: когато имаме основателно критично отношение към настоящата форма на ЕС, на политическите гарнитури и на НАТО, веднага ни лепят етикета „путински агенти“. Не, ние искаме да сме в Европа, но не в тази Европа. Искаме да сме в НАТО, но не в това НАТО.
  • Водеща: А не ви ли харесва сегашното НАТО, което се опъна и на Тръмп?
  • Проф. Иво Христов: Правилно се опънаха, защото НАТО не е създадено да изпълнява полицейски функции по света. В договора за създаването му са записани ясни регионални функции. НАТО не е пожарна команда, която по свирка на господаря трябва да тича като стражево куче по всички ъгли на света. И трето, което трябва да си кажем честно: НАТО без Америка е нищо. Той е „хартиен тигър“. Ние сме изправени пред разцепване между този, който е създал НАТО — САЩ — и останалите. Ако Америка реши да преоцени участието си или да превърне организацията в маргинална, тогава възниква въпросът какво прави Европа, при положение че не разполага с реален военен, разузнавателен и стратегически ресурс. Ще прави ли собствени ядрени сили? Ще се конфронтира ли със САЩ? Засега виждам само как чакат Тръмп да падне от власт, за да се възстанови „евроатлантическото единство“ — поредното клише.
  • Водеща: Благодаря за този анализ. Благодаря и на вас, че отново избрахте „Лице в лице“. От мен спокойна вечер и до утре.