Проект, сравняван по мащаби и неотложност с Проекта "Манхатън", с който направиха атомна бомба

Мисията Genesis: Как Америка използва ИИ за следващия голям научен скок

Въведение: Нова ера на открития

От основаването си Америка винаги е разчитала на научните открития и технологичните иновации като двигател на своя прогрес. Днес страната се намира в нова надпревара за глобално технологично господство в областта на изкуствения интелект (ИИ) – решаваща граница на научните открития. В отговор на това предизвикателство е създадена „Мисията Genesis“ – инициатива, която представлява „исторически национални усилия, сравними по неотложност и амбиция с проекта „Манхатън““. Това монументално усилие е възможно именно сега, тъй като надгражда върху десетилетия иновации в полупроводниците и високопроизводителните изчисления и се стреми да впрегне силата на настоящата революция в компютърните технологии.

Основната цел на мисията е да спечели глобалната надпревара в областта на ИИ и да ускори научния прогрес за решаване на най-трудните проблеми на нашия век. Този документ ще обясни защо е създадена мисията, какво цели да постигне и кой ще участва в нейното осъществяване.

Нека разгледаме причините и неотложността, които стоят зад създаването на тази монументална инициатива.

1. 1. Защо: Спешна нужда от национално усилие

Контекстът, в който възниква „Мисията Genesis“, е „надпревара за глобално технологично господство“ в развитието на изкуствения интелект. Предизвикателствата, пред които е изправена нацията, са толкова значими, че изискват „исторически национални усилия“ за тяхното преодоляване.

„Мисията Genesis“ е създадена, за да постигне няколко стратегически цели от критично значение за бъдещето на страната:

1. 1. Ускоряване на научните откритияИзкуственият интелект има потенциала да автоматизира изследователски процеси, да тества нови хипотези и да анализира огромни масиви от данни. Това ще помогне за решаването на най-сложните проблеми на нашето време – от разработването на нови материали до откриването на нови лекарства.
2. 2. Засилване на националната сигурностВ съвременния свят технологичното лидерство е неразривно свързано с националната сигурност. Като оглави развитието на ИИ, Америка цели да гарантира своята сигурност и стратегическо предимство на световната сцена.
3. 3. Осигуряване на енергийно господствоИновациите в областта на ИИ могат да доведат до пробиви в енергийния сектор, включително в областта на ядрения синтез и деленето. Мисията има за цел да използва ИИ за постигане на енергийна независимост и лидерство.
4. 4. Повишаване на икономическия просперитетЧрез ускоряване на иновациите мисията ще повиши производителността на работната сила и ще умножи възвръщаемостта на инвестициите на данъкоплатците в научноизследователска и развойна дейност, като по този начин ще допринесе за икономическия растеж.

Реализирането на тези стратегически цели – от научни открития до икономически просперитет – зависи от създаването на безпрецедентна технологична инфраструктура, която е сърцето на мисията.

2. 2. Какво: Двигателят на откритията

„Мисията Genesis“ е координирано национално усилие за откриване на нова ера на иновации и открития, ускорени от изкуствен интелект.

2.1. Основната идея: Платформа за наука, задвижвана от ИИ

В основата на мисията стои изграждането на интегрирана платформа за ИИ. Тази платформа ще използва „федералните научни набори от данни“, описвани като „най-голямата колекция от такива набори от данни в света“, събирана в продължение на десетилетия.

Целта е тази платформа да се използва за „обучение на модели за научни основи и създаване на агенти с изкуствен интелект“, които могат да тестват хипотези, да автоматизират изследователски работни процеси и да ускоряват научните пробиви.

2.2. Компоненти на „Американската платформа за наука и сигурност“

Основната инфраструктура на мисията е „Американската платформа за наука и сигурност“. Нейните ключови компоненти са представени в таблицата по-долу:

2.3. Предизвикателствата, които трябва да бъдат решени

Мисията ще се фокусира върху решаването на поне 20 „научно-технологични предизвикателства от национално значение“. Приоритетните области включват:

• • Усъвършенствано производство
• • Биотехнологии
• • Критични материали
• • Енергия от ядрено делене и термоядрен синтез
• • Квантова информационна наука
• • Полупроводници и микроелектроника

Тази сложна технологична платформа може да бъде изградена и използвана ефективно само чрез безпрецедентно национално сътрудничество, обединяващо най-добрите умове и ресурси на нацията.

3. 3. Кой: Общонационално сътрудничество

Успехът на „Мисията Genesis“ зависи от обединяването на ресурсите на нацията в едно мащабно сътрудничество. Ключовите участници са:

• • Правителствено ръководство:Министерството на енергетиката (DOE) е водещата агенция, отговорна за изпълнението на мисията. Помощникът на президента по наука и технологии (APST) осигурява общото ръководство и координацията между различните правителствени агенции чрез Националния съвет за наука и технологии (NSTC).
• • Научната общност:Усилието ще разчита на „брилянтни американски учени“, националните лаборатории на DOE и „световноизвестни университети“, които ще предоставят своя експертен опит и изследователска инфраструктура.
• • Частният сектор:„Пионерски американски бизнеси“ и външни партньори ще бъдат ангажирани чрез „споразумения за съвместни научноизследователски и развойни дейности“, за да се гарантира, че най-напредналите технологии и експертиза в областта на ИИ са част от мисията.
• • Бъдещите новатори:Мисията ще създаде програми за стипендии, стажове и чиракуване, за да обучи следващото поколение учени в областта на ИИ. Това ще гарантира устойчиво развитие на таланти и иновации в дългосрочен план.

Тези обединени усилия формират основата за бъдещето, което мисията цели да изгради.

4. 4. Заключение: Зората на нова ера

„Мисията Genesis“ не е просто амбициозен отговор, а национален императив в критичен момент от историята. Тя е необходима, защото Америка е в глобална надпревара за технологично господство. Тя ще постигне целите си, като изгради интегрирана ИИ платформа, която използва най-големите научни набори от данни в света. И ще успее, защото обединява правителството, научната общност и частния сектор в общонационално сътрудничество.

Крайната цел е ясна: „да се затвърди технологичното господство и глобалното стратегическо лидерство на Америка“. С тази мисия нацията се стреми да отключи бъдеще на безпрецедентни научни и технологични постижения, които ще определят технологичния пейзаж на XXI век.

Мисията "Генезис" /както на латински се нарича първата глава на Библията
е публикувана на сайта на Белия дом в края на ноември 2025 г.

РАЗШИРЕН ДОКЛАД ЗА ТЕЗИ, КОИТО НАИСТИНА СЕ ИНТЕРЕСУВАТ

Доклад за Мисия „Genesis“

Резюме

Мисия „Genesis“ е историческа национална инициатива на Съединените щати, стартирана с Изпълнителна заповед на 24 ноември 2025 г. Основната ѝ цел е да удвои производителността и въздействието на американската наука и инженерство в рамките на едно десетилетие чрез трансформиращата сила на изкуствения интелект (ИИ). Ръководена от Министерството на енергетиката на САЩ (DOE), мисията е позиционирана като съвременен еквивалент на проекта „Манхатън“ и програмата „Аполо“, отразявайки нейната неотложност и амбиция в контекста на засилващата се глобална технологична конкуренция, особено с Китай.

Централният елемент на инициативата е създаването на „Американска платформа за наука и сигурност“ (American Science and Security Platform – ASSP) – интегрирана, унифицирана инфраструктура, която свързва 17-те национални лаборатории на DOE, най-мощните суперкомпютри в света и най-голямата в света колекция от федерални научни данни. Платформата е проектирана да обучава специализирани научни базови модели и да използва ИИ агенти за автоматизиране на изследователски процеси, тестване на хипотези и ускоряване на научни пробиви.

Мисията се фокусира върху три национални императива: осигуряване на американско енергийно господство, напредък в откривателската наука и укрепване на националната сигурност. За постигането на тези цели се разчита на модел на публично-частно партньорство, включващ споразумения за сътрудничество с 24 водещи технологични компании, сред които AWS, Google, NVIDIA, OpenAI и Anthropic, за бързо внедряване на изчислителна инфраструктура и експертиза.

Произход и Стратегически Контекст

Мисия „Genesis“ е официално стартирана с подписването на Изпълнителна заповед от президента Доналд Тръмп на 24 ноември 2025 г. Инициативата е представена като отговор на ключови национални предизвикателства и е сравнявана по мащаб и значение с най-амбициозните научни мобилизации в американската история.

• Исторически паралели: Администрацията и ключови фигури като д-р Дарио Гил, директор на мисията, често я описват като „ИИ проект Манхатън“ и я сравняват с програмата „Аполо“. Тези сравнения подчертават възприемането на мисията като критично национално усилие с трансформативен потенциал за технологичното лидерство и националната сигурност на САЩ.
• Геополитически двигатели: Основен катализатор за мисията е засилващата се технологична и икономическа конкуренция с Китайската народна република. Данните сочат, Fе Китай е достигнал или надминал САЩ по ключови научни показатели, включително патентни заявки и научни публикации, и доминира в критични области като химията на батериите и веригите за доставка на ядрена енергия. Мисията има за цел да осигури дългосрочно американско господство в критични технологии и да спечели „глобалната надпревара в областта на ИИ“.
• Вътрешни предизвикателства: Инициативата е отговор и на възприеманата стагнация в производителността на американските научни изследвания. Целта е да се ревитализира националната научна екосистема, като се премине от фрагментирани, водени от любопитство изследвания към централизиран, подсилен от ИИ „двигател за открития“.
• Икономически контекст: Мисията е стартирана в момент, когато разходите за ИИ са значителен двигател на растежа на БВП. Някои анализатори разглеждат инициативата като стратегическа държавна инвестиция за поддържане на устойчивостта на сектора на ИИ и за насочване на иновациите към „физическата икономика“ – материалознание, ядрена енергетика и биотехнологии.

Цели и Приоритети

Основната цел на мисия „Genesis“ е да „удвои производителността и въздействието на американската наука и инженерство в рамките на едно десетилетие“. Тази амбициозна цел е структурирана около три стратегически стълба, които отразяват по-широките геополитически и икономически цели на администрацията.

Трите стълба на мисията

1. Осигуряване на американско енергийно господство: Ускоряване на развитието на модерни ядрени технологии, термоядрен синтез и модернизация на електрическата мрежа чрез ИИ, за да се осигури достъпна, надеждна и сигурна енергия. Целта е също така да се намали зависимостта от чужди вериги за доставки на критични минерали.
2. Напредък в откривателската наука: Изграждане на квантова екосистема и постигане на пробиви в приоритетни области като модерни производства, биотехнологии, критични материали, квантова информационна наука и полупроводници/микроелектроника.
3. Гарантиране на националната сигурност: Разработване на модерни ИИ технологии за мисии в областта на националната сигурност, внедряване на системи за гарантиране на безопасността и надеждността на ядрения арсенал на САЩ и ускоряване на разработването на материали за отбраната.

За да се насочат усилията на мисията, Изпълнителната заповед възлага на DOE да идентифицира и представи в рамките на 60 дни списък с поне 20 национални научно-технологични предизвикателства, които да служат като първоначална пътна карта.

Организационна Структура и Ръководство

Мисия „Genesis“ е централизирана под ръководството на Министерството на енергетиката (DOE), което разширява традиционния му обхват отвъд ядрената сигурност и фундаменталната физика и го позиционира като основен пазител на най-ценните научни данни и изчислителни ресурси на нацията.

• Водеща агенция: Министерството на енергетиката на САЩ (DOE) отговаря за цялостното изпълнение на мисията.
• Ключови ръководители:
  • Крис Райт (Chris Wright): Министър на енергетиката на САЩ, отговорен за оперативното изпълнение.
  • Д-р Дарио Гил (Dr. Darío Gil): Заместник-министър по науката, определен за директор на мисия „Genesis“.
  • Майкъл Крациос (Michael Kratsios): Помощник на президента по наука и технологии (APST), осигуряващ общо ръководство и междуведомствена координация.
• Роля на националните лаборатории: 17-те национални лаборатории на DOE са основните изпълнителни звена на мисията. Те предоставят експертния си потенциал от около 40 000 учени, инженери и технически персонал, както и съществуващата си инфраструктура и огромни масиви от данни.

Американската Платформа за Наука и Сигурност (ASSP)

Централният елемент на мисията е създаването на Американската платформа за наука и сигурност (ASSP) – национална инфраструктура, описана като „най-сложният и мощен научен инструмент, създаван някога“. Тя е проектирана да интегрира изчислителни ресурси, ИИ модели и данни в единна, сигурна екосистема.

Основни компоненти:

• Високопроизводителни изчислителни ресурси: Включва суперкомпютрите на националните лаборатории и сигурни облачни среди за ИИ, способни да поддържат мащабно обучение на модели, симулации и изводи.
• Рамки за ИИ моделиране и агенти: Предоставя ИИ агенти за изследване на проектни пространства, автоматизиране на експерименти и оптимизиране на работни потоци.
• Специализирани базови модели: Разработване и обучение на базови ИИ модели, специализирани в конкретни научни области (физика, химия, биология).
• Сигурен достъп до данни: Осигурява достъп до федерални, частни и отворени научни набори от данни, като същевременно се спазват строги стандарти за класификация, поверителност и киберсигурност.
• Инструменти за автономни експерименти: Включва роботизирани лаборатории и съоръжения за производство, които могат да извършват експерименти, ръководени от ИИ.

Платформата е проектирана да бъде „архитектурно-агностична“, което позволява използването както на правителствени суперкомпютри, така и на специализиран хардуер и облачни услуги от частни партньори, като по този начин се избягва зависимостта от един доставчик.

Набори от данни

Мисията ще използва огромни колекции от данни, натрупани в продължение на десетилетия в националните лаборатории. Общият обем се оценява на приблизително 3,6 ексабайта (около 0,91 квинтилиона токена).

График за Изпълнение и Финансиране

Изпълнителната заповед очертава агресивен график за изпълнение с ясни срокове, които имат за цел да демонстрират бърз напредък.

Ключови етапи (считано от 24 ноември 2025 г.):

• До 60 дни: DOE трябва да идентифицира поне 20 национални научно-технологични предизвикателства.
• До 90 дни: Да се идентифицират всички налични федерални и индустриални изчислителни ресурси.
• До 120 дни: Да се определят първоначалните набори от данни и модели и да се разработи план за тяхното интегриране.
• До 240 дни: Да се направи преглед на капацитета за роботизирани лаборатории и експерименти, ръководени от ИИ.
• До 270 дни: Да се демонстрира първоначална оперативна способност на платформата за поне едно национално предизвикателство (до края на август 2026 г.).
• До 1 година: Да се представи първият годишен доклад до президента.

Финансиране

Изпълнителната заповед не предвижда ново финансиране за мисията. Инициативата разчита на преразпределение на съществуващи ресурси, оптимизация на текущи програми и бъдещи бюджетни средства. През декември 2025 г. DOE обяви първоначално финансиране от 320 милиона долара за проекти в областта на ИИ за науката, включително 30 милиона долара за Консорциума за трансформационни ИИ модели (ModCon) в Националната лаборатория в Аргон, като част от средствата идват от приет по-рано закон.

Публично-Частни Партньорства

Мисия „Genesis“ възприема „общонационален подход“, който силно разчита на сътрудничеството с частния сектор за осигуряване на гъвкавост, скорост и достъп до авангардни технологии. Към 18 декември 2025 г. DOE е подписала меморандуми за разбирателство (MOU) с 24 организации.

Категории партньори и примери:

• Хиперскейлъри: Amazon Web Services (AWS), Google, Microsoft, Oracle (осигуряват сигурна облачна инфраструктура и планират инвестиции за десетки милиарди долари).
• Производители на чипове: NVIDIA, AMD, Intel, Groq (доставят специализирани графични процесори (GPU) и ИИ ускорители).
• Лаборатории за ИИ: OpenAI, Anthropic, xAI, Palantir (предоставят достъп до водещи ИИ модели и експертиза).
• Инфраструктурни доставчици: Armada (осигурява бързо разгръщащи се модулни центрове за данни за нуждите на лабораториите).

Конкретни примери за сътрудничество:

• Национална лаборатория в Айдахо (INL) и AWS: Разработват задвижвана от ИИ платформа за проектиране и анализ на ядрени реактори, която използва дигитални двойници и ИИ агенти, за да съкрати циклите на проектиране от години на месеци.
• Anthropic и DOE: Осигуряват достъп до модела Claude за изследователи във всички 17 лаборатории, за да се разработят специализирани инструменти за проектиране на експерименти.

Последици и Рискове

Мисия „Genesis“ има потенциала да предизвика фундаментална промяна в начина, по който се провеждат научни изследвания, но също така е съпътствана от значителни предизвикателства и рискове.

Потенциални последици

• Научни и технологични: Драстично ускоряване на научните открития, съкращаване на изследователските цикли и постигане на пробиви в енергетиката, медицината, материалознанието и националната сигурност.
• Икономически: Създаване на огромно търсене на ИИ изчислителни мощности, енергия и инфраструктура за центрове за данни. Повдига важни въпроси относно управлението на данните, интелектуалната собственост и експортния контрол.

Предизвикателства и рискове

• Недостиг на таланти: Федералното правителство изпитва трудности да привлича и задържа специализирани технически кадри поради по-ниското заплащане в сравнение с частния сектор.
• Управление на данни: Интегрирането на разнородни набори от данни от различни лаборатории и партньори представлява сериозно техническо, правно и организационно предизвикателство.
• Финансова несигурност: Зависимостта от съществуващи бюджети и бъдещи асигнации създава несигурност относно дългосрочната устойчивост на мисията.
• Бюрократична инерция: Преодоляването на институционалната съпротива в разпределена изследователска екосистема, която традиционно цени индивидуалната свобода и изследванията, водени от любопитство.
• Сигурност срещу откритост: Намирането на баланс между необходимостта от защита на чувствителни и класифицирани данни и изискването за открито сътрудничество с академичните среди и индустрията е критично предизвикателство.
• Инфраструктурни ограничения: Огромните изисквания за електроенергия и вода за мащабни ИИ изчисления представляват значително натоварване за националната електрическа мрежа и природните ресурси.