Интервю с Антон Кутев в подкаста "България и светът"
Водещ: Валентин Кардамски
Валентин Кардамски: Дами и господа, здравейте. [00:01:18] "България възстана", пишат на първа страница вестниците, казват в централните емисии новини и пишат по сайтовете. Възстана според мен срещу погнусата, срещу натрупаната погнуса от корупцията, от факта, че в България властта няма мярка. Тя я няма отдавна.
Същевременно обаче на самите протести ние чуваме "Оставка", при положение че правителството вече я подаде. "Кой не скача е дебел" – което много звучи като в началото на промените "Кой не скача е червен", или пък на един друг такъв призив, който се [00:02:07] случи в Киев есента на 2013 година: "Кой не скача е москал". А пък малко по-късно всъщност вече се реализира Майданът.
Приликите между днешните въстания и Майдана в Украйна не са една или две. Резултатът обаче от случилото се в България е падането на властта. Някои от партиите, твърдят социолозите, няма да минат 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание след по-малко от четири месеца. Най-вероятно изборите ще бъдат в началото на април, пишат днеска повечето от сайтовете, тъй като президентът Радев [00:03:00] вече заяви, че ще връчи мандата в началото на следващата година, първите дни на януари месец.
Отчетливо на този фон стана ясно, че ръководството на изпълнителното бюро, или по-скоро цялото изпълнително бюро на Българската социалистическа партия – прекръстена неслучайно и находчиво от много зевзеци "бившата социалистическа партия" – хвърли оставка без председателя ѝ Атанас Зафиров.
Всички тези въпроси, които се трупат около ситуацията, ще търсим отговор от моя гост в момента. Приятно ми е да кажа здравейте на Антон Кутев. [00:03:44] Ще започна отзад напред – бивш съветник на президента Румен Радев, на служебните правителства, на министър-председателите, в БСП дългогодишен член. Мисля, че още продължавате?
Антон Кутев: Да, още съм.
Валентин Кардамски: И член на Националния съвет дълги години.
Антон Кутев: Да, докато не излязох от него в предишния мандат.
Валентин Кардамски: Може би защото предварително идеята на Националния съвет излезе от вас? [смях]
Антон Кутев: Не, тогава още не беше излязла идеята, но беше в знак на протест на това, което правеше тогава Корнелия Нинова и общо взето отрицателния подбор, който въвеждаше кадрово в партията. [00:04:20]
Валентин Кардамски: Господин Кутев, да започнем с протестите. Имам чувството, че наблюдавам някаква форма на цикличност в България. На всеки може би 12 години има масови протести. Такава цикличност дори в икономиката се наблюдава. Тя е свързана с възходи, падения. Няма да влизам във вълновата теория на Кондратиев, но може да се замислим за вълнова теория на протестите. Има основание в това. Навреме ли се случиха, основателни ли са и насочени ли са коректно към някакви нови алтернативни искания, или са стихийни?
Антон Кутев: Ми според мен са до голяма степен [00:05:04] стихийни бяха. Сега вече последният протест от вчера вече не беше стихиен. Той беше насочен чисто политически и той затова беше много по-малък.
Вижте, това че ще са вълнови е логично. Протестите, самата демокрация всъщност – тя не е измислена реално за да даде власт на народа според мен. Тя е измислена за да поддържа в някакво състояние на сегашния етап на обществата напреженията между елитите и масите, грубо казано. Тоест винаги има това напрежение между богатите и бедните, между политиците, [00:05:37] които управляват, и хората, които изпълняват и така нататък.
Това напрежение трябва по някакъв начин да бъде контролирано, защото в противен случай избухват революции, кръвопролития и така нататък. И демокрацията всъщност е най-съвременният начин на този контрол. Демокрацията дава възможност на елитите да бъдат коригирани от масите – тоест когато на хората им писне ужасно много, да имат някакъв механизъм, по който им каже: "Сега спирате тука, вие си тръгвате, идват едни други" – нали пък после пак ще дойдете, нали, защото [00:06:03] обикновено така става, нали, в някаква конфигурация.
Но когато този механизъм не работи – тоест когато ние нямаме... изборната ни система е дълбоко демонтирана или неработеща и с дефекти и така нататък. Когато всъщност хората усещат, че през избори не могат да накажат политиците, които не им харесват, а и когато те виждат, че както и да гласуват, едни и същи са на власт и че няма никакво значение всъщност какво искаме и какво не искаме. Когато един човек, който има 2% рейтинг – а сега му казват, че е пет, ама той пак [00:06:33] е два всъщност, защото му надуват рейтинга – тоест дълбоко недолюбван от хората човек, при който обаче 92% са срещу него, и той ти каза: "Аз управлявам държавата и никакви избори не могат да променят ситуацията, че той управлява държавата." Съдим, гледаме го и той всяка вечер ни дава акъл от екрана и казва как ей сега ще прави каквото си иска. Ние просто сме някакви мишки там, които ще изпълняваме.
Е, това всичко води до протестите, защото демокрацията не работи. И тогава демокрацията – в смисъл демокрацията във вид на парламентарната демокрация, във [00:07:01] вид на изборната демокрация, във вид на оня подреден начин, по който европейската демокрация обикновено работи, въпреки че тя има подобни дефекти понякога – но тогава и в България, и в Европа идват протестите. Ако не сработят протестите, ще дойдат революциите.
Тоест накрая тези натрупани напрежения между масата, между гражданите и елитите – независимо дали са бизнес елити, защото те са свързани обикновено, включително тези елити на профсъюзите и те са вътре – но тези елити, ако не реагират по някакъв начин и ако не гарантират на хората възможност [00:07:33] да си изкажат своето и по някакъв начин да ги въвлекат в отговорността и в управлението, накрая се получават конфликти и проблеми, и не дай си боже се стига до кръв.
Валентин Кардамски: Казахте, че някой, който е с 2%, има претенция едва ли не че е над седем и тъй нататък, пък му дават повече. Същевременно казва от телевизионния екран какво ще направи с държавата, все едно е негова. Нямаме като че ли на този етап от тези, които са на политическия хоризонт алтернатива. Правилно ли е съждението ми?
Антон Кутев: Да. Сега, в смисъл цялата тази партийна [00:08:10] система – защото казвам "политическата система", то е друг термин – но партийната система, тоест наличните партии, които в момента участват в разиграването, са абсолютно компрометирани. Те вече нямат доверие. Те не могат да го проймат.
Валентин Кардамски: Департизация.
Антон Кутев: Да, да. Не, то не е точно департизация, въпреки че това също има логика. Тоест тези субекти ще се сменят. Сега въпросът вече е дали ще се сменят с други партийни субекти, или с други субекти наподобяващи партии, защото те ще са проекти или някакви ей такива неща. Тоест накрая [00:08:38] резултатът ще бъде, че промяна ще има и тя ще бъде в по отношение на сваляне на всичко това, което имаме в момента на терена, идване на някакви нови субекти, като част от тях вероятно ще бъдат партийно конструирани, друга част ще бъдат просто проекти.
Тоест няма да има цялата структура на партията. В днешно време е много лесно да се направи – много по-лесно, отколкото преди 10-15 години – е много лесно да се направи някакъв проект, който да избухне. И обикновено той не издържа дълго. Той избухва за една, две-три години. След три години, [00:09:06] както стана с ПП, избухна по някакъв... Важно е да се анализира защо точно избухна, защото те не избухнаха заради собствените си качества – по други причини. Но така или иначе избухна.
Валентин Кардамски: Избухнаха заради юмрука на Радев, но не може да се отрече, че предварително бе инженерирано като замисъл появата на такъв проект.
Антон Кутев: Това между другото е много важно да се анализира и аз вече от доста време се занимавам с опити да анализирам това – по каква е ролята... Сега в България това е клише "задкулисните кръгове", но всякакви тинк танкове, които [00:09:35] всъщност правят точно ей това инжектиране на определени проекти с енергия, очевидно е голяма.
Тоест големият проблем на съвременната политика, особено в България, е че видимите фигури, че официалните политици всъщност се оказват, че нямат чак толкова голямо значение. И че някакви други кръгове, които манипулират по друг начин обществените нагласи, всъщност са по-важни от тях. И затова изниква подозрението през цялото време: "Ама той тоя кой го вдигна сега?"
Нали редовно са ми задавали въпроса: "Ама кой стои зад [00:10:04] Пеевски?" А да де, ама то проблемът е, че когато си Пеевски, те дълго време стоят зад тебе – дали стои Доган, дали стои някой друг там, е така. Обаче то този човек става все по-силен, все по-силен, все по-силен, израства толкова силен, че ритва Доган, а най-вероятно ритва и ония, които стоят зад него.
И когато такъв като него се почувства толкова силен, че да може да нарита кураторите си, които години наред са го развивали, давали са му гарантабаци, лавки и какво ли още не, за да ги разруши – КТБ-та и така нататък – изведнъж обаче [00:10:33] той се чувства по-силен, защото владеейки механизмите: "Че аз сега и тях ще ги цепърдосам."
И накрая ще се случи това, което ще видим, надявам се, съвсем скоро време, защото аз съм убеден, че точно толкова, колкото силен изглежда в момента Пеевски, точно толкова – но колкото по-високо се е качил, толкова по-високо ще падне. И аз съм напълно убеден, че ще видим краха на тази малка империйка в недалечно време. Надявам се на това и работя за това, защото това е важно.
Валентин Кардамски: На империята на Пеевски.
Антон Кутев: Да. И на самия него като сламен [00:11:02] император, защото той не е император и това не е империя.
Изобщо вижте, политиката според мен – аз лично винаги съм смятал, че политиката е стратегия. Тоест там има една река и ти, ако си мъдър политик, трябва да знаеш накъде върви реката и трябва да знаеш къде искаш да стигнеш, и трябва да знаеш как използваш реката, как плуваш по течението, за да то да те изведе там, където трябва. Защото може да те изведе и на грешно място, може да те удави, но ти трябва да знаеш закономерностите на това да стигнеш.
Хора като... аз примерно [00:11:28] смятам, че има нещо общо примерно между Корнелия Нинова и Пеевски. И общото е, че те се опитват да не правят това. Те се опитват да плуват срещу течението. Те искат да променят всичко. Те искат тяхната личност да пречупи цялата тая работа и те да се наложат върху света и да му кажат как ще върви.
Няма да стане, хора. Колкото и добър да си, защото Пеевски има очевидно – има талант по отношение на тактиката, тоест на конкретните инструменти, които държи в ръцете си. Очевидно той години наред си ги е подготвил тия инструменти, защото е [00:11:59] купувал съдии, защото е подчинявал прокуратурата, защото по един или друг начин се опита да държи службите. Тоест той знае кои са инструментите за управление, но особено на едни криминални политически елити, и много добре ги овладял с годините. Това трябва да му се признае.
Това, което виждам, че го няма в него, е стратегията. На него просто му стигаше през тази една година да не ми цъфти всеки ден от телевизора, защото ако някой всъщност подсили протестите и ги направи необратими, това беше арогантността на [00:12:27] Пеевски, който седеше отгоре и ми обясняваше, че никой от нас няма значение и че той ще ни каже къде ще вървим с целия си интелектуален потенциал.
Валентин Кардамски: Но той промени стратегията си. В момента, в който обясняваше, че са седнали на крака му да пият мазно кафе, ПП-ДБ – хората бяха срещу него, а срещу тях. Извинявайте, в момента в който започна да ги атакува, че Асен Василев бил по пенюар и така нататък, тогава едва ли не ги изпрати. Сега отново обръща стратегията. Осъзнаване на ситуацията от страна на Пеевски ли е?
Антон Кутев: Да, да. То се обръща не само в това отношение стратегията. Вчера опразни 222 – дали го е упразнил или не, но така каза, че го е упразнил, което означава, че това всичко, което аз го говорил от доста време вече, че арогантността му е тази, която събори правителството, той очевидно го е разбрал. И аз между другото последните няколко дена не го виждам Пеевски по телевизорите. Изтеглил се е – [00:13:31] видимо се е изтеглил, което означава, че той е осъзнал, че тази негова наглост и арогантност е това, което всъщност му пречи да си завладее нещата и да направи това, което той иска.
Сега до каква степен ще разбере целите протести, процесите, които се движат около него, зависи, тъй като аз мисля, че той не е в състояние да ги проумее, защото той не е стратег. Той е човек, който владее инструменти и който може да работи на практика.
Валентин Кардамски: Той е импулсивен.
Антон Кутев: Да. И не само не само импулсивен – напротив, той много добре си подготвя нещата. В смисъл това ти да овладееш не знам си колко съдии, за да можеш да управляваш определени... [00:14:00] Той има някаква стратегия, но като цяло е стихиен. Просто трудно се овладява в момента.
Валентин Кардамски: Да. Тоест няма тази умереност.
Антон Кутев: Да, да. Това че няма е безспорно. Това е. То като Борисов е много по-хитър, стар политически въжеиграч. Безспорно. Безспорно. Но както и да е де.
Според мен Пеевски е приключил, защото той прекрачи границите и оттук нататъка вече той не може. Абе, вижте, американците години наред правят това. В смисъл там също най-безобразни хора са ставали и сенатори, и конгресмени, и президенти понякога. Обаче има едно основно правило при тях. Това е, че трябва да изглеждаш добре. [00:14:34]
Не – и тука не е въпрос на килограмите, нали? Не е въпрос на това, че бил дебел, нали? Не е това въпросът. Въпросът е, че ти трябва по някакъв начин твоят образ трябва да въплъщава някакъв идеал.
Валентин Кардамски: Всъщност ще ви допълня, с ваше позволение – неговата пълнота се изразява като преяждане на власт.
Антон Кутев: Да. Но преди да стигнем до това, вие подхванахте много интересна тема, върху която аз доста съм мислил и предстои да пиша за това – как някой някъде, тинк танк в България и не само в България, може да пренасочи гнева на хората в определена [00:15:11] своя посока, с която да издигне партия, политици на власт.
На това ли ставаме в момента свидетели? Защото забележете – в началото излязоха на протест срещу корупцията, срещу... после това прерасна към Пеевски, към правителство. Правителството падна, а снощи на протестите скачаха и повтаряха: "Кой не скача е дебел" – тоест към някаква фигура.
И забележете – в момента ПП-ДБ са тези, които овластяват, яхват този протест. Същите, които дължат отговори за превърнатата в гето София от техния кмет, който сключи сделка на БКС [00:15:54] – "Чистота" – на почти същите пари, които всъщност беше получил Таки.
Второ, имаме директор на училище, който вече се говори, че всъщност е в основата на... инсталиране на камери в мъжки и дамски тоалетни от първия до последния етаж, и има подозрение, че тези снимки вече са изтекли в педофилски сайтове. Имаме големи момчета и момичета, на които кариерата – тъй като там се изучават усилено източни езици и те ще станат дипломати – отсега е потенциално компрометирана. И ред други въпроси, на които ПП-ДБ...
Антон Кутев: Отговори. Аз даже [00:16:34] бих поставил по-важен въпрос, защото примерно за директора на училище аз не знам каква е връзката му с ПП-ДБ и не съм убеден, че тези снимки, дето излязоха, не са по някакъв начин модерирани. Така че аз с директора – това, което е правил директора е безобразие, това няма съмнение, че то трябва да се гони, наказва и така нататък – но не знам каква е връзката с ПП.
Валентин Кардамски: Техен е кандидат.
Антон Кутев: Ми не знам. Но знам каква е връзката на ПП с промяната на конституцията, защото нали това – това че са били в скута... Хубаво, това най-малко, това да [00:17:03] речем, че какво са направили...
Валентин Кардамски: Какво са правили в скута, какво се случва оттам е въпросът.
Антон Кутев: А се случи това, че всъщност фактът, че сега едно служебно правителство не може да направи... според мен ще има тежки проблеми в това как да се проведат изборите, защото тези избори – къде е големият проблем на следващите избори, които очевидно предстоят някъде в началото на април или края на март?
Големият проблем е, че всъщност когато служебното правителство управлява МВР, ако служебното правителство, служебният [00:17:30] премиер е зависим от Пеевски или от Борисов – а това очевидно ще се случи – как съответно МВР ще работи така, че да спира контролирания вот и да спира очевидните досегашни изкривявания на изборния процес? Очевидно няма да стане това. Ама това чия заслуга е? Ами заслугата е на същите ПП.
Тоест това дали тоя директор на училище е техен кадър, не знам. Но това, че те лично с политическата си глупост и малоумие – извинявам се за израза – добре, добре, добре... [00:18:01] с тях всъщност направиха така, че Пеевски да е силен, включително и по време на изборите.
Защо? За да уязвят президента Радев. Е, добре де, ама през ноември следващата година президентът Радев няма да е президент. Уязвихте президентската институция, разрушихте единствения начин, разумен начин, по който можеше вашите провали... защото всъщност логиката на служебното правителство е, когато се провали цялата политическа класа и когато тя достигне до пълната си невъзможност да продължи да управлява, да дойде президентът, който не участва в изборите, да направи за три месеца правителство, за вас да [00:18:29] тръгвате оттам нататък.
И понеже този президент се оказа, неговите... предишборите се оказаха с по-висок рейтинг – между другото те тръгнаха със същия тоя рейтинг на тоя президент – но тъй като се оказа, че той има по-висок рейтинг от техните управления, те не помислиха как да направят своите управления добри. Това, което се сетиха да направят, е да прецакат президента, като да дадат цялата власт в ръцете на Пеевски по време на това служебно правителство, което ни предстои, както и на предишното.
Резултатът от цялата тая [00:18:56] работа какъв ще бъде? Че самите те са прецакани в момента заедно с всички българи, които не може да махнем Пеевски, защото като падне правителството, идва пак Пеевски.
Е, това е големият проблем с ПП-ДБ. Аз не знам как ще го изкупят тая вина. В смисъл аз иначе винаги съм вярвал, че ляво и дясно има смисъл в обществото. Друг е въпрос, че съвременното общество вече много малко се води от идеологеми, но така или иначе и едното, и другото има смисъл. В различни периоди от историята левите политики са абсолютно необходими, [00:19:24] в други десните са абсолютно необходими. Те са различни инструменти към едно и също нещо – към нашия стремеж да живеем по-добре.
И тая борба е смислена, защото тя... това е начин пак да се регулира. В борбата между лявото и дясно се търси, търси се верната граница между тях, която всъщност прави обществото по-добро. Проблемът обаче е, че в случая с ПП не става дума за дясно, става дума за на моменти за малоумно.
Валентин Кардамски: Не, то е някакво ултралевичарско, което е даже нелогично, защото си спомняме как Асен Василев съдра торбата [00:19:56] на бюджета. И по този начин даде оттук насетне начин, по който да се конструира бюджет. Тоест това, което ставаме свидетели в момента, е и инерция на това, което той вече го е направил.
Антон Кутев: Да. Защото веднъж като вкараш в бюджетните разходи пенсии, социални разходи, които са непосилни за бюджета, искат 18 милиарда годишен кредит, естествено че на следващата година пак трябва 18 милиарда, защото няма как икономиката да ти ги насмогне...
Валентин Кардамски: ...което е проблемът. Но се... те всъщност дотука е ясно. Аз даже мисля, че ние [00:20:27] не знам какво много да кажем на зрителите и на гражданите по отношение на това как вървят нещата в България, защото вече всички ги разбрахме. Въпросът е до каква степен ще се мотивираме ние за да си въведем държавата. Това е цялата работа. А те няма да ни изложат сега.
Антон Кутев: Мотивирането минава през нови политически проекти, които обаче да са реална алтернатива.
Валентин Кардамски: Няколко пъти четох в пресата ваши изказвания за потенциалната възможност Радев да се появи на хоризонта. Дайте сега по тази тема.
Антон Кутев: Е, аз не знам, в смисъл аз винаги съм казал, че дали ще [00:21:01] се появи и кога ще се появи си е работа на самия Радев. И познавайки го достатъчно добре, той няма да подаде пред никого, включително и пред мене, разбира се, информацията дали какво ще прави. Той в момента, в който реши да прави нещо, той ще си го обяви. Няма как някой друг да му го обяви вместо него, защото няма да е вярно просто, защото той си прави сметките и аз не участвам в това.
Въпросът обаче е, че нали това, което аз съм сигурен е първо, че ако Радев се появи, той ще ги отвее. В смисъл ще бъде първа политическа сила [00:21:26] със сигурност с претенции за пълно мнозинство в парламента. Дали ще го постигне или не е друг въпрос.
Валентин Кардамски: То е... между 100 и 120 депутата.
Антон Кутев: Ами да, поне със социолозите, с които аз съм разговарял досега, те дават горе-долу такива резултати. Около 100, а някои казват повече, други по-малко, но някъде там е средното. Сега много зависи, разбира се, от кампанията, кога ще се случи, какви ще са нещата, които ще се случат между... включително много зависи от външнополитическата ситуация.
Аз имам чувството, че те през цялото време [00:21:50] в момента наливат – европейските лидери става дума – защото те от вчера е решението на Съвета за 90-те милиарда кредит. Това след като се опитаха да приберат парите на Русия там от резервите... аз даже по едно време си мислех, абе ами сега чувам, че нали се затягат нещата във Венецуела, ами тия да не вземат да конфискуват и парите на Тръмп, за да ги... на Венецуела, защото ако логиката да конфискуваш нали руските пари, за да ги дадеш на Украйна, защото Украйна е такова хубаво, справедлива война и така нататък, ми то [00:22:19] работата с Венецуела и с Америка е същата...
Валентин Кардамски: Да не вземат обаче израелските, за да ги дадат на Газа...
Антон Кутев: Да, примерно, нали, по същия начин, защото тя тази е логиката всъщност във всеки един такъв конфликт – кой ни е назначавал нас за международен полицай?
Валентин Кардамски: За световния полицай, който ще каже кое е справедливо, кое е не. А е отговорът на всичко – кой ни е казал, че Европа може да бъде някакъв морален принцип, при положение че Европа е причината за двете световни войни с няколко десетки [00:22:45] милиона жертви? Не, не само Европа е причината за робството. В смисъл ние сме го направили. Започнем с робството. После нали колониалната...
Антон Кутев: Колониалната система, цялата инквизиция, испанската инквизиция, защото тя има място, нали?
Валентин Кардамски: Унищожаването на култури също лежи върху съвестта на Европа.
Антон Кутев: И тези хора в момента искат да бъдат моралният коректив, който да каже нали кое е законно и кое е морално. Ами не дай си боже да вярно да им дадем тая възможност да го правят. Ние ще бъдем свидетели на страшни неща. И сега тука вече опираме до това как цялата тая [00:23:14] работа рефлектира и върху нашата външна политика – защо отива Желязков да се съгласява...
Валентин Кардамски: И се съгласява нали – 90 милиарда, от които не знам колко... 1-2 милиарда вероятно са за България.
Антон Кутев: А ние тук 1-2 милиарда, там 1-2 милиарда за оръжие, 2 милиарда за това, и накрая ще се окаже че всъщност ние трябва да теглим повече, отколкото са планирали в бюджет. Това е единият... даже като сложиш увеличаването на военните бюджети и така нататък... И това е единият въпрос. Вторият – между другото, че не... изходът че ние сме малка държава и всичко оставаме, не е да... [00:23:44] ама тя Унгария не е по-голяма държава от нас.
Валентин Кардамски: Ама същевременно Унгария има смелостта да каже "не".
Антон Кутев: Да, защото Унгария има Орбан. Сега, извинявам се, Орбан е крайно десен политик и той изобщо не е в политиците, които аз лично по някакъв начин, нали, в смисъл нямам пристрастие към него, но е факт, че той ни показва – и не само на нас, защото ние видяхме, че вече и другите европейски държави почнаха да качват в тая ниша – той ни показва, че е възможно да се прави самостоятелна политика в рамките на [00:24:13] Европейския съюз, която да води до смислени ползи за държавата. Тоест...
Валентин Кардамски: Национално отговорна.
Антон Кутев: Тоест големият спор в България не трябва да бъде русофилия, русофобия. Големият спор в България не трябва да бъде евроатлантизъм или нещо друго, защото срещу евроатлантизъм не знам какво друго стои. Всъщност важен е българският национален интерес и това какви са интересите на България.
Имаме ли интерес в момента, защото... кое най-много ме дразни в тоя кредит от 90 милиарда? Не че ние ще дадем някакви, да речем че ние имаме някакъв политически избор, [00:24:39] който аз не съм правил, но така или иначе го има, че ние ще подкрепяме Украйна в тоя момент. Проблемът е, че тези ни лъжат вулгарно. Те идват да ми кажат, че ние ще дадем заем на Украйна, който те ще върнат от руските репарации.
Е, как ще ги върнат от руските репарации, като по всичко личи, че Русия печели войната?
Валентин Кардамски: И Русия ще им иска репарации.
Антон Кутев: Да, да. Те трябва да платят репарации, не да получат. [00:25:07]
Валентин Кардамски: Само да ви добавя, че Русия вече каза, че е приготвила за конфискация над 120 милиарда, изразени в евро, европейски активи в Русия.
Антон Кутев: Да. И аз казвайки всичко това, искам да подчертая – аз съм... нали аз че съм русофил от гледна точка на културата руската, и че винаги съм се смятал, че всъщност Русия не просто не е част от азиатския свят, а е неотменна част от руския... от европейския свят. И че всъщност без Толстой, Менделеев и така нататък всъщност няма как да я има европейската култура. Но това го оставяме настрана, отвъд тая културни мои пристрастия.
Ние всъщност нали аз не... аз познавам много добре руснаците. Живял съм там, [00:25:39] дето се вика, мога да кажа и хубави, но и много лоши неща за тях, които мога да ги кажа от сърце, защото познавам руснаци достатъчно.
Въпросът обаче в цялата тая работа не е в русофилията или в русофобията. Въпросът е в това как защитаваме собствения си интерес и къде е той. И това го подчертавам, а не защото... тоест в контекста на президента и на това, което той прави.
Валентин Кардамски: Да, щях да ви върна за разлика...
Антон Кутев: Защото неговата... нали неговата позиция според мен е точно такава. Той в нито един момент не е заставал на чисто... Те [00:26:08] го обвиняват в русофилия. На какво основание? Коя е оная позиция, която Радев е заемал, която да е русофилска, освен разбира се изконното му становище, че войната в Украйна може да завърши само по мирен път...
Валентин Кардамски: И че няма как да се реши на бойното поле.
Антон Кутев: Поддържа тази теза от самото начало. Дори си спомням времето, в което казваше, че това е военен конфликт, а не война. И тогава всички неолиберални медии скочиха срещу него: "Кажи си, кажи си, че е война!" Всъщност Радев не изразява нито лява, нито дясна позиция – национално [00:26:40] отговорна.
Валентин Кардамски: Така. Но добре. Няма ли да пропусне срока на годност, така да се каже, ако не обяви сега политически проект? Имам предвид, чакаха го по време на юмрука, чакаха го по време на големия дебат, който беше за премахването, както бяха казали неолибералите, на 3 март като празник. Чакаха го много пъти. И всеки път си казваше, излизаше информация: "Ами не е сега моментът, не е сега моментът." Пък ние пък остаряхме като че ли?
Антон Кутев: Нека да... нека да отбележим нещо, което е важно. Радев за първи път проговори за... [00:27:17] той досега само два пъти споменавал възможността за свой проект. И първия път беше преди три месеца или два месеца. Втория път беше преди две седмици. Тоест той нито един... през тия... аз от седем години насам отговарям на въпроси за проекта на Радев, нали? Айде, от седем... от пет.
Тоест през цялото това време въпросът за проекта на Радев стоеше като налаган отвън. Той самият никога не е говорил, че ще прави проект. Така че нали очакванията, че той ей сега ще тръгне, това са очаквания, които бяха хвърлени върху него, а не очаквания, [00:27:44] които той самият е създавал.
Тоест това, което той създаваше беше собственият си имидж. Той създаваше позицията си на човек, който въпреки ограничените правомощия на президентската институция успява да води процеси, които са много по-широки, отколкото са... и то благодарение на авторитета си и на името, което създава. Тоест това му име беше необходимо, за да прави точно това – да води по-широки процеси, отколкото позволява президентската му позиция.
В резултат на което ПП и компания му съкратиха правомощията още повече. Оказа се, че [00:28:13] това няма да помогне. Той продължава да има по-големи възможности, защото не е въпрос на правомощия, а е въпрос на правилно заети позиции и на това за какво говориш и как го правиш.
Тоест той само до преди три месеца не е говорил за проект. Едва сега той проговори за проекта и за това, че той е възможен, и за това кога и как ще се развие. Така че сега моето лично... така в смисъл аз, включително и на него, когато съм имал възможност да разговарям с него, съм му казал, че той има право и пълното право [00:28:45] да не прави проект, защото той е безспорно, спрямо социологията, той е абсолютно успешен президент на България, не само с това, че изкарал два мандата, което не е лесно и което на други президенти не им се е случило, но и с това, че той в края на втория си мандат има безпрецедентен за президент рейтинг.
Някои му дават 40%, други му дават 50, но той има безпрецедентен рейтинг за изход от мандата, което го прави успешен президент безспорно.
Валентин Кардамски: Аз съм сигурен, че той щеше да си бъде и успешен шеф на ВВС и да не става [00:29:14] президент. Много президенти, които са били успешни, можеха да си бъдат преди това в професиите. Помня, че имаше един шеф на синдикати в Полша. Имаше един, който беше губернатор, да речем, на Петербург. Има един милиардер в Съединените американски щати, преди да стане президент.
Тоест много политици можеха да бъдат успешни в това, което правят, но станаха или президенти, или лидери на партии. Така че не знам доколко логиката е вярна, защото когато историята изисква една фигура, една личност – всъщност по-точното, една [00:29:48] личност – тя няма опция да каже "не".
Антон Кутев: Това е над нас.
Валентин Кардамски: Това е целият проблем.
Антон Кутев: Въпреки... не, той има опция да каже "не" в момента. В смисъл той все още би могъл да каже: "Ми какво? Излиза, приключва ноември месец, минава..."
Валентин Кардамски: Той е наясно, че революцията ще го изяде в един момент, защото той ще го играят като ролята на чистач.
Антон Кutev: Да, да. Ще му бъдат обидени безспорно, защото те очакват от него не да е добрият президент, а да промени живота им. Това чакат от него. Само че се усеща стои една друга тенденция, за [00:30:15] която всички трябва да си даваме сметка, особено хората, които сме по един или друг начин по-близо до него и можем да му го кажем, защото отсрещната тенденция е, че всъщност поемайки ангажимента за това да промени България, на него... нека почнем от най-простото, от математиката. На него му трябват най-малкото, ако реши изобщо да се включва, на него му трябват най-малкото 160-те депутата, които да решат проблема...
Валентин Кардамски: Променят конституцията.
Антон Kутев: Не само конституцията, не Висшия съдебен съвет. Само да оставим даже [00:30:42] конституцията, която е важно да се промени, защото това е пълна глупост, което се случва в момента. Но Висшият съдебен съвет, съответно Главния прокурор... Сега как ще стане така? Аз си представям, защото той ще вземе 100-120, дори и да не му стигат за негово собствено мнозинство, той ще намери кой да стане коалиционен партньор, за да влезе в мнозинството. Някак си тая работа ще се нареди. Той ще направи правителство и то ще е стабилно.
Колко стабилно обаче това правителство, ако Пеевски или някой друг такъв като него, тинк танк, където стои [00:31:10] зад него примерно, в това време се окаже, че той управлява прокуратурата и че едни дела вървят, а други не вървят? Че той управлява съдиите и че делата, които пусне прокуратурата, едни съдии моментално ги решават така, както искат, а не така, както трябва? Ако се окаже, че медиите съответно отразяват така, както им каже Пеевски – или не всички медии, разбира се, част от тях – така както каже Пеевски, не така, както изисква свободата на словото?
Това беше голяма грешка, че няма медии... Всичко това събрано заедно води до [00:31:40] резултата – как ще се съжителстват тия двамата заедно? Тоест как си представяме ние, че Радев или който и да било ще управлява държавата законно през мнозинство в парламента и през всички възможности, а в това време ще стои Делян Пеевски вътре като лидер на опозицията и ще ти управлява прокуратура, съд, следствие, медии и така нататък?
Ами че той... тя няма как да стане тая работа. Разбирате ли? Ние стигаме до ситуацията, която – или единият, или другият. В Съединените щати има същия казус в момента, защото идвайки Тръмп на власт, [00:32:10] макар че там е президентска на практика република, извинявайте, Тръмп по същия начин нямаше медиите, имаше един Fox само, нямаше прокуратура, трябваше да сменя, да рие из основи.
Така че смяната на един политически вектор в света, промяната на политическите хоризонти, изместването на политическата ос винаги е турбулентно и трудно...
Валентин Кардамски: Но трябва да се направи.
Антон Кутев: Изключително трудна ще бъде мисията. Всъщност по-големият проблем според мен на Радев – не искам да взимам думата като коментатор – е, че към този момент той [00:32:46] трябва да се замисли за онова, което преди малко казахте, за идеологията. Времето не е за идеологии, а за това дали сме про-национално...
Валентин Кардамски: Ама как про-национално насочени? Не става, очевидно не става без идеология. Станахме свидетели през последните 20 години на появата на всякакви партии, партийки и олицетворения на нещо, което уж прилича на партии – без... единствено се взимат депутатските заплати.
Остана ни малко време обаче и аз сега не знам как да подхвърля темата за БСП. Я си задайте въпроса сам, че чак не ми е удобно да ви [00:33:20] кажа. Какво беше? Какво беше? На изумрелите или добро, или нищо... трябва да ги хвалим. Какъв хубав сега въпрос. Я сега за умрелите. Кажете за умрелите нещо добро.
Антон Кутев: За съжаление и аз нали там като някаква брънка, като редови... депутат участвам, но пък дъщеря ми е член на националния съвет все още. Тоест нали успявам под-под... Имам достъп до член на националния съвет.
Валентин Кардамски: Да. Трябва да сте един добър родител и да ѝ кажете, нали, в смисъл такова опело не е за нея сега.
Антон Кутев: Чувствам се като ония, защото и на мене в началото, [00:33:50] на кандидата... колко, почти 10 години мисля, че бях член на бюрото, от които шест секретар на партията, и все се намираха едни старци такива, дето идваха при мен и викаха: "Това, дето го правите, не е добре" и почнаха да ми дават такъв... И аз си помням, че нали слушах ги хората, защото са мъдри хора, разбира се, но като в повечето случаи не бях съгласен и ги слушах с едно... ну, така... с малко... имаше ги.
Те сега моят ред... и те това правят. Сега аз ходя им мрънкам, нали, и викам: "Бе, вие отепахте партията!" Те викат: "Спокойно, още има шанс. Сега [00:34:16] тука ще се ъпдейтнем, нали, ще се рефрешнем и така нататък." Ще се ребрандираме, както са модерните термини.
Валентин Кардамски: Какво се случва сега с БСП, защото се оказва изпълнителното бюро подаде оставка, а пък Зафиров не подаде оставка. Слушам Валери Жаблянов, който е така уважаван от мен идеолог ляв, който каза, че било успешно правителството, което обаче падна заради недоволството на хората. Колко може да бъде успешно това правителство, в което участва БСП, че да го смъкнат 100 000 по площадите на България?
Антон Kутев: Значи правителството безспорно беше родено в [00:34:51] грях, в смисъл беше родено в една абсурдна коалиция, която няма как...
Валентин Кардамски: Смешение се казва.
Антон Кутев: Да, няма как да бъде... Няма как да бъде успешна тази коалиция, защото беше ясно, че са противоречиви интересите, които... в които половината от хората мразят едната половина от правителството, другата мразят другата половина от правителството, но като цяло правителството е мразено, нали, в смисъл няма как да е друго.
Отгоре на всичкото отзад стоеше Пеевски, който надничаше нагло, нали, издърпваше всички, нали. Бойко беше неадекватен [00:35:17] според мене повечето време, защото той засилваше тая омраза, борейки се с Пеевски кой да има надмощие в цялото това малоумие.
Така че правителството нямаше никакъв шанс. Сега дали правителството е свършило някаква работа... сега факт е, че правителството вкара в еврозоната, нали? Тоест ако не беше това правителство, вероятно да е проблематично.
Валентин Кардамски: Знам. Това ли е най-хубавото, което се сетихте?
Антон Кутев: Е това исках да кажа, че то не е ясно дали е хубаво или е лошо. Дали сега то...
Валентин Кардамски: То първото нещо, което ме питат за лошо, [00:35:42] което е направило това правителство, веднага казвам – еврозоната! Вкараш някой в съюз, който се очертава да фалира – ама да, ако не е утре, то ще е в други ден – и да го изтъкваме като въз...
Антон Кутев: Това беше... не, не вижте, въпросът... много ми харесва се тупа в гърдите: "Аз в еврозона." Господи, няма ли кой да ти каже една там Севдалина да ти каже: "Го прави, бе момче." Не, той... няма за... той се опита по тоя начин да си оправдае присъствието в правителството, но така или иначе вижте – приемането, в смисъл това беше рискът ход, в смисъл извоюван ход. Сега [00:36:14] дали... каква част от хората са съгласни с тоя ход? Друг въпрос. Дали това ще е добре или лошо, ние ще видим съвсем скоро. В смисъл ние го видяхме вече с инфлацията...
Валентин Кардамски: На 10-ти септември са разбрали, че не е трябвало да взимат фабрики.
Антон Кутев: Да, да. [смях]
Така че тия неща предстоят, но не... на тях трябва да им се признае, че те свършиха някак... тоест не може да се каже, че не са свършили нищо. Напротив, те имаха... поеха риск с това дали е доуспешен или неуспешен, тепърва ще видим, но те поеха риск. [00:36:40] Така че има нещо, което са свършили. Тоест не говорим за бездейно правителство.
Говорим за правителство, което обаче е родено в грях, което нямаше как да има подкрепата, и което всъщност трябваше по съвсем друг начин – поне аз на тяхно място щях да работя по съвсем друг начин. Първо, щях да махна гадните лица, да не ми се появяват по екрана. Второ, щях да се съсредоточа върху ключовите проблеми на обществото и да се опитвам... Ясно е, че ти проблемите в здравеопазването, в образованието не може да ги решиш за една година. Те са проблеми за пет, за 10 години. Ама ти за [00:37:07] да ги решиш, трябва да издържиш във властта...
Валентин Кардамски: И трябва да започваш. Подобните... Тоест трябва... Моята теза е, че вече политическото време е много сгъстено и скъсено. Вече няма възможност да чакаш да минат 100-те дни или една година, както сега, за да почнеш реформи. Айде сега, ние с вас ги наблюдаваме постоянно. Кои са реформите в образованието, които ние видяхме през последната една година? Да са започнати, не да са направени, да са чукнати просто, че...
Антон Kутев: Не съм... не се сещам даже.
Валентин Кардамски: А в здравеопазването, което е ключов [00:37:33] проблем в цялата тая работа...
Антон Kутев: Там всъщност има... не, имаше един-два. Те не са в здравеопазването, те са в социалната реформа – за старческите домове. Тук БСП има заслуга специално...
Валентин Кардамски: Където заради скандалите, които избухнаха тогава, но там пак имат нещо, което свърши, което е важно.
Антон Kутев: Нещо, което... и то една, две... и знам коя депутатка го е направила. Това не е БСП като цяло.
Валентин Кардамски: Да, въпреки БСП успя тая депутатка...
Антон Kутev: Но така или иначе, за да не продължаваме обширно – третият проблем е международната ситуация. Тоест това, че [00:37:59] ние сме изпратени на ръба на война и че, дето си вика, не знаем дали след два, няколко месеца няма да се наложи българи да ходят да се бият някъде.
Валентин Кардамски: Е те затуй го правят Майдана сега де.
Антон Kутев: Така. И резултатът от цялата тази работа всъщност е въпросът какво стана с това правителство. Тоест това правителство не успя първо – не успя да свърши ключовите неща, нищо. Второ, в редките случаи, когато свърши нещо, не можа да го разкаже. И трето, изгради си образ зловещ, който и поначало беше негов. Тоест ние всички подозирахме още през... преди една година, [00:38:27] че това правителство ще бъде отвратителна сглобка между Борисов и Пеевски и че всички други ще бъдат жертви в цялата тая сглобка. И те – БСП включително – и те през цялото време правиха едно единствено нещо. Потвърждаваха това, това впечатление. Тоест нашето подозрение беше потвърждавано ден след ден.
Всички знаехме, че ако падне, то ще падне заради това, което се и случи. Тоест за мен остава изводът за следващите правителства. Това вече е минало. То е в историята. Остава изводът за следващите правителства. Хора, вземете да свършите [00:38:57] нещо най-накрая. Който и да дойде на власт, вземете разсечете важните проблеми, дайте дългосрочна визия и дайте най-накрая направете един смислен PR, който да разкаже това, което правите. Да го разкаже така, че хората да му вярват и да знаят, че трябва да се продължи.
Най-големият грях на Борисов за мене е в това, че той е единственият български политик, който успя да управлява държавата реално като министър-председател повече от 10 години. Проблемът в момента е, че ние сме затънали в неизвършени реформи, в огромни сериозни недоимъци [00:39:30] политически. Ама за да ги направиш, четири години не стигат. А българските правителства изживяват по една или по седем месеца, а четири години не стигат.
Трябва 10 години, за да направиш смислена здравна реформа или смислена образователна реформа. Трябва време, защото едно поколение трябва да мине, то трябва да се реализира и тогава ще видим какво сме направили. И сега, както сега виждаме с тия хора, които стоят един клуб безработни, и в същото време нямаме хора да свършат елементарна работа, защото те нямат квалификацията да я [00:39:57] направят. Това е резултатът досега. За да го промениш, ти трябва 20 години, от които ти 10-12 години трябва да си на власт.
Единственият, който го е правил досега, е Борисов. И той, вместо да се заеме с това, да реши някакви проблеми, той през цялото време се обграждаше с някакви хора да играят тенис, да играят карти, и тия хора ходеха да крадат бизнесите на хората, защото толкова им е акъла.
Валентин Кардамски: Независимо от това, че вие бягате от темата – как си обяснявате факта, че във време на социални сътресения [00:40:29] лявата партия излиза и изчезва?
Антон Kутев: Вижте, по принцип ние не сме в период на... В смисъл сега това, че БСП в момента е неадекватна е ясно, нали? Аз няма да... няма да забивам още пирони в тоя ковчег. Но по принцип вече...
Валентин Кардамски: Съвременната...
Антон Kутев: Да, съвременната... М политиката вече не е идеологическа. Тоест това не значи, че идеологията няма значение. Въпрос обаче – идеологията има... социални групи или пък едните се отнасят за бизнеса, другите... това е много важно. [00:41:01]
Валентин Кардамски: Още пет минути ще ви въртя на шиш и после тръгваме от... [смях] предаване. Виждам, че бързате, гледате си часовника, но сме на живо и хората изпращат въпроси.
Антон Kутев: Това е заради... Това е заради синята зона.
Валентин Кардамски: Да. [смях] Или добре, ще посинее след малко.
Антон Kутев: Да, още малко. Та значи проблемът тука е в това, че идеологията вече не е повод за гласуване. Тоест идеологията – ориентир. Аз като политик и в моята политическа същност, доколкото съм имал, винаги съм се опитал да... тоест винаги съм бил длъжен да се ориентирам през идеологията. Тоест аз трябва да знам, че интереси... и това за това говорихме преди малко. За образ... образ, тоест ти трябва да знаеш, че интереси защитаваш. Не може да защитаваш [00:41:29] всички интереси. Защитаваш определени и знаеш защо го правиш. Има съответната нали парадигма на това какво вършиш. Това е идеологическата част.
Проблемът обаче, че в момента гласуването вече не се извършва по тая част. Навремето тая идеологическа ориентация ляво-дясно беше повод за да, примерно, едни 10% от населението да гласуват за левите, каквото и да правят левите, защото тези са леви и те защитават нас. И това съществуваше като ясна, като убеденост. Убедени сме, че левите защитават нас, значи затова гласуваме за [00:41:56] БСП. Или убедени сме, че десните защитават за нас, затова СДС може да направи грешки, да направи тъпотии, е обаче ние гласуваме за СДС.
Това мина в момента. Това не работи вече. В момента има още някакви половин или 1%, които гласуват за БСП заради спомена, че са БСП, но те са половин, 1% и те според мене вече са на прекрачка.
Валентин Кардамски: Ама това се случи, защото просто няма кой добре да го обясни. Първо, под точка А. Второ, защото вече не са важни различните вектори – социални групи, бизнес – защото губим държавата. Или три, [00:42:29] защото влизаме в съвсем нови политически дебри, защото вече комуникацията в обществото, според мен – моето обяснение – комуникацията в обществото промени начина на мислене и начина на мотивация. И именно затова тези задкулисни тинк танкове и така нататък, за които говорим, имат все по-голямо значение. Малко ми напомняте на Тофлър, който говори за постиндустриалното общество, промяната на наративите.
Антон Kутев: Да, точно така. Затова става дума според мен също. Нали той не само той говори, те са напоследък има много нали такива... и Чомски, коли още много хора говорят за това. Въпрос обаче, че [00:43:03] това за мен това е истина. Тоест аз съм... изучавайки тая материя – включително правя в момента докторска дисертация, която е свързана точно с тая материя...
Валентин Кардамски: Но изучавайки материята виждам, че това е така. Тоест много е важно как се създават мотивациите. Тези мотивации все повече зависят от неща, които аз наричам социални технологии. Тези социални технологии, между другото, Пеевски е един от хората, които най-добре ги владеят в България. На практика, като имаме [00:43:30] предвид, че ако тръгнете да търсите думата "социални технологии" и български автори на тема "социални технологии", нали знаете кой ще излезе на първо място с тях? Бащата на Пеевски.
Валентин Кардамски: Мхм.
Антон Kутев: Бащата на Пеевски, Славчо, е един от хората, които първи почват да пишат по тая тема. Не че е написал кой знае какво на темата, но той пише на тая тема. Тоест тоя човек от много отдавна има много преки интереси по отношение на това как се създава мотивация в обществото, което ще рече, че сега не знам откога са скарани, дали са скарани, [00:43:57] какви са им отношенията между сина и бащата, но тоя човек – Пеевски става дума – достатъчно отрано е чувал за това, че има определени закономерности, които водят обществото, че те се водят по определен начин, и се е насочил много точно. Той се е насочил към властовите структури, защото една голяма част от мотивацията върви през хора, които са криминално зависими.
Валентин Кардамски: Последно, няма как да не ви попитам. Вашето предчувствие политическо на фона на целия ви опит и на аналитиката, която правите – ще се яви ли сега Радев с [00:44:25] политически проект или по-скоро ще изчака?
Антон Kутев: Не мога да го кажа, защото първо винаги правя уточнението, че това зависи само и единствено от него и той може да отговори на тоя въпрос, ние не. Но според мен той ще се яви, и то ще се яви сега. Но пак казвам, че това е мое лично предположение, което не е основано по никакъв начин на сигнали, които той дава. Той много внимава да не подава такива сигнали.
Валентин Кардамски: Защо казвате това – че сега, защото би закъснял, както се пееше, че "ти ужасно закъсняваш" в песента, или просто защото би изпуснал момента?
Антон Kутев: Ами [00:44:58] защото аз, като повечето българи, имам страх от това какво може да направи Пеевски с целия инструментариум, за който говорихме. И аз се опасявам, че след три-четири месеца може да видим доста странни прояви на неговата жажда за власт, защото той не е глупав. Той се модулира спрямо средата и всички грешки, които той направи сега, може и да не ги повтори.
А пък аз живея в ужас от това, че мога да живея в държава, в която Пеевски да управлява. Просто за мен това е напълно... Аз бих заминал от България. Просто аз няма да остана в [00:45:34] България, ако се окаже, че формално Пеевски управлява България. Той управлява в момента неформално в голямата ѝ част, но виждаме – сегашната ситуация пост-показа, че все пак има шанс той да бъде ограничен и изтласкан от властта, от неформалната му власт, особено.
Въпрос обаче, че ако изведнъж той завладее формата, аз мисля, че аз няма какво да търся в тая държава.
Валентин Кардамски: Да. Въпросът, който не ви зададох, а искате да отговорите на него?
Антон Kутев: Не, аз не мисля, че имам кой знае... Може би, може би трябва да помислим всъщност... [00:46:09] голямата част... моята една теза, която може би си струваше да кажа, е че важното за България в момента не е изборът между Евразия или Европа. Ние сме направили избора за Европа, направили сме избора за НАТО и те са верни избори.
Важното оттук нататък е каква Европа. Не дали сме в Европейския съюз, а какъв Европейски съюз. И да осъзнаем силата. Ние сме част от Европейския съюз. Моят глас е точно толкова тежък, колкото и немския. Да, малка държава сме, но това не означава, че ние нямаме глас в Европейския съюз. И [00:46:38] нямаме в момента никакъв друг начин от това да се борим за верния Европейски съюз. За оня, който не ни вкарва във войната в Русия, за оня, който осигурява наистина кохезионни възможности. Тоест не да се окаже, че ние като сме най-бедната държава, ние оставяме завинаги най-бедната. Не, не.
Аз търся Европейски съюз, който ни дава въпрос за развитие, който ни позволява да правим така, щото икономиката да се развива, да имаме атомна енергетика, а не да нямаме, нали, да може да правим земеделие, не се окаже, че всъщност българските домати са [00:47:10] от първокласна пластмаса и така нататък. Тоест много са конкретните проблеми, но важното е да осъзнаем, поне за мене – аз не искам да излизам от Европейския съюз и от НАТО. Аз обаче искам да ги променя. И българският интерес е да променим Европейския съюз. Да, малки сме, но използвайки механизмите, ние трябва да се борим за това, което са нашите интереси вътре. Това е истинската политическа...
Валентин Кардамски: Имам лоша новина за вас. Нито НАТО можем да променим, нито Европейския съюз, за да станат каквито бяха. Единият на [00:47:38] Обединена Европа, а другият със защитаващи функции. НАТО стана с атакуващи такива, а Европейският съюз всъщност не е съюз и не е на Обединена Европа.
Антон Kутев: Аз не съм съгласен с и с двете. В смисъл НАТО все още не е станала атакуваща и няма да стане според мен. Но това е нещо в Украйна... Той все още не е атакуваща. Те, дай боже да не стане атакуваща, защото вече имаха... да не предизвикаха Русия, че трябваше да спрат до Източна Германия... и тоест до Западна Германия да се разширява.
Валентин Кардамски: Това е друго, това са политически [00:48:10] ходове.
Антон Kутев: Аз съм против това. Тоест аз категорично бях против разширяването на НАТО до руските граници, защото то доведе до всъщност цялата ситуация, която имаме в момента. Но това все още не прави НАТО атакуваща. НАТО продължава да бъде... и тя може да бъде защитаваща организация. Тоест ако ние наложим тезата за НАТО като защитна организация, това разбира се би било добрият вариант.
По същия начин и не сме сами. Това че сме малка държава не означава, че нямаме шанс в това. Както виждаме, вървят в момента не само в [00:48:36] Унгария подобни процеси. Нищо чудно да тръгнат в Полша и в други държави. Напротив, ще тръгнат процесите в Европа, Европейският съюз ще се промени. Въпросът е да не позволим на бюрократите преди това да ни вкарат във война с единствената цел да си запазят властта.
Валентин Кардамски: Това правят в момента като опит, защото докато течеха процесите в България, които много приличат на украинския майдан, вдигнаха и унгарците, и сърбите на протести. Тоест един и същи кръг всъщност се опитва по една и съща линия, по един и същи модел да вдига [00:49:06] гражданите на протести. "Кой не скача е някакъв си?"
Антон Kутев: Е това, честно казано, последните 30 години се прави навсякъде, включително и въпросният Майдан, за който говорим. То беше направен по абсолютно същата схема, нали. Това е напълно безспорно. То това е единствената схема, която познават, разработена досега. Има и други схеми, ама те още не са ги разработили.
Валентин Кардамски: Давате ми идея следваща. Изтървах си салфетката, с която, извинявайте, уважаеми зрители, но в сезона на кашлиците и гриповете нямаше как, не можем да го избегнем това, заради [00:49:35] което се извинявам за падналия ми глас.
Изкушавате ме следващия път да разделя предаването на вътрешна и външна политика, защото като цяло ви питат за вътрешна политика. Аз много добре знам, не крия, че се познаваме от много години, че имате изключително ясно обоснована – не казвам, че непременно я споделям – позиция по външнополитически проблеми. Много ви благодаря за това участие в синята зона. Визови, а вие, дами и господа, бъдете и следващия път с нас. Всичко добро.
Антон Kутев: [музика]
Край на интервюто