Любенов: Сигурен съм, че сме поканили интересен гост в студиото, професор Иво Христов. Той е социолог, преподавател, геополитически анализатор. Професор Христов, здравейте.

Христов: Здравейте, г-н Любенов.

Любенов: И добре дошли при нас.

Христов: Зачестихме.

Любенов: А какво разбирате под хибридна цивилизация? Така искам да почна този разговор. Какво значи хибридна цивилизация от аналоговото време? Това преди години на Студената война. А влязохме в дигиталната сфера, тя вече си отива, вече сме в хибридна цивилизация. Какво разбирате под това?

Христов: Това кой го е казвал? А сега не мога да коментирам всяка екстравагантна интелектуална глупост, която претендира за интелектуална мода в края на краищата. Затова има други интелектуални мажоретки, които пърхат и във вашата телевизия. Така че какво означава хибридна? Имаше хибридна война, нали? Имаше попълзновение срещу евроатлантическите ценности и така нататък. Само че хибридизацията сега вече е от двете страни, от Източна и от Западна. Така че нещата вече опират до съществуването на тая цивилизация.

Любенов: Ами ако тази констатация, че живеем в хибридна война, че човечеството се намира в такова положение на хибридно противопоставяне се отнася най-вече до нашата сигурност, до военния конфликт, той ни кара да имаме усещането за хибридност, нали така? Войната, военните действия, конфликта.

Христов: Не си спомням да воюваме все още поне официално. То е ясно, че воюваме неофициално, но официално, доколкото знам, сме в мир.

Любенов: Е, точно ми изпреварихте въпроса. Ние на фронтовата линия ли сме?

Христов: Ние сме на дузпата, както се казва в футболната терминология. Въпросът е кой ще ни я бие. А сме на дузпата от 35 години. Там ни поставиха едни други геополитически катаклизми и по-скоро даже ние сме редовно на дузпата. Бият се дузпи с нас и резултатът е, че топката е спукана и вече на парцали. Това сме ние в момента. А вместо да се занимаваме с това си жалко дередже, ние сме решили в момента да правим стена от дронове, да уплашим кремълското джудже и московските варвари и по този начин, разбира се, те вече треперят от факта, че доблестната българска армия ще настъпи в югозападно направление директно към Москва. Така предполагам.

Любенов: Г-н Си, има ли според вас ето достигнали сме на третата година и повече от този жесток, разбира се, военен конфликт, война, а която губи вече милиони. Има ли според вас към нея обективен поглед? Кой може да даде в света коя е надеждната информация за войната в Украйна? Коя е надеждната информация?

Христов: Да. Така. Значи първата жертва на всеки военен конфликт е истината. Вие много добре знаете, това е част от войната, пропагандата и от двете страни, а изкривяването на информацията, откровените лъжи, манипулацията. Освен това тази война служи като много добра легитимация за дисциплиниране на обществата, за превръщането им в подконтролни. Преди беше ковидът, след това ковидът, ако си спомняте, за една нощ д-р Путин го излекува и вече няма ковид. Имаме война. А след това, разбира се, това служи за дисциплиниране между другото, както в Русия, така и в Западна Европа. И сега, както виждате, откакто дойде Тръмп на власт, той се опитва да се измъкне от този кошмар поради простата причина, че аз напълно съм съгласен с него, че това не е неговата война. Това, разбира се, е войната на дълбоката държава, на глобалистките елити. А но това не е равнозначно на националния интерес на Америка, на американската държава. И както виждате, Тръмп и неговата администрация и силите зад него се опитват по някакъв начин да се измъкнат от този конфликт, но разбира се те решават каскада от проблеми и те ги решават, мисля зад привидната хаотичност на Тръмп доста изящно.

Любенов: Може ли Тръмп да напусне Украйна? Темата Украйна може ли да каже чао, довиждане, управляйте си?

Христов: Не. Ами той точно това каза на европейците. Заповядайте. А сега даже дочувам.

Любенов: Еми ето и заради това няма да има нобелова награда за мир, защото не може да се справи с войната.

Христов: Това е голяма драма. Предполагам, че не е спал три нощи, но в противен случай това ще доведе до следното и то вече го довежда. Окончателното зануляване на Европа, дори хипотетично като някакъв алтернативен център на силата, лишена от руските евтини енергоизточници, които гарантираха индустриалното могъщество на Германия и нейната конкурентоспособност, защото тя е сърцето на Европа. Сега очевидно не е Испания или Италия. А зануляването на дори на шансовете за европейска еманципация. Запомнете ли в началото на 2000-та година, че имаше едни такива доста сериозни тенденции в Европа в лицето на немския канцлер тогава, на Франция по това време, а за една еманципация на Европа от политиката на Съединените щати и това естествено беше с желязна ръка изтръгнато. Бяха монтирани тези елити, които са просто да ме прости Господ подигравка със здравия разум и а по този начин всъщност тази в момента конюнктура европейска, за което говори предишният ви събеседник, управленската гарнитура на Европа, всъщност зад привидната терминология служи много добре на Америка за окончателното зануляване на Европа. Европа в сегашния вид с сегашните жалки структури и ресурси не е в състояние да бъде алтернатива на когото и да било. На всичко отгоре и да намаляват с 40% вредните емисии. Просто се чудя дали тези хора има един такъв руски израз дали дружат с главата си от време на време. А нито Индия, нито Китай, нито Съединените щати, нито Русия въобще спазват цялата тая целия тоя зелен дух в духа на еманципацията ли е тази реакция към Испания като членка на НАТО, за която намекна тъкмо американският президент ами да излиза като няма да си плаща Испания? Защо не е Испания в НАТО, като отказва да плати там еди колко си процента от...

Христов: Сега тука има една, едно лицемерно по отношение на Америка. Америка казва: "Ние ви пазим. Ние изразходваме огромна част от нашия ресурс, а вие не правите необходимото за съвместната отбрана." На пръв поглед звучи много интересно. Въпросът е някой да ви е карал да ни пазите. Вие дойдохте тука 44-та година, юни месец с десанта в Нормандия и се забравихте да си тръгнете. А това малко прилича като оня филм на Хълпето с Чарли Чаплин, което единият чупеше прозорците, другият ходеше да ги оправя. Създаваме нужда изкуствена, след това е тази нужда я решаваме по някакъв начин и след това оставаме тук. Нещо като застраховането в България 90-те години, ако си спомняте. Така че случаят също такъв. И испанците, между другото абсолютно резонно казаха: "Ама чакайте, ние не се чувстваме застрашени. Ние сме на крайния Югозападна Европа и някак си като се огледаме наоколо, нито Франция ще ни напада, нито Португалия." А с Мароко сме в прекрасни отношения, като приемем те, че 1/3 от населението вече на Испания от марокански произход. Втора реконкиста от юг на север обаче тоя път. Така че аз напълно ги разбирам. А но идеята е Европа чрез енергийната съставляваща, чрез индустриалната съставляваща и най-вече чрез военната съставляваща да бъде държана в стойка партър. От тази гледна точка нещата стоят по този начин.

Любенов: А, стана ясно, ето до тази част на разговора, ако искате може да се включите и вие, уважаеми зрители, да ни пишете на нашата Facebook страница, но от тази част на разговора до тук с професор Иво Христов стана ясно, че има про всичко на терена на войната из убийства от пропаганда. Стигнахме до пропагандата. И пропаганда ли е например част от тази голяма дискусия, господин професоре, че Съединените щати могат да дадат Tomahawk на Киев, на Зеленски, който да нанася удари във вътрешността на Русия, на Руската федерация. Да.

Христов: На което пък беше отговорено ми що пък тогава Венецуела да не сложи Оникс срещу Флорида. Венецуелските така казват сега това пропаганда ли е или не? Кажете вие. Венецуелските военни много хубаво стреляли с Оникс.

Любенов: Това е някаква ирония, някаква...

Христов: Сега ясно, че става въпрос за дипломатическо нацакване. Тука има покер. А, а ясно...

Любенов: Това Карибска криза ли е? Какво е? Иронична ли е? Пропаганда ли?

Христов: Както знаете, че всяко повтаряне на историята винаги става като фарс, както е казал класика. А в случая дори да дадат 10, 20 или дори 30 ракети Tomahawk, това въобще няма да промени нищо. И всеки, който е малко запознат с военната съставляваща на конфликта, знае, че това е точно така. А тука е въпрос за жеста. Освен това е ясно, че голяма част от тези ракети ATACMS и Tomahawk не се управляват от украинци. То е повече от ясно. Следователно това означава ескалация на конфликта на ново ниво. А това означава, че и докато ние се занимаваме с това примерно, ние не си даваме сметка, че нещата стават по следния начин. Да, даже се говори, че Tomahawk ще бъде предаден на европейците, които пък от своя страна да го предадат на украинците. Тоест продължава тоя тази линия консистентна на Тръмп. Вие ще си плащате, включително и за войната, в която ви вкарахме. Не ние, не тази администрация предишната, но вие, които продължавате, нали, ние ще ви вкараме в тая война, ще ви плащате за това, че ще участвате в тая война и ще бъдете занулени като геополитически фактор. Ние сме занулени като геополитически фактор и ако трябва да бъдем съвсем честни, никога не сме били геополитически фактор. Не България, Европа.

Любенов: А сега вие сте един от най-песимистичните и мрачни професори. Моля ви да внесете малко оптимизъм все пак в отговор на следващия въпрос. Каква е геополитическата перспектива за нас, за европейците, за балканците, за Европа? Какво може да стане? Да се оформи един твърд проамерикански запад, воден от Великобритания, от Франция, от Германия. Какво ще стане обаче с източната дъга? Целия източен фланг, който Урсула фон дер Лайен иска да защити със стена от дронове. Само че там е Унгария, там е Словения, там са малко колебливи държави. Чехия с избора, който направиха току-що.

Христов: Първо вашата забележка за моята мрачност. Разбира се, нас ни чака безкрайно щастливо бъдеще общо взето. А това ме напомня за една фундаментална мисъл на моя старшина в казармата, че колкото по-натам отиваш, толкова по-насам идваш. Така че от това отношение той беше открил основното движещо противоречие на българския преход 15 години преди той да дойде и да ни сполети с всичките си, така да се каже радости, които сега в момента ние живеем в тая помийна яма. А сега вече по въпроса за това, първо да ви поправя, а изброените страни от Западна Европа, за които вие говорихте, последното нещо, което може да се каже в момента, че са проамерикански. Говоря за сегашния американски режим. Не, те представляват, айде да използвам военния език, а опорната точка в борбата срещу Тръмп. Значи те, когато видят Тръмп, според мене получават различни форми на мизантропия, както вие казахте преди малко. Източният фланг, за който вие говорите, напротив, той е теоретичния или даже реалния а с изключение на трите пребалтийски държави, реалната опора на Тръмп. И вече тука се очертава един кръг от бивши хабсбурски провинции, Чехия, Словакия, за което вие говорихте. Вие сложихте и Словения. Тя също е бивша Хабсбургска провинция. Даже и досега в нечии австрийски умове Словения не е нищо друго освен Долна Щирия, ако не знаете. А столицата им се казва Лайбах по немската терминология. Та към тях се добавя един интересен щтрих, който го е нямало преди по времето на Австро-Унгария. Именно съюзът между Сърбия и Унгария, за който малко се говори в България. А следователно се очертава много интересен австро-унгарски блок, защото според мен Австрия рано или късно ще осцилира към този блок и аз не знам дали това поведение ще бъде антиамериканско или проамериканско, но може би за първи път ще бъде континентално и европейско. Тоест интересите на Европа разбирани не като обслужване на големия брат оттатък океана или пък на всяка цена с противопоставяне с източния враг, който да е той. Така че перспективите са следните. Според мене, разбира се, анализаторът не е да познава, както мисля 2/3 от българската популация. Тя обича да ходи по врачки, да гледа на шарен боб, защото трябвало да познава анализаторът, видите ли? А то думата анализ излиза от да анализираш тенденциите, дали те ще се развият в една, друга или трета посока. Е сетнешна работа. Това се нарича футурология на лекциите в университета. А по поради тази причина всъщност това, което според мен се очертава е дълъг, труден и според мене въобще не бързо скоростно приключващ конфликт. Аз ако ще познавам да използваме това клише, е, че конфликтът в Украйна ще ескалира. А очевидно е, че Русия е решила да въведе страната в енергиен колапс, особено след последната атака срещу Киев. А очевидно е, че това ще доведе до може би поредна вълна от бежанци от Украйна към Европа. Това очевидно ще доведе до ескалация на социалните и без това тежки проблеми в ред европейски страни. Очевидно това ще създаде второ разделение вече сериозно в Европа във връзка с хабсбургския блок, за който говорих, който отказва да участва в тоя конфликт, да плаща за него или да воюва за него. Така че не знам каква стена ще произвежда. Може би с колове от село. Ще направи такава ограда и така нататък и така нататък. Със всичките тези случаи всъщност Европа ще играе ролята на боксова круша. Европа, не Америка, не Индия и не Китай. Истината е, че големите събития ще се случват не тук, а в Далечния изток, в Индо-Тихоокеанския басейн. Но ние, разбира се, си гледаме като исихасти в пъпа и мислим, че целият свят се върти около Европа. Европа е провинцията на света, да ви информирам. Съжалявам, че трябва да го кажа.

Любенов: Да си дойдем на думата - кой е в периферията и кой и как се отнася това за нас българите, ако конфликтът ескалира, да има анализатори, не знам как ги нарека като е пърхащи интелектуалци или как беше, ако има анализатори, които казват, че между Украйна и Русия ще има вечна война, че се очертава такава терминология вечна война, а но ние не сме кои сме ние, че да кажем какво ще има. А и как Русия воюва със западните ценности. Врагът на Европейския съюз е Русия. Тя воюва със западните ценности.

Христов: Сериозно. Това е едното. А зависи кои са западните ценности. Ако сегашните LGBT ценности са западните ценности, пази боже, аз не искам да бъда част от тях. Благодаря ви.

Любенов: От друга страна, както винаги говорим зад нас, е Турция. Там е интересно. Тоест хипотетично България може ли да бъде поставена под преса между Турция между южния си съсед и между източния, който напъва с агресия и с военно завладяване и тогава да си довърша въпроса еврозоната ли е единственото ни спасение на нас българите?

Христов: Страхотна каскада направихте вие. Сега разбрахме, че сме от страната на булката и сме на дузпата. Това е ясно в българската геополитическа ситуация. А от друга страна е ясно, че другите сили, регионалните, за които вие говорихте като Турция, сега да ви информирам, че в турския геополитически дневен ред България не е на първо място. Сега твърде сериозно се взимаме, нали? А така че има други дертове там, да използваме турската дума. А но че Турция се развива възходящо, това е повече от ясно, но че има и големи проблеми пред нея, също е ясно. Вътре те са и вътрешни, и външни, това е също е ясно. И разбира се, това, което вие казахте за вечната война, това няма как да се случи. Това са такива блянове, че варварите от изтока ще бъдат държани в една гранична война, ако може завинаги. А това ми напомня за старата китайска стратегема от времето на Сун Дзъ, че как трябва да държите варварите далеч от Китай, като насъсквате едни варвари срещу други варвари в полза на цивилизования свят. Сега това е отработено като divide et impera от римляните и разбира се си мисля, че то ще продължава сега. Не, няма да продължава. Кой както иска да си го мисли. Второто нещо, което обаче далеч по...

Любенов: Да, ама никой не иска, г-н професоре, да придвижва България в евразийския свят. Никой не иска. В България, говоря в Москва и в Кремъл могат и да го искат да насъскват. Могат и да го искат.

Христов: Ама аз не знам някой от... Понеже казахте, че Павликени, че Павликени ще спасява Париж. Не знам някой от Павликени дали иска да бъде в евразийския свят.

Любенов: А, първо ги попитайте тия в Павликени.

Христов: Второ Радан Кънев направи тази деликатна връзка между Павликени и Париж, която много ми хареса общо взето. Ама мисля, че в Павликени има малко повече ред от Париж, особено някои части на Париж, като се разходи човек. А на второ място ми се струва, че а това, което преди да се занимаваме с придвижването на България, където и да е било, тя е там, където е, за добро или за лошо. И проблемът е, че къде се придвижва Европа и вие говорихте за еврозоната едва ли не като спасение на България...

Любенов: Като единствения избор на България, за да бъде откъсната от агресивни сили.

Христов: Казахте си го. Значи проблемът не е икономически, той е геополитически. Така ли? Да разбирам. Значи баба Гицка от 1 януари ще си получава пенсията в евра. Напук на Путин. Аз ако гледам той не може да спи вече от тая мисъл. А ако вече трябва да бъдем съвсем сериозни, слаба и жалка икономика като българската, влизането в еврозоната ще доведе до ефекти, в сравнение с които тези в Гърция и в Хърватска ще ни се сторят песен. А това, разбира се, от друга страна трябва да бъдем честни и почтени със самия факт, че сме влезли в НАТО и в Европейския съюз. Не коментирам как това беше хроника на една предизвестена смърт. Тоест ние със сигурност щяхме да влезем в еврото и във всичко останало. Така че аз не разбирам и телодвижението на хората с втория акъл, които сега изведнъж откриха колко било лошо или колко било хубаво да влезеш в еврозоната. Като си казал "а" ще кажеш и "я". Сега, разбира се, това не се отнася за държави, защото България отдавна е територия. Както виждате, Унгария, Полша, а други страни, Чехия, Швеция, а като Дания категорично отказват да влезат в еврозоната, защото си дават сметка за големите проблеми, които присъстват там. Разбира се, това е невъзможно за периферни територии като България и поради тази причина ние ще живеем по посредствения начин, който живеем до ден днешен.

Любенов: Ако искате да за повод песимизма ли? Еми не знам. Няма трябва да внесете лъч. Последна тема ще ви пре ако и по нея не се справите. Ако и по темата за президент не внесете лъч.

Христов: Г-н Любенов, разбирам, че вашето сутрешно предаване съчетава и съчетава нещо като такава психологически анализ за публиката, за да бъде... Значи колкото по-зле, толкова по-добре. Иде, успокойте се. Да.

Любенов: Така. Моля ви, професоре, да внесете ведрост в последната тема. Не знам как ще стане това. Президентската кампания в България. Казват, че тя е причина за цялата тревожност на вътрешнополитическата картина в момента

Христов: по Фройд.

Любенов: По Фройд има кой ще стане президент? Ще има ли дясна единна дясна кандидатура? Ще има ли да не стане пък ляв популист, както предугажда Бойко Борисов? А цялата тази игра създава, както виждате, цялото сътресение в българското общество. И на фона на това ние нямаме кандидатури за президент. Хем е рано, хем е късно. Още една година ли ще живеем с това усещане, че всичко се тресе и всичко чака кой ще е след Радев?

Христов: Поледнин. Утре ще... Днес е рано. Вчера беше рано, утре е късно. Днес сега оставя да ми обясните във вашия въпрос какво означава ляво и дясно в българския контекст и аз оттам нататъка ще плъзна моя разговор в посоката, която вие желаете. Но като чуя за ляво и дясно в България, почвам да се смея с глас, защото това са етикети без никакво съдържание, както се казва. В прочутия текст на Алеко Константинов да се прегърнем братски, хем с русите, хем с немците да ви порази. Господ вие байрич консерва ли сте либерал? Но едните и другите са маскари. А иначе по същество а сега тези радени вълнения са ми ясни какви са. А ясно е за какво става дума, но аз не мисля, че това е основният проблем на България, ако трябва вече да бъдем съвършено сериозни. Ние имаме всъщност фалирала политическа система. Политическа система, която не представлява огромни маси от българското население, което категорично отказва да участва в политическия процес. А истината е, че голяма част от политическия самонабедил се елит има интерес от това, въпреки приказките за обратното. Колкото по-малко, толкова повече. По Мечо Пух. Поради тази причина всъщност зад това лицемерие ние България продължава да се срива надолу по най-лошите образци на един средиземноморско-мафиотски режим, каквато тя е за съжаление и която между другото този фасон, въпреки приказките на г-н Кънев, Радан Кънев говоря, а аз си мисля, че една значителна част от европейските елити това жалко състояние на страната ги устройва прекрасно. Много лесно да управляваш една такава територия с 1-2 милиарда евро на година и които разбира се биват разпределени по крадливите джобове на местните и брюкселските да речем елити.

Любенов: Това е финалът на днешната ни среща. Но най-хубавото тепърва предстои. Но бъдещето е най-хубаво и то предстои наистина един запомнящ се анализ на професор Иво Христов. А ние се връщаме веднага.