Тъй като смятаме, че свободата н асловото включва и възможностите ни да чуем и другата страна, освен тази на Зеленски и привителството с мандатоносител Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ  и съучастниците му въввластта БСП  и ИТН,

но и за да избегнем интерпретации от русофилия и русофобия, помолихме ИИ на Мъск да изслуша, анализира и ни даде акценти от  изявата на лидера на Руската федерация на форум Валдай

Дълго е, но пък и по цял ден от всеки екран ни заливат с обратна пропаганда

Според друг ИИ 

Увод и представяне на форума

Уважаеми дами и господа, скъпи приятели, гости на клуба „Валдай“,

Добре дошли на пленарната сесия на 22-рия годишен форум на международния дискусионен клуб „Валдай“. За мен е голяма чест да поканя на тази сцена президента на Руската федерация Владимир Владимирович Путин. Владимир Владимирович, благодаря Ви, че отново намерихте време да бъдете с нас. Клубът „Валдай“ има уникалното предимство и привилегия през последните 23 години да се среща с Вас и да обсъжда най-належащите глобални проблеми.

Представяне на темата на форума: Полицентричен свят

Тази година 22-рият форум на клуба „Валдай“, който се проведе през последните три дни, е посветен на темата „Полицентричен свят: Инструкции за употреба“. Опитваме се не само да опишем този нов свят, но и да разберем как да живеем в него, тъй като той все още не е напълно ясен. Може би е твърде амбициозно да твърдим, че сме инженери на този полицентричен свят, но поне се стремим да бъдем активни участници в неговото развитие. Очакваме с нетърпение Вашите виждания за това какво се случва в света, каква е ролята на Русия и какви са перспективите за нейното развитие.

Значението на клуба „Валдай“ и глобалните промени

Международният дискусионен клуб „Валдай“ се събира за 22-ри път и се е превърнал в утвърдена традиция. Тази платформа предоставя възможност за обективен и цялостен анализ на глобалната ситуация, за осмисляне на промените и тяхното значение. Силата на клуба „Валдай“ е в способността му да надхвърля очевидното и баналното, да избягва повърхностните дневни ред, налагани от глобалното информационно пространство, включително интернет, и да предлага оригинални въпроси и виждания за бъдещето. Живеем във време на бързи и драстични промени. Никой не може напълно да предвиди бъдещето, но това не ни освобождава от отговорността да бъдем подготвени за всякакви сценарии. Последните събития показват, че трябва да сме готови за всичко. В такива исторически периоди отговорността за собствената ни съдба, за съдбата на държавите и на целия свят е особено голяма, а залозите са изключително високи.

Характеристики на полицентричния свят

Темата за полицентричния свят е на дневен ред отдавна, но сега заслужава специално внимание. Съгласен съм с организаторите на форума, че тя определя рамката, в която държавите действат днес. Позволете ми да очертая основните характеристики на днешната ситуация:

• Отворено и креативно пространство: Полицентричният свят предоставя повече свобода за външнополитическо поведение. Нищо не е предварително определено, а развитието зависи от точността, последователността и обмислеността на действията на всеки участник в международните отношения. Това пространство обаче може да бъде объркващо и често води до загуба на ориентация.
• Динамичност: Промените се случват бързо, понякога внезапно, което прави подготовката и прогнозирането изключително трудни. Реакциите трябва да бъдат незабавни и в реално време.
• Демократичност: Полицентричният свят отваря възможности за множество политически и икономически играчи. Никога досега толкова много държави не са имали влияние върху регионалните и глобалните процеси.
• Културна и цивилизационна специфика: Културните и историческите особености на страните играят все по-голяма роля. Никой вече не е готов да следва правила, наложени от други, особено от далечни държави.
• Необходимост от консенсус: Решенията са жизнеспособни само ако се основават на споразумения, които отчитат интересите на всички или на огромното мнозинство от страните. Без хармония и баланс няма да има устойчиви резултати.
• Възможности и рискове: Полицентричният свят предлага свобода, но и крие рискове. Отслабването на диктата разширява пространството за действие, но намирането на баланс е трудно и носи значителни предизвикателства.

Причини за възникването на полицентричния свят

Многополюсността е резултат от опитите за установяване и запазване на глобална хегемония. Тя е реакция на международната система и историята срещу желанието да се наложи йерархия, в която западните държави са на върха. Преди 35 години, след края на Студената война, се надявахме на ера на истинско сътрудничество, без идеологически или други пречки. Русия направи значителни стъпки за премахване на конфронтацията, като дори два пъти изрази готовност да се присъедини към НАТО – първо през 1954 г. по време на СССР и втори път през 2000 г. по време на посещението на президента Клинтън в Москва. И двата пъти получихме отказ. Въпреки готовността ни за сътрудничество, западните ни колеги не успяха да се освободят от геополитическите и историческите стереотипи. През 2000 г., когато разговарях с президента Клинтън, той първоначално изрази интерес към идеята, но след консултации с екипа си заяви, че това е „нереалистично“. Така пропуснахме реален шанс за нов, позитивен вектор в международните отношения. Вместо това Западът поддаде на изкушението за абсолютна власт, което изискваше историческа и интелектуална подготовка, която, очевидно, липсваше на тогавашните лидери.

Последици от опитите за хегемония

Опитите за установяване на глобална хегемония не доведоха до успех. В края на 20-и век силата на САЩ и техните съюзници достигна своя връх, но никоя сила не може да управлява света еднолично. Западният модел на „либерален световен ред“ беше приемлив за някои, тъй като ограничаваше отговорностите на по-слабите държави – те просто трябваше да приемат предложените условия и да получат своя дял. Това обаче лишаваше много държави от възможността да защитават собствените си интереси. Някои държави се примириха с ролята на подчинени, за да избегнат конфликти и да получат малки привилегии. Други, които се опитваха да защитят своите интереси, бяха маргинализирани или пренебрегвани. Тази политика не реши световните проблеми, а създаде нови. Глобалните институции, създадени в предишната епоха, загубиха своята ефективност, защото бяха използвани за налагане на волята на малцина, вместо за търсене на консенсус.

Реакция на обществата срещу хегемонията

Опитите за контрол върху света създадоха напрежение, което засяга вътрешната стабилност на държавите, стремящи се към хегемония. В САЩ и Западна Европа гражданите започват да задават въпроси: „Защо е нужно всичко това?“ В САЩ някои дори казват: „Постигнахме мир, но загубихме самата Америка.“ В западноевропейските страни нараства недоверието към политическите елити, които манипулират демократичните процеси, за да запазят властта си. Това води до радикализация и протести, като обществата искат лидерите да се фокусират върху вътрешните проблеми – сигурност, качество на живот – вместо да преследват химерични амбиции. В САЩ общественото търсене доведе до радикална промяна в политическия курс. Това е пример, който може да се окаже „заразен“ за други държави. Полицентричният свят отслабва модела на подчинение на мнозинството към малцинството, като насърчава сътрудничеството и отчитането на интересите на всички страни.

Неуспехът на санкциите срещу Русия

През последните години бяха положени значителни усилия за изолиране на Русия – политически, културно, информационно и икономически. По брой и обем на наложените санкции Русия е абсолютен световен рекордьор. Въпреки това тези усилия се провалиха. Русия демонстрира изключителна устойчивост и способност да издържа на външен натиск, който би могъл да сломи не само една държава, но и цяла коалиция. Това е повод за законна гордост за нашите граждани и въоръжени сили. Световната система, от която се опитаха да ни изключат, не може да функционира без Русия. Тя е ключов елемент от глобалния баланс – не само заради своята територия, население, отбранителни технологии и индустриален потенциал, но и заради своята роля в икономическото, стратегическото и културното равновесие. Някои все още се надяват да нанесат на Русия „стратегическо поражение“, но тези планове са обречени на провал. Животът ще покаже на тези „упорити мислители“, че реалността е различна.

Сложността на полицентричния свят и ролята на дипломацията

Полицентричният свят е динамичен и крехък, защото е трудно да се фиксира балансът на силите за дълго време. Многобройните участници с различни интереси създават сложна система, която не може да бъде описана с прости логически модели. Тя изисква философски подход, сравним с квантовата механика, а не с класическата физика. Именно тази сложност обаче увеличава възможностите за договаряне и консенсус. Съм убеден, че ще станем свидетели на ренесанс на дипломацията. Дипломацията на 21-ви век трябва да се основава на диалог – не само със съюзници и съседи, но и с опоненти. Нови институции като БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и други регионални асоциации се развиват в този дух. Те не се основават на йерархия или подчинение, а на сътрудничество и взаимна изгода. Тези структури не са „против“ някого, а „за“ собственото си развитие. В съвременния свят споразуменията са единственият път напред, защото хегемонията не може да се справи с глобалните предизвикателства.

Ренесанс на дипломацията и нови институции

Съм убеден, че ще станем свидетели на ренесанс на дипломацията. Дипломацията на 21-ви век трябва да се основава на диалог – не само със съседи и съюзници, но и с опоненти, което е по-трудно. В този дух се развиват нови институции като разширяващата се общност на БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество и други, по-компактни, но не по-малко важни регионални асоциации. Те имат едно общо качество: не действат на йерархичен принцип или подчинение на някого. Тези структури не са „против“ някого, а „за“ собственото си развитие. В съвременния свят споразуменията са единственият път напред, защото хегемонията не може да се справи с мащаба на глобалните предизвикателства.

Сложност на международната сигурност в полицентричния свят

Осигуряването на международна сигурност в днешните условия е изключително сложна задача. Нарастващият брой играчи с различни цели, политически култури и традиции прави търсенето на решения по-объркващо. Въпреки това тази сложност открива нови възможности. Блоковите навици, програмирани за конфронтация, вече са анахронизъм. Например европейските ни съседи се опитват да укрепят единството си не чрез решаване на вътрешни проблеми, а чрез раздуване на образа на врага – често измислен, като Русия. Хората в Европа обаче виждат това и не разбират защо Русия се представя като заплаха, която изисква жертви от техните собствени интереси. Управляващите елити продължават да разпалват истерия, повтаряйки, че Русия уж е на прага да нападне НАТО. Това е невъзможно да се повярва – или са некомпетентни, или нечестни, защото самите те не вярват в тези твърдения, нито пък гражданите им.

Проблемите на Европа и самохипнозата

Честно казано, понякога се чудя какво казват европейските лидери. Трябва да се успокоят и да се заемат с реалните си проблеми. В европейските градове има протести, икономиката е в застой, индустрията изостава, културната идентичност е под заплаха, дълговете растат, социалните системи са в криза, миграцията е извън контрол, насилието се увеличава, а политическата радикализация се засилва. Европа се плъзга към периферията на глобалната конкуренция. Заплахите за „агресивните планове на Русия“ са измислени, но тази самохипноза е опасна. Не можем да пренебрегнем това, защото засяга нашата сигурност. Затова следим внимателно милитаризацията на Европа.

Русия и отговорът на милитаризацията

Чуваме твърдения, например от Германия, че тяхната армия трябва да стане най-мощната в Европа. Ние обръщаме внимание на това и следим какво се случва. Никой не се съмнява, че подобни действия ще предизвикат ответни мерки от Русия. Нашите контрамерки ще бъдат убедителни. Русия никога не е инициирала военна конфронтация – това е безсмислено и абсурдно, защото отвлича вниманието от реалните проблеми. Обществата в Европа рано или късно ще поискат от лидерите си да се съсредоточат върху техните нужди, а не върху измислени заплахи. Ако някой иска да се състезава с нас във военно отношение, нека опита. Русия многократно е доказала, че при заплаха за сигурността, мира, суверенитета или държавността ни реагираме бързо и решително. Слабостта е неприемлива, защото създава илюзия, че проблемите с нас могат да се решат със сила.

Стратегическо поражение и изкуствени противоречия

Тези, които мечтаят да нанесат на Русия „стратегическо поражение“, трябва да помнят: мнозина, които са опитвали, вече ги няма, а ние сме тук. Обективните проблеми – природни, социални или причинени от човека – са толкова много, че е безсмислено и глупаво да се хабят сили за изкуствени противоречия. Международната сигурност е многостранен и неделим феномен. Геополитическото разделение е невъзможно. Само цялостна работа с различни партньори и креативни подходи може да реши сложните уравнения на сигурността в 21-ви век.

Неделимост на сигурността

Русия последователно защитава принципа за неделимост на сигурността. Сигурността не може да се осигури за сметка на други – в такъв случай няма сигурност за никого. Опитите за едностранни правила и субективни представи за сигурност, водени от еуфорията след Студената война, доведоха до украинския и други конфликти през 20-и и 21-ви век. Никой не се чувства в безопасност днес. Време е да се върнем към основите и да поправим грешките. Сигурността днес е по-сложна, отколкото в края на 80-те и началото на 90-те години. Тя зависи не само от военно-политическия баланс, но и от способността да се отговори на природни бедствия, технологични предизвикателства, демографски и информационни процеси.

Глобални предизвикателства и съвместна работа

Човечеството е изправено пред системно предизвикателство – рискът да стане наблюдател на процеси, които не може да контролира. Няма готови отговори, но решаването на глобалните проблеми изисква: първо, подход без идеологически предразсъдъци и назидателен патос; второ, осъзнаване, че това е общ, неделим въпрос, изискващ съвместна работа. Всяка култура и цивилизация трябва да допринесе, защото никой не знае правилния отговор самостоятелно. Решенията могат да се родят само чрез конструктивно търсене и обединяване на усилията.

Класическа дипломация и разрешаване на конфликти

Конфликтите и сблъсъците на интереси винаги ще съществуват. Въпросът е как да се решат. Полицентричният свят връща класическата дипломация, основана на внимание и взаимно уважение, а не на принуда. Западната дипломация на монолога и заповедите замени диалога, прокарвайки едностранни интереси и пренебрегвайки останалите. Това доведе до ескалация на конфликтите, вместо до тяхното разрешаване.

Палестино-израелският конфликт и западната дипломация

Палестино-израелският конфликт е пример за провала на западната едностранна дипломация. Пренебрегването на историята, традициите и културата на народите прави разрешаването му невъзможно. Стабилизирането на Близкия изток изисква друг подход. Инициативите на президента Тръмп дават надежда за напредък, но ситуацията остава сложна.

Украинският конфликт: Причини и последици

Украинската трагедия е болка за руснаци и украинци. Причините за конфликта са добре известни: подстрекаване, въоръжаване и култивиране на краен национализъм и неонацизъм в Украйна в продължение на десетилетия. Западът и неговите съюзници в Киев не се интересуват от истинските интереси на украинския народ, а го използват като инструмент за геополитически цели. Резултатът е очевиден – безразсъден аматьоризъм. Президент Тръмп заяви, че конфликтът можеше да бъде избегнат, и аз съм съгласен. Ако Украйна не беше превърната в инструмент срещу Русия и ако беше запазила истинския си суверенитет, това можеше да се случи.

Геополитически трансформации и ролята на СССР

Украинският конфликт е следствие от разпадането на СССР и сложните геополитически трансформации. Тогавашното руско ръководство се отказа от идеологическата конфронтация с надеждата за сътрудничество, но това не се случи. Геополитическите интереси надделяха над идеологията. В полицентричния свят решаването на подобни конфликти изисква разглеждане на интересите на всички страни.

Полицентричен подход към украинския конфликт

Ако имаше истинска многополюсност, различните полюси щяха да разгледат украинския конфликт от гледна точка на регионалните интереси. Колективните решения биха били по-отговорни и балансирани. Всеки участник има обективни и субективни интереси, които не могат да бъдат игнорирани. Стремежът за сигурност и развитие е законен за всички – Украйна, Русия и съседните държави. Регионалните страни трябва да имат водеща роля в създаването на системи за сигурност, защото това засяга техните жизненоважни интереси. За други държави конфликтът е просто карта в по-голяма геополитическа игра.

Западното поведение и световното мнозинство

Западът, особено Европа и бившата администрация на САЩ, игнорира трагедията в Донбас и геноцида срещу руснаците от 2014 г. след преврата в Украйна. За разлика от Запада, страните от световното мнозинство отказват да заемат страна и се стремят към справедлив мир. Русия е благодарна на партньорите от БРИКС – Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка, както и на Беларус, Северна Корея, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Египет, Турция, Иран, Сърбия, Унгария, Словакия и много африкански и латиноамерикански държави за тяхната подкрепа и усилия за намиране на изход от ситуацията.

Ескалация от Европа и надежда за промяна

Военните действия все още не са спрени, но отговорността за това не е на световното мнозинство, а на малцинството, особено в Европа, което постоянно ескалира конфликта. Въпреки това добрата воля ще надделее. Промените в общественото съзнание в Украйна и другите страни постепенно се случват, въпреки опитите за манипулация.

Световното мнозинство и неговата същност

Световното мнозинство е нов феномен в международните отношения. То представлява страни, готови да отстояват своите цивилизационни интереси и да търсят баланс за прогресивно развитие. Тези страни осъзнават истинските си интереси и имат увереност да ги защитават, въпреки външния натиск. Те са готови да работят заедно с партньори, за да трансформират международните отношения в източник на напредък.

Прагматизъм и деколонизация

Световното мнозинство се основава на прагматизъм, реализъм и отхвърляне на блоковата философия. То избягва йерархични модели с „старши“ и „младши“ партньори и се стреми към комбиниране на интереси без антагонизъм. Наблюдава се нова вълна на деколонизация, при която бившите колонии придобиват политически, икономически, културен и идеологически суверенитет.

Ролята на ООН и нейната еволюция

80-ата годишнина на ООН напомня за нейната роля като символ на сътрудничество и победа над нацизма, в която Съветският съюз изигра решаваща роля. ООН не е просто политическа структура, а най-представителната организация в света. Въпреки твърденията, че е в криза или е загубила значимост, тя остава без алтернатива. Проблемът не е в самата ООН, а в това как държавите използват нейния потенциал.

Необходимост от реформи в ООН

От 1945 г. броят на членовете на ООН се е увеличил почти четири пъти, включвайки разнообразни култури и традиции. Това я прави полицентрична още преди света да стане такъв. Потенциалът на ООН тепърва се разгръща. Необходима е реформа на нейната структура и управителни органи, за да отразяват мнозинството от страните и да спазват демократичните принципи.

Предизвикателства пред бъдещето и ролята на ценностите

Светът е навлязъл в дълъг период на търсене на нов стабилен ред, който ще бъде трудно предвидим и понякога напрегнат. За да не се изгубим, държавите се нуждаят от силна основа – национални култури, история, етика, религиозни норми и география, които формират цивилизациите и националната идентичност. Уважението към традициите е първото условие за успешно развитие на международните отношения. Опитите за налагане на универсални модели, както от Съветския съюз, така и от САЩ, се провалиха, защото противоречат на културните и етични традиции на народите.

Възраждане на традициите и глобалната стабилност

На фона на международната нестабилност страните се обръщат към своите културни основи, за да намерят стабилност. Това се случва не само в страните от световното мнозинство, но и в западните общества. Уважението към собствените традиции улеснява намирането на общ език с другите. Пример за това е опитът на Русия да взаимодейства със САЩ, въпреки противоречията.

Отношенията между Русия и САЩ

Въпреки различията, настоящата администрация на САЩ ясно заявява своите интереси, което е по-добре от двусмислици. Русия също има право да следва своите национални интереси, включително възстановяването на пълноценни отношения със САЩ. Уважението един към друг позволява дори твърди преговори да доведат до взаимно приемливи решения.

Полицентричният свят и нов световен ред

Полицентричността е реалност, която ще остане за дълго. Създаването на устойчив световен ред зависи от усилията на всички. Ерата, в която малка група държави решаваше за останалия свят, е отминала. Това трябва да се осъзнае от онези, които са носталгични по колониалните времена или вярват в неравенството между нациите.

Русия и нейният исторически опит

Русия никога не е разделяла нациите на „равни“ и „по-равни“. Тя се стреми към разнообразие и полифония в международните отношения. Историята на Русия е изпълнена с преодоляване на предизвикателства, което я прави уникална, но не претендира за превъзходство. Този опит я подготвя за сложния и нелинеен глобален свят.

Ролята на Русия в глобалния баланс

Русия е доказала, че е постоянна сила, без която не може да се постигне глобална хармония и баланс. Това е исторически факт. В полицентричния свят този баланс е възможен само чрез съвместна работа. Русия е готова за такава работа.

Заключение на водещия и преход към дискусия

Водещ: Благодаря, Владимир Владимирович, за обширното изложение. Зададохте висока летва за нашия разговор. Полицентричният свят е сложна реалност, която все още описваме частично, като в притчата за слона и слепците. Вашите думи отразяват практически предизвикателства. В миналото блоковите структури улесняваха решенията, но сега светът изисква нови подходи. Международните институции отслабват или губят ефективност, което поставя по-голяма отговорност върху лидерите.

Въпрос за ролята на лидерите и историческо сравнение

Водещ: Чувствате ли се понякога като Александър I на Виенския конгрес, лично ръководещ преговорите за новия световен ред?

Отговор: Не, не се чувствам така. Александър I беше император, а аз съм избран президент за определен срок – това е голяма разлика. Той обедини Европа със сила след победа над врага. Дали действията му бяха правилни, е спорно и оставям на историците да оценят. Не искам да връщам колелото на историята назад, а да следвам тенденциите и да намеря начин да продължим напред.

Деградация на международните институции

Проблемът с международните институции започна след Студената война, когато Западът, обявявайки се за победител, започна да налага своята воля. Тези структури бяха запълнени с персонал, следващ инструкции от Вашингтон, без да отчита интересите на другите. Това доведе до тяхната деградация. Русия спря да се обръща към тях, защото не виждаше смисъл.

Пример с ОССЕ и човешките права

ОССЕ беше създадена за уреждане на трудни ситуации в Европа, но се превърна в платформа за обсъждане на човешките права в постсъветското пространство, игнорирайки проблемите в самата Европа. Например Държавният департамент на САЩ наскоро отбеляза нарушения на човешките права във Великобритания, но това не се разглежда сериозно. Международните организации се фокусират непропорционално върху Русия, вместо да изпълняват първоначалната си цел.

Новите институции и консенсусът

Международните организации деградираха, защото не бяха адаптирани към новите реалности. Няма друг начин за намиране на консенсус, освен чрез нови институции, основани на споразумения. Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) възникна от необходимостта за уреждане на гранични отношения между бившите съветски републики и Китай. Тя се разви успешно и разшири обхвата си. Същото важи и за БРИКС, който започна от инициатива за среща между Русия, Индия и Китай.

Формирането на БРИКС и търсенето на баланс

Започнахме с редовни срещи между Русия, Индия и Китай. Решихме да разширим дейността си чрез външните министри. Този процес беше успешен, защото всички участници осъзнаха, че трябва да търсим баланс на интересите, вместо да налагаме своята позиция на всяка цена. Никой не се стреми да изпъква за сметка на другите. Впоследствие Бразилия и Южна Африка се присъединиха към нас, което доведе до създаването на БРИКС.

Ролята на новите регионални организации

БРИКС и други регионални организации се формират около общата идея за търсене на взаимно приемливи решения. Тези структури се развиват по естествен път и нарастват в авторитет. Това е гаранция, че новият многополюсен свят има шанс за устойчивост. Както споменахте, метафората за „лост срещу лост“ илюстрира, че без баланс институциите се превръщат в ненужен товар, а силата, особено военната, излиза на преден план.

Съвременната война и нейните промени

Съвременната война се е променила значително. На форума във Валдай имаше отделен раздел, посветен на тази тема. Войната днес не е само военна, а включва и невоенни методи. Новите технологии играят ключова роля, като предоставят нови възможности и предизвикателства. Въпросът е как да се оценят тези промени от гледна точка на главнокомандващ и политик.

Невоенни методи и информационни атаки

Невоенните решения на военни въпроси придобиват ново значение с развитието на технологиите. Информационните атаки и опитите за влияние върху общественото съзнание на потенциален противник са ключови. Например, опитите да се разложи руското общество отвътре не постигат успех. Напротив, наблюдаваме обратен ефект – младите хора, носещи кокошници и традиционни руски облекла, показват вътрешна устойчивост. Това демонстрира зрелостта и силата на руското общество, което има вродена защита срещу външни опити за манипулация.

Икономически и финансови предизвикателства

Опитите за нанасяне на икономически и финансови щети са опасни. Те засягат икономиката и финансовия сектор, което е сериозно предизвикателство. Въпреки това руското общество показва устойчивост, което е положителен знак за способността ни да се справяме с подобни заплахи.

Технологични иновации във военната сфера

Военните технологии се развиват бързо, особено безпилотните системи – във въздуха, на сушата и по вода. Тези технологии имат двойно предназначение, използвани както във военни, така и в граждански операции, като медицина или доставка на товари. Това променя тактиката на бойните действия. Например, танковете вече не се използват за пробиви, както през Втората световна война, а за подкрепа на пехотата от затворени позиции. Скоростта на тези промени е изключителна – тактики и оръжия се адаптират за дни или седмици.

Адаптация към високоточни оръжия и електронна война

Използването на високоточни оръжия с голям обсег става по-малко ефективно, тъй като противникът бързо намира противоотрови. Това изисква постоянен процес на адаптация както на бойното поле, така и в научните центрове. Електронната война и интелигентните системи променят начина на водене на битки. Въпреки всички технологични промени, едно остава непроменено – храбростта, смелостта и героизмът на руския войник, независимо от етническия му произход. Както каза Петър I: „Руски е този, който обича Русия и ѝ служи.“

Оценка на руската армия и ситуацията на фронта

Когато започна специалната военна операция, имаше критики, че руската армия изостава в някои области. Това не беше изоставане, а по-скоро невъзможност да предвидим някои аспекти. Днес руската армия е най-боеспособната в света, както по подготовка на личния състав, така и по технически възможности. Страната се бори не само с Украйна, а с почти целия блок на НАТО, включително инструктори и разузнавателна подкрепа от Запада. Въпреки това руската отбранителна промишленост се адаптира бързо, разработвайки нови оръжия и тактики.

Значението на имената и ролята на Министерството на отбраната

Преименуването на министерства, например от „отбрана“ на „война“, може да има символично значение, но в Русия акцентът е върху защитата. Министерството на отбраната има за цел да гарантира сигурността на държавата и народа, без агресивни намерения към трети страни. Твърдението, че Русия воюва с НАТО, а не само с Украйна, подчертава мащаба на предизвикателството, но руските войски продължават да напредват уверено.

Ситуацията на бойния фронт

Руските войски напредват уверено по цялата линия на бойния контакт. В Харковска област град Волченск е частично под контрол, а в Сумска област Юнаковка е напълно овладяна. В Купянск центърът е в наши ръце, а в южната част боевете продължават. Градове като Кировск и Константиновка са под контрола на руските сили, а в Красноармейск и Северск се водят активни операции. Около 100% от Луганска област и над 80% от Донецка област са под руски контрол, като в Запорожка и Херсонска области напредъкът също е значителен.

Стратегическа инициатива и сравнение с НАТО

Руските войски държат стратегическата инициатива, въпреки че се изправят срещу целия блок на НАТО. Това показва, че НАТО не е толкова силен, колкото се представя – може би е „хартиен тигър“. Русия остава уверена в способностите си, а успехите на фронта потвърждават това.

Проблемите на украинските въоръжени сили

Украинските въоръжени сили са изправени пред сериозни проблеми. През септември загубите им възлизат на около 44 700 души, от които половината са безвъзвратни. Принудителната мобилизация не успява да компенсира тези загуби – около 150 000 дезертьори от януари до август. Намаляването на възрастта за мобилизация няма да реши проблема, тъй като липсва време за подготовка. Западните експерти също смятат, че това няма да доведе до успех. Русия призовава Киев да преговаря, тъй като продължаващата ескалация е безсмислена.

Доброволци и мотивация в руската армия

За разлика от Украйна, където се провежда принудителна мобилизация, в Русия няма масова мобилизация. Доброволците са основната сила, мотивирани от желание да защитават страната. Дезертьорството в руската армия е минимално, докато в Украйна е масово явление, често заради принудителното набиране. Украинските власти използват дронове и наемници, за да предотвратяват предаването на войници, което допълнително влошава ситуацията.

Изненада от европейската конфронтация

Нищо не ме изненада особено, но готовността на някои европейски страни да преразгледат историята и да сравняват режима на Сталин с нацисткия режим на Хитлер беше неочаквана. Започнаха да повдигат въпроси като пакта Молотов-Рибентроп, игнорирайки Мюнхенското споразумение от 1938 г. Това е опит за пренаписване на историята, при което се забравя, че Западът също е имал споразумения с Хитлер. Пренебрегването на Нюрнбергския процес и събарянето на паметници на съветски войници, борили се срещу нацизма, е още по-шокиращо.

Пушкин и историческата памет

Стихотворението на Пушкин „Бородинская годовщина“ от 1831 г. звучи актуално и днес, сякаш е писано вчера. То напомня за устойчивостта на Русия срещу опитите за нейното унищожаване. Пушкин описва как Европа се обединява срещу Русия, но руският народ винаги устоява. Това е силно послание за днешния ден – опитите за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия са обречени, както показва историята.

Полша и историческите грешки

Президентът на Полша споменава генерал Пилсудски, но неговите идеи доведоха до грешки преди Втората световна война. Полша отказа мирно решение за Данциг и коридора, както и помощ от Съветския съюз за Чехословакия, което я направи първа жертва на нацистката агресия. Днешните полски лидери трябва да помнят тези уроци, за да избегнат нови грешки.

Палестино-израелският конфликт и предложението на Тръмп

Ситуацията в Газа е трагедия, описана от генералния секретар на ООН Гутериш като „най-голямото детско гробище“. Русия подкрепя предложението на президента Тръмп за мир, ако то води до създаване на палестинска държава, както е заложено в резолюции на ООН от 1948 и 1974 г. Идеята за международна администрация под ръководството на Тони Блеър може да бъде полезна, ако е временна и прехвърли властта към палестинската администрация. Важно е да се уточнят сроковете, освобождаването на заложници и реакцията на Хамас, палестинците и Израел.

Изненадващи действия на Израел срещу съюзници

Ударът на Израел срещу съюзнически кораб на САЩ беше изненадващ, особено заради липсата на реакция от страна на САЩ. Това показва сложността на отношенията в региона и необходимостта от внимателен подход.

Подкрепата за западни граждани в Русия

Благодарност към Русия за предоставянето на убежище на хора като Тара Рид, които споделят руските ценности. В руската политическа култура няма значение откъде идва човек – ако споделя нашите ценности, той е добре приет. Улеснени са административните процедури за получаване на гражданство, като около 2000 заявления са подадени, от които половината са одобрени. Хората идват заради ценности, а не само по политически или икономически причини, особено заради несъгласие с политики като „тероризъм, основан на пола“ в западните страни.

Американският войник Майкъл Глос

Случаят с Майкъл Глос, американец и син на заместник-директор на ЦРУ, който загина в Донбас, е забележителен. Той дойде в Русия, защото споделяше ценностите, които тя защитава – права на езика, религията и човека. Глос премина обучение и се би в елитни руски части, спасявайки другари от горящ бронетранспортьор, преди да бъде убит от украински дрон. Неговият героизъм е пример за смелост, а училище в Донбас е кръстено на него и руския му другар.

Търговия и енергийни ресурси със САЩ и други страни

Опитите на САЩ да ограничат търговията на Русия с Китай, Индия и други страни чрез тарифи ще доведат до повишаване на цените и икономически щети за самите САЩ. Индия, например, ще претърпи загуби от 9-10 милиарда долара, ако спре да купува руски енергийни ресурси. Русия остава най-големият доставчик на обогатен уран за САЩ, което показва двойните стандарти – САЩ купуват руски ресурси, но искат други да ги избягват. Страни като Китай и Индия няма да приемат унижение, защото имат собствено достойнство и прагматични интереси.

Търговия с уран и енергийна зависимост на САЩ

Съединените щати са водеща сила в производството на ядрена енергия, с около 54 атомни електроцентрали и над 90 блока, осигуряващи приблизително 18,7% от енергийната им структура. Русия има по-малко блокове, но ядрената енергия също представлява около 18,5% от енергийната ни структура. САЩ разчитат на големи количества ядрено гориво, но Русия не е най-големият доставчик, както беше споменато, а вторият, с около 25% от пазара на уран в САЩ, след американско-европейска компания, която държи около 60%. През първата половина на 2025 г. Русия е продала уран на САЩ за над 800 млн. долара, като се очаква до края на годината приходите да надхвърлят 1,2 млрд. долара. Тази търговия продължава, защото е взаимноизгодна, а Русия е готова да поддържа стабилни и надеждни доставки.

Значението на селското стопанство и енергийните ресурси

Предложено е на следващия форум „Валдай“ да се включи раздел за животновъдство, тъй като енергийните ресурси влияят на селското стопанство. Отказът на Европа от руски газ доведе до поскъпване на торовете, което увеличи цените на хранителните продукти и засегна платежоспособността на населението, предизвиквайки протести.

Ситуацията около Запорожката атомна електроцентрала

Запорожката АЕЦ е подложена на постоянни атаки от украинска страна, включително артилерийски удари по околностите и електрозахранването. Последният удар, малко преди посещението на генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси, повреди електрозахранването, което сега се осигурява от генератори. Украинските сили пречат на ремонтните екипи, а МААЕ присъства на място и вижда ситуацията, но мълчи. Това е опасна игра, тъй като атаките увеличават риска от ядрена катастрофа. На станцията работят около 4500 души, предимно местни, като само 250 са от други региони на Русия. Никой не е принуждаван да остава, а ситуацията е под контрол, с мерки за защита на физическата сигурност и отработеното гориво. Саботажните групи на Украйна са извършвали атаки и срещу други атомни електроцентрали, като Курската и Смоленската, взривявайки електропроводи.

Европейският съюз и неговата криза

Европейският съюз е в дълбока криза, свързана с ерозията на традиционните ценности и идентичност. Неконтролираната миграция, икономическата стагнация в Германия и нарастващият дълг във Франция допринасят за това. Европа се колебае между квазидържавно образувание и „Европа на нациите“. Липсата на ценностна основа води до загуба на суверенитет, което отслабва икономиката. Унгария, под ръководството на Виктор Орбан, защитава националните си интереси, което я прави „черната овца“ в ЕС. Интеграцията на Украйна в ЕС може допълнително да отслаби съюза, превръщайки го в инструмент на НАТО, което представлява заплаха за Русия и евразийското пространство.

Залавянето на танкери и пиратството

Залавянето на танкер в неутрални води край Франция, свързано с Русия, е акт на пиратство, тъй като няма правно основание. Танкерът е под флага на трета държава и с международен екипаж, а претърсванията за военни товари не откриват нищо. Това е опит на френските власти да отвлекат вниманието от вътрешнополитическите проблеми, като се използва Русия като външна заплаха за консолидация на обществото.

Посещенията в САЩ и Китай

Посещението в Аляска с президента Тръмп беше фокусирано върху украинската криза и възможностите за възстановяване на руско-американските отношения, които са на най-ниското си ниво. Тръмп се оказа удобен събеседник, който слуша и реагира, а дискусията беше откровена, макар и без конкретни резултати. Посещението в Китай имаше по-широк характер, отбелязвайки края на Втората световна война и съюза между Русия и Китай срещу нацизма и японския милитаризъм. Обсъдени бяха икономически, хуманитарни и културни отношения, като следващите години ще бъдат посветени на образованието. Китай подкрепя нормализирането на руско-американските отношения, а визитата синхронизира позициите по глобални въпроси и евразийската сигурност.

Санкциите и икономическата устойчивост на Русия

Санкциите срещу Русия са безпрецедентни, но икономиката показа висока устойчивост, изненадвайки както опоненти, така и приятели. Русия замени основните си търговски партньори, възстанови логистиката и изгради нови системи за разплащания. За дългосрочна стабилност е необходима диверсификация на икономиката, повишаване на технологичността и производителността на труда, както и подкрепа за нискодоходните групи, за да се стимулира вътрешният пазар. Макроикономическата стабилност, ниската инфлация и ниският държавен дълг (под 20%) са ключови. Увеличението на ДДС с 2% ще повлияе на икономическия растеж, но ще помогне за балансиране на бюджета.

Цветните революции и ситуацията в Сърбия

Цветните революции, включително опитите в Сърбия, са противоконституционни и водят до дестабилизация, както се видя в Украйна. Младите хора, често патриоти, са лесно манипулирани, но обществото има вродена защита срещу външно влияние. В Сърбия е необходим диалог с младите, за да се избегнат революционни трансформации в полза на еволюционни промени. Русия поддържа добри отношения с президента Вучич и не се меси във вътрешните дела на Сърбия.

Безвизовият режим с Китай

Въвеждането на безвизов режим за руски граждани в Китай беше неочаквана инициатива на председателя Си Дзинпин. Русия е готова да отвърне с подобна мярка за китайските граждани, като вече са предприети стъпки в тази посока. Това ще увеличи туризма, научния и образователен обмен, укрепвайки междуличностните отношения и двустранните връзки.

Посещението в Индия и двустранните отношения

Предстоящото посещение в Индия през декември ще задълбочи стратегическото партньорство, датиращо от съветско време. Въпреки липсата на междущатски проблеми, търговският оборот от 63 млрд. долара не отговаря на потенциала на двете страни. Основните задачи са подобряване на логистиката, финансирането и разплащанията, включително чрез рупии или електронни системи. Русия и Индия си сътрудничат тясно в международната политика, хуманитарната сфера и сигурността, включително съвместно производство на оръжия. Индийското кино е популярно в Русия, а премиерът Моди е признат като мъдър и национално ориентиран лидер.

Доставките на „Томахавк“ и залавянето на кораби

Доставките на ракети „Томахавк“ за Украйна са опасни, но няма да променят съотношението на силите на бойното поле, тъй като украинските сили имат фундаментални проблеми с личния състав. Руските системи за ПВО се адаптират към високоточните оръжия, включително хиперзвуковите. Използването на „Томахавк“ предполага пряко участие на американски военни, което ще ескалира конфликта между Русия и САЩ. Залавянето на кораби в открито море е пиратство и повишава риска от сблъсъци, като се използва за отвличане на вниманието от вътрешните проблеми в страни като Франция.

Политическото убийство в САЩ и общественото разделение

Политическото убийство на г-н Кърк в САЩ е отвратително престъпление, показващо дълбокото разделение в американското общество. Кърк, подобно на американеца Майкъл Глос, защитаваше традиционни ценности, за които Глос загина в Донбас. САЩ не се нуждаят от външна ескалация, за да решат вътрешните си проблеми, но доставките на оръжия за Украйна могат да служат за отвличане на вниманието.

Финландия и Швеция в НАТО и загубата на неутралитет

Присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО е лишено от логика, тъй като Русия нямаше конфликти с тези страни. Преди това във Финландия рублите се приемаха свободно, а руският език беше разпространен, особено в търговските центрове, заради многото руски туристи и собственици на имоти. Влизането в НАТО се възприема като реакция на предполагаема руска агресия, но няма доказателства за заплаха от Русия към Хелзинки или Стокхолм. Финландия и Швеция загубиха предимството на неутралния си статус, който правеше Хелзинки удобна площадка за преговори, като Хелзинкския акт. Сега границата между Русия и НАТО се разшири, което принуждава Русия да създаде нов военен окръг и да разположи сили в региона. Това ескалира напрежението, особено с инциденти като полети без транспондери над Балтийско море, където НАТО отказва да спазва договорености за безопасност. Този ход не увеличава сигурността на Финландия и Швеция, а влошава стратегическата стабилност.

Обвиненията за дронове и ескалацията в Европа

Обвиненията за руски дронове над страни като Дания и Португалия са част от опитите за ескалация, за да се отвлече вниманието от вътрешните икономически проблеми в Европа, особено в Германия и Франция, където се наблюдава стагнация и висок бюджетен дефицит. Тези страни, заедно с Полша, която се стреми към лидерство в ЕС, използват Русия като външна заплаха, за да консолидират обществата си. Русия няма дронове, достигащи до Лисабон, и няма цели за подобни действия, но тези обвинения служат за увеличаване на разходите за отбрана и поддържане на истерия.

БРИКС и глобалното мнозинство

БРИКС не е агресивен съюз, а платформа за координация на интересите на страните от глобалното мнозинство, което представлява 40% от световния БВП, надхвърляйки дела на Г-7. Увеличаването на членовете на БРИКС създава предизвикателства за постигане на общи позиции, но няма друг път освен диалог и търсене на консенсус. БРИКС не води антидоларова политика, а се адаптира към ограниченията за плащания в долари, развивайки национални валути и електронни системи за разплащания. Организацията се стреми към създаване на инвестиционни платформи с минимални рискове и инфлация, фокусирани върху бързоразвиващи се пазари като Африка и Южна Азия, където се очаква значителен растеж. Това е положителна работа, а не агресия, въпреки нервните реакции на Запада към успеха на БРИКС.

Сътрудничество с Индия в технологиите и ролята на цивилизациите

Сътрудничеството с Индия в областта на високите технологии, като изкуствен интелект и киберсигурност, е обещаващо, но изисква специални инициативи, като създаването на индийско-руски технологичен фонд. Индийската икономика е предимно частна, което изисква работа директно с компании, а държавата играе регулаторна роля. Русия вече е дала указания на правителството да разработи предложения за задълбочаване на икономическите връзки и преодоляване на търговския дисбаланс. Що се отнася до цивилизациите, сблъсъкът им не е неизбежен, ако се търси консенсус и баланс на интересите. Идеологическите конфликти от миналото често са били прикритие за геополитически борби, които продължават и днес. Русия уважава древните цивилизации като индийската, китайската и арабската, като самата тя е мултиетническа и мултиконфесионална държава с хилядолетна история, която може да