Проф Иво Христов ни информира, чрез  холистичен нутриционист и хранителен терапевт
Водещ: Славена Василева (холистичен нутриционист, бивша Мисис България)

Гост: Проф. Иво Христов (социолог, професор в Пловдивския университет)

Славена Василева (С.В.): Здравейте! Днес имам честта да ви представя един специален за мен гост. Един човек, който предизвиква силни емоции, обичан от едни, критикуван от други. Професор Иво Христов, а той рядко приема покани и затова за мен е огромна чест, че избра новото ми начинание, подкаста "Минало и власт". Абонирайте се за канала. А, дълбоко оценявам подкрепата и времето, което ми отдели. Професорът често е обвиняван, че е прекалено черноглед за бъдещето на България, но аз се надявам, че това е стратегия, защото хората осъзнават нуждата от действие най-често тогава, когато вече са изправени пред опасност, а нашата държава е на ръба на оцеляването си. Българското население изчезва с бързи темпове, но днес в този разговор няма да говорим за България, а ще насочим погледа си към света – за случващото се между Китай, Индия, Русия, САЩ, европейските държави. Виждаме, че избухна и страшна вълна от бунтове – след Франция и Великобритания, вече и в Нидерландия.

Но първият ми въпрос към професора. Добре дошъл, професоре. Професоре, тъй като Китай вече наричат новата суперсила, доколко според вас е настъпила епохата на Китай в един многополюсен свят или все още е рано да говорим за такава реалност?

Проф. Иво Христов (И.Х.): Рано е да говорим. Още има тенденции за това, но дали това ще се разгърне в цялостен завършен процес, предстои да видим. Истината е, че хората мислят по аналогия. Тоест това, което е било в миналото, те го екстраполират в бъдещето и така както са възникнали велики сили като Щатите, като Съветския съюз (преди това е Руската империя) или пък да речем Франция, Германия, опитите на Германия да стане глобален доминион. Така се мисли, че и Китай ще върви по същия път. Не се знае дали ще бъде същото, тъй като условията на XXI век са коренно различни от тези на XX-ти или на XIX-ти или на XVIII век.

А това първо. Второ, действително, обективно погледнато, Китай направи феноменален скок само за 30-35 години от началото на реформите. Те са малко по-рано от '80-та година, но дадоха своите плодове именно след '89-'90 година. Действително се изстреля от една примитивна страна до нивото на втора, а може би първа икономика в света. Не знаем още дали това е така.

А, но вие споменахте многополюсен свят. Това е много сложно – какъв тип архитектура на международните отношения ще възникне или вече възниква. Някои говорят за наличието на две суперсили по аналогия със сблъсъка между Съветския съюз и Съединените щати по време на Студената война. Но те организираха около себе си, така да се каже, едно цялостно пространство от клиентела, от зависими или полузависими или съюзнически сили.

Сега в случая обаче имаме нещо съвършено различно. Да, действително Китай се очертава като антиполюс на Америка, която е, така да се каже, центърът на западното ядро, но под Китай се очертават регионални сили, които даже някои от тях са с глобален обсег. Сега Русия не можем да я сложим към регионалните сили, но не можем да я сложим и на нивото, да речем, на Китай и на Съединените щати, защото по някои параметри тя действително е свръхсила, да речем, в ядреното въоръжение и други неща, но в други естествено, че не отговаря на тези стандарти. Така че ние имаме всъщност два очертали се полюса и веднага под тях или някъде около тях, а така да се каже, първокласни регионални сили – Русия, Индия, на някакъв следващ етап Бразилия, Турция може би, а които заявяват своето желание за – не само желание, но те имат ресурсите и възможностите за свой доминион – къде регионален, къде надхвърлящ регионалния обсег, както в случая с Русия. Така че това ще бъде много сложна архитектура и ние живеем в този динамичен свят вече.

С.В.: А каква е стратегическата цел на инициативата "Един пояс, един път" и докъде реално стига този проект според вас?

И.Х.: Този проект, според мен, е спрял. Той изхождаше от презумпцията, че Китай ще бъде център на глобализирания икономически свят. Че той ще използва тази глобализация, както го и направи последните 30 години, за своя феноменален икономически и технологически ръст. Но идеята беше "Един пояс, един път" да е китайска геостратегическа инициатива, която трябваше да обвърже Китай като единия полюс на Евразия с Европа от другата страна. В условията на очевиден сблъсък вече между Запада, воден от Щатите, и Китай от друга страна, очевидно е, че Европа ще престане да бъде място за пазар на китайските стоки, за инвестиции на китайските големи компании. И в тоя смисъл инициативата "Един пояс, един път" по-скоро тя е инструментална, но в някакъв смисъл за проекция на китайското влияние в дълбините на Евразия, но в случая тя няма окончателна цел, тъй като окончателната цел – Европа се затваря пред очите ни за Китай. Китай къде официално, къде неофициално вече едва ли не е обявяван за вражеска държава под натиска на Съединените щати, разбира се, и в противоречие с всички икономически и всякакви други интереси на водещия Европейски съюз. А очевидно надделява геополитическата логика над икономическата. Да. От икономическа гледна точка Европа има огромен интерес от сътрудничеството с Китай, както и обратното, но от геополитическа гледна точка Европа, бидейки протекторат на Америка, ще се съобрази с волята на Хегемона. Така че инициативата "Един пояс, един път" по-скоро ще се трансформира в нещо друго, в какво – не мога да ви кажа на тоя етап.

С.В.: А може ли китайският политически модел да се окаже по-устойчив от западната демокрация според вас?

И.Х.: Аз не знам какво е демокрация. Защо решихте, че на Запад има демокрация?

С.В.: Така наречената демокрация.

И.Х.: Така наречената. Да, в най-добрия случай имате това, което се нарича всъщност олигополия или олигархия, която се прикрива зад паравана на различни псевдополитически инструменти като представителна демокрация, политически партии и всякакъв такъв тип неща, които вече са станали по-скоро клише.

Китайският модел е специфичен. Той е характерен за Източна Азия. Той е характерен с първо – липсата на разделянето на политическата от икономическата сфера. Те се намират в една симбиоза помежду си. Това е йерархичен модел „топдаун“ (отгоре надолу), но който се базира на конфуцианското разбиране за организацията на социалното пространство, в който всъщност владетелят играе ролята на един вид pater familias, на баща, който един вид трябва да се грижи за своите поданици, а пък поданиците дължат лоялност и уважение към своя владетел. Това е моделът, който е от преди 5000 години и който съществува не само в Китай, той съществува в Япония и до ден днешен, в Корея и до ден днешен (при това в Двете Кореи), в Тайван, в цяла Югоизточна Азия, без изключение.

Това е специфичен модел и за него европейските, западните категории за демокрация, за парламентаризъм, за многопартийна или еднопартийна система са просто абсолютно неприложими клишета. Този модел на този етап показва гигантски възможности. Казвам на този етап. Защо? Защото той е в състояние да генерира огромен ресурс за постигането на поставени цели. Това е една особена симбиоза между държавно и частно начало.

Давам ви пример, да речем, за такъв тип синтез на ресурс за кратко време, за постигане на големи резултати. В далечната вече 2007-2008 година във връзка с олимпиадата в Пекин Китай получава по милост от Сименс от Германия два скоростни влака. А Китай няма и 100 км високоскоростна железопътна линия по това време и тя е построена, доколкото не се лъжа, между Пекин и Тянжин – това е пристанището, градът-пристанище на Пекин, на Жълто море, едно разстояние около 100 км. Значи 2008 година Китай практически не разполага с технологиите, не разполага с ресурсите, не разполага с високоскоростна железница. Сега към 2025 година Китай има 50 000 км високоскоростни железници. Това е отвъд другата железопътна мрежа, тъй като това е специфична мрежа със специфични технически изисквания, която свързва цялата страна, включително най-високата железопътна линия в света – тази до Тибет, до Ласа, на 4000 м височина, до Синдзян-Уйгурския автономен район. Тоест Китай има толкова високоскоростна железопътна линия, колкото всички останали страни взети заедно и още толкова отгоре, и се експанзира непрекъснато в това направление. Китай вече е водещ, да речем, в технологиите в това отношение.

Как се получава това? С централизирана, изцяло държавна намеса, организация на целия тоя процес. Защо? Защото ако вие изхождате само от икономическата логика, това е губещ проект по определение. Но както ми каза един навременен китайски професор: "Тоя свят не се състои само от печалба." Говоря финансова. Тоя свят е комплексен. Това, което вие губите като финансова печалба, получавате обаче като геостратегическа печалба. И този поглед на далекоизточните хора към света, комплексният поглед и то в разбиране на една хармония, е дълбоко чужда за Запада.

С.В.: А, професоре, Индия би ли могла да играе роля на балансьор между САЩ, Русия и Китай и доколко това би било успешно?

И.Х.: Опитват се, но все още нямат тоя ресурс. Аз си признавам, че емоционално съм свързан с Индия. Даже пътувах тая година за първи път. Бях там. А аз обожавам тая страна. А там вие, както каза Джавахарлал Неру, надзъртате в кладенеца на времето директно надолу – 5000 години история. Индия и Китай са коренно различни страни, коренно различни цивилизации. А Индия е постигнала много по пътя на своето развитие. Тя действително е вече солидна регионална сила, но не мисля, че все още тя има ресурса да играе тази глобална роля. Балансьор в някои отношения – да. Ето например сега, в резултат на гениалния подход на Тръмп да наложи мита на Индия, направи невъзможното. Той въобще – американските две поредни администрации направиха невъзможното от гледна точка на глупостта.

Значи, предишната администрация направи така, щото със своята малоумна русофобска политика накара две суперсили – Китай и Русия, които всъщност имат различни интереси, ако трябва да бъдем честни, често взаимно изключващи се и в Далечния изток, и в Централна Азия, и на други места, а сега да застанат, както каза Си Дзинпин, гръб в гръб, за да се борят с Запада. Е, същото те вече постигат и с Индия. Индия, която има тежки противоречия с Китай – най-вече във връзка с Пакистан и с граничните проблеми в Тибет и в Хималаите, и въобще конкуренцията за доминиране специално в Индийския океан. Индия в момента изпрати свои войници на ученията между Русия и Беларус, да речем, като знак. Там няма значение, че са пратили 100 човека, но другото, което е – Моди демонстративно отиде в Пекин за честванията на ШОС.

Така че може би те са на път да направят невъзможното – да съюзят Китай и Индия, а по същия начин, както съюзиха Русия и Китай, поради изключително некомпетентната и агресивна политика на Запада спрямо тях.

С.В.: Да. А след срещата между Путин и Тръмп и последвалата среща на ШОС, накъде върви светът според вас, професоре?

И.Х.: Към формирането на два блока. Засега това е само формиране – блок, грубо казано, около двойката Китай и Русия и доминираните Съединени щати и клиентела.

С.В.: Хм.

И.Х.: Сега, разбира се, това е процес, който е на ход, който може да бъде стопиран, който може да бъде забързан или може да бъде спрян, може да бъде трансформиран в едно, друго или трето направление, но като цяло това е тенденцията. Още не казвам, че това е съюз между Русия, Китай и да речем, Индия, но ако продължи западната политика, а тя очевидно ще продължи (от западната разбирам американската основно), а това ще се случи. Разбира се, подходът на Тръмп, когато той се срещна с Путин в Аляска и въобще охажването на Русия от страна на Съединените щати, опитът им да създадат поне илюзия за различно от западноевропейската политика спрямо Русия, особено по украинския въпрос, се подтиква от един огромен техен страх, а именно, че Русия е вече твърде близко до китайския полюс в прочутия триъгълник на Кисинджър – Русия, Китай и САЩ. Но начинът, по който го правят, е крайно неумел, меко казано. И разбира се, много е важно какво ще протече от срещата на Тръмп със Си Дзинпин, която се твърди и се анонсира, че ще бъде проведена в началото на следващата година. Дали ще се случи или не, това е съвършено друг въпрос.

Но като цяло интересите на Китай и интересите на Америка (Америка като опит да бъде глобален доминион) влизат в вече в перпендикулярно противоречие с интересите на Китай. Не е така с Русия. Всъщност, ако погледнем сурово и хладно, няма неразрешими тежки противоречия между Съединените щати и Русия на тоя етап, колкото и да звучи странно. Прокси войната, която Америка започна срещу Русия на украински терен, всъщност противоречи на дългосрочните интереси на Съединените щати и неслучайно администрацията на Тръмп, Тръмп самият непрекъснато твърдеше, че това е война на Байдън, а не е негова. А всъщност той искаше да каже, че това не е война на Америка, но проблемът е, че това е война на глобалистките елити, които бяха ситуирани в Америка, а и сега общо взето контролират изцяло Западна Европа. Така че тук стратегията е – дори сегашната американска администрация да се опита да се дистанцира от украинския конфликт, тоест войната срещу Русия, глобалистките елити, които са ситуирани в Западна Европа, ще се опитат да ескалират този конфликт и аз мисля, че ние отиваме към ескалация.

С.В.: Да.

И.Х.: Въпреки приказките за мир.

С.В.: Да, аз мисля същото. А възможно ли е Русия да се преориентира изцяло към Азия според вас?

И.Х.: Не, не е възможно. Да. А Русия трябва да се преориентира към себе си най-вече. А въпреки византийския герб, който те възродиха с орела, който гледа на изток и на запад, това е една своеобразна шизофрения. Истината е, че цялата история и на Московското княжество, и след това царство, след това Петербургската империя, след това на Съветския съюз, тя е разчекната между Изтока и Запада. Когато си разчекнат между Изтока и Запада, то показва, че нямаш собствена субстанция. Когато ти имаш собствена субстанция, ти не се разчекваш, ти привличаш. Други, грубо казано, получават изкривяване на вратните прешлени към теб, а не обратното.

Русия трябва да изясни що за субект е тя, що за геополитически и цивилизационен субект е тя. Ако тя иска да бъде продължение на Европа, това е едно, това означава, че тя ще бъде продължение на Европа в качеството ѝ на суровинен придатък. Ако тя, а както казваше прочутият последен началник на военното разузнаване на Съветския съюз, генерал Шебаршин: "Единственото нещо, което иска Западът от Русия не е да я няма, в смисъл да я няма като един субект, а и да се ползват нейните ресурси." Но от друга страна, опитът примерно тя да излезе от западната доминация, защото това в момента се случва, може да доведе до превръщането ѝ в голяма периферна зона на Жълтата империя.

Така че това, което Русия трябва да направи, е да не само да балансира между Изтока и Запада. Тя може да изпадне в такава позиция, което е много печелившо. Грубо казано, и Китай и Америка да се опитат да се борят за нейното благоволение в бъдещия конфликт, защото страна като Русия с най-големия ядрен потенциал в света, с мощни въоръжени сили, а и с мощно геополитическо влияние, може да бъде всъщност сламката, която да счупи гърба на камилата в бъдещия конфликт между Китай и Америка. Обаче за тази цел Русия трябва най-сетне нейните елити по-скоро трябва да разберат, че Русия не трябва да бъде нито прозападна, нито произточна, каквото и да означава това. Тя трябва да бъде проруска. А да бъдеш проруска, това означава, че трябва да се идентифицираш какъв цивилизационен субект си ти. Какво е това Русия действително? Дали това е всъщност европеизирана Златна орда или това, да речем, е продължение на Западна Европа до Урал и до Владивосток. Не може да бъдеш и двете едновременно.

С.В.: Да, интересно. Да. А доколко ще ѝ стигнат ресурсите на Русия? В смисъл като енергия, полезни изкопаеми?

И.Х.: Тя ресурси има. Проблемът е да бъдат организирани правилно. А това вече опира до политическия режим, до социалния режим. Истината е, че Русия в конфликти като настоящия, тя се мобилизира. Колкото по-тежък е конфликтът, толкова повече. Вижте, това всъщност е страна, която е военен лагер, около който е изградена държава. Това е Русия. Такава тя е възникнала, а това пък е детерминирано, предопределено от нейното място – там където тя се намира, в центъра на гигантската северноевропейска равнина. Което означава, че ти си обект на реална или потенциална агресия от всички възможни посоки.

И всъщност руската експанзия винаги е била отбранителна – да изнесе рубежите на защита колкото се може по-далеч от отбранителни рубежи. Както виждате, в момента, в който империята в края на миналия век – XIX век говоря, стига до естествени отбранителни рубежи – на запад до Балтийско море и до Карпатите, на юг до Кавказ, в Централна Азия до Тян Шан и Хималаите и в Далечния изток, разбира се, до Тихия океан и до пустините на Такламакан, Монголия и Манджурия. Всъщност това е пространството, в което тя, така да се каже, тя може да съществува. Всеки опит това да бъде нарушен... И всъщност в основата на украинската война в момента стои именно този геополитически импулс. Всъщност страната е поставена в смъртна опасност. Тези, които предизвикаха тая война, много добре знаеха какво правят. Не е нужно да четете някакви кой знае какви секретни източници, но прочетете само книгата на Збигнев Бжежински, "Голямата шахматна дъска". Тези неща са казани ясно. Това не е някаква тайна.

Така че дали Русия... Русия обективни потенциали има, природни потенциали има. Тя, дето се казва, даже не знае какво има още под краката си като недра,

С.В.: Но няма технологии.

И.Х.: Но няма технологиите. Пък технологията е функция на социалната логика на функциониране на съответното общество. Къде е големият проблем на Русия като геополитическо и цивилизационно образувание? Истината е, че всъщност Русия винаги е правила своите големи скокове в своето развитие тогава, когато е била принудена отвън.

С.В.: Да.

И.Х.: Монголското нашествие води до централизацията на руските княжества под московския суверенитет. Агресията на Запада в лицето на Жечпосполита и после на шведите води до създаването на Петербургската империя в крайна сметка. Тоест външната заплаха води до влизането на страната в мобилизационен режим и развиване на технологии, на ресурси, което я правят все по-велика сила, много често за сметка на гигантска социална цена на самите руски хора и на субектите на Руската империя. В момента, в който този натиск отслаби по една или друга причина, а Русия, грубо казано, няма вътрешния социален двигател, който да движи непрекъснато това развитие. Тоест, грубо казано, отпадне или пък редуцирайки се външната опасност, тя изпада в социална летаргия, даже в разпадане, както беше '90-те години и така нататък.

Така че ще го кажа директно така: Руснаците трябва да изобретят собствен механизъм за социално саморазвитие, непрекъснат, а не само като реакция на външна агресия. Както виждате сега в момента, те се мобилизираха и показаха чудеса и в технологично, и във военно, и във всякакво друго отношение. Не трябваше ли да дойде войната от '22-ра, за да се види примерно, че администрацията е корумпирана, че армията е неефикасна, че върхушката на високо, средно и ниско ниво е изключително неефикасна и едва ли не превърната в някоя клиентела, за да започне да се чисти това? Тоест вие трябва да влезете във военновременен режим, за да правите това, което по принцип трябва да правите. А вие не го правите, защото нямате вътрешни социални корективи за това. А нямате вътрешни социални корективи за това, защото логиката на функциониране на руското общество е малко причинна на китайското отношение, „топдаун“ – отгоре надолу. Тоест Русия ще изобрети този своеобразен „перпетуум мобиле“, ако може да съчетае силната централизирана власт с инициатива отдолу.

С.В.: Да. Много трудно се съчетават двете. Това е да решиш квадратурата на кръга. А според вас аз лично често си задавам въпроса какво ще се случи, когато Путин си отиде?

И.Х.: А не, не берете Гайле. Решен е вече въпросът.

С.В.: Мислите ли? Аз скоро бях...

И.Х.: ...в Русия, знаете.

С.В.: Знам. И попитах една дама, наша екскурзоводка, защото тя очевадно беше путинистка. Обожават Путин навсякъде. Да, да. И я попитах какво ще се случи, нали? Не дай боже, ако стане нещо с Путин. Тя каза: "Да не се случва в никакъв случай."

И.Х.: Е, не могат да го балсамират като Мао Дзедун и да речем като Хо Ши Мин. Но това, което първо трябва да се направи, действително това, което се нарича плавно предаване на властта – това, което китайците направиха. Един малък, голям човек, какъвто беше Дън Сяопин (152-3 см, но гигант исторически за мен като историческа социална фигура), той въведе мандатността в китайското ръководство, което доведе до – не е единствената причина, но и това също имаше значение – една непрекъсната ротация в елитите в Китайската комунистическа партия и в китайското управление, което Си Дзинпин в момента блокира.

С.В.: Да.

И.Х.: Но той блокира, защото Китай, подобно на Русия, влиза в мобилизационен режим. Да сменяте екипажа на ход, когато сте в бурята, е най-голямата глупост, която може да направите.

С.В.: Точно така. А да попитам доколко ефективно държави с толкова различни интереси като Китай, Индия, Русия, Пакистан също могат да работят заедно?

И.Х.: Зависи от външния фактор. Зависи дали имат общи интереси. Значи Пакистан и Индия не ги виждам как могат да работят заедно, защото Пакистан е индийската Македония в някакъв смисъл. Да. Цялото съществуване на Пакистан се базира на антииндийски сантименти, а в някакъв смисъл изграждането на индийска нация в момента се базира изцяло на антимюсюлмански елемент. Това е цялата тенденция на правителството на Моди, откакто те го избират вече няколко пъти. Аа там има фундаментални проблеми.

А от друга страна, разбира се, че Индия, Китай и Русия могат да работят заедно, но това, което виждате в момента, е, че те работят заедно, защото има външен натиск от страна на Запада. Въпросът е, ако този натиск отслабне или се модифицира или редуцира, дали те ще продължават да работят заедно, дали имат общи интереси. Истината е, че те нямат общи интереси отвъд някакво ситуативно съвпадение на тези интереси.

А и затова ние живеем в толкова турбулентна епоха, защото в момента се прекалибрира светът. А когато той се прекалибрира, такъв тип алианси, които в момента виждаме – било то краткосрочни, било то средносрочни, не можем да проектираме, че те, грубо казано, ще продължават дълго време във времето. А в крайна сметка всичко това ще се реши доколко първо залязващият хегемон в лицето на Запада в желанието да запази своя доминион, няма да взриви въобще социалния порядък.

Представете си го образно китайският и американският асансьор на развитие. Америка слиза от много високо, Китай тръгва от много ниско. В момента ние сме в период, в който китайският и американският асансьор са почти вече на едно ниво. А какво може да направи този, който слиза? Единият вариант е да спре слизането и да почне да се качва нагоре. Ако той разбере обаче, че няма ресурс за това, това, което може да направи е да спре движението на този нагоре по всички възможни начини. Е, правят точно това.

А възможно ли е ШОС да се превърне в центъра на нов световен ред и ще остане ли тогава регионална сила?

И.Х.: Не, не, не. Сигурен съм.

С.В.: Какво означава "сигурен съм"? То единственото сигурно нещо е смъртта, а оттам нататъка другото е въпрос на избор. Добре. А какви са перспективите за разширяване на ШОС?

И.Х.: Ами, светът не е количествено-качествено понятие. Те могат, нали, кое е по-качествено? Както каза професор Андрей Фурсов: "Три вълка или 100 овце?" В случая, както забелязахте, неслучайно на последната сесия на ШОС, разбира се, поради други причини, беше блокирано влизането на Армения, на Азербайджан. Съответно Пакистан и Индия блокираха влизането едната и на другата страна.

Въпросът на ШОС не е да влязат повече страни. От това той няма да стане по-силен, а въпросът е доколко ШОС има по-силни интеграционни процеси помежду им, доколко той е в състояние да предложи алтернативен икономически, социален и политически ред, реален отвъд приказките и декларациите, и доколко той е в състояние да този ред да го противопостави на доминацията на Запада. Дали това ще стане или не, така да се каже, въпрос на бъдеще. Ще видим. Бих искал да кажа така.

С.В.: Добре, благодаря ви, професоре, за тази част на интервюто. Ще продължим в следващата. Благодаря и на вас. Надявам се да ви е било интересно. До скоро.

1. https://www.instagram.com/stanislava___vasileva/
2. https://stanislavavasileva.com
3. https://superdoc.bg/lekar/stanislava-vasileva-angelova
4. https://stanislavavasileva.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%BD/
5. //www.threads.com/@stanislava___vasileva">https://www.threads.com/@stanislava___vasileva>

1. https://divident.eu/7179/stanislava-vasileva-ot-radnevo-she-predstavi-bulgariya-na-konkursa-misis-vselena/
2. https://www.instagram.com/stanislava.vasileva1/
3. https://zagora.bg/posts/5359/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%E2%80%9E%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%81-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-Universe%E2%80%9D.html